И какво ще стане, ако детето не прави нищо?!
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

И какво ще стане, ако детето не прави нищо?!

Shutterstock

И какво ще стане, ако детето не прави нищо?!

Родителите правят живота на децата си по-стресиращ, отколкото си представят. Все водени от добри намерения

7991 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Така се случи, че на три години втората ми дъщеря отиде в детска градина, в която няколко дни след началото ме попитаха кога ще започне с допълнителните занимания по английски, математика, грънчарство и йога. "Всички деца ходят на всички допълнителни занимания, а и е добре да се започне с тези занимания максимално рано", каза със загрижен глас директорката, а аз за части от секундата взех решение да сменим мястото в първия възможен момент, защото не съм толкова "китайска майка". Въпреки това понякога усещам, че съм а-ха да се втурна в състезанието за по-образовани и невероятни деца, което може да увлече така, както и собствената ти кариера не може. Животът в суперконкурентно общество е живот на родители, които се притесняват правят ли достатъчно за децата си, и за деца, които се страхуват, че не правят достатъчно и може да разочароват родителите си.

Оправдава ли целта средствата?

През последните десетилетия се наблюдават проблеми, които доскоро не са били толкова застъпени сред децата и тийнейджърите, а часовете на детските и юношеските психотерапевти са запълнени. Защото навсякъде растат с тревожност, която за съжаление се тушира с алкохол и леки наркотици, които са в изобилие; психосоматични заболявания (тук включваме дерматологичните, стомашните и честите главоболия), дължащи се на изтощение и стрес; самонараняване, което може да е физическо и родителите да не го забележат; депресивни състояния; хранителни нарушения, които понякога стават хранителни разстройства, но понякога се движат в сенките им; засилен перфекционизъм (спусък за обсесивно-компулсивно разстройство); проблеми с фината моторика и физическа култура; неспособност да се грижат сами за себе си, да взимат решения и да се справят с ежедневния стрес.

Бейби Айнщайн и китайските тигри

В началото на 60-те Глен Доман, рехабилитатор на деца с травми на мозъка, публикува книгата "Как да научим бебето да чете". Със своите пет милиона копия и тласък на всякаква литература със заглавия "Как детето ни да е по-умно" тя скрива десетилетия сериозна научна работа на психолози като Пиаже и Виготски. Несигурните родители утъпкват пътя със златни монети за всевъзможни играчки, "развиващи интелигентността", и образователни елементи. Само две десетилетия по-късно психолозите виждат първите данни за стрес при деца, които не живеят в проблемна семейна среда. Така се вижда нагледно, че свръхстимулацията с джаджи не ражда Исак-Нютъновци, защото тя не е опасна като липсата на стимулация изобщо, но лишава децата от възможността да "изобретяват" и да скучаят. Детето да не прави нищо?! Това е болната тема на амбициозните родители днес, фигуриращи в психологическата литература като "хиперродителите". Те са убедени, че ако вкарат детето в правия път и определят с какво да се занимават наследниците им (уроци по програмиране в предучилищна възраст, някой?), по възможност още преди да бъдат родени (Моцартови концерти за бременни с цел по-умни мозъци на бебетата в тях?), всичко ще бъде както трябва. Така академичният успех е единственото, което трябва на едно дете, за да заслужи похвали. Родителите са хеликоптери, готови винаги да свършат всичко вместо децата си и да долетят при всеки проблем, често и без да има такъв,. Затова и тези деца изобщо не знаят как да решават проблеми. Някои са от породата на китайските тигри. Мемоарите на Ейми Чуа "Бойният химн на майката-тигър" са тяхната "Педагогическа поема", в която на първо място са дисциплината и стремежа към отличен успех, почивка – когато се пенсионираш. За децата това е любов с големи условия, а не "безусловна любов". Наистина този начин на възпитание има ефект, но родителите тигри отглеждат бъдещи възрастни с депресия. Също както онези, които не задават правила и нямат изисквания, т.нар. либерални родители, или "медузите" според една класификация, предопределят в по-голяма степен децата им да са силно импулсивни, да не успяват да се контролират и от това да страдат социалните им умения. Вероятно идеални са "делфините", които дават време и пространство на децата си,. Те обаче са рядко срещани - като едноименните бозайници.

Парадоксът: Малко повече е много повече

Ако имате (малко по-)високи очаквания към децата си... те ще ги изпълнят, е изводът от германски и американски проучвания, провеждани пет години с няколко хиляди деца и родители. Това води до следните изводи: Родителите, които стимулират децата си да скочат малко над възможностите си, имат успех. Но ако родителите имат свръхочаквания или обратното – подценяват децата си, хлапетата се провалят – в първия случай с цената на стрес и психични изживявания, а във втория буквално - с резултатите от изпитите. Каква е разликата между тези три типа родители? Само първите имат реалистични очаквания и познават децата си – при вторите и третите това не е така. Другата е разликата между големи очаквания и голям натиск. Децата, чиито родители имат високи очаквания, са по-успяващи, мотивирани и имат самочувствие. Докато тези, които са подложени на голям натиск и изисквания, са съпроводени с негъвкави, нереалистични и ненужни задачи към тях (три езика, пиано, шампион по ски, отличник по химия). Целта е да имате високи очаквания и да натискате по-слабо децата. При високите очаквания искате детето да постигне най-доброто, а натискът е с цел точно то да е най-доброто, с най-високите оценки. Така обаче го лишавате от правото му на "стремеж към щастие". И някой ден, когато вече е голямо, тепърва, след поредици от тежки чисто емоционално и психически месеци и години, ще трябва да се научи бавно и много трудно да бъде щастливо – защото щастието също се тренира между другото. С редовни малки дози и спокойствие. И с това да се харесваш заради себе си, а не с това, което си постигнал.

Така се случи, че на три години втората ми дъщеря отиде в детска градина, в която няколко дни след началото ме попитаха кога ще започне с допълнителните занимания по английски, математика, грънчарство и йога. "Всички деца ходят на всички допълнителни занимания, а и е добре да се започне с тези занимания максимално рано", каза със загрижен глас директорката, а аз за части от секундата взех решение да сменим мястото в първия възможен момент, защото не съм толкова "китайска майка". Въпреки това понякога усещам, че съм а-ха да се втурна в състезанието за по-образовани и невероятни деца, което може да увлече така, както и собствената ти кариера не може. Животът в суперконкурентно общество е живот на родители, които се притесняват правят ли достатъчно за децата си, и за деца, които се страхуват, че не правят достатъчно и може да разочароват родителите си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    owen avatar :-|
    owen

    това всичко е много хубаво, но как точно се харесваш заради себе си, а не заради това което си псотигнал? ако съм постигнал нещо, то е заради мен, заради това, което съм; това което съм постигнал е част от мен.
    иначе да, общо взето съм съгласна, че напоследък всички сме полудели, но предполгам, че е въпрос на баланс. йога и грънчарство - тц. мат - да.

  • 2
    gerganabg avatar :-|
    gerganabg

    Математика - да? но защо математика на частни уроци в 3 клас ? или пък занимания по математика всяка събота сутрин в СМГ , на които куцо и сакато се избива да записва детето си ? Ще компенсира ли това отсъствието на родителя от учебния процес, ще направи ли това детето самостоятелно - не само да решава типови задачи а да може да разрешава ситуации и да усвоява нови знания ? Чужд език във втори клас и още един в трети - ще научи ли децата да четат и пишат и да разбират (функц. грамотност) на български. Евала че има нормални хора , като авторката :)

  • 3
    owen avatar :-|
    owen

    До коментар [#2] от "gerganabg":

    родителят няма работа в учебния процес, ние не сме учители.
    има много хляб в темата, но в статият има повечко клишета от нужното. да вкараш едно дете в правия път и да държиш на академичния успех са две напълно различни неща, нит пък последното означава, че е единственото, за което го хвалиш или че ще бъде нещастно цял живот. какво значи малко над възможностите? как знаете какви точно са му възможностите, че да го бутнете съвсем малко над тях, ама не много, че да не го обречете на терапия . чуа е американка. въобще очаквам повече .


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK