С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
24 май 2019, 11:58, 2544 прочитания

5 неща, в които Баухаус успя

През 2019 г. отбелязваме 100 години от основаването на експерименталната немска архитектурно-дизайнерска школа Баухаус

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Баухаус е продукт на Първата световна война, на авангардите от началото на ХХ век и на развитието на немската промишленост. Както и на последователните усилия да се реформира образованието по приложни изкуства в Германия, което да обвърже изкуства, занаяти, промишлен дизайн и архитектура и да доведе до качествени, удобни и полезни продукти. Баухаус, разбира се, е и абсолютният символ на архитектурния модернизъм.

Училището минава през няколко етапа в своето развитие, които са белязани както от неговите трима директори – визионерът Валтер Гропиус (1919 – 1928), комунистът Ханес Майер (1928 – 1930) и аполитичният професионалист Мис ван дер Рое (1930 – 1933), така и от силното влияние и лична харизма на отделните преподаватели и студенти, сред които индивидуалисти като Йоханес Итен, Паул Клее, Василий Кандински, експериментатори като Оскар Шлемер и Ласло Махоли-Наги, самородни таланти и пионери в своята област като Йозеф и Ани Алберс, Мариане Бранд, Марсел Бройер и много други. Посоката обаче през всички години е ясна – революционно нов, масов и ефективен дизайн, който да прави живота на хората модерен и удобен.


Как Баухаус стана глобално явление

Идването на власт на Хитлер в Германия и окончателното затваряне на училището принуждават голяма част от либерално настроените и неудобни за нацистите преподаватели и студенти на Баухаус да напуснат страната. Тази глобализация на модернизма е всъщност онова, което и до днес познаваме като "интернационален стил". Така мечтата на предвоенните бащи на Баухаус за създаване на глобален архитектурен проект се сбъдва, с всички рискове от флирта с политическата власт в условията на студената война. Именно тази глобализация обаче изиграва лоша шега на героичния предвоенен модернизъм. Тоталната масовизация и глобализация на един предвоенен авангард не може да остане ненаказана. Интернационалният стил става символ на бездушието на следвоенния модернизъм, унифицирал градовете, унищожил местните специфики, лишил ни от хаоса на живота, а "стъклените кутии на Мис" са атакувани и критикувани като растерни, обезличаващи, студени и сурови още от 60-те години на миналия век.

Днес обаче, 100 години след създаването на най-влиятелната школа по архитектура и дизайн на ХХ век, е особено важно да помним не само това, в което Баухаус, казват, се е провалил, но също така и това, в което категорично успя. Затова ето поне 5 от нещата, в които Баухаус категорично успя и които правят идеите на школата част от света, в който живеем и до днес.



Добрият промишлен дизайн

Първо, идеите на Баухаус формират лицето на следвоенния промишлен дизайн. Училището по дизайн в Улм (HfG Ulm) е основано през 1953 г. от бивши преподаватели и студенти от Баухаус (пръв директор става Макс Бил). То просъще­ству­ва до 1968 и играе ключова роля в следвоенното развитие и утвърждаване на дизайн принципите на Баухаус не само в Западна Германия, но и в целия свят.

Дитер Рамс. Кадър от документалния филм Rams, който излезе в края на 2018 година

Дитер Рамс. Кадър от документалния филм Rams, който излезе в края на 2018 година

Тясно свързан с Училището по дизайн в Улм е и Дитер Рамс, най-голямата жива легенда на съвременния промишлен дизайн, който гостува и преподава там дълги години. Рамс завършва архитектура и дизайн във Висбаден през 1953 и само 2 години по-късно, когато е едва на 23 години, е назначен като архитект и дизайнер за марката "Браун". Той работи в "Браун" до пенсионирането си през 1997 г. За тези десетки години Дитер Рамс създава десетки култови обекти на промишления дизайн, които продължават да вдъхновяват и до днес с умен, семпъл, функционален дизайн и безкомпромистна естетика – радиоприемници, калкулатори, сокоизстисквачки, включително и няколко емблематични системи за обзавеждане за датската марка "Витсое". "Ние трябва да се научим да живеем по-добре с по-малко неща, които издържат по-дълго време", винаги е казвал Рамс. "Само когато дизайнът като необходимост се разбере от целокупното население, само тогава можем да се надяваме на устойчива промяна на качеството на живот чрез дизайн." Истински наследник на духа на Баухаус.

Удобният разбираем дизайн

Така стигаме и до т.нар. usability, или удобния дизайн, в който днес целият съвременен уеб, апликейшън и интерфейс дизайн се кълне, и с право. Идеите на Баухаус за удобен, лесен дизайн, както и графичните експерименти в школата намират своите мощни последователи след Втората световна война, които успяват да ги превърнат от експерименти в стандарт.

Швейцарскaта дизайнeрска школа, която възниква през 40-те и 50-те години на миналия век, налага простота, четивност и яснота, работи със сансерифни шрифтове, с модулни мрежи и с асиметрични лейаути. Много подчертана е комбинацията от типография и фотография като средство за визуална комуникация. Йозеф Мюлер Брокман е най-разпознаваемото лице на Швейцарската школа и той, както и повечето графични дизайнери от своето поколение, е силно повлиян от идеите на руския конструктивизъм, от супрематизма, от холандския Де Стийл и особено от Баухаус.

Масимо Винели пък завършва архитектура в Политехниката в Милано, а след това и в Университета във Венеция, но става известен именно като графичен дизайнер с Unimark International, чийто клон в Ню Йорк основава през 1966 г. и която скоро става една от най-големите дизайн компании в света, създала някои от най-разпознаваемите корпоративни идентичности на ХХ век. Освен всичко друго Винели изнася нагледен урок по user experience (потребителско изживяване) на целия свят още през 60-те, когато подрежда една от най-големите и най-объркани градски транспортни системи в света – системата на нюйоркското метро, в разбираем ползваем дизайн продукт. Официалната карта на системата на нюйоркското метро, която екипът на Винели произвежда през 1972 г., е посрещната със смесени чувства. Нюйоркчани очаквали географски коректна карта вместо някаква модернистична схема. Винели обаче държал използването на метрото да е възможно най-лесно. Поради тази причина той пропуска много наземни детайли в картата в полза на лесно четима цветово кодирана система, която показва равномерно разпределените станции на метрото и която отговаря на основния въпрос на хората – къде са и къде искат да отидат.

Картата на системата на нюйоркското метро днес е вдъхновение за повечето съвременни UX дизайнери, а тя самата не би била възможна без Баухаус.

Масовата модернизация на бита

Мечтите на предвоенните бащи на Баухаус да променят изцяло начина на живот на хората, включително и чрез масова модернизация на бита с удобни, евтини, масово произвеждани мебели и предмети, се сбъдва мощно след Втората световна война благодарение на предприемчивият гений на един швед и развитието на шведската следвоенна социална държава. В Швеция, където след средата на ХХ век постигането на социалната държава изглежда съвсем постижимо, в рамките на т.нар. Million Programme (Miljonprogrammet) се строят масово не точно социални, но високо регулирани обществени жилища. А тези милион жилища трябва да бъдат бързо и евтино обзаведени.

И тук на сцената излиза предприемчивият Ингвар Кампрад, който върти търговия с мебели още от 40-те и 50-те, но достига до концепцията ИКЕА чак през 60-те и 70-те – прости, удобни, модерни мебели, лесни за сглобяване, лесни за транспортиране, в плоски опаковки. Които днес можем да открием в почти всеки дом във всеки край на света.

Колективи вместо индивидуалисти

От самото му създаване Баухаус цели да обвърже изкуства, занаяти, промишлен дизайн и архитектура, да реформира из дъно образованието по изкуства и архитектура, както и прилагането им на практика – включително и чрез групова работа, взаимно влияние между изкуствата и интердисциплинарни екипи. В Баухаус се работи и мисли колективно, празнува се колективно и се спори колективно. Неслучайно след емиграцията си Гропиус работи в САЩ не в кое да е архитектурно бюро, и в никой случай не в "Архитектурно бюро Валтер Гропиус",
а в TAC – The Architects’ Collaborative. И то е колектив от 8 равнопоставени основатели – включително негови студенти от Йейл и Харвард.

Архитектура за хората

И накрая, Баухаус успя именно там, където, казват, най-много се провали. При това не само Баухаус, но и изобщо модернизмът на ХХ век – в гигантската утопия, че е възможно да бъде построен един по-добър свят.
Един пращящ черно-бял запис на BBC от 1973 г. е запазил спомените на бившия Баухаус студент Джордж Адамс, който успява много кратко и ясно да обобщи идеите на школата:

"Искахме да проникнем на масовия пазар, защото, мислехме си, веднъж щом продуктите ни имат разумна цена, достъпна и за човека на улицата, и веднъж щом те започнат да се продават в универсалните магазини, то тогава, разбира се, ние ще успеем да променим средата около нас. А така, мислехме си, ще успеем да превърнем и хората около нас в по-добри човешки същества."

Определяща характеристика на архитектурата на ХХ век и особено на втората му половина е, че тя е в голямата си част обществена. Основни "клиенти" на архитектите стават правителства и обществени институции, които след края на XIX век заменят църквата и аристокрацията, а основни ползватели на архитектурата са все по-големи части от обществото. Съответно архитектите започват да живеят с отговорността за своята социална мисия, те служат на обществото, те трябва да намерят начин да направят живота на хората по-добър.

Разбира се, наивно е да се мисли, че само дизайнът и архитектурата могат наистина да променят света към по-добро. Наивно е някой да си въобразява, че знае най-добре как да направи всички хора по-щастливи. Смело е, дръзко, прекрасно понякога, но наивно като всяка утопия. И като всяка утопия, естествено, се проваля.

И все пак днес, 100 години след основаването на Баухаус, трябва да си зададем въпроса как искаме да помним тази най-влиятелна архитектурно-дизайнерска школа на ХХ век. Дали само като забележителен дизайн експеримент или и като послание – че архитектурата и дизайнът могат да бъдат удобни, лесни, разбираеми, с добър детайл, да модернизират масово, да са егалитарни, а не елитарни, да са плод на колективно интердисциплинарно усилие и все пак, може би, да се опитват да направят света малко по-добър, а хората – малко по-щастливи.

Текстът е част от лекцията "How Bauhaus is Your House? Интернационализация и глобализация на модернизма през втората половина на ХХ век", която арх. Анета Василева изнесе на 27 март 2019 г. в рамките на лекционния цикъл "100 години Баухаус", организиран от Гьоте институт – България.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Втора смяна Втора смяна

Наследниците на три италиански модни фамилии дописват историята на успеха

21 май 2019, 983 прочитания

Цветовете, автомобилите и езикът на мечтите 1 Цветовете, автомобилите и езикът на мечтите

Какво се крие извън бял, черен, зелен и червен?

20 май 2019, 2422 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "KStyle" Затваряне
Три бели и едно розово за цвят

Време е да помислим за прилични освежаващи напитки – като ледено студени бели вина

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света