Ползите от една неработеща химикалка, или да мислиш извън кутията

Статията е част от специалното издание на "Капитал" K:ids, което излиза традиционно преди началото на учебната година. Всички текстове от броя можете да намерите тук, а списанието на "Капитал" в PDF файл можете да свалите от тук.

Вяра стои пред децата в галерията на Созопол и им говори. Десетина са, седят спокойно на столовете си като големи хора и я слушат. Посред лято е, слънцето грее навън, а шумът на морето се чува отчетливо. Стига само да погледнеш през прозорците и виждаш в далечината плажа. Въпреки това изкушение обаче децата не изглеждат нито отегчени, нито разсеяни. Напротив, в момента мислят по темата за решенията, които човек може да вземе, когато мисли извън рамките. "За какво може да ти послужи една химикалка, която вече не пише", пита Вяра и този въпрос отприщва всякакви решения. Едно дяволито хлапе от втория ред смята да си направи от нея фунийка за стрелба с ориз. Момичето до него ще я използва да подпре клатещата се маса в ресторанта, в който редовно се хранят. Едно от децата предлага да превърне пластмасовото й тяло в място за съхранение на семенца.