С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 22 юни 2018, 15:07, 23901 прочитания

Трио българки

Как Деси, Тина и Юлия започнаха да живеят мечтите си всяка на своя остров

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Тина от Гьокчеада, която има кайт училище

Трио българки

[Личен архив]


"Събудих се и опитах да чуя вятъра. Вместо него слухът ми долови стържещия по релсите трамвай, няколко забързани клаксона в комбинация със сосни ругатни, сутрешния грохот на града. Не искам да съм тук, а там. Там, където няма офис, кисели шефове, още по-кисели клиенти, часовници, интернет, домакинстване, търчане като гламав по задачи с различна степен на (мало) важност. Там, където има само вятър. И той е всичкото – господар на времето. Не искам да съм тук, а там." "Прочетох горното във фейсбук профила на едно момиче (*пост на Станислава Белчева), което преди дни си тръгна оттук", разказва ми Тина.


Мислех си същото преди 11 години, когато смених рекламния бизнес с уиндсърф училище на същия този тогава малко известен и много ветровит остров. Да превърнеш уиндсърфа в професия, разбира се, не е мода или форма на повърхностна себеизява. Освен приключенски дух предполага постоянство и способността да се справиш с рискове и трудности, за които дори не подозираш. Свободата обаче, която получаваш в замяна, плътното усещане за живот, соленият въздух, пясъкът, който се носи над плажа и кара плажуващите да бягат към колите си, докато сглобяваш екипировката си, за да влезеш в морето, са направо пристрастяващи."

Минало бешело

Едва я чувам заради същия този вятър – този на турския остров Гьокчеада, мястото, на което Light я остави преди седем години. Тогава, през 2011 г., Радостина Ганчева вече беше решила, че няма как да се завърне към работата в офис и понякога комерсиалните ваимоотношения в тогавашния й свят – рекламата. Агенцията BBM Advertising, основана от нея и сестра й, продължава да работи, но тя не се занимава с управлението й. "Това беше свят на високите токчета и бързата ми кола, презентации, събития и надлъгване, които се редуваха с безсънни нощи пред някой краен срок. Когато започнах да се занимавам с реклама, тя вече не беше това, което е била в 80-те и 90-те, когато в голяма степен се е изразявала с езика с киното и изкуствата изобщо. А пък когато реших да се дистанцирам, тя все повече приличаше на нещо средно между статистика и търговия, полети с много алкохол и големи приказки", спомня си Тина.



Малко по-рано – през 2006 г., тя и сестра й се опитват и се научават да карат – едната кайт-, другата уиндсърф. Отнема им около седмица на къмпинг "Златна рибка" да успеят да направят общо по 4-5 часа, защото през останалото време няма никакъв вятър, но то се оказва добра възможност за размисъл.

След това случайно попада на остров Гьокчеада, може би най-ветровитият остров в Егейско море. Той със сигурност не е пищен тропически рай, напротив, има сурова красота, разказва Тина – ясните, изпечени от слънцето тонове на жълт пясъчник и широките плажове контрастират с искрящосиньото море и тъмнозелени хълмове, по които като в театър на сенките стърчат изкривени от вятъра дървета с формата на причудливи зверове. "Красота без притворство – спечели ме веднага."

И заради всичко това тогавашната рекламистка решава да направи сърф училище с опита на пълен ентусиаст. И да промени живота си.
Остров Гьокчеада
е в Егейско море на 560 км от София. Той е най-западната част на Турция, има територия от 279 квадратни километра и се намира срещу Дарданелите, област Чанаккале. Част от мрежата Cittaslow, която включва малки градове в екологично чисти райони и запазени традиции. До 1923 г. островът е бил част от Гърция. Характеризира се с постоянен вятър от северсевероизток (мелетем), чудесни условия за уинд- и кайтсърф, красива природа, чисто море.


Там, където вятърът не спира

Предполага, че подобни решения се взимат веднага. Рискува се удобството, след това установяваш, че има още много неща, които си рискувал, но първоначално не си даваш сметка за тях. "Оставя се рутината, но също така хората, които обичаш, много малко време съм с майка ми и това наистина ми липсва", споделя Тина, която винаги е имала страстта да пътува, по-често сама, и да обикаля непознати места.

Във времето, в което отива на острова, тя не знае какво ще намери. Гьокчеада много й допада, близо до България е и остава на него. Нещата се развиват постепенно, без мащабен план.

Днес сърф училището й Crazy Island, което управлява с приятеля и сестра си, не просто продължава да съществува, но е най-голямото регистрирано там от общо четири и е научило стотици хора да карат кайт- и уинд- сърф. "Това, което ни задържа тук, наистина е вятърът, възможността да караме кайт- или уиндсърф всеки ден", обяснява собственичката му. До тях тя поставя природата и най-вече факта, че тя не е опустошена, макар че се работи в тази посока. "Съществуват места, на които не е стъпвал човешки крак, до тях няма път, стига се по море, пеша или с трактор. За щастие тези зони са природни резервати и никога нищо няма да им се случи. Гьокчеада е бил военна зона, бил е и затвор. В исторически план векове наред е бил гръцки, Турция го придобива за кратко след Балканската война, после заедно с всички останали острови в Егейско мореотново е върнат на Гърция, междувременно обаче султанът е свален от Мустафа Кемал Ататюрк и през 1923 г., след края на Гръцко-турската война, е даден на Турция отново", обяснява Тина. "За да придобие Гьокчеада и Бозджеада, Турция се е отказала от всички други острови в Егейско море. Причината е стратегическата им близост до Дарданелите. Поради тези обстоятелства те са останали в изолация, а местното население е претърпяло редица сътресения и несгоди, но пък са спасили природата."

"Сега правя нещо смислено за другите, а и за мен. Да научаваш хората на нещо, което е вълнуващо и полезно, не е като да им продаваш ненужни и често вредни неща." По думите й успехът на училището й се дължи на постоянството или на факта, че любопитството и инатът й са по-големи от страховете й, защото затруднения има. Основно те идват от местната бюрокрация. "Ключовото е желанието да проумееш местния манталитет, да се запознаеш със законодателството в частта, която те касае, да научиш езика. В Турция например една компания се регистрира не от адвокат, а от счетоводител. Местните счетоводители в Гьокчеада за пръв път регистрираха компания на чужденци от ЕС, което накратко е като да се регистрира компания на турски граждани, но... не съвсем. Бюрокрацията тук е на високо ниво, чудовищна, с пъти по-голяма от нашата, т.е. човек трябва да има достатъчно желание за всичко това", споделя Тина. Според нея правенето на бизнес в Турция е най-малкото различно, защото като правило никога не получаваш "не" като отговор. "Всички са много любезни, но никой не прави нищо, за да свърши работа. С времето се научаваш кои нюанси на "да" всъщност означават "не". Това е национален манталитет, нещо като любезност, която си е чисто лукавство."

Трио българки

[Личен архив]


Когато има смисъл

Разбира се, тя вече говори турски език, защото именно той е ключ към националния манталитет. А когато правиш това, което осмисля живота ти, трудностите се преодоляват. За нея е доста просто – да живееш по-близо до природата, да обичаш работата си и да караш кайт или уиндсърф всеки ден. "Уиндсърфът е спорт, който изисква сила, бързина и координация. Поставя всеки ден предизвикателства, за да напреднеш в него, усъвършенстването му изглежда безкрайно. Винаги има нещо ново, нещо трудно и нещо различно." Според Тина човек може да се научи бързо, зависи от отделеното време и постоянство. Самата тя е отличен пример – от човек, който не е опитвал водни спортове до 35-годишна възраст, днес и времето, и бизнесът й са посветени на тях. Времето й е разпределено така, че да кара почти през цялата година. На острова прекарва поне шест месеца, като обикновено денят й минава на плажа, в морето, в центъра, в общуване с клиентите. Осемдесет процента от тях са българи, които пътуват до острова заради Crazy Island и общността, която се създава около него. "Това са професионалисти в своите области – IT специалисти, лекари, архитекти, хора със собствени бизнеси, хора от рекламния и медийния бранш, но тук те са просто сърфисти", останалите са турци и румънци, които обичат същия начин на живот и също са просто сърфисти.

През останалото време Тина е пилатес и фитнес инструктор и работи с дами по определени програми в София, но не се задържа за повече от три месеца в българската столица. През другите три организира с приятеля си лагери за напреднали уиндсърфисти на едни от най-добрите места по света – Бразилия, Мароко и Виетнам. "От моята сегашна гледна точка мога да кажа, че човешкото съзнание се адаптира към всяка възраст, така че да живееш най-добре. А е въпрос на личен избор да го проумееш и да живееш хармонично." И добавя най-важното: "Смятам, че сега правя нещо смислено за другите, а и за мен. Да научаваш хората на нещо, което е вълнуващо и полезно, не е като да им продаваш ненужни и често вредни неща."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пчелен опит Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

8 ное 2019, 13352 прочитания

Селекция: Спасители към плажа Селекция: Спасители към плажа

Кърпи и памучни одеяла за всяко място и случай

26 авг 2018, 2834 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К Light" Затваряне
Свобода или бюро

Да съобразяваш работата си спрямо личните си желания, а не обратното

Още от Капитал
Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Порто, Сиза и Елиасон

Музеят Serralves в Порто отбелязва своята 20-годишнина с изложби на архитекта Алваро Сиза и на артиста Олафур Елиасон

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10