С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 15 сеп 2019, 11:10, 2201 прочитания

Книжна любов без насилие

Какво четат съвременните деца и как така "Тримата мускетари" може да не им хареса

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Един от основните вододели между хората е отношението им към книгите. Отдавна не съм срещала човек, който да изпитва срам, че не чете. Но пък ежедневно се сблъсквам с хора, които изпитват ирационална гордост от това, че разтварят страници и поглъщат думи. Чувстват се някак по-специални, дори когато цялата им библиотека е от посредствена литература. И имат право – естетическата оценка на литературата се възпитава последователно. Количествените натрупвания на прочетено слово почти със сигурност ще доведат до качествени изменения в отношението към литературната стойност на книгите. Това важи с особена сила за децата.

Конкурентна ли е детската книжка

Днешните деца растат в среда, изобилстваща от всякаква литература, откриваема навсякъде, безконтролно и безсистемно налагана от маркетинг, училище и приятели. Всъщност има някакъв дълбок поколенчески парадокс – за децата днес е повече от естествено да четат, но все повече не понасят това, което са чели родителите им.


И това е обяснимо – най-младото поколение, наречено Z, е първото, родено във вихъра на технологичния бум. Роди се с умни машинки в ръцете си, а книгите за децата Z са това, което радиото беше за нас, поколението X – нещо симпатично, но не жизненоважно. Информацията, която ние извличахме от книгите, те получават като технологично цунами, тя ги залива отвсякъде. Всъщност една от основните функции на литературата – да информира – вече е изключена. Книгите не са източник на знания. Знанията – условно верни - са в интернет.

Киното и телевизията пък превзеха територията на забавлението – остросюжетните визуални творби много по-лесно се вписват в бързия ритъм на съвременния живот. Лесносмилаема наслада за очите и емоциите, засищане на естественото любопитство към живота на другите и подредена в лесни формули фантазия – леснодостъпното кино и многочислените сериали изцяло замениха книгите по тази линия.

Как тогава писаното слово да се пребори с толкова много и толкова обилна конкуренция? За него остава само една, но немаловажна и съществена функция, всъщност точно тази, която превръща книгите в "наркотик" - съпреживяването, развихрянето на въображението и най-вече - съучастието, сътворчеството на читателя.



Когато дете чете книга, то изцяло се идентифицира с нейните герои. Те се появяват в съзнанието му – само негови, собствени, неповторими. Детето изживява историите в книгите много по-дълбоко и интимно, отколкото във филмите, където е само наблюдател на вече изградени от някой друг категорични образи. Книгата позволява да се преведат думите в символи, оставят възможност за интерпретация, която всъщност е почти толкова творческа, колкото и актът на написването. Единственият начин да научим децата да четат е да ги оставим да творят, четейки.

Старанието на образователната система да пречи на този процес

Още с букварчето децата получават текстове, които са далеч от техния свят – високотехнологичен, бърз и пъстър. Те се оказват затворени в представите – ужасно остарели впрочем – на техните родители, дори на техните прародители. Едни и същи стихчета, песнички и приказки – Дора Габе, Ангел Каралийчев, Ран Босилек. В по-горните класове – Вазов, Елин Пелин, Славейков. Системата е зациклила в някакъв момент отпреди 70 години и не се и опитва да се раздвижи. Сякаш нищо не е писано след изброените класици. Най-модерното предложение за включване в учебниците са "Задочните репортажи" на Георги Марков, писани преди половин век. Тук-там се появяват стихчета и кратки текстове от съвременни автори, но някои от тях срещат толкова силен отпор от зомбирани родители, че понякога изчезват от страниците на учебниците, преди още да са отпечатани.
Никога не бих си позволила да отхвърля нуждата от познаване на класиката. Тя е градивният материал за възприемане на съвременната литература, тя носи кодовете, без нея не е възможно да се разберат повечето модерни текстове. Но застопоряването единствено в литература, писана за друго време и за друга реалност, е пагубно.

Родителите, които искат децата им да развият любов към книгите, не трябва да разчитат на училището за това. И личният пример не е достатъчен. Не бива да забравяме – съжителстваме с млади хора, които са от друго тесто, почти извънземни са за нас. Те не познават свят без технологии и не припадат по хартиеното тяло. За тях то е по-неестествено от таблета, по-трудно е. Любовта към него се ражда на друго ниво и по други правила.

Носталгията по "моите детски книги"

Сантиментът на собствените ни спомени ни кара да вярваме, че ако не повторят нашите стъпки в литературното откривателство, децата ни ще загубят нещо свръхценно. Спомням си как упорито настоявах голямата ми дъщеря да прочете "Сърце" на Едмондо де Амичис, книга, която ме беше разплакала някога. Тя отказа. Реших да си припомня защо толкова много обичах тази книга и я препрочетох. Повече никога не я предложих на детето си. Разбрах, че в контекста на моето съвсем различно детство, а и поради недостатъчния избор от детски книги тогава, съм приписала на този слаб детски роман качества, каквито той няма. Децата ми, които са от породата на много четящите, не харесаха и "Тримата мускетари", който беляза ранния ми пубертет. За сметка на това поглъщаха "Нарния" и "Хари Потър" с настървение. Влюбиха се в Пипи Дългото чорапче, но не разбраха Том Сойер. А "Чичо Томовата колиба" изобщо не се вписа в житейската им концепция за абсолютна толерантност.

