Ето няколко описания и полезни съвети от първа ръка за такива.

"На всеки плаж има максимум едно заведение, временна постройка или кула за наблюдение на вълните" - Португалия

Лора Кънева, сърфист и собственик на ПР компания

Според мен хората може би започнаха да осъзнават, че новото и различното те обогатяват, и подобни дестинации започнаха да добиват популярност. Еднообразието ни напряга. Португалия има всички предпоставки да замести много други "летни" дестинации заради качеството на услугите, които се предлагат там. Давам пример само с октоподите, за които се шегувахме, че са с по 9 пипала. Тук, в България, колко често получавате в порция повече от 2 пипала от октопод?

Португалия често е наричана европейският West Coast или Калифорния заради невероятните километрични плажни ивици, вълните, виното, храната и слънчевите хора. Бях чувала от много хора, посетили мястото, че трябва да отида и да го видя. Отидох, видях и се влюбих. То няма нищо общо с Черно море и Гърция, защото океанът си е океан, хората само лежат по плажовете, а сърфистите се борят с вълните, облечени с неопрени. На всеки плаж има максимум едно заведение, временна постройка или кула за наблюдаване на вълните. Няма бетон, няма хотели, няма комплекси. Това видях около Ерисейра – малко рибарско селце, което се е превърнало в меката на европейския сърф, пълно с млади, интелигентни, позитивни, активни и цветни хора.

Смело мога да заявя, че от всички столици в Европа, в които съм била, Лисабон ми направи най-силно цялостно впечатление – цените са нормални, храната е безумно вкусна, всяка малка уличка има своя собствен чар, изкуството струи от всеки ъгъл и малка плочица, фасада, тераса или двор, фадото е най-емоционалната музика след нашата народна, хората се забавляват денонощно, както в България, транспортът е супер удобен и всички местни помагат с усмивка на туристи в беда.

Храната се състои основно от превъзходни морски дарове, но истински свежи, току-що извадени от океана, плодове, зеленчуци, узрели на най-силното слънце в Европа, стекове от свободно гледани животни, традиционните сладки печени вкусотии, сирена и още, и още

Прекарах десет нощувки в хостели и три в AirBnb. Препоръчвам горещо и двата варианта. Нощувките излизат бюджетно, дори и да резервираш нещо в последния момент.

В Португалия се чувствах супер и доста "на място". Имахме може би само един леко притеснителен случай. На излизане от летището спряхме такси, без да забележим опашката, която чака. Веднага отнякъде се появиха полицаи, които глобиха таксиметровия шофьор, заради факта, че спира нелегално. Такси на летището в Лисабон – по поръчка и от опашката!

Най-голямото предизвикателство за мен бяха вълните, с които се борихме здраво. Ако минавате оттам – непременно пробвайте 1-2 урока просто за да усетите тръпката, но пазете главите (моята не успях да опазя и имам следа от финка за спомен).

Със сигурност планувам ходене отново до Лисабон, Синтра, но и до Порто. Яд ме е, че предния път не успях да стигна дотам, но така е било писано. Казват, че прословутият втори по-големина португалски град е дори по-пленителен от столицата.

Синтра от своя страна, на който изобщо не отделих нужното време, е като излязъл от приказките град – наричат го райската градина на Португалия. Остана желание у мен да обиколя всички замъци и имения, които са разположени из магическите хълмчета.

"Да изпиеш цяла глътка от 70-градусовия ликьор Fichera, да изкачиш главния кратер на вулкана Етна и да видиш една по-различна Италия" - Сицилия

Невяна Троянска, журналист, издател на туристически сайт

Източник: Shutterstock

През пролетта в морето на Балканите няма нищо привлекателно, освен ако не си падате по занемарени курортни пейзажи, запуснати заведения преди ремонт и намръщен персонал. Търсехме екзотика на не повече от 2-3 часа полет от България.

Сицилия бе точно каквото ни трябваше: остров с действащ вулкан, родина на Архимед – и на мафията, красиво място (според 95% от отзивите в Google); Катания, която през вековете е била сривана със земята от земетресение и поне седем пъти е била изпепелявана от изригванията на вулкана Етна, но винаги е възкръсвала от пепелта; Сиракуза – родното място на Архимед, с древните руини, огромните храмове и тесните улички, криволичещи от близо 3 хилядолетия в стария град на остров Ортиджа; Таормина – приказното градче с впечатляващи гледки и още по-впечатляващ античен театър, изсечен в скалите на 200 метра над морето, който днес е една от елитните европейски сцени за концерти, оперни и театрални постановки. И, разбира се, Етна – единственият действащ вулкан в Европа, изригнал за последно през 2017 г.

На всичкото отгоре това беше достъпно по въздух срещу по-малко от 120 лв. в двете посоки с нискотарифна авиокомпания. Изобилието от подобни оферти, които в последно време отварят нови и нови маршрути от България, изкушава все повече хора да отлетят към доскоро недостъпни, поне от финансова гледна точка, дестинации. След като по тази схема човек е видял Рим, Милано, Венеция или Пиза, съвсем логично е да му се прииска да види и една по-различна Италия. Горе-долу такава е цената и на полетите с румънската нискотарифна авиокомпания, която лети от Букурещ (BlueAir), и е по-добър вариант за пътешествениците от Североизточна България заради по-краткия преход и по-читавите пътища до румънската столица, отколкото до българската.

Изборът на изгодно място за настаняване в Катания също е огромен. Ние например открихме перфектен апартамент за 5 души само на 200 метра от историческия център на града със закуска срещу по-малко от 45 лв. на човек за нощувка. Летището е само на 4-5 км от центъра, но ако самолетът ви каца късно или не знаете къде отивате и не искате да се лутате, можете да си резервирате трансфер онлайн на адрес: www.suntransfers.com. Цената в едната посока е средно около 8 евро.

Ако пътувате до Сицилия с идеята да натрупате тен, настройте се предварително, че трябва или да се настаните в хотел в непосредствена близост до плажа, или да наемете кола, с която да стигнете до подходящата пясъчна ивица. Плажовете на острова са много, но като правило най-примамливите от тях се намират на километри от градовете. Чакълести и скалисто-романтични на север като прочутия Исола Белла край Таормина, малко по на юг, край Катания, те стават черни и голи, изпъстрени с ръбесто-шуплести каменни блокове от вулканичната лава, застинала в морето. Етна обаче е оставила недокоснато крайбрежието южно от града. От пристанището на Катания чак до Сиракуза се намират най-добрите плажове на Сицилия с десетки километри бял пясък и плитко, кристално чисто и лазурносиньо море.

Ако изберете Катания за "базов лагер", от който да пътувате до избраната дестинация на острова, можете да стигнете до Сиракуза и Таормина с влак или автобус (двупосочно на цена между 9 и 12-13 евро). До Етна обаче е добре да пътувате организирано (цена 30 – 35 евро от центъра на Катания до началото на лифта край кратерите Силвестри), тъй като върви само един автобус от обществения транспорт на ден – тръгва към 8.30 и се връща късно следобед.

Добър вариант да разгледате Катания и Сиракуза са туристическите панорамни шатъли. В Сиракуза билетът за малките червени бусчета струва 5 евро за цял ден. Независимо колко пъти ще се качвате и слизате от тях, те следват стриктно разписанието си, а маршрутът им включва всички основни забележителности в града. В Катания картинката е доста по-различна – там разписанието е имагинерна величина, макар че в битката за туристите се конкурират две компании. Съвет – изберете жълтите автобуси на общинската транспортна фирма, макар че "брокерите" на частните им конкуренти (с червени автобуси) са доста по-напористи в привличането на клиентите. Въпреки "отстъпката", която ще ви направят, цената при тях пада най-много до 10 евро срещу 5 евро при общинските превозвачи.

Не пропускайте да опитате типичните сицилиански специалитети – аранчини (панирани оризови топки с различен пълнеж в ароматна хрупкава коричка от галета), каноли (вкусна тестена фунийка с ефирен ванилов или шоколадов крем, поръсена с карамелизирани ядки) или ледена гранита (уникален на вкус сладолед – микс от смлени плодове, лед и захар).

Цените в заведенията са съвсем достъпни – за 10 - 15 евро можеш да се нахраниш обилно, с бира или чаша вино в добавка, а на места кафето – истинското силно и ароматно италианско кафе, струва само 80 цента.

Предизвикателства? Да се изкатериш до главния кратер на вулкана след края на лифта.

40-градусовата жега в Сиракуза през лятото. Да откриеш супер- и дори минимаркет в центъра на Катания – магазинчетата там са по-малки и с много по-скромен асортимент дори от квартална бакалия в България. Да изпиеш цяла глътка от 70-градусовия ликьор Fichera, типичен специалитет от района на Етна. Въпреки сладкия вкус "огънят на вулкана" удря в петите, но пък върши работа като необичаен подарък.

"Звучи по-екзотично и не знаеш точно какво да очакваш" - Албания

Адриана Михайлова, управляващ директор в ПР агенция

Източник: Shutterstock

Хората търсят разнообразие и искат неочаквани изживявания и гледки. Вече е доста по-лесно да пътуваш - и от гледна точка на разходите, и като планиране, заради многото онлайн платформи за настаняване и т.н. и е нормално да го правим. Все пак през последните 10 - 20 години имахме достатъчно възможност да се наситим и на българското, и на гръцкото море.

Албания звучи по-екзотично и не знаеш точно какво да очакваш, исках да видя нещо ново и по-различно и непознато. Чух от приятели, че крайбрежието е супер, храната също и така реших, че искам да отида. А и пътуването беше част от по-голяма балканска обиколка, която тръгна от Сараево, Хърватия, Черна гора и продължи с цялата средиземноморска ивица на Албания.

Плюсовете на тази дестинация са природата, гостоприемството и фактът, че е близо. В сравнение с Хърватия и Черна Гора е по-евтино, по-скоро е като в България. Навсякъде можеш да обменяш евро и долари в местна валута, дори в супермаркета. Общо взето, няма да те върнат, каквито и пари да имаш.

Имах големи очаквания заради разказите на приятел и по-скоро се разочаровах от храната. Навсякъде обичам да пробвам нещо специфично – готвено ястие от местната кухня, нещо ново за мен. Обиколихме цялата ивица, дори и най-затънтени села и не намерих нищо интересно – само риба, пица, паста и скара. Всички те бяха хубави, качествени и с пресни продукти, приготвени добре, но толкова. Като цяло останах с впечатление, че кухнята е микс от най-доброто от италианската и най-скучното от гръцката, без нищо собствено и автентично.

Тъй като обикаляхме цялата ивица, спахме на различни места, които резервирахме от предния ден през Booking или Airbnb. Най-голямото ни попадение беше къщата на баба на един висок хълм в село над морето. Останахме няколко вечери и тя ни приготвяше закуска и кафе. Много искаше да общува с нас, но не знаеше английски, затова и всеки ден й преподавахме уроци. За три дни научи 15 - 20 думи.

Плажовете са каменисти, не бих го нарекла предизвикателство, тъй като на мен те ми харесаха, но ако очаквате пясък, Албания не е вашето място. За мен комбинацията от море и планина е супер. Предизвикателство са по-скоро пътищата заради стръмните отвесни скали над морето. Въпреки това гледката е супер красива и живописна.

"Вторият по дълбочина каньон в света след Гранд каньон и е най-големият резервоар за питейна вода в Европа" - река Тара

Спасиана Пауновски, част от екипа на рафтинг клуб

Източник: Shutterstock

Преглед на оригинала

Имам наблюдения, че все повече хора искат да се спасят от шума и замърсяването на вече по-комерсиалните дестинации. Туристите, любители на дейностите на открито, избират за своята почивка дестинации, които не са толкова популярни и на които все още има девствена природа и чист въздух.

Река Тара, между Черна гора и Босна и Херцеговина, е неповторимо място с неземно красива природа. Мисля, че е алтернативна дестинация, която си заслужава да бъде посетена, особено през лятото, когато каньонът е спасение от жестоките жеги заради приятната прохлада.

Тук е вторият по дълбочина каньон в света след Гранд каньон и най-големият резервоар за питейна вода в Европа. Заради прозрачно сините си води река Тара е известна още като "Сълзата на Европа". Включена е в Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Белите вълни, лазурната вода, недокоснатата природа и потъналите в зеленина рафтинг кемпове край нея придават чара на това магическо място и предоставят възможност за пълноценна почивка сред природата.

Тъй като практикувам водни спортове, реката ме привлече с нейното 17-километрово екстремно рафтинг трасе (черешката на тортата), минаващо през сърцето на каньона й, съставено от продължителни и буйни бързеи, красиви водопади, големи скали и закътани къщурки край реката. Осъществих речна петдневна експедиция, прекосявайки целия каньон – 90+ км трасе, и откровено мога да кажа, че беше невероятно преживяване.

Разходите зависят от периода на престоя. Между 400 и 700 лв. на човек за период между 3 и 5 дни с включено рафтинг спускане по екстремното трасе на реката.

Предлаганата там храна са домашно приготвени и екологични местни продукти, здравословна и обилна. Гарантирано е, че ще си оближете пръстите.

Обикновено нощувам в къмпинг "Енциян" (Rafting Camp Encijan), изключително уютно и закътано местенце на територията на Босна и Херцеговина, което предлага всички удобства за посетителите и високо обслужване. Бунгалата са в алпийски стил, заобиколени от високи и изваяни скали, в самото сърце на каньона – едно диво и магическо място. Имат обща вместимост от 4 до 6 души. За да се достигне речният къмпинг, трябва да се прекоси реката с рафт лодка чрез техника, наречена траверс. Освен това там отпразнувах сватбата си и за мен точно това място има огромно сантиментално значение.

Пътуването от София до къмпинга на река Тара отнема около 12 часа, тъй като пътищата са планински и трудно проходими, но в добро състояние. Препоръчвам придвижване с високопроходим автомобил по възможност.

"Интересно крайбрежие, стара италианска архитектура, добра балканска кухня и хора" - Хърватия

Константин Иванов, част от екипа на екологично НПО

Избрах Хърватия, защото бях слушал много за красивото крайбрежие и защото все пак е относително най-близкото място до България, различно от Черно или Бяло море. Също така ми беше интересно да видя как се развива морският туризъм на другия край на Балканите. Има ли безумно застрояване като при нас, какво получаваш за парите си, става ли да обикаляш хърватски острови с колело, както направихме в крайна сметка. Като дете бях видял рекламна брошура на югославските аеролинии, на които имаше страхотна снимка от най-известния плаж на остров Брач – Златни рат. Така и не стигнах до него, но рекламата работи.

За последното десетилетие немалко българи започнаха да пътуват повече, а оттам и интересът да се открият нови места. Повечето хърватски острови са тънки и издължени, идеални да ги прекосиш от край до край, преди да се прехвърлиш към съседния. Дубровник и Стари град на остров Хвар си заслужава да бъдат посетени въпреки комерсиализацията. Островите Корчула и Мльет ще допаднат на любителите на по-дивата природа.

Надявах се да видя интересно крайбрежие, стара италианска архитектура, добра балканска кухня и хора, с които може да си говориш лесно. Въпреки някои сериозни различия сме доста близки до хърватите. Ние не се палим толкова много по националните теми засега. А, и са снимали Games of Thrones там (за който е фен).

Не отваряйте темата за югославските войни. Езиците ни са много близки, но има фрази, за чийто смисъл няма как да се досетиш. Забравете за пясъчни плажове. На някои места скачаш направо от скалите във водата. А морските таралежи само чакат да се върнеш.

Хърватската куна е горе-долу една четвърт от лева. По-скъпо е от Гърция, но е по-евтино от Италия, което си личи по ордите кемпери от Ботуша. Както казва една позната, ако купиш питие на всеки от компанията в разгара на лятото, оставяш 100 евро по баровете, но тя явно има много приятели. Магистралните такси не са за пренебрегване.

Морската храна си струва, но и бюрек с йогурт в местната "пекара" не е зле. Останалото е месо, много месо и още месо. Готвят го вкусно. Във вътрешността на страната може да пробвате салама кулен и щруклите, които в някои свои версии приличат на лазаня в гювече.

Ерисейра, Португалия

Източник: Shutterstock