Пада лист от календара vol.2
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пада лист от календара vol.2

tomashevich.com

Пада лист от календара vol.2

Специалисти от девет области разказват каква е изминаващата година за тях

12042 прочитания

tomashevich.com

© Владимир Томашевич


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Коледен Light. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Анастас Пунев

кинокритик, автор в filmsociety.bg

Кое е събитието на 2017 г. според вас?

Засилва се недоволството от този свят, а друг още не е открит. Това даже не е и събитие, но обещава събития в бъдеще.

Какво във вашата професионална сфера ви направи най-силно впечатление?

Жанровото кино се завръща през задния вход – чрез смесване, колажиране и иронизиране. Да си евтин е все по-ценна добродетел, дори в Щатите. Сериалите иззеха определена територия от киното, което вярвам, че ще му позволи да бъде повече кино. Тези неща са малка пролука в системата, докато истинската революция ще се ръководи от машините. Откритието ми е платформата Seances (http://seances.nfb.ca), на която кинооткъси се комбинират на случаен принцип във филм и се унищожават веднага след изглеждането му. Подобни хибриди са ми най-интересни.

На кой проект от тази година ще препоръчате да обърнем внимание?

Killing of a Sacred Deer на Йоргос Лантимос и The Square на Рубен Йостлунд. Тоест най-смелите. И като стана дума за смелост – радвам се, че 2017 г. ме срещна с Адам Къртис и последния епизод на Twin Peaks. А за другата година още отсега е вълнуваща друга хибридна идея – новият уебсайт на Николас Виндинг Рефн за вдъхване на втори живот на изгубените филми.

Кое беше най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Както във всяка работа – да не се гледа (само) като работа.

Коя е личната ви победа?

Спасих банята си от наводнение, защото си тръгнах по-рано от "Жената, която си тръгна" на Лав Диаз. Победата е в устояването на бавното кино.

Кой е героят на година за вас?

Жената, която се качи на влак в Англия с настолен компютър.

Какъв подарък бихте искали да получите?

Идея.

Какво очаквате да се случи през 2018 г.?

Даниел Дей-Люис да си намери по-добра професия.

Какво обещание ще си дадете в навечерието на новата година?

Че ще бъде по-добра от досегашната.

Любомир Аламанов

управляващ директор на агенцията за класически и иновативни комуникационни услуги SiteMedia Consultancy

Кое е събитието на 2017 г. според вас?

За съжаление това са парламентарните избори, които доведоха до сегашно управление. Казвам за съжаление, защото в момента ни управлява комбинация от бивши комунистически величия, хора от структурите на ДС и откровени популисти, които си играят със страховете на хората. "Едно време всички бяхме комунисти" (изказване на Ц. Цачева в опит да се оневини за миналото си); ритане на бабички по границата като модел на поведение от страна на политиците; откровени лъжи и манипулации по медиите – това е реалността, в която сме поставени. Всичко това е придружено с все повече концентрация на финансов ресурс с цел преразпределяне, скандали около подготовката на европредседателството и кандидатурата ни за ново седалище на Европейската агенция по лекарствата, законопроекти, вкарани почти криминално в парламента, без оценка на въздействие и без реално обсъждане. Българска политическа действителност. За "дебилите" даже не ми се говори.

Какво във вашата специалност професионална сфера ви направи най-силно впечатление?

2017 г. беше много добра за комуникационния бизнес. В няколко посоки:

Като услуги все повече се развиваха нови за пазара услуги като Eployeer Branding, киберсигурност и т.н.

Все повече клиенти търсят услугите на ПР агенции. Пазарът расте.

Български агенции, професионалисти и кампании печелят международни признания и награди. Само последното отличие ще спомена. Ружа Загорска беше номинирана за Media Relation Professional за 2017 г. В центъра на Вашингтон все повече се чува, че българският комуникационен сектор се развива на световно ниво.

0707, 7 юли, избраният от цялата ни общност Ден на ПР специалиста. Празнувахме го и тази година. Както и имахме съвместни действия на всички асоциации.

Като откритие или засилваща се тенденция мога да кажа, че кризисните комуникации стават част от ежедневието на всяка организация, компания, човек.

На кои проект от тази година ще препоръчате да обърнем внимание?

През тази година две бяха основните теми, които занимаваха комуникационния пазар. На първо място, това е драмата със споменаването на марки в някои от най-гледаните медии. В момента ситуацията е толкова абсурдна, че няма даже икономическо предаване по трите национални телевизии, защото не смеят или не искат да споменават имена на компании или търговски марки. Така масовата аудитория е лишена от адекватна икономическа информация, от нормален разговор за финансово образование и култура, даже от идея къде се отварят нови работни места и къде да търсят работа. Втората тема беше борбата с фалшивите новини. Радостно е, че целият пазар се обединихме и излъчихме общо и недвусмислено послание.

Кое беше най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да се развиваме непрекъснато и да не спираме да се променяме спрямо променящия се свят, така че да отговорим на очакванията на клиентите и обществото. Технологиите не спират да се усъвършенстват, разбираемо е хората да искат все повече и повече. Динамиката се увеличава, времето за реакция става все по-кратко. Правилното управление на време и приоритети е критично важно за постигане на ефективност. Ресурсът ВРЕМЕ стана все по-значим. Даже вече е незаменим.

Коя е личната ви победа?

През юни бях включен в списъка с 50-те най-влиятелни иноватори в ПР сферата за 2017 г. от PR News – една от най-авторитетните световни медии за комуникации. Това признание показва, че сме на прав път, че работим добре, че цялата ни ПР индустрия е на световно ниво.

Но това, което ме направи най-щастлив през изминалата година, е, че виждам все повече млади хора, които искат да се развиват в нашата професия и които стават все по-активни на нашите MidWeekPRMeetUp-и. Градим общност, която вярвам ще става все по-успешна и ще развива комуникационния бизнес в следващите години. Всички сбирки се правят и с гости от Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА) и Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), както и на другите нишови асоциации. Което още един път показва как обединения пазар заедно действа и подпомага развитието на младите таланти.

Кой е героят на година за вас?

Българският народ. Че издържа, че устоява, че продължава да работи въпреки политиците и техните глупости. И все повече си мисля, че ако за политиците ние сме "дебили", "лош материал" и други подобни, то не ги караме да ни управляват. Да си отидат и да си намерят по-добър народ, който да тормозят. Аман.

Какъв подарък бихте искали да получите?

Световен мир. Знам, че звуча като манекенка, но точно в този момент това е най-важното. Каквито и планове да си правим, ако няма мир и избухнат още конфликти като сирийския, всичко ще се съсипе.

Какво очаквате да се случи през 2018 г.?

Да мине прословутото председателство. Защото в момента се използва като Божие наказание. Всичко се спира, нищо друго не се допуска, само мантрата: Нека да мине председателството, пък тогава ще видим. Да се чуди човек как останалите страни са се справяли с този бич председателството.

Анета Василева

архитект, WhAT Association:

Кое е събитието на 2017 г. според вас?

Много са. И тъй като България все още е устойчиво провинциална на фона на световния архитектурен живот, налага се да разделя събитията на две групи. По света 2017 беше "годината на годишнините". Отбелязаха се:

- 150 години от рождението на Франк Лойд Райт (със серия събития, особено голямата изложба Frank Lloyd Wright at 150: Unpacking the Archive в МоМА, Ню Йорк);

- 100 години от създаването на модерното движение De Stijl (с куп колоритни прояви из цялата му родина Холандия;

- 500 години от издаването на трактата "Утопия" на Томас Мор с редица книги и прояви на тема архитектурни утопии и антиутопии, включително откриващата изложба на новия музей за архитектура и изкуства в Лисабон MAAT;

- 20 години от откриването на музея "Гугенхайм" в Билбао (все пак той даде началото на ерата на сградите-икони и стархитектите);

-100 години от Октомврийската революция (ясно защо по принцип, архитектурно – заради руския революционен авангард).

