Операция на усмивката
За чувството, което кара един успял кардиохирург в разцвета на активната си кариера да я загърби и да се превърне в капитан
"Последния път, когато видях падаща звезда, бях със съпругата ми. Тя я забеляза първа и каза: "Хей, виж!" А звездата беше толкова ярка и пада толкова дълго... Вълнуващ момент. И достатъчно дълъг, за да си намислиш желание. А пък то наистина после се сбъдва", разказва ми доктор Димитър Симов и се усмихва на спомена. Мястото на действието е във водите на Егейско море, но докато се стигне до него, са изтекли много други води, духал е и вятър. От този, който вади от релсите и чертае промените, и помага на един успял кардиохирург в разцвета на активната си кариера да я загърби и да се превърне в капитан.
Сърца за лекуване
Два са случаите, които д-р Симов няма да забрави от работата си като лекар. Пациентките били приятелки. И двете диагностицирани с тумор в сърцето, което е едно от най-редките заболявания на сърцето – 1 на 100 хиляди. И до днес жените са близки с него, както всъщност и голяма част от пациентите, на които е помогнал. Казва, че когато човек веднъж е минал през сърдечна операция, започва да се чувства ангажиран с лекаря, спасил живота му. Най-вероятно тази удовлетвореност е била основа в мотивите му да избере медицината за свой професионален път. Както и фактът, че баба му и дядо му, лекари по професия, от ранна детска възраст го водели със себе си по дежурства и спешни повиквания. Насочва се към кардиохирургията, а още в университета среща и съпругата си – също кардиолог. Раждат им се момиче и момче, а после – работа, конференции, научна дейност. Работи в едни от най-добрите столични болници. Но петнайсетте години, отдадени на напрегнатата лекарска професия, дават своите резултати. Накрая "прегаря".
"През целия този период аз действително бях много напорист, оперирах самостоятелно, работих в прекрасен екип. Но в един момент просто почувствах, че животът минава покрай мен, а аз съм затворен в една операционна. Няколко лета нямах и един почивен ден, бях непрекъснато на разположение. Витоша я гледах само през прозореца на болницата, обикновено се прибирах, когато децата вече спят. И така, докато усетих, че работата вече не ме прави щастлив. От претоварване се появиха и някои здравословни проблеми. В един момент реших, че повече не искам така и че не е късно и на 40 години да направя промяна и да започна нещо ново."
Имал и подходящ приятел за това – Степан. Степан Папазян бил сериозен зъботехник със собствена лаборатория и екип, докато не решил хобито му да се превърне в негов бизнес. Постепенно загърбил зъботехниката и се отдал на организация на риболов в Гърция. После към него се присъединил и Тото – с огромен опит във ветроходството. Така започнали да предлагат услуга, която дори и в Гърция я нямало – риболов с ветроходни лодки. Доктор Симов, когато и за колкото можел, за удоволствие пътувал с тях. "Първите ми ходения бяха – излизам от операционната, стигам до яхтата и почвам да спя. Нямах друго време да се разтоваря." После обаче му станало интересно, научил се да управлява лодка, а след това дошъл и моментът, преобърнал живота му.
На едно барче край една австрийска писта един ден Степан му казал: "Вече имаме твърде много плавания, а пък не ни достигат шкипери. Какво ще кажеш да се включиш?" И рулят се завъртял.
Солта на живота
"Какво е ветроходството? Това е най-бавният, най-трудният и най-скъпият начин да стигнеш до някъде. Където всъщност нямаш никаква работа." Смеейки се, докторът ми споделя любимата си сентенция, свързана с новия му начин на живот, макар че не е напълно загърбил лекарската си практика. И до днес дава дежурства в столичната "Света Анна", занимава се и с научна дейност. Но оборотите са несравними, а фокусът е променен. С блеснали очи ми разказва за първата си регата в Егейско море – с над 100 лодки, които стартират едновременно. Можем да си го представим като състезание с тирове, но във вода! Огромни плавателни съдове, тежащи по няколко тона, които се разминават на сантиметри с огромна скорост и се управляват изключително прецизно."
Имал е и притеснителни случки, като например да го връхлетят огромни вълни с гръмотевична буря, но когато имаш доверие в лодката и в себе си, ситуацията можела да бъде дори и забавна. Всъщност за разлика от Черно море, където ветровете правят неприятни за плаване вълни, Егейско като цяло е със защитени заливи. За него прогнозата е много по-предвидима и винаги може да намериш място, където да се приютиш в бурно време. Последното обаче е рядкост, затова и дните обикновено са с безгрижна програма – синевата е безкрайна, къпеш се в заливи, недостъпни по суша, радваш се на срещите с делфини, смешки текат през целия ден, разглеждаш китни градчета, а нощем в яхтата се спи като в детска люлка.
И до днес Димитър се вълнува за всяко предстоящо пътуване. Заслуга за това, разбира се, има и екипът, с който работи. Основател на SP Kayak&Sailing е Степан. Сред редиците на останалите сертифицирани и опитни капитани е рекламистът Тото, IT специалистът Живко, още един лекар – гинеколог, и един бивш главен механик в автомобилна фирма. И да, тук изразът "да сме на една вълна" си е просто буквален. Заедно с тях я яхват и клиентите – сред тях много лекари, програмисти, собственици на малък бизнес. Напоследък се присъединявали и много семейства с деца. Всъщност компанията освен туристически пътешествия извършва и ветроходни обучения, както и тиймбилдинги. Една трета от капацитета им пък е запълнен с екскурзии с морски риболов.
"Аз се радвам на всеки, влязъл в досег с плаването, казва ми накрая докторът. Това наистина може да промени светогледа на човек, цяла философия е. Морето винаги носи усещане за необятност. Усещаш себе си като част от една голяма хармония. А и да се движиш по този начин, с помощта на природните сили, без стрес и напъни в ежедневието, те вкарва в много по-висш порядък. Усещането е за пълнота и свързаност. Аз вярвам, че има вселенски ред, към който трябва да се стремим и да се опитваме да се хармонизираме с него. Надявам се, че успявам."
Съвети за начинаещи в приключенията с яхта
Най-удачният начин да пътувате на добри цени е да резервирате пътуването още в началото на годината.Проверете фирмата, с която тръгвате. Важно е да си с някого, който знае какво прави и има опит в това.
Правите нещо ново, интересно, влизате в непозната за вас среда, доверете се на тези, с които сте тръгнали. Капитанът знае какво е най-добре за вас.
Не се плашете от морето, лодките са много сигурни, подходящи дори и за океан.
Запознайте се с плавателното си средство. Някои очакват да се качат на клатещо корито без никакви удобства, други пък си мислят, че ще са на гигантска яхта с ягоди и шампанско.
Начинаещите е добре да изберат плаване с двукорпусна яхта или катамаран. Те са по-стабилни, без това движение под наклон, което е при еднокорпусните яхти.
Морската болест не е толкова страшна. Дори и да ви хване, тя е нещо, което идва, заминава и обикновено трае кратко. Стремете се да се разсейвате - стойте навън, дишайте, правете нещо по лодката – подайте въже, научете някой друг възел, опънете едно ветрило, хванете руля и покарайте.
