Трио българки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Трио българки

Личен архив

Трио българки

Как Деси, Тина и Юлия започнаха да живеят мечтите си всяка на своя остров

24956 прочитания

Личен архив

© Личен архив


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Летен Light. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Деси от Евия, която продава имоти

Източник: Личен архив

"Много ви е напрегнато тук! Само за кратко да се върна и бързам да се прибера вкъщи!" В началото на май Деси се разхожда в родната си София със свеж бронзов тен и позлатена чуплива коса. "Вкъщи" обаче е гръцкият остров Евия, място с 300 слънчеви дни в годината и най-ниска температура от 10 градуса през зимата.

По вълните

Тридесет и шест годишната Деси Димова се озовава на острова преди две години, за да кара кайт. Водният спорт залива живота й в момент, в който е на ръба на физическото и емоционалното рухване.

Като дългогодишен консултант във фирма за луксозни недвижими имоти, собственик на агенция за събития и автор на музика за детски театър, тя работи денонощно и приема всичко лично – колкото добре, толкова и не. С два смартфона и лаптоп до възглавницата, един ден тя се затваря вкъщи и решава, че повече няма да ги доближи. Така минава над половин година.

"Дълго време кайтисти са ми говорили за усещането за свобода, което кайтът им носи. Много им се смеех и се чудех как може да седят на тоя вятър...", разказва Деси. И за да ги разбере, тръгва да кара с тях. Не след дълго обкръжението й постепенно се изпълва именно с тези хора, тя намира точния си учител на турския остров Гьокчеда и вече шест години не слиза от дъската.

Според нея, когато човек стигне до ръба, внезапно започва да търси алтернатива да се спаси. "Освен всичко кайтът учи на търпение. Като типичен човек в двайсетте и аз исках и бързах всичко да ми се случи, но с този спорт придобих смирение. В крайна сметка си в природата – ако не те допусне морето, вятърът, няма да постигнеш това, което искаш да изпиташ. Така се научваш да чакаш." Постепенно успява и да разпредели работата си така, че да започне да пътува все по-често.

Източник: Личен архив

Скритото съкровище на света

Покрай желанието й да открива нови и нови места за каране Деси попада на остров Евия, вторият по големина в Гърция след Крит, отделен от континенталната й част от тесния проток Еврип и само на 7 часа път по магистрала от София. "Гърция е много красива страна, но Евия е изключителна", усмихва се тя и разказва, че островът бил скрит дълго време от света – там се намират къщата на Пикасо, ваканционната вила на Мария Калас, кралската резиденция, там е подарявана земя на гръцките лекари от правителството като най-хубавата част на страната им, затова и островът е пазен ревностно от туристи. Но в момента, след кризата, гърците са принудени да се отворят към света, да инвестират, продават и отдават имотите си.

По време на едно от пътуванията съвсем случайно (или не) Деси се запознава със собственика на заведения на острова и в столицата, който й подхвърля "е, знаете ли каква къща продавам аз тук" и на шега я води да я разгледат. "Това беше най-красива къща, която съм виждала през целия си живот, а те не са малко", спомня си консултантката на недвижими имоти и в седмицата, в която е във ваканция, й хрумва да се свърже с местни колеги и да провери как стои ситуацията с продажбите. Оказва се, че е попаднала на "златна мина" и възможностите са безкрайни. "Стана ясно, че местните досега не са продавали своите имоти и не са ориентирани в цените. Продават се хотели, земи, туроператорите водят стотици хора, които няма къде да настанят, и липсата на професионалисти е осезаема. Деси се оказва на мястото си. Остава два месеца на Евия, за да кара кайт, и започва да открива имоти на острова и в южната част на Гърция и да ги предлага на клиентите си.

Междувременно започва и да помага на кайтборд училището в град Халкида, на което вече е управител. "Някак си нещата се подредиха", смее се тя. Казва, че никога не си е мислила, че ще напусне България, въпреки че с майка си – куклена актриса, и баща си – сценограф, са обиколили света с частния им куклен театър. Избира да живее в края на едно селце, където е "много тихо, а манталитетът на хората е селски в най-добрия смисъл на думата – познаваш пекаря, рибаря, хотелиера. В началото, докато не разбирах езика, ме викаха да ми обясняват нещо – после стана ясно, че ми разказват деня си. За тях всеки летен ден е преживяване".

Къщите на Евия

В началото, когато трябва да осъществява сделките си, Деси се разбира с местните жестомимично, после бързо изкарва езиков курс и се самообучава. Вече знае езика, познава гръцките закони, традициите, "които са най-големият проблем в цялата история". Разказва, че през годините имотите и земите там са се предавали от поколение на поколение, да се продават и преотдават граничело със светотатство. "Ако имат десет деца, имат и десет построени от самите родители къщи. Имала съм случаи, когато провеждаме разговори с възрастни хора, недоумяващи как е възможно чужд човек да дойде и да наеме къщата ти. Сега, след кризата, те нямат пари в брой заради т.нар. Capital control, кредитите им са лоши и са принудени да продадат един от десетте си имота, но все още им е трудно да приемат мисълта, че трябва да се разделят със свой имот от поколения назад." Налагало се е да разговорят дълго, задължително е да разкажат цялата си семейна история, а след часове накрая Деси си тръгва поне с килограм киви и портокали. "В Лефкада е точно обратното – той е туристически остров, всички говорят английски и всичко се отдава под наем и продава", обяснява тя.

В момента и правителството насърчава инвестициите и приема бързо нови закони, за да улесни покупките, но разрешеният процент е достатъчно малък да се запазят зеленината и плажовете.

Кайт и красота

Деси смята, че води луксо зен начин на живот, защото разполага със свободата да се събужда на плажа, да работи от него, да има органична храна. "Евия е място, на което открих луксозния лайфстайл – тук съм сред най-чистия въздух на света, тюркоазеносиньо море, тишината, която никъде я няма – на Миконос и Санторини знаем какво е. По таверните се сервира хванатото от сутринта в морето." Сигурна е, че поне още няколко години ще бъде така. Вече съвсем не е сама – хората са много приятелски настроени и всички знаят – ако ти си добре, и те ще са добре. "Те са чисти души с хубави традиции. Сега светът ги напада и се надявам да не злоупотреби с тях."

Тина от Гьокчеада, която има кайт училище

Източник: Личен архив

"Събудих се и опитах да чуя вятъра. Вместо него слухът ми долови стържещия по релсите трамвай, няколко забързани клаксона в комбинация със сосни ругатни, сутрешния грохот на града. Не искам да съм тук, а там. Там, където няма офис, кисели шефове, още по-кисели клиенти, часовници, интернет, домакинстване, търчане като гламав по задачи с различна степен на (мало) важност. Там, където има само вятър. И той е всичкото – господар на времето. Не искам да съм тук, а там." "Прочетох горното във фейсбук профила на едно момиче (*пост на Станислава Белчева), което преди дни си тръгна оттук", разказва ми Тина.

Мислех си същото преди 11 години, когато смених рекламния бизнес с уиндсърф училище на същия този тогава малко известен и много ветровит остров. Да превърнеш уиндсърфа в професия, разбира се, не е мода или форма на повърхностна себеизява. Освен приключенски дух предполага постоянство и способността да се справиш с рискове и трудности, за които дори не подозираш. Свободата обаче, която получаваш в замяна, плътното усещане за живот, соленият въздух, пясъкът, който се носи над плажа и кара плажуващите да бягат към колите си, докато сглобяваш екипировката си, за да влезеш в морето, са направо пристрастяващи."

Минало бешело

Едва я чувам заради същия този вятър – този на турския остров Гьокчеада, мястото, на което Light я остави преди седем години. Тогава, през 2011 г., Радостина Ганчева вече беше решила, че няма как да се завърне към работата в офис и понякога комерсиалните ваимоотношения в тогавашния й свят – рекламата. Агенцията BBM Advertising, основана от нея и сестра й, продължава да работи, но тя не се занимава с управлението й. "Това беше свят на високите токчета и бързата ми кола, презентации, събития и надлъгване, които се редуваха с безсънни нощи пред някой краен срок. Когато започнах да се занимавам с реклама, тя вече не беше това, което е била в 80-те и 90-те, когато в голяма степен се е изразявала с езика с киното и изкуствата изобщо. А пък когато реших да се дистанцирам, тя все повече приличаше на нещо средно между статистика и търговия, полети с много алкохол и големи приказки", спомня си Тина.

Малко по-рано – през 2006 г., тя и сестра й се опитват и се научават да карат – едната кайт-, другата уиндсърф. Отнема им около седмица на къмпинг "Златна рибка" да успеят да направят общо по 4-5 часа, защото през останалото време няма никакъв вятър, но то се оказва добра възможност за размисъл.

След това случайно попада на остров Гьокчеада, може би най-ветровитият остров в Егейско море. Той със сигурност не е пищен тропически рай, напротив, има сурова красота, разказва Тина – ясните, изпечени от слънцето тонове на жълт пясъчник и широките плажове контрастират с искрящосиньото море и тъмнозелени хълмове, по които като в театър на сенките стърчат изкривени от вятъра дървета с формата на причудливи зверове. "Красота без притворство – спечели ме веднага."

И заради всичко това тогавашната рекламистка решава да направи сърф училище с опита на пълен ентусиаст. И да промени живота си.

Остров Гьокчеада

е в Егейско море на 560 км от София. Той е най-западната част на Турция, има територия от 279 квадратни километра и се намира срещу Дарданелите, област Чанаккале. Част от мрежата Cittaslow, която включва малки градове в екологично чисти райони и запазени традиции. До 1923 г. островът е бил част от Гърция. Характеризира се с постоянен вятър от северсевероизток (мелетем), чудесни условия за уинд- и кайтсърф, красива природа, чисто море.

Там, където вятърът не спира

Предполага, че подобни решения се взимат веднага. Рискува се удобството, след това установяваш, че има още много неща, които си рискувал, но първоначално не си даваш сметка за тях. "Оставя се рутината, но също така хората, които обичаш, много малко време съм с майка ми и това наистина ми липсва", споделя Тина, която винаги е имала страстта да пътува, по-често сама, и да обикаля непознати места.

Във времето, в което отива на острова, тя не знае какво ще намери. Гьокчеада много й допада, близо до България е и остава на него. Нещата се развиват постепенно, без мащабен план.

Днес сърф училището й Crazy Island, което управлява с приятеля и сестра си, не просто продължава да съществува, но е най-голямото регистрирано там от общо четири и е научило стотици хора да карат кайт- и уинд- сърф. "Това, което ни задържа тук, наистина е вятърът, възможността да караме кайт- или уиндсърф всеки ден", обяснява собственичката му. До тях тя поставя природата и най-вече факта, че тя не е опустошена, макар че се работи в тази посока. "Съществуват места, на които не е стъпвал човешки крак, до тях няма път, стига се по море, пеша или с трактор. За щастие тези зони са природни резервати и никога нищо няма да им се случи. Гьокчеада е бил военна зона, бил е и затвор. В исторически план векове наред е бил гръцки, Турция го придобива за кратко след Балканската война, после заедно с всички останали острови в Егейско мореотново е върнат на Гърция, междувременно обаче султанът е свален от Мустафа Кемал Ататюрк и през 1923 г., след края на Гръцко-турската война, е даден на Турция отново", обяснява Тина. "За да придобие Гьокчеада и Бозджеада, Турция се е отказала от всички други острови в Егейско море. Причината е стратегическата им близост до Дарданелите. Поради тези обстоятелства те са останали в изолация, а местното население е претърпяло редица сътресения и несгоди, но пък са спасили природата."

"Сега правя нещо смислено за другите, а и за мен. Да научаваш хората на нещо, което е вълнуващо и полезно, не е като да им продаваш ненужни и често вредни неща." По думите й успехът на училището й се дължи на постоянството или на факта, че любопитството и инатът й са по-големи от страховете й, защото затруднения има. Основно те идват от местната бюрокрация. "Ключовото е желанието да проумееш местния манталитет, да се запознаеш със законодателството в частта, която те касае, да научиш езика. В Турция например една компания се регистрира не от адвокат, а от счетоводител. Местните счетоводители в Гьокчеада за пръв път регистрираха компания на чужденци от ЕС, което накратко е като да се регистрира компания на турски граждани, но... не съвсем. Бюрокрацията тук е на високо ниво, чудовищна, с пъти по-голяма от нашата, т.е. човек трябва да има достатъчно желание за всичко това", споделя Тина. Според нея правенето на бизнес в Турция е най-малкото различно, защото като правило никога не получаваш "не" като отговор. "Всички са много любезни, но никой не прави нищо, за да свърши работа. С времето се научаваш кои нюанси на "да" всъщност означават "не". Това е национален манталитет, нещо като любезност, която си е чисто лукавство."

Източник: Личен архив

Когато има смисъл

Разбира се, тя вече говори турски език, защото именно той е ключ към националния манталитет. А когато правиш това, което осмисля живота ти, трудностите се преодоляват. За нея е доста просто – да живееш по-близо до природата, да обичаш работата си и да караш кайт или уиндсърф всеки ден. "Уиндсърфът е спорт, който изисква сила, бързина и координация. Поставя всеки ден предизвикателства, за да напреднеш в него, усъвършенстването му изглежда безкрайно. Винаги има нещо ново, нещо трудно и нещо различно." Според Тина човек може да се научи бързо, зависи от отделеното време и постоянство. Самата тя е отличен пример – от човек, който не е опитвал водни спортове до 35-годишна възраст, днес и времето, и бизнесът й са посветени на тях. Времето й е разпределено така, че да кара почти през цялата година. На острова прекарва поне шест месеца, като обикновено денят й минава на плажа, в морето, в центъра, в общуване с клиентите. Осемдесет процента от тях са българи, които пътуват до острова заради Crazy Island и общността, която се създава около него. "Това са професионалисти в своите области – IT специалисти, лекари, архитекти, хора със собствени бизнеси, хора от рекламния и медийния бранш, но тук те са просто сърфисти", останалите са турци и румънци, които обичат същия начин на живот и също са просто сърфисти.

През останалото време Тина е пилатес и фитнес инструктор и работи с дами по определени програми в София, но не се задържа за повече от три месеца в българската столица. През другите три организира с приятеля си лагери за напреднали уиндсърфисти на едни от най-добрите места по света – Бразилия, Мароко и Виетнам. "От моята сегашна гледна точка мога да кажа, че човешкото съзнание се адаптира към всяка възраст, така че да живееш най-добре. А е въпрос на личен избор да го проумееш и да живееш хармонично." И добавя най-важното: "Смятам, че сега правя нещо смислено за другите, а и за мен. Да научаваш хората на нещо, което е вълнуващо и полезно, не е като да им продаваш ненужни и често вредни неща."

Юлия от Гозо, която прави кисело мляко

Източник: Личен архив

С четиригодишни близнаци, без някога да са живели в чужбина и без сигурен доход, Юлия Медичкова и съпругът й Марио (тогава все още неженени) решават да се впуснат в най-голямата промяна и приключение в своя живот – да си тръгнат от България в търсене на по-подходяща и хармонична за съществуването им страна. "Исках да избягам от агресията", разказва бившата дългогодишна телевизионна режисьорка и пиар Юлия. Като човек, занимаващ се цял живот с изкуство, алтруистично настроен, неповишаващ глас, се оказа, че не мога да приема хората да си крещят и да се държат нелюбезно като норма." Първоначално обмислят преместване в Холандия, но добри приятели ги разубеждават – без да говорят местния език, в студена държава – ще им е трудно. Още по-добри приятели ги насочват към Малта, където е топло, а и спокойно. След едно посещение през зимата в района и намиране на място за живот под наем по интернет 4-членното семейство тръгва през април 2016 г. и се установява на остров Гозо – част от Малтийския архипелаг, влизащ в държавните граници на Малта. За Юлия островът има селски тип устройство, носи идиличен дух и хората държат на ценностите."

Домашно, от България

На семейството му трябва една година да се окопити, да прецени какво може да прави, за да се чувства добре. След нея Юлия разбира, че всичко на Гозо е свързано с туризма – храна, забавления, поминъкът, т.е. "това, което можеш успешно да правиш, ако работиш за себе си, е да обслужваш основно туристите". И макар да няма никакъв опит, й хрумва – ще започне да прави автентично домашно кисело мляко. За да осъществи перфектния план, тя взема закваска от София и я съхранява във фризер. Най-важните за финалния продукт – бактериите, се активизират след поставянето им в топло прясно мляко. "Получава се отлично, може би е от по-доброто местно мляко, а може и да е от топлото време."

Започва да го рекламира като домашен продукт през социални платформи и тъй като на Гозо е пълно с къщи за гости, т.нар. bed and breakfast, собствениците им го откриват лесно и започват да проявяват голям интерес към него. Първо е семейството на белгийка и малтиец, които включват млякото като здравословна закуска в менюто на гостите си. След това Юлия се свързва с местен пазар, който по време на ежемесечните си събития събира занаятчии със собствени продукции. "И аз се занасях с един малък хладилник и маса, слагах си киселото мляко в хубави кафяви български гърненца и го продавах", разказва тя.

От пазара установява връзки с многобройни клиенти. "Тук хубавото е, че когато хората харесат нещо, започват да говорят за него и му правят най-добрата реклама – от уста на уста." Оттам всичко потръгва – клиентите й започват да пращат нови. Бизнесът й се разраства и Юлия решава, че трябва да направи още нещо – а именно няколко уъркшопа не само за произвеждане на киселото мляко, но и за това как да приготвяш сам храната си семпло, лесно, незатормозяващо и тя да бъде здравословна. Оказва се, че нейните инициативи нямат еквивалент, а интересът е голям.

След домашното мляко и неговия успех Юлия обаче разбира, че трябва да разработи огромна продукция, която да пласира по магазините, а последното нещо, което иска, е да се превърне в бизнес дама. "Аз искам да се чувствам добре", заявява просто и решава, че ще продължи с производството, но на дребно. С мъжа й наемат голяма къща и правят още една bed&breakfast точка, която посреща гости от март тази година. Живеят в нея с децата си. "В България трудно би се разбрало – къщите тук са направени като малки хотелчета, конструирани са така, че в тях да живеят много хора в отделени стаи и бани в тях, без да си пречат и да се засичат. Винаги има басейн с джакузи и си заобиколен от морска шир."

Източник: Личен архив

Гозо, туристите, местните

Хора идват всякакви, от целия свят. За българите може би районът на Малта все още е скъпа дестинация за нощувка, която е около 100 евро на стая. Хубавото е, че това е фиксирана сума и не се отнася към броя на хората, настанени в нея, т.е. за едно 4-членно семейство излиза изгодно. "Тук туристи идват, за да си починат, отпуснат, обяснява Юлия. Нещото, което се практикува масово, е йога, защото самият остров дава подобно усещане. "Попадаш в среда, в която няма какво толкова да правиш. Просто трябва да си такъв тип човек, че да не страдаш от липсата на големия град. Нашето семейство няма потребност да е заобиколено от много хора."

За Юлия островът е изключително красив, а най-интересното на него е архитектурата – смесица от европейски и арабски стил. "Следите от цивилизация са отпреди 5 хиляди години, историята е забележителна и културният туризъм е силно развит." Гозо е известен като Острова на Калипсо – мястото, на което живеела нимфата Калипсо, задържала там Одисей по пътя му към родната Итака след края на Троянската война в продължение на седем години. Морето е красиво и топло и макар че през лятото става доста горещо – около 40-45 градуса, се издържа, защото къщите са направени от варовиков камък, който държи хладно. Тук е разположен и един от най-хубавите пясъчни плажове в Малта – Рамла бей. Според нея местните са по-различни. "Те са католици, при това доста вярващи католици и много държат на семейните ценности. Толкова, колкото обичат децата, никъде другаде не съм видяла, коментира тя. Ако тук кажеш, че нещо е свързано с детето ти, всички са склонни да спрат колите на улицата само и само да се чувствате добре." Обяснява за онова, което я е изумило – в момента, в който училищните занимания и детската градина приключат, трите пресечки около учебната сграда се затварят, за да се приберат спокойно децата. В тази връзка споделя – една от причината да си тръгне от България е последната й работа, където й направили забележка, че си тръгва по-рано, за да вземе децата си от детска градина.

Плановете на Юлия и съпруга й са свързани с това да дадат добър старт в живота на децата си и да си осигурят лично спокойствие за старини. Тя е сигурна – за момента това, което прави, я удовлетворява, и вярва, че това е правилна посока.

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Летен Light. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Интересни жени и техните биографии. Щом са щастливи с изборите, които са направили, това е най-важното.

  • 2
    red.mary avatar :-|
    red.mary

    Абе показателни случаи. Имаме нужда от въздух и земя, не от печалби.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK