С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
10 22 юни 2018, 15:08, 15838 прочитания

Свобода или бюро

Да съобразяваш работата си спрямо личните си желания, а не обратното

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Летен Light. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Още по темата

Гейминг лаптопи за напреднали

Предложенията постоянно се подобряват, а ценовият избор е все по-голям

6 сеп 2018

Устройство за учене. За учене, ама устройство

Как се избират лаптоп и компютър за дете или тийнейджър и съвети за развиването на технологичната грамотност на най-младите

24 авг 2018

Трио българки

Как Деси, Тина и Юлия започнаха да живеят мечтите си всяка на своя остров

22 юни 2018

Широко разперени криле

Какво е усещанато да се реете с птиците и как да направите първите стъпки в парапланеризма

22 юни 2018

Операция на усмивката

За чувството, което кара един успял кардиохирург в разцвета на активната си кариера да я загърби и да се превърне в капитан

22 юни 2018

Да пътуваш се превърна във фетиш през последните години. Не и за мен. Не защото не харесвам да пътувам, а защото търся варианти да прекарам на дадено място повече време – смятам, че само така можеш да го опознаеш истински. За две или три седмици няма как да мръднеш встрани от туристическия гидовник, който може да се замести у дома с интернет. Освен това целият зор около самото пътуване ме натоварва.

Атанас Малеев е дългогодишен телевизионен журналист, редактор и какво още - в текста

Фотограф: Капитал



Преди точно 10 години бях поставен пред избора дали да тръгна на близо двумесечна експедиция в Хималаите, или да запазя добре платената си работа. Тогавашната ми шефка каза, че няма вариант да ме пусне за два месеца в какъвто и да било отпуск. И беше права. След кратък размисъл напуснах. От Непал се завърнах с филма "Шест и половина" за българска ски експедиция до връх Мера (6476 м), който беше излъчен по две телевизии. От тогава настъпи трайна промяна в живота ми – започнах да съобразявам работата ми спрямо личните си желания, а не обратното.

Като цяло не притежавам несметни богатства. Карам стар автомобил, който обаче е надежден и ако се наложи, може да бъде ремонтиран с дъвка и тел. Живея под наем. Телефонът ми е от онези с копчета и фенерче – не защото не мога да си позволя смартфон, а защото батерията на моя държи седмица. Освен това притежавам лаптоп, който нямам желание да си вкарам в джоба. Нямам толкова неотложни задачи, които да изискват реакция на мига. Вярвам, че повечето хора са така, но пък си е друго да извадиш топ модерен дивайс на масата и околните да ахнат от възхищение, нищо че си го взел на изплащане.

Това, което притежавам, са разнородни умения, много контакти в различни точки на света, свобода (във всеки смисъл на тази дума) и лично време – това е моят капитал, а не заделеното в банковата сметка.



Преди няколко седмици се пренасях от Банско, където прекарвам зимата, към София. Огледах си багажа и за пореден път се замислих колко ненужни вещи и дрехи притежавам. Надявам се някой в нужда да се е възползвал от всичко, което оставих подредено в торби до контейнера с боклук.

Живеем в консуматорско общество, в което вещите и дрехите са онова, по което ни посрещат и изпращат – акълът е в джаджата в джоба ни. Нямам нужда от всички дрехи и обувки, които притежавам, и няма нужда да си обновявам гардероба всеки сезон с последния писък на модата. Средствата за мода, технологични играчки, двуседмични екскурзии или нов автомобил могат да се вложат в кемпер или екипировка, които ще ни донесат много повече хубави спомени. Смятам, че е много важно да стоим настрани от излишно консумиране и да не се поддаваме на рекламата, която ни вменява необходимости, които всъщност нямаме. Не съм пестелив – напротив.

По отношение на работата също не е безкрайно сложно – не съм претенциозен. Работил съм като строител, ски учител, журналист, криейтив директор, преподавател по журналистика в АУБ, редактор с немски и английски и главен редактор на доста телевизионни предавания. Срамна работа няма – стига да ти носи удовлетворение и да не нарушаваш принципите си за пари. Старая се да имам поне два независими източника на работа, по възможност на трудов договор, което често се получава – най-малкото защото работодателите ми си дават сметка, че поддръжката на едно работно място струва нещо – наем, ток, отопление, техника и т.н., които аз им спестявам. И така работя от Банско, Тирол, Гьокчеада или София. И не, не е лесно. Защото често се случва да гледам през прозореца на кемпера как всички летят с кайтовете по вълните, докато аз трябва да работя. Случвало ми се е и докато бях ски учител: аз вдигам поредния ученик от земята, докато на отсрещния склон едни скиори цепят пудрата, която съм чакал няколко седмици. Но знам, че това няма да е последният вятър или сняг – ще има още; ще има и за мен. Давам си сметка, че много хора вършат същата работа като мен от офиси, а аз съм си осигурил комфорта да работя там, където те почиват – в планината или на плажа.

Старая се да нямам кредити или лизингови договори. Ако си купувам нещо, го плащам веднага. Само в краен случай тегля кредит, който да не надвишава сигурните ми месечни доходи повече от два, три или четири пъти и го погасявам в най-кратки срокове. По този начин заспивам спокойно вечер, а работодателите ми не си позволяват да издевателстват над мен, защото знаят, че мога да си тръгна във всеки момент.

Стремя се да се развивам, когато имам време или бездействам: за последните две – три години изкарах скиучителски курс, капитанско право, записах се на езиков курс, научих се да карам кайт и да работя с поредната програма за видеомонтаж. Така ставам по-адаптивен към нови условия.

В личен план често съм сам и това не ме притеснява. Трудно се намира партньор, с когото да споделяш "номадския" живот. Но пък си даваш сметка, че така не дължиш никому нищо и разполагаш с една свобода, която всъщност е най-големият лукс. Ако намериш човек, с когото да се уважавате, си намерил достатъчно. А в планината или на плажа е пълно с хора, които до някаква степен споделят възгледите и ценностите ми. В общия случай мога лесно да преценя от пръв поглед кой е от "моята кръвна група". С напредването на възрастта бъркам все по-рядко, но естествено не съм застрахован. Генерално избягвам онези хора, които са алчни за пари или обсебени от добрата си външност, хора, които се снимат по време на йога или които пътуват, за да могат да разказват, че са пътували. Смятам, че тези неща ги правиш за себе си, а не за да ти се възхищават някакви познати и непознати.

По отношение на деца мнението ми е променливо. Естествено, че ги харесвам и им се възхищавам – дали тези на роднини и приятели или онези, на които съм преподавал в университета или като ски учител. Много неща научих от тях. Не смятам, че всеки човек трябва да има деца. Можеш да си много по-полезен на обществото чрез нещата, които вършиш или твориш, вместо да допълниш 7-ия милиард с още едно или две деца.

Наскоро станах на 40. Имам около 20 години трудов стаж. През това време научих, че най-важен е балансът между парите, които изкарвам, и времето, с което разполагам. А времето ни е ограничено и съответно много ценно – заменям го само за качествено такова, прекарано с хора, които харесвам. Работейки, харча време, а парите, които изкарвам, харча за време, а не за предмети.

Има сили извън нас, които ни пазят – хубаво е да похарчим време, за да осъзнаем това. Някои хора го правят с четене, други с йога, трети в планината или във водата. Вариантите са много и е необходимо всеки да намери своя начин. Мисля, че е важно да си дадеш времето след труден период или след възход, в което да осъзнаеш какво и защо ти се е случило. Смятам, че да скачаш от работа на работа, от континент на континент или от връзка във връзка няма как да води до нещо добро, защото това е бягство от самотата и/или реалността, което те лишава от възможността да направиш равносметка и да си извадиш необходимите изводи защо си стигнал до дадена ситуация в живота.

Уважавам хора, които имат стойност, а не по-възрастни или по-успели от мен. Стойността идва от действията, а не от парите и възрастта. Щастието идва от това да зарадваш околните и да направиш нещо за тях. Освен това щастливите хора, които познавам, са онези, които са в комфорт със себе си и самотата си. Дали съм от тях? Да, напоследък съм от тях.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Селекция: Спасители към плажа Селекция: Спасители към плажа

Кърпи и памучни одеяла за всяко място и случай

26 авг 2018, 2056 прочитания

Трио българки 2 Трио българки

Как Деси, Тина и Юлия започнаха да живеят мечтите си всяка на своя остров

22 юни 2018, 21457 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К Light" Затваряне
Особености на черноморския риболов

Кратко ръководство за живота на попчето, скорпида, барбуна, заргана и други местни видове риба

В ритъма на "Райхле"

Радослав Радев, управител на "Райхле и Де-Масари България пръдакшън", пред "Капитал"

Умното разширяване на "Фесто"

Германската Festo изгражда развойно звено към българската си компания, в което до пет години ще работят над 200 души

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпросa: Стефан А. Щерев

Актьор, продуцент и вече режисьор с експерименталното представление "Опиянение и гняв"

Андалусия: една добра седмица

Жега, история и гамбас в Южна Испания

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Икономиките на ЕС и България се забавят, Brexit пред финал

Емисия

DAILY @7PM // 14.11.2018 Прочетете