У нас водещите събития бяха скандалите около небостъргачи, паметници и ремонти. Междувременно беше представен докладът на датския урбанист Ян Гел за София, който би следвало да даде човешки решения за очевидни проблеми в столицата (ако се намери общинска власт, която да ги приложи на практика).

Какво е вашето откритие?

Архитектурата е бавна и обикновено последна прихваща промените на "културния фронт". Но през 2017 г. тенденциите за краен десен консерватизъм (или националпопулизъм) достигнаха и нея. Архитектурният консерватизъм е свързан с възхвала на "красотата" на романтичното минало от предмодерния период, с възстановки и бутафорни нови постройки ала Скопие и Божидар Димитров, които обаче вече плъзнаха из цяла Европа. Модернизмът е под обстрел, патриотичният кич управлява, изчезват всякаква толерантност и чувство за хумор, за клетата самоирония да не говорим.

На кои проекти от тази година ще препоръчате да обърнем внимание?

Новата концертна зала Elbphilharmonie в Хамбург нa швейцарците Херцог и де Мерон. Два нови частни музея за съвременно изкуство – MAAT в Лисабон и Zaitz MOCAA в Кейптаун. Внимателната и уважителна реконструкция на Salk Institute на Луис Кан, построен през 1965 г. в Сан Диего, Калифорния. Всички проекти на новите носители на "Прицкер" RCR Arquitectes.

Кое беше най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Проектирането на "невидима сграда", дълга 260 метра. Организирането на архитектурни конкурси с общини по ЗОП и довеждането им до успешен край.

Коя е личната ви победа?

Нямам. Архитектурата е колективен спорт и всичко, което броя за победа през 2017 г., е било постигнато винаги заедно с другите. Иначе успях да видя Radiohead на живо, в 40-градусова жега, нахапана от комари. Най-после защитих дисертацията си върху архитектурната история на късния ХХ век. Избягах 20 километра.

Кой е героят на годината за вас?

Алехандро Иняриту заради забележителната VR инсталация Carne y Arena във Fondazione Prada, Милано. Не е лесно да разчувстваш всеки циник за едни 8 минути.

Какъв подарък бихте искали да получите?

Течението на списание Architectural Review от 1966.

Какво очаквате да се случи през 2018 г.?

Предполагам, че демодернизирането на обществото ще продължи, а в архитектурата това ще бъде свързано с окончателното събаряне и/или дискредитиране на ключови сгради от XX век. Любопитна ми е предстоящата изложба "Архитектурата на социалистическа Югославия 1945 - 1991", която предстои да се открие лятото в MoMA (за пръв път бивша соцстрана се появява с подобна изложба в MoMA). Още по-любопитно ми е какво ще направят двете симпатични ирландки от Grafton Architects като куратори на Архитектурното биенале във Венеция (темата им е Freespace и имат тежката задача да застъпят след последната поредица от две суперсилни архитектурни биеналета).

Какво обещание ще си дадете в навечерието на новата година?

Избягвам да давам обещания, за да не разсмивам съдбата.

Деян Енев

писател

Кое е събитието на 2017 година според вас?

Загиването на вестниците.

Какво е вашето откритие?

Три книги на млади автори. Дебютният роман "Катафалка, два носорога" на Петър Крумов, сборникът с разкази "Отвъд стените" на Филип Маркулиев и стихосбирката "Топло животно и други стихотворения" на Златозар Петров.

На кой проект от тази година ще препоръчате да обърнем внимание?

Лекциите и дискусиите на отец Николай Нешков и Калин Янакиев

Кое беше най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Постоянното. Да търся излаза към творчеството сред рутината на всекидневието.

Коя е личната ви победа?

Преиздаването на двете исторически книги на покойната Лиляна Михайлова "Грехът на Малтица" и "Корабът".

Кой е героят на годината за вас?

Сборният образ на софиянеца, който търпеливо понасяше и понася несекващите ремонти на улиците.

Какъв подарък бихте искали да получите?

Малко ведрост.

Какво очаквате да се случи през 2018 г.?

Да излезе том с избрани произведения на писателя Росен Босев.

Какво обещание ще си дадете в навечерието на новата година?

Да не губя куража си.

Анита Класанова,

създател на Roobar и управляващ директор

Какво във вашата специалност професионална сфера ви направи най-силно впечатление?

В търсене на тенденциите в храните и съставките за 2018 г. осъзнах, че се заражда промяна. Защото не само продуктът е важен, но също толкова важен е и човекът зад него, ценностите му и енергията, която влага в създаването. Доколко е способен с историята си да накара хората да се "събудят", да осъществят своя идея или просто да се почувстват добре и част от нещо значимо. Компаниите, основани от жени, вече имат приоритет.

На кои проект от тази година ще препоръчате да обърнем внимание?

Всички проекти, свързани с децата на България. Децата са приоритет. Средата, в която растат. Здравето и емоциите им. Храната в училище и у дома.

Кое беше най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да се завърна в "кухнята", да създам нови десерти, докато обикалям света, но с тази разлика, че вече го правя с 90 души екип. През изминалата година работихме усилено върху структурата в "Роо брандс" и това да съумеем да запазим семейните ценности и личен подход в работата, които са изключително важни за мен.

Коя е личната ви победа?

Да бъда избрана за една от Ernst & Young Entrepreneurial Winning Women Europe 2017. Това ми даде допълнителен стимул да започна да споделям кулинарни рецепти, опит и вдъхновения в anitaklasanova.com

Кой е героят на година за вас?

Всички сме герои, всички правим малки и големи геройства.

Какъв подарък бихте искали да получите?

Време, качествено прекарано време и по-малко заети приятели!

Какво очаквате да се случи през 2018 г.?

Аз съм оптимист. Визията ми за България е да изградим добра репутация на производител на висококачествени храни. Да се научим да посрещаме туристи и стартъп културата да се развива. Тези три неща. Надявам се ние, хората, да бъдем достатъчно креативни и да намираме щастието в малките неща. България е плодородна и красива, със села без население и с огромен потенциал.

Какво обещание ще си дадете в навечерието на новата година?

Да се отнасям добре към себе си, така както към най-добър приятел.

Антония Григорова

спортистка и състезателка в планински бягания

Кое е събитието на 2017 г. според вас?

За България встъпването в длъжност на ген. Румен Радев

Какво във вашата специалност професионална сфера ви направи най-силно впечатление?

В моята сфера (спорта) се вижда голям прогрес в масовите спортни мероприятия, които се организират в страната. Нарастване броя на любителите спортисти, сред които и деца. Много нови детски школи, спортни зали, фитнес зали и др.

Според мен това е правилната посока, в която трябва да се развива спортът, а заедно с него да се подобрява начинът на живот и здравословното състояние както при децата, така и при хората в зряла възраст.

На кои проект от тази година ще препоръчате да обърнем внимание?

"Подари книга/време". Останах силно впечатлена, когато чух пълния разказ, за това как се е зародила идеята за проекта, как се е развивал в годините и как функционира в момента.

Кое беше най-голямото предизвикателство във вашата работа?

След приключването на моя проект ("Пътят 600 Ком - Емине") имах нелесната задача да насоча всичките си сили и внимание към това отново да се върна към професионалния спорт в опит да завоювам квота за зимните олимпийските игри през февруари-март 2018 в Южна Корея.

Коя е личната ви победа?

През 2017 г. успях да стана първата жена, преминала скоростно най-дългия туристически маршрут в България (5 дни и 23 часа). От връх Ком до нос Емине или близо 600 км по билото на Стара планина. Проектът бе наречен "Пътят 600 Ком - Емине", тъй като аз и Наталия Величкова (организатор на проекта) го обявихме година и няколко месеца по-рано, за да бъде проследен "пътят", който ще изминем до достигане на целта.

Кой е героят на годината за вас?

Не искам да посочвам конкретно лице. За мен герой е всеки човек, който с действията си помага по един или друг начин и не иска нищо в замяна. Без значение от сферата си, ние всички сме хора, които трябва да мислим както за бъдещето на тези, които идват след нас, така и за миналото, което пък ние сме наследили.

Какъв подарък бихте искали да получите?

Повече време с любимите хора.

Какво очаквате да се случи през 2018 г.?

Страната ни да продължи да се развива към по-добро.

Какво обещание ще си дадете в навечерието на новата година?

В следващата да бъда още по-добър човек и да се боря още по-устремено за мечтите си. От бизнес гледна точка очаквам една още по-предизвикателна година, наситена с много интересни проекти и още по-добри резултати. Новите услуги, които предлагаме, се развиват все повече. А вече сме измислили и подготвили нови изненади, с които да развием пазара още повече.

Какво обещание ще си дадете в навечерието на новата година?

Да не спирам да се уча всеки ден на нещо ново. Да продължавам да се развивам, като с това ще се радвам да помагам на професията и на целия бранш да се развива. А и така клиентите и партньорите ни ще получат още по-добри услуги.

Маргарита Доровска

директор на Домa на хумора и сатирата, Габрово

Фотограф: Росина Пенчева

Кое е събитието на 2017 година според вас?

Протестните маршове на жените срещу Тръмп. Лавината, която отприщи скандала около Харви Уанстийн. Ще ми се да вярвам, че мачизмът вече не е публично приемлив.

Какво във вашата професионална сфера ви направи най-силно впечатление?

Дискусиите за изкуство и паметници в публично пространство. Не очаквах толкова ангажирани и разпалени дебати. Чух информирани позиции, силни аргументи, документи и факти от миналото излязоха наяве. Хората не са безразлични и това е много ценно.

За съжаление тези дискусии нямат структурно въздействие, не водят до създаване на публични процедури. Рано или късно дебатът ще се изтощи, ако от него не се изведат управленски практики. Безотговорно е тази жива, будна обществена енергия да се оттече. И това, при положение че проблемът е обект на широк обществен интерес и съществуват отдавна изтествани процедури на редица места по света – дори не е нужно да откриваме топлата вода.

Постоянно се повтаря как потреблението на изкуство и култура е ниско, а най-демократичният и достъпен културен слой се третира така безотговорно. Учебниците се пълнят с думички, а градовете, които са реалната арена както на исторически събития и процеси, така и са лабораторията на съвременната култура, не комуникират нищо от това на обитателите и посетителите си.

На кой проект от тази година ще препоръчате да обърнем внимание?

Преди седмици Габрово беше обявен за творчески град на ЮНЕСКО. Културната политика в града дава резултати – бавно, без фанфари, но целенасочено. До две-три години това ще е най-вълнуващият извънстоличен град за културен туризъм с шест страхотни музея - Музея на хумора и сатирата, Етъра, Боженци, Интерактивния музей на индустрията, Музея на образованието, Историческия музей. Има няколко големи събития, които са задължителни, като карнавала през май – зрелищен празник на всевъзможни превъплъщения, които обръщат съвременния свят с главата надолу за едно денонощие, Габровското биенале е с много силна история и международен профил, панаирът на занаятите в Етъра през есента. Има и редица ярки независими инициативи. Работим върху това да се развие и добра среда за артисти. Изкуството на Кристо и Жан-Клод и историята на Кристо, който е роден в Габрово, отскоро могат да бъдат видени в две изложби. Животът и проектите им са толкова вдъхновяващи, че присъствието им в града наистина променя средата. Хората излизат от залата с мисълта, че нашият предел са само мечтите ни и упоритостта ни да ги реализираме, тръгват си по-смели, повече ценящи свободата.

Кое беше най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да се абстрахирам от съветите да не избирам трудни начинания.

Коя е личната ви победа?

Най-накрая преборих един вцепеняващ детски страх – страха от тъмното.

Ако окъснея с работата вечер, се налага да премина през едно напълно тъмно пространство (с витрини с ритуални маски от Африка). Първите пъти прибягвах. После минавах много бавно, светкайки панически с телефона във всички посоки. Сега вече напускам директорския кабинет подобаващо, с абсолютно спокойствие.

Кой е героят на годината за вас?

Едно момиченце от училищна група, която участва в образователната програма на Биеналето. По повод наградената със "Златен Езоп" творба на Destructive Creation обсъждахме какви суперсили са нужни на съвременните герои. "Търпение", каза тя без грам колебание и всички притихнахме. Тя е моят герой.

Какъв подарък бихте искали да получите?

Неочакван.

Какво очаквате да се случи през 2018 година?

Първо, реформа в управлението на музеите и галериите, която да обвързва финансирането и с дейността им. В момента музеите се субсидират на калпак, според това кой на колко щатни бройки е оценен. Това е социална политика, не културна.

Второ, процент от печалбите от хазартни игри да се насочи към изкуство и култура. Цяла България търка билетчета, а хазартът се облага с данък от 15%, дори по-нисък от ДДС. За сравнение - една четвърт от постъпленията от продажби на лотарийни билети в Обединеното кралство за финансовата година 2016 г. се събират в лотариен фонд. Двайсет процента от фонда се харчат за изкуство, 20% за наследство, а останалите се разпределят за образование, околна среда, здравеопазване и спорт. У нас хиляди хора плащат с последните си левчета за няколко секунди, в които фантазират как след миг по чудо ще се измъкнат от бедността. Нека, когато не спечелят, поне знаят, че са подкрепили важни, национално значими каузи. Така този отчаян жест би имал някакъв смисъл.

Трето, съфинансиране за европейски проекти в областта на културата. България има много слабо участие в една от най-престижните и конкурентни финансиращи програми – "Творческа Европа". Има години, в които таксата, която държавата плаща, за да участва в програмата, е по-малка от средствата, които се печелят от български организации.

Това са три конкретни, ясни и постижими задачи в областта на културата, с изпълнението на които 2018 ще бъде една по-хубава година.

Какво обещание ще си дадете в навечерието на новата година?

Да култивирам новооткритата суперсила – търпението.

Михаил Дюзев

журналист

Кое е събитието на 2017 година според вас?

На 21 януари положи клетва американският президент Доналд Тръмп. Това политическо събитие има своето влияние над глобалната политика и събития, включително и в България. Избирането му за лидер на една от водещите световни икономики е ярък пример за обществените настроения и нагласи въобще. Освен Брекзит все повече и в Европа крайнодесните и националистически формация печелят и подкрепа, и гласове на избори. За съжаление "светът без граници" изглежда все повече утопичен на фона на тези тенденции.

Какво във вашата професионална сфера ви направи най-силно впечатление?

По-скоро ми прави впечатление процес, а не конкретно събитие. А именно намаляване на силата на влияние на традиционните медии (печат, ТВ, радио) за сметка на социалните мрежи. Ако вземем пример отново с Тръмп, за пръв път американски президент "управлява" през Twitter. Българските управници и политици не остават по-назад. Те поддържат активни профили в социалните мрежи. Немалко са случаите под натиска на социалните мрежи да бъдат взимани управленски решения и да се сменят политики.

На кой проект от тази година ще препоръчате да обърнем внимание?

Следя с интерес проектите на американския предприемач Илън Мъск – Space X, Hyperloop, Tesla. Все по-сериозното навлизане на новите технологии в автомобилния бранш. Серийното производство и сериозен пазар на електрически автомобили, което имаше пик през тази година, ще доведе до промяна в бита ни въобще. В бъдеще зависимостта от петрол ще намалява и това ще доведе до глобални обществени и геополитически трансформации.

Кое беше най-голямото предизвикателство във вашата работа?

В българското национално "Дарик радио" предизвикателство беше и все още е трансформацията от радио в онлайн телевизия. Големи сегменти от програмата ни се предават на живо с картина в YouTube, Facebook и на darikradio.bg. Целта е съдържанието, което радиото продуцира, да придобие още по-голяма плътност и да достига до още по-голяма аудитория. Обратната връзка от слушателите и зрителите е много положителна. Комбинацията от радиоефира и достигането в реално време до почти всяка точка на света чрез онлайн предаването на звук и картина е истинско професионално предизвикателство.

Коя е личната ви победа?

Успявам да съчетая, поне засега, сутрешния блок на "Дарик" всеки работен ден от понеделник до петък и предаването "Като на кино" по "bTV Синема", както и сегмента за кино в "Преди обед" по bTV. Ако отстрани това изглежда интересно и забавно, значи си върша добре работата.

Кой е героят на година за вас?

Героите на годината за мен са всички хора, които въпреки обстоятелствата успяват да се преборят за реализирането на идеите и мечтите си тук. За щастие има много примери за световни успехи в различни области тръгнали и развити от България. Пример е българската компания Tickey, която разработи и въвежда продукта си в няколко страни в Европа

Какъв подарък бихте искали да получите?

Ще се зарадвам на добро здраве на близките ми! Няма да се разсърдя на един автомобил "Тесла" и Iphone X.

Какво очаквате да се случи през 2018 година?

Европредседателството е сериозно предизвикателство пред страната ни. Дали ще успеем да се почувстваме като истински и равноправен член на съюза според мен зависи от това как ще се справим. Медиите имаме дълг към обществото ни. Смятам, че можем повече от това само да информираме за новините от Европа. Трябва да въвличаме повече аудиторията ни в дебати и да разискваме проблеми, касаещи членството ни в съюза. В крайна сметка сме част от семейството, а не гости в Европа.

Какво обещание ще си дадете в навечерието на новата година?

Да запазя доброто си настроение и в ефир, и извън него. Нека в новата година да имаме повече работа и хъс да я вършим по най-добрия начин.

Да не губя куража си.

tomashevich.com
Фотограф: Владимир Томашевич

Красимир Москов

музикален радиоводещ

Кое е събитието на 2017 г. според вас?

От гледна точка на това, с което се занимавам, бих казал, че събитието беше турнето на The Rolling Stones. Група с 55-годишна история открадна шоуто на всички млади музиканти. А Мик Джагър има правнук. По отношение на новата музика едва ли някой ще помни 2017 г. с нещо особено. Година на имитациите в мейнстрийма и оригинална музика основно в ъндърграунд средите.

Какво във вашата специалност професионална сфера ви направи най-силно впечатление?

Триумфът на фалшивите новини и сексскандалите. Откритието ми е, че като си забраниш определени медии, т.е. повечето медии, има как да останеш встрани от потока от ненужни глупости.

На кои проект от тази година ще препоръчате да обърнем внимание?

Новинарското радио, което стартира през октомври - "105.6 Новините сега". Радио, от което няма да чуете клюки и новини за битови престъпления и лични драми.

Кое беше най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Връщането към спортната журналистика, след като 11 години се занимавах само със събития, свързани с музика.

Коя е личната ви победа?

Съзнателното решение да стана баща.

Кой е героят на година за вас?

Еди Ведър. Към днешна дата той остана единствената гръндж икона, която не си съсипа живота. Не мога да пропусна и Доналд Тръмп. Макар и с обратен знак. Никога в историята на поп културата не е имало човек, който да е толкова противен, че да накара толкова много хора да напишат песни срещу неговата личност.

Какъв подарък бихте искали да получите?

Здраво бебе. В материално отношение много книги, скиорски шлем и билет за концерт на Radiohead, с които все се разминаваме.

Какво очаквате да се случи през 2018 г.?

Началото на един процес на излизане от общата апатия, която силно напомня на апатията от втората половина на 80-те години на миналия век.

Какво обещание ще си дадете в навечерието на новата година?

Да бъда по-добър човек.

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Коледен Light. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK