Планински супергерои на крехка възраст

"Няма да ме носиш вече, искам сама!" Трябва да е на около 5-6 години, русолява, мъничка, но оборудвана със специални обувки за ходене и раничка на гръб. Баща й я сваля от плещите си, предупреждава я да внимава къде стъпва и тръгва зад нея. Малката уверено закрачва по пътеките между Седемте рилски езера и само от време на време спира, за да се увери, че семейството й я следва. А те са зад гърба й - майка, баща, по-голям брат и, разбира се, една неуморна и абсолютно мобилизирана баба. Едни от многото фамилии, които реално инвестират в най-добрия и полезен детски туризъм - този из планинските маршрути на България.

Във времето на пандемия и ограничения да си сред природата се беше превърнало не просто в лукс, а в мечта. Помним добре седмиците, които трябваше да прекараме у дома, между четирите стени, където целият ни свят изведнъж придоби съвсем конкретна квадратура и вид. И добре - ние сме възрастни, можем да овладяваме някак енергията си, да трансформираме нуждите си от движение в други занимания или просто да се отдадем на домашни забавления. За децата обаче това време на изолация си беше истински тормоз. А за родителите им да не говорим. Лично аз трябваше да преживея домашната стълба за втория етаж да се превърне в пързалка с възглавници, на терасата да се провежда минитурнир по бягане, а диванът в хола да се превърне в тепих за борби с всичко живо из къщата - баща, моя милост, сестра, куче, котка, че и цялата плюшена общественост от детски играчки без изключение. Точно по това време, докато безсилна наблюдавах как домът ми се разпада под физическите нужди на едно момче на осем години, преоцених всички екопътеки, планински маршрути и туристически обекти из родината. И си обещах как при първа възможност променям изцяло организацията на свободното време на хлапетата и във всеки удобен миг ги изнасям сред природата. Трябва да ви призная, че явно не само аз съм достигнала до това заключение, защото вече три месеца активно бродим из Витоша, Родопите, Рила, Пирин и разни горски и морски екопътеки и с удоволствие установявам, че младите семейства с хайкърски дух сме много. Малката туристка, която слезе от гърба на баща си, за да обиколи Седемте рилски езера на собствен ход, е просто едно от поредните доказателства за това. Понеже съм сигурна, че и други родители като мен тепърва ще тръгнат из природните красоти на родината с децата си, реших да споделя публично личните си изводи на начинаеща майка туристическа водачка и да им спестя поне част от потенциалните грешки.