Когато бях в Лапландия пък, открих йойк. Йойк е традиционната песенна форма на северния народ сами. Допреди това някак си нямах съмнения, че една песен принадлежи на онзи, който я е създал. За народа сами обаче не е така - според тях всяка песен е притежание на онзи, комуто е посветена, не на автора си. Така е заради особено изявената култура на споделеност у този народ, който не би оцелял в суровите условия на Севера без работеща концепция за общност.

В Нова Зеландия за пръв път срещнах маори – коренното население на страната, отпреди европейските заселници. Първа и главна точка в образователната система на маорите (Ka Hikitia) е да обяснят на децата какво е успех. За мен като европейка успехът традиционно се свързва с понятия от сорта на индивидуализъм, лични постижения, конкуренция, слава, реализация и пр. За маорите успехът означава едно - принос. Принос към общността – нещо от теб за другите. А ключът към приноса според тях е да имаш високи (но не нереалистични!) очаквания и изисквания към себе си.

Индонезия – мястото, където рухна още една от закостенелите ми представи. В моето общество новогодишните празници се свързват с всенародни веселби, музика, бърборене до зори, фойерверки За хундуистите на остров Бали денят на встъпване в новата година е Nyepi, или Денят на тишината. Хората си стоят у дома, не говорят с никого, не шофират, за да не произвеждат шум, не слушат радио, нито гледат телевизия. Забавленията и активностите са сведени до минимум. По улиците е пусто, разхождат се само Pecalang – мъже, които следят за възцаряването на абсолютна тишина. Новата година по лунния календар започва с умението да замълчиш – за хиндуистите мълчанието е властта на разума, надмощието на човека над самия себе си.

Най-големият подарък, който сама си направих през последните години, е отглеждането на неутолимо желание да се самооборвам, да изскубвам собствените си вкоренелости, да организирам ненадейни земетресения за предразсъдъците, навиците и представите си за правилно и неправилно, добро и лошо, успех и провал. За едни покоряването на планински връх е постижение, за други като маорите е напълно неприемливо, защото планинските върхове са синове на основните им богове – Ранги и Папа, по чиито глави не бива да се тъпче. За някои "изкуство" е дума, която използват десетки пъти на ден и с която се идентифицират, за други като балиняните такава дума изобщо не съществува в езика им (просто защото всеки дребен детайл от ежедневието си считат за изкуство, а когато всичко наоколо е изкуство, нямаш нужда от специална дума, за да го оразличиш).

Та... поръчайте на Дядо Коледа един чувал разколебавания в собствените ви убеждения. Изсипете ги на килима, както правехме като деца, и си сглобете нещо ново и необичайно. Не се тревожете, ако старецът не дойде навреме или ви забрави. Нали се разбрахме, че има поне 13.