Цветовете, автомобилите и езикът на мечтите

Бяло, черно, сиво и сребърно са цветовете, които днес преобладават по пътищата.

Беше краят на 90-те. Не си спомням точната година, но си спомням, че беше късна есен. Може би бях на 12 години. Прибирах се по-рано от училище и слънцето все още печелеше битката с мрака, макар сенките да бяха все по-дълги и изразителни. Магичен час.

Това беше пътят, по който минавах всеки ден. По два пъти. Крачех спокойно до момента, в който не съзрях един различен автомобил, паркиран между всички останали. Не разпознавах марката (тогава основно знаех "Орел", както се шегувахме, Škoda, Renault, BMW, Mercedes и още няколко от по-популярните коли на онези години), нито модела, но вече мечтаех някой ден да карам такава кола. Дизайнът беше по-различен, но това, което си спомням ясно и до днес, е цветът ù. Беше черен, но не като черното на Golf-а пред входа ни. Не, това черно сякаш поглъщаше светлината, докато ярките огнени шарки на капака я усилваха. Не си спомням точно кога научих, че това е Pontiac – може би когато я обсъждахме със съученици и приятели, но си спомням чувството, зараждането на мечтата. И основната причина за това беше цветът ѝ.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Повече от покупка, повече от боя

Пол Гоген е казал: "Цвят! Какъв дълбок и мистериозен език – езикът на мечтите." Разбира се, големият френски художник не е имал предвид точно автомобилите, когато е изрекъл тези думи, но вярвам, че това важи за всяко проявление на цветовете. И то не само заради спомена, който разказах.

Цветовете са не само навсякъде около нас, но и вътре в нас – в съзнанието ни. Толкова са важни за настроенията и емоциите ни, но и за възможността да изразим идентичността си. Именно затова днес, дори когато говорим за технологични джаджи и си избираме смартфон например, цветът има толкова важна роля. Затова производителите търсят да разнообразят избора ни, за да привлекат вниманието ни чрез нещо по-близко до нашето усещане. След това ние го използваме, за да привлечем вниманието на другите около нас.



Същото правим и с автомобилите си. Независимо дали търсим щурата кола, която да ни зареди с емоции, или практично SUV, в което да се чувстваме комфортно и да има място за цялото семейство – цветът винаги е сред основните теми.

Според проучване на PPG, един от големите доставчици на бои в света, за потребителите цветът на автомобила има също толкова голяма важност, колкото и ниската цена, технологиите и цената за поддръжка. Още по-интересно е, че потребителите искат да имат още по-голямо разнообразие от цветове – 41% от анкетираните са дали този отговор, а 31% от запитаните са готови да платят повече за модел, който отразява по-добре личността им чрез определен цвят. Ето колко важен е широкият спектър от цветове и комбинации – нещо, на което индустрията е готова да отговори не само с по-голямо разнообразие, но и със специални програми за персонализиране на автомобилите. Най-добре развитите са тези на премиум производителите, но дори по-достъпните и традиционни модели вече предлагат възможност за двуцветен екстериор и дори графични елементи. Този подход е достигнал до изключително ниво при модели като Opel Adam и MINI Countryman, насочени към интересните градски хора, които търсят своята индивидуалност. За мен със сигурност покривът на звезди беше интересен елемент и привличах много погледи, когато тествах Adam, но не е моята идентичност. Това е силата на избора.

Днес говорим за подобни елементи като нещо ново, творение на нашето време. Истината е, че това е едновременно така, но и не съвсем. Връщайки се назад в историята на автомобила, съвсем ясно се вижда отражението на времето и обществото върху облика му. Подобно на модата, това е неспираща вълна. Още през 50-те и 60-те години на миналия век автомобилите се предлагат в комбинация от два цвята – от семейните модели до спортните машини. Днес това е новият хит.

"Реакцията на хората е невероятна. Ако им предоставиш възможност да комбинират два цвята, колата веднага сменя идентичността си. Червена с бял покрив е по-спортна, кремава с черен покрив е по-здрава, по-солидна. Пастелна на цвят с бял покрив е по-женствена", казва Александър Малвал, ръководител на дизайна в Citroën.

Няма защо да се заблуждаваме – тази "екстра" покачва крайната препоръчителна цена на автомобилите, защото процесът по боядисване се усложнява и удължава, но важен е резултатът – тази променя, както казва и Малвал, може да промени нагласата на потребителя спрямо автомобила.

Когато избираме цвят, често практичността отстъпва няколко крачки назад, за да може чувството за стил и личност да излезе напред.


Малко история

Как обаче автомобилните производители избират цветовете и определят кой ще е знаковият за даден модел?

Истината е, че не се разчита на късмет, За да бъде например Seat Arona в този нюанс на червеното, анализите на пазара и тенденциите започват години по-рано. Специализиран екип анализира пазара и тенденциите и предлага цветовете, с които ще бъде обявена колата. "Освен това има и много интуиция, когато подбираме нюанса. Трябва да усетиш пулса на улицата и да си в синхрон с него", коментира Жорди Фонт от екипа на Seat, отговорен за цветовете на автомобилите.

В зората на автомобилите фокусът е бил друг, но цветовете и боята не са били изцяло самоцелни решения или догадки. През 1900 година автомобилите най-общо са били моторизирани файтони и затова първоначално се използват именно бои като за тях – основани на масла. Самият процес бил дълъг, скъп, а след това изсъхването отнемало седмици. Цветовете били ярки, красиви, за да отразяват високия статус на собствениците им (точно като при каляските), но не можели да издържат изпитанията на времето, обяснява Гундула Тут, автомобилен историк, в материал на Consumer Reports. Другият сериозен проблем бил, че нямало как да се боядиса само проблемното място и автомобилът трябвало да бъде минат изцяло, ако собственикът му искал "освежаване". Отново скъпа и дълга процедура, която, като се замислим, също потвърждавала статуса на собствениците.

В този момент автомобилите били прекалено скъпи и лукс, отреден за малцина. Поне до появата на Хенри Форд, човекът, променил индустрията и направил колата достъпна за много повече хора. Толкова, че дори работниците във фабриката му можели да си я позволят. Скъпите и трудни за производство и нанасяне цветове трябвало да отстъпят място на нещо по-практично, което да отговори на тенденциите в обществото. Именно това е било достатъчно силен тласък, за да се надигне вълната, която усещаме и до днес.

Форд разработил емайлова боя, основана на петролни масла. Тъмните цветове издържали повече на атмосферните условия и времето, нанасянето било по-лесно и се вписвало в процеса на изработка на автомобила. "Това било ключов момент в изработката на Model T и други достъпни модели, тъй като синхронизирало боядисването с други процеси от сглобяването на автомобила", обяснява Гундула Тут. Това може и да не изглежда като голяма промяна от днешна гледна точка, но всъщност е сериозна от историческа и има ключова роля в изграждането на автомобила като масово средство за придвижване.

След края на Първата световна война бил въведен нов метод за боядисване чрез китайско тунгово масло. То можело да се напръсква и, комбинирано с тунелите за изсъхване на поточната линия, съхнело с около 60% по-бързо. Друг резултат от процеса било завръщането на ярките цветове, като през 20-те години се появявали автомобили, боядисани в няколко цвята едновременно. Хм, познато? В основата на това са компаниите General Motors и DuPont, компания за химикали, които разработили добавката пироксилин, която, смесена с пигментите, не само правела боята по-издръжлива и цветна, но и можела да изсъхне в рамките на минути. Боята направила своя дебют през 1923 година с цвета True Blue Oakland Sixes. Duco, както се наричала боята, дала избор и на хората, които купували по-достъпни модели автомобили.

Според Тут в този момент компаниите започнали да се допитват до хората, за да разработват нови цветове. В края на 20-те години индустрията бележи спад и това веднага се отразява на яркостта и наситеността на цветовете на автомобилите. Интересен контраст е, че по това време се появява боята металик, изработена от люспи на риби. Тя била изключително скъпа – за изработката на един литър били необходими 40 000 херинги.

След годините на Втората световна война компаниите отново се обърнали към потребителите, за да научат какво искат те от автомобилите. Това е моментът, в който цветовете буквално избухнали. Не просто ярки и наситени цветове, но шарени краски отличавали различни модели и дори отделни коли. Известните личности започват да влияят върху продуктите, включително и в тази индустрия.

В края на 60-те години червеното и оранжевото стават все по-търсени и предпочитани цветове за автомобил. Вече нямало ограничения и производителите нямали търпение да задоволят всяка прищявка на потребителя.

Остър завой

През 90-те до 2000 година ситуацията е по-различна. Потребителските нагласи се променят и въпреки опитите ми не успях да намеря точния момент и причина защо се случва това. Цветовете на автомобилите стават по-скучни и еднообразни.

"Бялото е един от най-предпочитаните цветове от 1998 г. насам. Сивото владее пазара между 2001 и 2006 година, а чак през последните години черното нарушава това статукво", обяснява Нанси Локхарт, маркетинг мениджър на DuPont, цитирана от Consumer Reports.

Все пак по-консервативната нагласа на потребителите има едно интересно обяснение. "Преди Apple бялото се свързваше с неща като хладилници или плочките в банята. Apple направи бялото ценен и търсен цвят", коментира Санди МакГил от BMW в интервю за Motoramic преди няколко години. Промяната, която Apple донесе в технологичния сегмент със своите устройства и най-вече iPhone, се отразява дори и на автомобилната индустрия. Логично е, когато имаме предвид колко важни за нас станаха тези устройства и как променят навиците ни.

Днес

Бяло, черно, сиво и сребърно са цветовете, които днес преобладават по пътищата, пишат от BASF, един от най-големите химически концерни в света и производител на бои за автомобили. Тези ахроматични цветове са върху 80% от автомобилите, произведени в световен мащаб. Всяка четвърта кола в Северна Америка и всяка трета в Европа е бяла, а вторият най-популярен цвят е сивото. Това обаче не са онези цветове, с които индустрията е започнала преди повече от 100 години. Днес потребителите могат да избират от 110 вариации на сивото. Синьото предлага дори повече – 140, и според доклада на BASF набира все по-голяма популярност.

В същото време автомобилните производители се стараят да осигурят привлекателни имена на всички тези нюанси – Soul Crystal Red е специфичният цвят на Mazda, Ferrari го прави с Rosso Corsa, Mitsubishi предлага цвят Winning Turquoise Pearl ("Победител тюркоаз перлен"), Ford има Tangerine Scream ("Мандаринен писък"), а Mercedes GT R се предлага в Green Hell ("Зелен ад").

В интервю за Consumer Report Барб Уолен, дизайн мениджър във Ford, коментира тази тенденция. "Много се забавляваме, когато даваме интересни имена на цветовете", обяснява тя и допълва, че първо се избира цветът за автомобила, а после се търсят асоциации с него.

Утре

Отново ще се позова на доклада на BASF за цветовете, които ще ни вълнуват през тази и през следващите години. Време е за нова вълна, този път основана на три важни тенденции – развитието на науката и космическите пътувания, самоуправляващите се автомобили и засилващата се урбанизация. Така според BASF един от най-популярните цветове ще бъде Atomium Sky ("Небе над Атомиум", Атомиум е монумент в Брюксел), тъмен оттенък на синия цвят. Той се свързва с технологиите, мобилните устройства и електрическите автомобили.

Урбанизацията и развитието на услуги за споделяне на автомобили също ще има своето отражение и ще направи цвета Kleur, ярък нюанс на червеното, популярен в градовете и сред самоуправляващите се автомобили заради високия контраст спрямо останалата среда. Автомобилите на бъдещето ще се отразят и върху самата боя, не само върху цвета. Производителите ще трябва да използват различна смес от химикали, за да бъдат колите по-лесно видими за радарите и да не задържат толкова топлина, което трябва да покачи енергийната ефективност.

Ние и колите ни

Гоген е прав. Без никакво съмнение. Цветовете ни говорят с мистичен език, но всеки от нас може да го разчете и да го изтълкува – така, че да отговори на същността му. Този наш, собствен превод се отразява във всяка покупка, във всяка мечта. Всичко е свързано. Затова и цветът на автомобила ни не е просто черно, синьо или червено. Той е нашето черно, нашето синьо и нашето червено. Може да звучи повърхностно, но това всъщност е важно, защото ние се изразяваме чрез всяко свое действие и стъпка. Да, цветовете са навсякъде около нас и са ни едновременно чужди, но и близки.