Сърф за смет

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Летен Light. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Когато двама победители са с обща цел, тя най-вероятно ще се осъществи. Победителите са уиндсърфистите Йоан Колев – представял България на олимпийските игри в Лондон през 2012 г., и Илияна Стоилова – многократен държавен шампион при жените по ветроходство. Целта е отдавна фиксирана – през септември те ще се понесат в едно не правено досега у нас предизвикателство. Наречено Wind2Win, то се състои в изминаването на разстоянието между най-северната и най-южната точка на родното ни Черноморие на уиндсърф единствено със силата на вятъра.

"Ох, само за вятър се моля", усмихва се Илияна, за чиято любов (а и на цялата й фамилия) към водния спорт е отговорен чичо й. Той първоначално с приятели инженери направил крило за делтаплан, но след като се "изпотрошил" достатъчно, преминал към сърфовете. И заразил покрай себе си всички. Илияна и до ден днешен помни първия сърф, сътворен от майка й и баща й – изпечен в стара фурна, наситил въздушното пространство с тежък мирис на стъклоплат и смола, правен единствено от гледането на списания и снимки.


Предизвикателството като кауза

Цялото разстояние, което двамата предстои да изминат по вода, е около 300 км. Маршрутът е планиран да се изпълни в рамките на два дена, във всеки от който по 6-7 часа ще се кара. В началото на следващата година ще излезе и филм, който ще даде възможност да се проследи приключението още от самото му начало.

Всъщност тук идеята не е едни хора да се покажат какво могат със сърфовете.



Предизвикателството им е с цел да популяризира водните спортове у нас и да подкрепи каузата "Черно море свободно от пластмаса". Именно заради това по време на целия маршрут в две съпътстващи лодки научен екип ще извършва наблюдение за плаващи отпадъци, морски бозайници и мониторинг на параметрите на водата.

Биологът на експедицията Велизара Стоилова е по-голямата сестра на Илияна – изследвала делфини, китове, била по научни експедиции дори и в джунгли. Явор Колев, водещ треньор за българския олимпийски отбор по ветроходство, който ще отговаря за цялостната координация по вода, пък е брат на Йоан. Тук морето просто е в кръвта на всички, а каузата действително си заслужава.

"Трябва да знаете, че Черно море е затворено и боклуците няма къде да изтекат. Остават в него и като в пералня се въртят с теченията", обяснява Илияна, а Йоан допълва: "Има дни, в които е отчайващо да практикуваш, защото боклуците са буквално като реки, потоци от парцали, бутилки, кутийки, пликчета, кенчета, гигантски найлонови покривала... И понеже сърфът отдолу има една подводна перка (финка), която стабилизира движението, когато минаваш през водата, ти закачаш с нея какво ли не. Единственото, което можеш да направиш, е да спреш, да дадеш назад, да изчистиш всичко, които си събрал и чак след това да продължиш."

Но да се върнем към хубавите емоции от морето.



Когато лятото е любов

Всъщност именно морето среща Илияна и Йоан. И двамата тренират в общ клуб в Несебър, а първата им среща е в барче. Тогава русокосото момиче е едва на 18, но веднага предусеща, че този мъж ще е част от живота й. За да е сигурна, че ще го впечатли, дори си поръчва и бира – която не обича – ама нали така правят сърфистите. Нещата не стават веднага, но днес и двамата се радват на живота си заедно. Иначе в градски условия Йоан се занимава с уеб хостинг. Илияна е една от основателките на ателие "Трион", заминаващо се с изработването на функционални предмети, но от отпадъци. Свободата, която им дават професиите, пък им позволява преди три години да създадат своето първо "дете" – сърф училище "Акаша". Новината е, че от тази година то ще е на друго място – до плаж "Перла" на Приморско. Учениците им неотлъчно ги следват, а в програмата на двамата основатели вече има фиксиран лагер с по-напреднали деца в Гърция, лагер за деца с двигателни увреждания, предвидени са и участия в регати. Илияна казва, че работата с деца носи огромно удоволствие, а ако някое се страхува от водата, му казва, че там може да срещне делфини.

"Най-хармонично ми е там", признава Илияна. "А моята лична утопия е хората да се обединим и да си запазим морето, природата, този наш малък остров, който се носи из Космоса, за да може да живеем максимално пълноценно, а и всички след нас, допълва Йоан. Защото в момента, в който се кача на сърфа, аз се чувствам повече от у дома, дори ми е по-безопасно. А и какво е морето? Най-голямата площадка за игра, в която мога да съм някога."

С делфини е и нейното най-вълшебно преживяване като сърфист. "Беше много мрачен ден, аз бях единствена в морето и в един момент видях триметрова сянка, която мина светкавично под дъската, а после отстрани скочи едно огромно същество. В първия момент ужасно се стреснах , но после осъзнах, че е делфин. А после изведнъж пристигнаха още пет и 30 минути плуваха заедно с мен. Беше прекрасно, те скачаха, за да ми покажат колко са готини, а когато решаваха, че отивам твърде навътре, ме караха отново да завивам към брега... Това наистина са същества със силно развит интелект, който усещаш дори само когато са до теб. В този момент може би за пръв път осъзнах и дълбочината на морето. Защото те, както изненадващо се появиха, така и изчезнаха. А ние сме свикнали да го кръстосваме, но отгоре, все едно сме на разходка в парка."



Особеностите на Черно море

Според Илияна и Йоан България е много подходящо място за практикуване на уиндсърф за нива от начинаещи до средно напреднали. Бургаският залив например има предпоставки за по-силен бриз, който позволява да се упражняват всякакъв вид водни спортове. На юг от града също може да намерите добри места. Да практикуваш на север от Калиакра отново е отличен вариант.

Според Йоан причината много от българите да предпочитат гръцкото и турското море е, че то предлага спокойствие, лишено от бетон – екстра, която за страната ни скоро може и да е непостижима. И допълва: "Може би хората остават с идеализираното впечатление, че навън абсолютно всеки ден има непрестанен вятър и това е един безкраен процес. Не е така. Там също има периоди, в които не духа. Но хората следят прогнозите и ходят в подходящото за каране време."

Ако и вече сте решили да се ориентирате към уиндсърфа: За него няма възраст. В "Акаша" са имали и 67-годишен ученик, а Йоан няма да забрави чичо Жечо от Варна, който спрял да кара на 70 и нещо. Важно е първите няколко часа наистина да сте с учител. Просто има неща, които трябва да се разберат – например как работи ветрилото спрямо вятъра – за да не се откажете бързо и да си кажете, че е трудно. Защото не е, особено ако сте разбрали процесите. Добре е да си дадете и малко повече време, защото в първия ден обикновено само ставате и падате. Тествай е се и разберете дали ще продължите да падате още 1000 пъти, или ще кажете: не ми се занимава. И още нещо важно – уиндсърфът е един от достъпните финансово спортове. Оборудването може да е втора употреба, а ветрилото се сгъва на руло и спокойно може да стои в килера. Илияна и Йоан вдъхновено ми обясняват за ползите от техния спорт, защото мечтата им е колкото може повече хора да се запалят по него и да изпитат същото щастие, което изпълва и тях, докато са в сините дълбини.

Може да помогнете на каузата и уиндсърф предизвикателството на Илияна и Йоан под името Plastic Free Black Sea в платформата Indiegogo и на http://wind2win.com