С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
10 22 юни 2018, 15:08, 17338 прочитания

Свобода или бюро

Да съобразяваш работата си спрямо личните си желания, а не обратното

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Летен Light. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Да пътуваш се превърна във фетиш през последните години. Не и за мен. Не защото не харесвам да пътувам, а защото търся варианти да прекарам на дадено място повече време – смятам, че само така можеш да го опознаеш истински. За две или три седмици няма как да мръднеш встрани от туристическия гидовник, който може да се замести у дома с интернет. Освен това целият зор около самото пътуване ме натоварва.

Атанас Малеев е дългогодишен телевизионен журналист, редактор и какво още - в текста

Фотограф: Капитал



Преди точно 10 години бях поставен пред избора дали да тръгна на близо двумесечна експедиция в Хималаите, или да запазя добре платената си работа. Тогавашната ми шефка каза, че няма вариант да ме пусне за два месеца в какъвто и да било отпуск. И беше права. След кратък размисъл напуснах. От Непал се завърнах с филма "Шест и половина" за българска ски експедиция до връх Мера (6476 м), който беше излъчен по две телевизии. От тогава настъпи трайна промяна в живота ми – започнах да съобразявам работата ми спрямо личните си желания, а не обратното.

Като цяло не притежавам несметни богатства. Карам стар автомобил, който обаче е надежден и ако се наложи, може да бъде ремонтиран с дъвка и тел. Живея под наем. Телефонът ми е от онези с копчета и фенерче – не защото не мога да си позволя смартфон, а защото батерията на моя държи седмица. Освен това притежавам лаптоп, който нямам желание да си вкарам в джоба. Нямам толкова неотложни задачи, които да изискват реакция на мига. Вярвам, че повечето хора са така, но пък си е друго да извадиш топ модерен дивайс на масата и околните да ахнат от възхищение, нищо че си го взел на изплащане.

Това, което притежавам, са разнородни умения, много контакти в различни точки на света, свобода (във всеки смисъл на тази дума) и лично време – това е моят капитал, а не заделеното в банковата сметка.



Преди няколко седмици се пренасях от Банско, където прекарвам зимата, към София. Огледах си багажа и за пореден път се замислих колко ненужни вещи и дрехи притежавам. Надявам се някой в нужда да се е възползвал от всичко, което оставих подредено в торби до контейнера с боклук.

Живеем в консуматорско общество, в което вещите и дрехите са онова, по което ни посрещат и изпращат – акълът е в джаджата в джоба ни. Нямам нужда от всички дрехи и обувки, които притежавам, и няма нужда да си обновявам гардероба всеки сезон с последния писък на модата. Средствата за мода, технологични играчки, двуседмични екскурзии или нов автомобил могат да се вложат в кемпер или екипировка, които ще ни донесат много повече хубави спомени. Смятам, че е много важно да стоим настрани от излишно консумиране и да не се поддаваме на рекламата, която ни вменява необходимости, които всъщност нямаме. Не съм пестелив – напротив.

По отношение на работата също не е безкрайно сложно – не съм претенциозен. Работил съм като строител, ски учител, журналист, криейтив директор, преподавател по журналистика в АУБ, редактор с немски и английски и главен редактор на доста телевизионни предавания. Срамна работа няма – стига да ти носи удовлетворение и да не нарушаваш принципите си за пари. Старая се да имам поне два независими източника на работа, по възможност на трудов договор, което често се получава – най-малкото защото работодателите ми си дават сметка, че поддръжката на едно работно място струва нещо – наем, ток, отопление, техника и т.н., които аз им спестявам. И така работя от Банско, Тирол, Гьокчеада или София. И не, не е лесно. Защото често се случва да гледам през прозореца на кемпера как всички летят с кайтовете по вълните, докато аз трябва да работя. Случвало ми се е и докато бях ски учител: аз вдигам поредния ученик от земята, докато на отсрещния склон едни скиори цепят пудрата, която съм чакал няколко седмици. Но знам, че това няма да е последният вятър или сняг – ще има още; ще има и за мен. Давам си сметка, че много хора вършат същата работа като мен от офиси, а аз съм си осигурил комфорта да работя там, където те почиват – в планината или на плажа.

Старая се да нямам кредити или лизингови договори. Ако си купувам нещо, го плащам веднага. Само в краен случай тегля кредит, който да не надвишава сигурните ми месечни доходи повече от два, три или четири пъти и го погасявам в най-кратки срокове. По този начин заспивам спокойно вечер, а работодателите ми не си позволяват да издевателстват над мен, защото знаят, че мога да си тръгна във всеки момент.

Стремя се да се развивам, когато имам време или бездействам: за последните две – три години изкарах скиучителски курс, капитанско право, записах се на езиков курс, научих се да карам кайт и да работя с поредната програма за видеомонтаж. Така ставам по-адаптивен към нови условия.

В личен план често съм сам и това не ме притеснява. Трудно се намира партньор, с когото да споделяш "номадския" живот. Но пък си даваш сметка, че така не дължиш никому нищо и разполагаш с една свобода, която всъщност е най-големият лукс. Ако намериш човек, с когото да се уважавате, си намерил достатъчно. А в планината или на плажа е пълно с хора, които до някаква степен споделят възгледите и ценностите ми. В общия случай мога лесно да преценя от пръв поглед кой е от "моята кръвна група". С напредването на възрастта бъркам все по-рядко, но естествено не съм застрахован. Генерално избягвам онези хора, които са алчни за пари или обсебени от добрата си външност, хора, които се снимат по време на йога или които пътуват, за да могат да разказват, че са пътували. Смятам, че тези неща ги правиш за себе си, а не за да ти се възхищават някакви познати и непознати.

По отношение на деца мнението ми е променливо. Естествено, че ги харесвам и им се възхищавам – дали тези на роднини и приятели или онези, на които съм преподавал в университета или като ски учител. Много неща научих от тях. Не смятам, че всеки човек трябва да има деца. Можеш да си много по-полезен на обществото чрез нещата, които вършиш или твориш, вместо да допълниш 7-ия милиард с още едно или две деца.

Наскоро станах на 40. Имам около 20 години трудов стаж. През това време научих, че най-важен е балансът между парите, които изкарвам, и времето, с което разполагам. А времето ни е ограничено и съответно много ценно – заменям го само за качествено такова, прекарано с хора, които харесвам. Работейки, харча време, а парите, които изкарвам, харча за време, а не за предмети.

Има сили извън нас, които ни пазят – хубаво е да похарчим време, за да осъзнаем това. Някои хора го правят с четене, други с йога, трети в планината или във водата. Вариантите са много и е необходимо всеки да намери своя начин. Мисля, че е важно да си дадеш времето след труден период или след възход, в което да осъзнаеш какво и защо ти се е случило. Смятам, че да скачаш от работа на работа, от континент на континент или от връзка във връзка няма как да води до нещо добро, защото това е бягство от самотата и/или реалността, което те лишава от възможността да направиш равносметка и да си извадиш необходимите изводи защо си стигнал до дадена ситуация в живота.

Уважавам хора, които имат стойност, а не по-възрастни или по-успели от мен. Стойността идва от действията, а не от парите и възрастта. Щастието идва от това да зарадваш околните и да направиш нещо за тях. Освен това щастливите хора, които познавам, са онези, които са в комфорт със себе си и самотата си. Дали съм от тях? Да, напоследък съм от тях.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Селекция: Спасители към плажа Селекция: Спасители към плажа

Кърпи и памучни одеяла за всяко място и случай

26 авг 2018, 2522 прочитания

Трио българки 2 Трио българки

Как Деси, Тина и Юлия започнаха да живеят мечтите си всяка на своя остров

22 юни 2018, 22743 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К Light" Затваряне
Особености на черноморския риболов

Кратко ръководство за живота на попчето, скорпида, барбуна, заргана и други местни видове риба

Частните парчета от парка

Устройственият план на Борисова градина осветли няколко съмнителни сделки, останали под радара на общественото внимание 20 години

Евроизбори 2019: Слънце грее, дъжд вали...

...или как гласува Симитли

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Sweet Dreams (Are Made Of This)

Ани Ленъкс изненада почитателите си с изложба-автопортрет

Маша Гесен, журналистка: "Политиката трябва да е визия, не компетентност"

"Фашизмът е мечтата по въображаемото минало. Това е основната му характеристика."