С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 24 дек 2017, 11:49, 12911 прочитания

Истерия actually

Има и такива хора и те не са малко. Те не симпатизират на коледната еуфория и бясната консумация около празниците. Четирима от тях обясняват защо

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Истерия actually

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Коледен Light. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Катя Атанасов
продуцент и журналист

Не харесвам коледните празници заради истерията. Хората започват да се държат все едно идва краят на света. Винаги се питам дали цяла година не са си купили нищо, не са подарили нищо, не са се хранили с храната, която обичат, и не са пили хубаво вино например. Дори израженията на лицата се променят – излъчват някаква почти неистова трескавост. Предполага се тези дни да са спокойни, уютни, топли. Но някак не се получава. Не харесвам и това, че доста хора спазват някакви традиции само тогава. По-добре не го прави, ако не вярваш в нещо. Иначе всичко се превръща в изпразнен от съдържание ритуал.


Дразни ме и това, че започват да ти ги честитят някакви хора, които цяла година не са се сетили за теб.

Обичам да пътувам тогава, ако имам възможност. Също спокойно и тихо прекарване у дома. С близки, може и сама. Харесвам повечето неща от тъй наречените "задължителни" ястия, така че ги има на масата. Не честитя на целия свят, не се умилявам кой знае колко, не гледам телевизионни предавания за живота на Исус.

Живото в традициите е това, което ние не просто знаем и помним, а което става част от нашето празнуване. Харесвам някои от тях просто защото те са в паметта на моето семейство. Но никога не мисля точно какво се прави, колко ястия трябва да са на масата и други такива. Не мисля, че празникът ни става по-малък или по-беден, ако пропуснем сармите с лозов лист например.



С подаръците се справям, мисля, много леко и без напрежение. Винаги купувам малки, по-скоро символични подаръци, но много ги мисля – точно за кого и какво. Никога не пазарувам точно преди празници.

Истерия actually

Фотограф: Васил Къркеланов

Биляна Савова,
Арт директор на сп. EVA, основател на фондация МС – "Мога Сам"

Коледата е истерия - претъпкани магазини с хора, опашки, задръствания, убийствена злоупотреба с алкохол и храна, купуване на абсолютно безсмислени подаръци и харчене на много пари.

Най-отблъскващото ми е коледната благотворителност. Като наближи Коледа или Великден, всички започват да се подсещат за онези, които няма да имат храна, няма да имат подаръци и украси, няма да имат топлина, ток не са здрави, за да се радват на празниците. И с някакви не особено адекватни действия се опитват да правят разни добри дела. И като мине празникът, минава и поривът за съпричастност. А хората всеки ден имат нужда от тези неща, на които наблягаме по празниците. Всеки ден трябва да ни е празничен и всеки ден да правим поне едно нещо, което да даде доброта и усмивка поне на един човек.

В последните години най-често ме няма. Отивам някъде, където няма Коледа. Но когато съм тук, това, което правя, е да се съберем с близките ми и да си направим една приятна Бъдни вечер. Останалите дни ги използвам за почивка. Чета книги, за които все нямам време, гледам филми, разхождам се, пътувам.

Не съм против подаръците, но не харесвам задължителни, банални или безсмислени покупки само за да влезем в правилата на Коледата. Подхождам различно. Зависи от моментните ми усещания за времето и хората.

Понякога взимам по една книга за всеки, като се старая в заглавието да има послание. Веднъж пък реших да подкрепя един приятел, който издаде книга, и купих на всички по една и го помолих да ги подпише лично. Друг път купувам нещо, което ще подкрепи някоя благородна кауза. Но винаги се опитвам, ако ще правя подаръци, да са персонализирани и специални по някакъв начин. Вече не съм привърженик на това абсурдно истерично пазаруване, но това се промени във времето обаче. Преди не бях такава. Бях част от масовата истерия. И си спомням как правех едни списъци, висях по опашки за някоя много важна кукла например, която е част от поредното "писмо" до дядо Коледа, а една Бъдни вечер, след като останахме без елха, защото просто бяха свършили, аз го преживях толкова драматично, че цялата ми Коледа беше абсолютно провалена. Сега изобщо не мисля за тази "украса". "Елхата", ако искаме такава, си я правим с подръчни материали – картон, клонки, лампички Нямам вече кашони с коледни играчки, фигурки на елени и джуджета, гирлянди. Често украсата на мястото, в което живея, се свежда просто до няколко свещи. Което всъщност се случва всеки ден, просто на Коледа май са повече.

Не харесвам ритуалността, която ни кара да следваме някакви наложени и абсолютно безсмислени правила и ритуали. Не само на Коледа. По всяко време. Докато се занимаваш с това да спазиш всичко както е по канон, който някой е измислил и наложил, можеш да свършиш доста по смислени неща и за себе си, и за другите. За Бъдни вечер специално масово се приготвя трапеза, отрупана с постни ястия, които се готвят цял ден, че даже и два. 7, 9, 11 гозби! И колкото по-богата е трапезата, толкова по-богата щяла да бъде годината. Ритуално. Няма как да се изяде толкова много храна. По християнската традиция това е краят на коледните пости и това е смисълът на тази трапеза. За мен това е нормална вечеря с любимите ми храни, защото аз така или иначе не се храня с месо. Разликата е, че се събираме повече хора и споделяме този момент. След тази вечер за мен започват почивни дни и правя всичко възможно да се отделя от общата истерия.

Истерия actually


Добромир Банев
поет

По време на коледните празници хората пазаруват така, сякаш за пръв път влизат в магазин. В България все още не се усеща истински празничната атмосфера по улиците. А най-дразнещото за мен са коледните песни и коледните филми. Непрекъснатото въртене на едни и същи песни и филми направо ме влудява.

На Бъдни вечер се събирам със семейството. В останалите празнични дни съм с моите приятели или отделям време за самия себе си – пътувам или просто чета някоя книга.

С роднините и близките си отдавна не си разменяме подаръци вкъщи. Да бъдем заедно е най-големият подарък. Дядо Коледа е за малчуганите. Не бих казал, че следваме строги правила при ритуалите, но на Бъдни вечер вечерята е постна, а ястията – поне седем на брой.


Елиа Недков
архитект и дизайнер

Празниците са това, което хората правят от тях. Не ми харесва това, което хората са направили от Коледа.

Сегашните коледни празници са се превърнали в някаква масова истерия. Ако животът е поток, Коледа е като голям въртоп в него, който повлича всички в необуздана консумация на подаръци, храна, телевизия и т.н. Далеч от това, което би трябвало да бъде.

Отдавам внимание на живота през цялото време. Дразни ме да се държа така, сякаш само празниците са специални.

Обикновено ги прекарвам със семейството и любими хора.

Не ходя на коледни концерти.

Обичам да правя подаръци през цялата година. Коледната "еуфория" по молове и магазини гледам да си я спестя. Предпочитам да търся подарък в някое скрито местенце, например в някой антикварят.

Не съм последовател на определена религия, едновременно с това уважавам хората, които вярват.

Щом всички празнуват Рождество Христово, нямам проблем да празнувам с тях. Аз лично не следвам никакви ритуали, мога да наблюдавам, да се усмихвам.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Селекция: Спасители към плажа Селекция: Спасители към плажа

Кърпи и памучни одеяла за всяко място и случай

26 авг 2018, 2635 прочитания

Особености на черноморския риболов 2 Особености на черноморския риболов

Кратко ръководство за живота на попчето, скорпида, барбуна, заргана и други местни видове риба

25 авг 2018, 27336 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К Light" Затваряне
Селекция: За децата ми

Като майка на две деца, които винаги са в движение, съм избрала изключително практични неща, които ще улеснят всеки родител и ще зарадват всяко дете. Повечето от тях са минали през нашата къща (и още са тук), затова ги препоръчвам от сърце

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател