С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 6 окт 2019, 10:10, 6699 прочитания

И какво ще стане, ако детето не прави нищо?!

Родителите правят живота на децата си по-стресиращ, отколкото си представят. Все водени от добри намерения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Така се случи, че на три години втората ми дъщеря отиде в детска градина, в която няколко дни след началото ме попитаха кога ще започне с допълнителните занимания по английски, математика, грънчарство и йога. "Всички деца ходят на всички допълнителни занимания, а и е добре да се започне с тези занимания максимално рано", каза със загрижен глас директорката, а аз за части от секундата взех решение да сменим мястото в първия възможен момент, защото не съм толкова "китайска майка". Въпреки това понякога усещам, че съм а-ха да се втурна в състезанието за по-образовани и невероятни деца, което може да увлече така, както и собствената ти кариера не може. Животът в суперконкурентно общество е живот на родители, които се притесняват правят ли достатъчно за децата си, и за деца, които се страхуват, че не правят достатъчно и може да разочароват родителите си.

Оправдава ли целта средствата?


През последните десетилетия се наблюдават проблеми, които доскоро не са били толкова застъпени сред децата и тийнейджърите, а часовете на детските и юношеските психотерапевти са запълнени. Защото навсякъде растат с тревожност, която за съжаление се тушира с алкохол и леки наркотици, които са в изобилие; психосоматични заболявания (тук включваме дерматологичните, стомашните и честите главоболия), дължащи се на изтощение и стрес; самонараняване, което може да е физическо и родителите да не го забележат; депресивни състояния; хранителни нарушения, които понякога стават хранителни разстройства, но понякога се движат в сенките им; засилен перфекционизъм (спусък за обсесивно-компулсивно разстройство); проблеми с фината моторика и физическа култура; неспособност да се грижат сами за себе си, да взимат решения и да се справят с ежедневния стрес.

Бейби Айнщайн и китайските тигри

В началото на 60-те Глен Доман, рехабилитатор на деца с травми на мозъка, публикува книгата "Как да научим бебето да чете". Със своите пет милиона копия и тласък на всякаква литература със заглавия "Как детето ни да е по-умно" тя скрива десетилетия сериозна научна работа на психолози като Пиаже и Виготски. Несигурните родители утъпкват пътя със златни монети за всевъзможни играчки, "развиващи интелигентността", и образователни елементи. Само две десетилетия по-късно психолозите виждат първите данни за стрес при деца, които не живеят в проблемна семейна среда. Така се вижда нагледно, че свръхстимулацията с джаджи не ражда Исак-Нютъновци, защото тя не е опасна като липсата на стимулация изобщо, но лишава децата от възможността да "изобретяват" и да скучаят. Детето да не прави нищо?! Това е болната тема на амбициозните родители днес, фигуриращи в психологическата литература като "хиперродителите". Те са убедени, че ако вкарат детето в правия път и определят с какво да се занимават наследниците им (уроци по програмиране в предучилищна възраст, някой?), по възможност още преди да бъдат родени (Моцартови концерти за бременни с цел по-умни мозъци на бебетата в тях?), всичко ще бъде както трябва. Така академичният успех е единственото, което трябва на едно дете, за да заслужи похвали. Родителите са хеликоптери, готови винаги да свършат всичко вместо децата си и да долетят при всеки проблем, често и без да има такъв,. Затова и тези деца изобщо не знаят как да решават проблеми. Някои са от породата на китайските тигри. Мемоарите на Ейми Чуа "Бойният химн на майката-тигър" са тяхната "Педагогическа поема", в която на първо място са дисциплината и стремежа към отличен успех, почивка – когато се пенсионираш. За децата това е любов с големи условия, а не "безусловна любов". Наистина този начин на възпитание има ефект, но родителите тигри отглеждат бъдещи възрастни с депресия. Също както онези, които не задават правила и нямат изисквания, т.нар. либерални родители, или "медузите" според една класификация, предопределят в по-голяма степен децата им да са силно импулсивни, да не успяват да се контролират и от това да страдат социалните им умения. Вероятно идеални са "делфините", които дават време и пространство на децата си,. Те обаче са рядко срещани - като едноименните бозайници.



Парадоксът: Малко повече е много повече

Ако имате (малко по-)високи очаквания към децата си... те ще ги изпълнят, е изводът от германски и американски проучвания, провеждани пет години с няколко хиляди деца и родители. Това води до следните изводи: Родителите, които стимулират децата си да скочат малко над възможностите си, имат успех. Но ако родителите имат свръхочаквания или обратното – подценяват децата си, хлапетата се провалят – в първия случай с цената на стрес и психични изживявания, а във втория буквално - с резултатите от изпитите. Каква е разликата между тези три типа родители? Само първите имат реалистични очаквания и познават децата си – при вторите и третите това не е така. Другата е разликата между големи очаквания и голям натиск. Децата, чиито родители имат високи очаквания, са по-успяващи, мотивирани и имат самочувствие. Докато тези, които са подложени на голям натиск и изисквания, са съпроводени с негъвкави, нереалистични и ненужни задачи към тях (три езика, пиано, шампион по ски, отличник по химия). Целта е да имате високи очаквания и да натискате по-слабо децата. При високите очаквания искате детето да постигне най-доброто, а натискът е с цел точно то да е най-доброто, с най-високите оценки. Така обаче го лишавате от правото му на "стремеж към щастие". И някой ден, когато вече е голямо, тепърва, след поредици от тежки чисто емоционално и психически месеци и години, ще трябва да се научи бавно и много трудно да бъде щастливо – защото щастието също се тренира между другото. С редовни малки дози и спокойствие. И с това да се харесваш заради себе си, а не с това, което си постигнал.

Kids

Tекстът е част от специалното издание Kids. Изданието се разпространява заедно със седмичния брой на "Капитал" в периода 30 август - 6 септември и е част от абонаментните планове Капитал и Капитал PRO.

В изданието ще прочетете:

  • Кои са българските учители, които вдъхновяват
  • Идеи за образователни събития, приложения, книги и джаджи
  • Кога е време да говорим с децата за пари

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Докторът е силен, когато болестта е слаба Докторът е силен, когато болестта е слаба

Профилактиката на зъбното здраве започва още от пренатална възраст и продължава цял живот, твърдят стоматолозите д-р Кафелова и д-р Горбунова

16 сеп 2019, 4438 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Кога е време да поговорим за пари с децата си

Представители на финансови институции за това какво трябва да знаят децата за парите и какво прави финансовият сектор по темата

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10