Трябва да сме наясно – нашето детство си е наше, не на децата ни и те няма и не бива да го повтарят. Включително и по отношение на книгите, които го белязват. Днес достъпът до литература е огромен. Пазарът бълва огромно количество детски книги, а тийнейджърските романи оформиха собствен жанр. Във времената, когато растяха родителите на днешните деца, YA потокът не съществуваше. Заместваха го откраднати от библиотеката на родителите любовни и сантиментални романчета без особени качества, но пък много подходящи за бушуващите промени в пуберското съзнание.

Всъщност в рецептата за възпитаване на книжна любов най-важно е липсата на насилие. Децата имат изключителен усет и инстинкт за открития. Те знаят най-добре кое и чие слово ще се впише по естествен път във въображението им, знаят и как да го открият. Вътрешната детска "информационна система", улеснена от технологиите, също работи прекрасно – има моди и тенденции, които те познават, а ние, родителите, не. Понякога някоя книга се превръща в хит неочаквано. Преди няколко години чух от устата на тийнейджър "Не можеш да се наречеш четящ човек, ако не си чел "Вината в нашите звезди". Почувствах се недоинформирана, макар и да я бях чела - заради пренебрежението, с което я приключих. Литературният ми вкус я отхвърли, но дали не съм пропуснала нещо важно? Дали пък не става дума за ново разбиране на литературата, извън нещата, които съм учила като филолог? Дали не става дума за качествена промяна, която новото поколение читатели носи?

Тяхната съвременна библиотека

Трябва да оставим на децата си възможност да открият книгите сами. Да им осигурим лесен достъп до тях, да ги превърнем едновременно в приключение и спасение от ежедневното. В момента българското книгоиздаване е обърнало специално внимание на детската литература. Издателство "Лист" например упорито продължава една изключителна поредица – серията "Детски шедьоври от велики писатели". Ако детето прочете приказка от Джеймс Джойс например, някой ден ще прочете и неговия опус гранде "Одисей". Издателства като "Точица" и "Рибка" са се специализирали в издаване на съвременна детска литература с високо качество, съобразена с новите детски нужди, жива и необичайна. Издателствата "Фют" и "Пан" имат огромни каталози с детска литература – класическа, с добри преводи и добре систематизирани поредици. Избор има. Детето има шанс да намери своите книги, да изгради любов към тях по естествен път. Но трябва да стигне до това с невидимата подкрепа на възрастните – много невидима и много стабилна.

Отскоро на българския пазар се появи и услуга, отдавна позната на Запад – аудиокниги на български и английски. Ефектът от подобно запознаване със словото е двоен – запълва смислено времето, в което децата са навън, задълбочава познанието за езика (не само родния), изгражда на няколко пласта отношение към речта. Аудиокнигите стимулират отношението към литературата – не изискват застопоряване на енергията на децата в неподвижно четене и им позволяват да съчетаят технологиите с речта. Слушането е базов метод за обучение, а аудиокнигите са ненасилствен начин да се задълбочи образователното ниво на децата.

Живеем във време, когато литературата променя формата и границите си. Тя е пъстра и многолика, а децата ни са по-подготвени от нас да приемат новите ѝ форми. Всъщност, ако се откажем от закостенялата си представа за книгите като прашни кубчета скука, като крепост, която трябва да бъде обсадена и преодоляна, можем да научим много от тях,. Книгите са любов - нея трябва да подарим на децата си. А всяко насилие, дори с привидно добра мотивация, убива точно любовта.

Kids

Tекстът е част от специалното издание Kids. Изданието се разпространява заедно със седмичния брой на "Капитал" в периода 30 август - 6 септември и е част от абонаментните планове Капитал и Капитал PRO.

В изданието ще прочетете:

  • Кои са българските учители, които вдъхновяват
  • Идеи за образователни събития, приложения, книги и джаджи
  • Кога е време да говорим с децата за пари

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И какво ще стане, ако детето не прави нищо?! 3 И какво ще стане, ако детето не прави нищо?!

Родителите правят живота на децата си по-стресиращ, отколкото си представят. Все водени от добри намерения

6 окт 2019, 5035 прочитания

Кога е време да поговорим за пари с децата си Кога е време да поговорим за пари с децата си

Представители на финансови институции за това какво трябва да знаят децата за парите и какво прави финансовият сектор по темата

29 сеп 2019, 1634 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Тормозът, когато е "детски"

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие