Свобода или бюро
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Свобода или бюро

Атанас Малеев е дългогодишен телевизионен журналист, редактор и какво още - в текста

Свобода или бюро

Да съобразяваш работата си спрямо личните си желания, а не обратното

20088 прочитания

Атанас Малеев е дългогодишен телевизионен журналист, редактор и какво още - в текста

© Капитал


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Летен Light. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Да пътуваш се превърна във фетиш през последните години. Не и за мен. Не защото не харесвам да пътувам, а защото търся варианти да прекарам на дадено място повече време – смятам, че само така можеш да го опознаеш истински. За две или три седмици няма как да мръднеш встрани от туристическия гидовник, който може да се замести у дома с интернет. Освен това целият зор около самото пътуване ме натоварва.

Атанас Малеев е дългогодишен телевизионен журналист, редактор и какво още - в текста
Фотограф: Капитал

Преди точно 10 години бях поставен пред избора дали да тръгна на близо двумесечна експедиция в Хималаите, или да запазя добре платената си работа. Тогавашната ми шефка каза, че няма вариант да ме пусне за два месеца в какъвто и да било отпуск. И беше права. След кратък размисъл напуснах. От Непал се завърнах с филма "Шест и половина" за българска ски експедиция до връх Мера (6476 м), който беше излъчен по две телевизии. От тогава настъпи трайна промяна в живота ми – започнах да съобразявам работата ми спрямо личните си желания, а не обратното.

Като цяло не притежавам несметни богатства. Карам стар автомобил, който обаче е надежден и ако се наложи, може да бъде ремонтиран с дъвка и тел. Живея под наем. Телефонът ми е от онези с копчета и фенерче – не защото не мога да си позволя смартфон, а защото батерията на моя държи седмица. Освен това притежавам лаптоп, който нямам желание да си вкарам в джоба. Нямам толкова неотложни задачи, които да изискват реакция на мига. Вярвам, че повечето хора са така, но пък си е друго да извадиш топ модерен дивайс на масата и околните да ахнат от възхищение, нищо че си го взел на изплащане.

Това, което притежавам, са разнородни умения, много контакти в различни точки на света, свобода (във всеки смисъл на тази дума) и лично време – това е моят капитал, а не заделеното в банковата сметка.

Преди няколко седмици се пренасях от Банско, където прекарвам зимата, към София. Огледах си багажа и за пореден път се замислих колко ненужни вещи и дрехи притежавам. Надявам се някой в нужда да се е възползвал от всичко, което оставих подредено в торби до контейнера с боклук.

Живеем в консуматорско общество, в което вещите и дрехите са онова, по което ни посрещат и изпращат – акълът е в джаджата в джоба ни. Нямам нужда от всички дрехи и обувки, които притежавам, и няма нужда да си обновявам гардероба всеки сезон с последния писък на модата. Средствата за мода, технологични играчки, двуседмични екскурзии или нов автомобил могат да се вложат в кемпер или екипировка, които ще ни донесат много повече хубави спомени. Смятам, че е много важно да стоим настрани от излишно консумиране и да не се поддаваме на рекламата, която ни вменява необходимости, които всъщност нямаме. Не съм пестелив – напротив.

По отношение на работата също не е безкрайно сложно – не съм претенциозен. Работил съм като строител, ски учител, журналист, криейтив директор, преподавател по журналистика в АУБ, редактор с немски и английски и главен редактор на доста телевизионни предавания. Срамна работа няма – стига да ти носи удовлетворение и да не нарушаваш принципите си за пари. Старая се да имам поне два независими източника на работа, по възможност на трудов договор, което често се получава – най-малкото защото работодателите ми си дават сметка, че поддръжката на едно работно място струва нещо – наем, ток, отопление, техника и т.н., които аз им спестявам. И така работя от Банско, Тирол, Гьокчеада или София. И не, не е лесно. Защото често се случва да гледам през прозореца на кемпера как всички летят с кайтовете по вълните, докато аз трябва да работя. Случвало ми се е и докато бях ски учител: аз вдигам поредния ученик от земята, докато на отсрещния склон едни скиори цепят пудрата, която съм чакал няколко седмици. Но знам, че това няма да е последният вятър или сняг – ще има още; ще има и за мен. Давам си сметка, че много хора вършат същата работа като мен от офиси, а аз съм си осигурил комфорта да работя там, където те почиват – в планината или на плажа.

Старая се да нямам кредити или лизингови договори. Ако си купувам нещо, го плащам веднага. Само в краен случай тегля кредит, който да не надвишава сигурните ми месечни доходи повече от два, три или четири пъти и го погасявам в най-кратки срокове. По този начин заспивам спокойно вечер, а работодателите ми не си позволяват да издевателстват над мен, защото знаят, че мога да си тръгна във всеки момент.

Стремя се да се развивам, когато имам време или бездействам: за последните две – три години изкарах скиучителски курс, капитанско право, записах се на езиков курс, научих се да карам кайт и да работя с поредната програма за видеомонтаж. Така ставам по-адаптивен към нови условия.

В личен план често съм сам и това не ме притеснява. Трудно се намира партньор, с когото да споделяш "номадския" живот. Но пък си даваш сметка, че така не дължиш никому нищо и разполагаш с една свобода, която всъщност е най-големият лукс. Ако намериш човек, с когото да се уважавате, си намерил достатъчно. А в планината или на плажа е пълно с хора, които до някаква степен споделят възгледите и ценностите ми. В общия случай мога лесно да преценя от пръв поглед кой е от "моята кръвна група". С напредването на възрастта бъркам все по-рядко, но естествено не съм застрахован. Генерално избягвам онези хора, които са алчни за пари или обсебени от добрата си външност, хора, които се снимат по време на йога или които пътуват, за да могат да разказват, че са пътували. Смятам, че тези неща ги правиш за себе си, а не за да ти се възхищават някакви познати и непознати.

По отношение на деца мнението ми е променливо. Естествено, че ги харесвам и им се възхищавам – дали тези на роднини и приятели или онези, на които съм преподавал в университета или като ски учител. Много неща научих от тях. Не смятам, че всеки човек трябва да има деца. Можеш да си много по-полезен на обществото чрез нещата, които вършиш или твориш, вместо да допълниш 7-ия милиард с още едно или две деца.

Наскоро станах на 40. Имам около 20 години трудов стаж. През това време научих, че най-важен е балансът между парите, които изкарвам, и времето, с което разполагам. А времето ни е ограничено и съответно много ценно – заменям го само за качествено такова, прекарано с хора, които харесвам. Работейки, харча време, а парите, които изкарвам, харча за време, а не за предмети.

Има сили извън нас, които ни пазят – хубаво е да похарчим време, за да осъзнаем това. Някои хора го правят с четене, други с йога, трети в планината или във водата. Вариантите са много и е необходимо всеки да намери своя начин. Мисля, че е важно да си дадеш времето след труден период или след възход, в което да осъзнаеш какво и защо ти се е случило. Смятам, че да скачаш от работа на работа, от континент на континент или от връзка във връзка няма как да води до нещо добро, защото това е бягство от самотата и/или реалността, което те лишава от възможността да направиш равносметка и да си извадиш необходимите изводи защо си стигнал до дадена ситуация в живота.

Уважавам хора, които имат стойност, а не по-възрастни или по-успели от мен. Стойността идва от действията, а не от парите и възрастта. Щастието идва от това да зарадваш околните и да направиш нещо за тях. Освен това щастливите хора, които познавам, са онези, които са в комфорт със себе си и самотата си. Дали съм от тях? Да, напоследък съм от тях.

Автор: Капитал
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Летен Light. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Да пътуваш се превърна във фетиш през последните години. Не и за мен. Не защото не харесвам да пътувам, а защото търся варианти да прекарам на дадено място повече време – смятам, че само така можеш да го опознаеш истински. За две или три седмици няма как да мръднеш встрани от туристическия гидовник, който може да се замести у дома с интернет. Освен това целият зор около самото пътуване ме натоварва.

Атанас Малеев е дългогодишен телевизионен журналист, редактор и какво още - в текста
Фотограф: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    Slick avatar :-|
    Slick

    1. ОК, хубаво
    2. Доходи? Несигурни са ти. Точно заради обществото, в което живеем, ти отпускат кредит с такива доходи
    3. Не вменявайте на останалия свят, че е ОК да сме номади или минималисти. Тези от нас, които си късат дисплея от работа, плащат огромна част от данъците/комфорта на номадите да имат такъв шанс.
    4. Live and let others live.

  • 2
    salamander avatar :-|
    salamander

    До коментар [#1] от "arcanum":

    Който както си иска! Щом капитализма позволява!

  • 3
    dragomir.dimchev avatar :-|
    Dragomir Dimchev

    Поредното егоистичо хипи. На мен също в 90 на 100 от случаите, но не съм тръгнал да проповядвам начина ми на живот или да убеждавам колко ми е добре. Ходи си по планините и не търси внимание, както тези със шернатите снимки, дето не са ти по вкуса. Ако търсиш себеподобни ще ги срещнеш там горе .

  • 4
    svetko avatar :-|
    Svetko

    Може и настина да има такива хора, но повечето си го втълпяват това от страх от обвързване или неспособност да направят кариера. Този живот е леко повърхностен и в един момент - за някои към края на 40те, за други дори по-късно - започва здраво да издиша и настава тежка екзистенциална криза.

  • 5
    tanazius avatar :-|
    tanazius

    Пълен егоист...

  • 6
    mondiana avatar :-|
    Мондиана

    Хубаво, но на първо четене. За да живееш така, трябва да имаш много и разнородни качества, доста връзки (да умееш да ги създаваш или да си ги наследил семейно) и най-вече да си здрав. А като остарееш и почнат болестите? Ами ако започнат по-рано? Не може да не се мисли за бъдещето. Е, всеки има право на да живее живота си, както му харесва и както може...

  • 7
    slonsco avatar :-|
    slonsco

    Правилно и аз така процедирам,но без номадството,не съм му фен,не е никакъв социализъм а свобода и утилитаризъм в най-чист вид,И да ,вещите имат единствено утилитарна ценност,работата същоРаботата е за доход,колата е за транспорт,телефона за комуникация.Това най-добре личи,като ползваш известно време резервния стар телефон или компютър,30 годишната ми пералня върши същата работа,каквато и върхов модел.40 годищната готварска печка с външен програматор и температорен контрол за $20 дори по-добра,последен модел високоефективен и икономичен хладилник също,а икономията на ток би оправдала разхода по замяна за 15 години,смятал съм го.При другите домакински уреди никога, Липсата на свободно време,стреса и липсата на удовлетворение от живота е мизерия от всякъде .Никой не налага тази стратегия за живот,извстна е от древносста ,точно напротив и държавните и обществените структури правят всичко възможно да препятстват хората да я следват и да поставят удовлетворението на потребности под контрол.С тази стратегия си спестявам поне 200 часа труд годишно,което е два пъти повече от платения годишен отпуск,а замяната на доход от труд,с такъв от инвестиции върви доста добре,и все по-малко ми се налага да работя,та ако вървят така нещата скоро почти няма да ми се налага да работя,Социални помощи не съм получавал и съм самоусигуряващ се на 48 години с 25 + 2 години казарма непрекъснат осигурителен стаж

  • 8
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Да, а какво такъв човек ще остави след себе си? Някои обичат да създават, а други да събират спомени. Е, моите най-хубави спомени са радост от създаденото. Иначе също много пътувам и изобщо не се покланям на джаджите, модата и тп.

  • 9
    slonsco avatar :-|
    slonsco

    До коментар [#4] от "Svetko":

    Не водя точно такъв живот,но съм самонает адвокат ,участието ми в адвокатска къща се свежда до поделяне на разходите за кантора и оптимизиране на някои паразитни дейност,като справки в съдилищата на място.Преди това съм работил и за друг,като определено разбрах,че кариерата за мен нито е ценност,нито бих положил усилия и бих направи жертви за това и корпоративната среда ме изнервя,а и съм безразличен към стимулите в нея,публичната също.А много сериозна криза съм имал по-точно противоположната причина,а и още не мога и вероятно никога няма да си простя глупостта,която направих да подпомогна приятелката ми в стремежа и към постижение по обществен критерий,вместо както винаги с цинизъм,ирония и сарказъм по отношение на "обществото" да парирам натиска от страна на обществото и да приложа добре известните ми техники за удовлетворяване на потребности,някой и друг каприз и това доведе до скапване на връзката и тя да научи по трудния начин вредата от допускането да те завлече мейнстрийма,

  • 10
    apocalexxnow avatar :-|
    apocalexxnow


    До коментар [#8] от "
    Алф
    ":

    Ми още в началото е казано - оставил е филм. Кой знае какво още е пропуснато. Не си мисли, че можеш да създаваш само в офис с работа по 8 часа всеки ден.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK