Преди и след кризата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Преди и след кризата

Капитал

Преди и след кризата

За десетилетие компаниите пораснаха значително, но икономическият срив след 2008 г. отне част от постиженията

2628 прочитания

Капитал

© Капитал


Погледът назад във времето винаги е интересен, а когато става въпрос за корпоративния сектор на България, К100 е най-добрия пътеводител. Изминалите 10 години обхващат много динамичен период от българската икономика - началото на най-големия икономически бум в страната от 2003 г., продължил около 5 години, и последвалата криза, от която много компании все още се възстановяват. С приключване на голяма част от приватизацията пък преди десет години компаниите в класацията изглеждат все по-познато, дружества с чуждо участие и частна собственост се увеличават и стават все по-големи, а представителите на старата икономика намаляват или почти изчезват.

Изчезването на държавата

В началото на икономическия бум преди 10 години класацията вече е почти изцяло доминирана от частния капитал. Държавата обаче продължава да доминира в енергетиката през 2003 г., тогава разпределителните дружества все още не бяха приватизирани, а в класацията присъстваха почти всички държавни компании от сектора - НЕК е на втора позиция, а в първата десетка са "Булгаргаз" и АЕЦ "Козлодуй". Това, че държавата е намалила участието си бизнеса значително за 10 години, обаче не означава, че тя не му влияе - българската икономика остава една от най-регулираните.

Най-голямата компания през 2003 г., макар и забравена днес, е тясно свързана с днешния гигант "Лукойл Нефтохим Бургас" - това е "Литаско". Навремето тя отговаряше за външната търговия на "Лукойл" и беше посредник в доставките на петрол за бургаската рафинерия. С преструктуриране на целия бизнес на руската група през 2005 г. обаче производството и търговията бяха преструктурирани, с което "Литаско" беше закрита, а бизнесът й се разпредели между бургаската рафинерия и "Лукойл България".

Преди десетилетие за влизане в клуба на големите бяха необходими малко над 70 млн. лв. оборот, а днес прагът надхвърля 190 млн. лв. Натрупаната инфлация е фактор, но ръстът в приходите идва и от увеличен бизнес.

2003 е годината, през която започна периода на най-бурния икономически растеж в България за прехода, съвпаднал и със световния бум - чуждите инвестиции и потреблението растяха сериозно, което се отрази и в оборотите на компаниите, които десет години по-късно са много по-високи, често и в пъти.

Потъването

За съжаление след най-големия икономически бум дойде и най-голямата криза в България. Затова и погледът 5 години назад показва какво направи кризата с българския корпоративен сектор. При огромна част от компаниите оборотите за 2013 г. са далеч от тези през 2008 г. - при положение че това беше последната година, в която все пак имаше растеж. Едва при 39 има ръст, като там са основно току-що влезли вериги или производствени предприятия, които са се разширили през годините.

Най-големите понижения за периода са при компаниите с цикличен бизнес и тези чувствителни на промени в крайното потребление - горива, продажби на дребно, транспорт, автомобилен сектор. При някои от тях като телекомите влияние имат и регулациите - в повечето случаи те оказаха натиск към понижение на цените, което се отрази и върху приходите им. Разнопосочно се представя и енергийният сектор, който също е силно регулиран от държавата, а там са и най-силните й позиции. Заради кризата цените на тока бяха изкуствено задържани. Сложните отношения в сектора са силно зависими от икономически, политически и социални интереси и влияят по различен начин на отделните компании. При частните разпределителни дружества обаче оборотите силно се повишиха, докато при държавните енергийни компании финансовото състояние става все по-лошо, което може да повлече и целия сектор. Впечатление прави огромният срив на приходите на "Овергаз инк" - за пет години с над 80%. Причината е, че през 2013 г. отпаднаха посредниците за внос на газ от Русия, какъвто беше компанията.

Свиването на оборотите за тези години извади от топ 100 няколко компании от цигарения бизнес - вносителите "Филип Морис България", "Бритиш американ табако", заради кризата силно пострадаха производителите на цимент - ако през 2008 г. добро представяне са направили "Златна Панега", "Девня цимент" и "Холсим", през 2013 г. те изобщо не преминават прага за попадане в нея. Същото се отнася и за някои от вносителите на автомобили - "Тойота Балканс" и "Балкан стар аутомотив".

Растеж въпреки кризата

Погледът назад във времето винаги е интересен, а когато става въпрос за корпоративния сектор на България, К100 е най-добрия пътеводител. Изминалите 10 години обхващат много динамичен период от българската икономика - началото на най-големия икономически бум в страната от 2003 г., продължил около 5 години, и последвалата криза, от която много компании все още се възстановяват. С приключване на голяма част от приватизацията пък преди десет години компаниите в класацията изглеждат все по-познато, дружества с чуждо участие и частна собственост се увеличават и стават все по-големи, а представителите на старата икономика намаляват или почти изчезват.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK