RE: За личността на учителя и най-доброто от децата ни

Shtterstock    ©  Shtterstock

Бях ученичка по времето на развития социализъм. Гимназиалните ми години бяха белязани с всичко присъщо на тийнейджърството - влюбвания, приятелства и предателства, щуране в различни посоки и пробване на какво ли не, но и една присъща на всички амбиция да показвам колко много мога, колко много съм, колко далеч ще стигна Във всички тези лутания на душата имах няколко верни спътници. И най-важните сред тях бяха учителите ми. Разказвала съм за тях и друг път. За Пенка Хартийката по биология, която не търпеше на пода в кабинета й да има боклуци и винаги влизаше в час с перфектна прическа и перлено герданче. За историчката Желязкова, чийто ужас беше да не осъмнем един ден с неправилно формиран диалектико-идеалистически мироглед. За географката Облакова и нейната сламена шапка с цели овощни градини от пластмаса по нея. За вълшебния художник Янков по рисуване, неповторимия Дяков по литература и деликатната Ана Брогли по физическо Всеки от тези хора стана част от моя живот, от живота на децата, които вече трийсет и пет години порастваме самостоятелно. И всяка година, когато започвам да планирам това любимо мое издание "Капитал Кидс", се сещам пак и пак за всеки от тях. Помня стойките и дрехите им, повтарям си думите им, запечатала съм дори малките бръчици около очите им и забелязаните с крайчеца на окото реакции. Чак сега, когато и аз съм майка, а понякога и преподавател, си давам сметка колко много съм взела от тях. Разбирам и какви творци са били в преподаването си, независимо че онова време имаше съвсем конкретни изисквания и те не предполагаха кой знае колко артистичен подход.

Не предполагаха, но в часовете по литература слушахме "Форинър", докато говорехме за старогръцки трагедии. По рисуване си правехме екслибриси и говорехме за комикса като жанр. Учителката с перленото герданче по биология промени цялата ни програма така, че да учим за половата система през месец май, защото "според Гьоте май е месецът на любовта". По география не се случваше кой знае какво, но пък Облакова беше многодетна майка и още имам топлия, домашен спомен как в междучасието в кабинета нахлува група деца, които дружно й викат "мамо". Това ме кара да мисля за нея повече като за родител, отколкото като за учител. Дори Желязкова остана в паметта ми с нейния органичен респект към партийните обязаности! А и все повече се смея на един случай, когато, истински притеснена, беше привикала на разговор далеч по-младата си и привлекателна колежка Райкова от гимназиалния курс, за да й сподели: "Абе, Райкова, в мъжката тоалетна на втория етаж някой е написал на вратата на една от кабинките "Историчката е курва". За кого, мислиш, се отнася?"


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал