Разпитвам я за най-обикновени неща, а тя ми отговаря кратко, но като човек, който е наясно със себе си и вярва в това, което казва. Избира си някакво малко сладкишче, признава ми, че има нужда да хапне сега нещо такова. Сега-то е около 16.30, а ние сме в малко кафене на "Раковска".
Кажи най-важното за себе си?
- На 16 години съм, уча в Приложното – моден дизайн, също съм и модел.
Остават ти да учиш още две години, какво ще правиш след това?
- Все още нямам представа точно какво ще е, но със сигурност ще е нещо съвсем различно от това да се занимавам с моден дизайн.
Мислила ли си за това, различното?
- За момента не, но имам чувството, че модният дизайн не е моето
Заради опита, който вече имаш от дефилета, от света на модата, или?
- Не, просто... като го правя седмица и мисля за бъдещето – въобще не се виждам така.
И аз мисля така. Важно е да правиш нещо, което си представяш, че цял живот можеш да го правиш и да те радва...
- Да, точно така е!
Да се върнем на модата все пак. Имаше шанса да дефилираш за "Шанел"?
- Да, всъщност това се случи два пъти. Единият път беше в Париж, през октомври миналата година, и почти веднага след това в Банкок – през ноември.
От доста години български модел не е дефилирал за легендарния бранд. Как стана?
- Стана много бързо, през агенцията ми. Те ме пратиха на кастинг, на кастинга ме харесаха и си стана.
Чувстваше ли се притеснена?
- О, да, притеснена, изплашена. Аз направо не знаех какво ми се случва.
Сега вече ясно ли ти е какво ти се е случило?
- Оценявам го Но понякога когато си спомням всичко, още съм уплашена, но и си казвам: Еха! Готино!
Ти си виждала в списания и на екран вероятно някои от известните модели, с които дефилира за "Шанел"? Имаш ли си любим, някой, който би отличила от другите?
- Беше си респектиращо, да. Там са едни от най-добрите. Имам си любим модел – Мика Арганярàс (тя е аржентинка, от Буенос Айрес), но все още не съм я срещнала. Били сме на един кастинг заедно с нея, но не сме се виждали
Семейството ти, и по-специално майка ти, повлия ли върху решението да станеш модел?
- Не, тя даже не искаше да ме пуска да кандидатствам в "Ивет фешън". Каза ми "недей, няма смисъл от това", но с времето аз реших и сама го направих.
Как разбираш успеха, какво е според теб човек да е успял? Какво смяташ за твой най-голям успех досега?
- Успех за мен е, когато човек е удовлетворен от това, което прави, и се занимава с това, което обича, без да се спира пред нищо. За да си успешен, трябва да се стремиш да си най-добрата версия на себе си в това, което правиш, и да го правиш с удоволствие, а отстрани да изглежда сякаш го правиш с лекота.
За мен най-големият ми успех досега е, че успявам да балансирам между работа, училище, семейство и приятели. Обичам дните ми да са пълни и да нямам свободно време през седмицата. Организиран човек съм и времето ми стига перфектно. Обичам рязко да сменям обстановката и да живея сама.
Ти си доста самостоятелна май?
- Да, от много малка. Обича да съм сама, да си стоя вкъщи. Зодия Дева съм.
Какви други неща обичаш да правиш?
- Обичам да готвя много ми е интересно, сама си измислям и си майсторя някакви неща от каквото има вкъщи. Не обичам да чистя след това, но няма начин Признавам си, че обичам да гледам филми повече, отколкото да чета. Но се опитвам да чета повече, защото е много важно.
Любим филм?
- Ами, не мога да посоча един филм. Нямам любим, но гледам много сериали. И от тях любим ми е Stranger Things. Харесва ми и Game of Thrones, но не толкова. Чувала съм, че Black Miror е хубав, но не съм го гледала.
Друго какво правиш? Сигурно рисуваш.
- Рисувам, да.
Не си ли мислила да продължиш да се занимаваш с рисуване?
- Ами не, честно казано. Когато го учиш и те карат да рисуваш едни черно-бели неща, и ти го набиват в главата – го правиш само и единствено защото трябва. Но си рисувам разни мои неща, скици, илюстрации Само за себе си.
Това ли е твоят стил, както те виждам сега?
- Обличам се спортно, да. Най-често излизам с дънки, кецове и тенски.
Имаш ли си приятел?
- Не, нямам. И се радвам, че нямам. Защото нямам време. Когато човек има приятел, трябва да има време да му отделя внимание.
Как минава един твой ден?
- Събуждам се, оправям се много бързо, така че ставам трийсет минути преди да трябва да изляза. Разхождам кучето. Имам кавалер кинг чарлз шпаньол (показва ми го на снимка, много е сладък).
Мога ли да пропусна нещо или трябва цялото това да го кажа?
- Можеш да кажеш само кавалер но не знам.
Как се казва този кавалер?
- Казва се Слав, но му викаме Славчо... След като го разходя, отивам на училище, баща ми ме кара, защото не обичам да се возя в градски транспорт. След училище, ако имам време, се разхождам, ако ми се прибира – се прибирам. Правя каквото ми падне, общо взето. Нямам план. Гледам да отида на тренировка възможно най-често.
Какво тренираш?
- Казва се кондиционна тренировка. А през уикендите ходя на кикбокс.
Сериозно? Ти си такова фино създание
- По-скоро за координация, защото съм много некоординирана.
Ти доста неща правиш?
- Ами, нищо не ми идва вповече.
Каква музика харесваш?
- Харесвам всякаква музика. Слушам Соланж, Ерика Баду, също Кендрик Ламар
Слушаш доста добри неща.
- Слушам и джаз, това е от родителите ми.
Едно дете ли си?
- Не, имам по-голяма сестра, 12 години по-голяма. Тя е програмист.
Обичаш ли да пътуваш? Къде си била досега, кое е най-хубавото място за теб от тези, на които си била, и защо?
- По-скоро съм благодарна, че родителите ми обичат да пътуват, и аз покрай тях. Пътувам от много малка и съм била къде ли не, последно бях с баща ми в Занзибар и нямам търпение да се върна в Африка. С него, неговата приятелка и дъщеря ù сме били къде ли не – като бях на 12, бяхме в Ню Йорк, едно от любимите ми места. С майка ми и сестра ми си правим малко по-различен тип пътешествия – преди няколко години бяхме заедно в Индия, преди две години отидохме пак така в Италия, а миналата година – в Лондон. Напоследък пътувам и сама. В Париж вече бях няколко пъти, миналата година летях за Банкок, тогава за първи път летях сама и бях доста изплашена, след това летях пак сама за Лече (Италия) и там пък си изпуснах самолета за първи път. Едни от любимите ми пътувания обаче ще си останат тези до Гьокчеада – малък турски остров, който вече няма нищо общо с това, което беше, когато бях по-малка. Помня как бях там по месец, месец и половина всяко лято, първо с майка ми, после тя тръгваше и се засичаше с баща ми и после идваха някои семейни приятели, защото възрастните нямаха такива дълги ваканции. А пък в България любимото ми място са Родопите и също съм обиколила доста места и тук. Често чувам някой да подмята, че ходя къде ли не, но не съм се качвала на връх Шипка. Факт, не съм се качвала там, но българските планини може би са ми любимото нещо тук. Любимите ми места определено са този турски остров, Индия (но все пак съм видяла много малка част от нея) и Занзибар.
Къде не си била, а искаш да отидеш?
Не съм била на толкова много места и мога да изброявам много за това къде ми се ходи. Сега се сещам за Мароко, толкова е вълшебно това място, сградите и националната кухня също много ме привличат. Ходи ми се в Берлин, защото знам, че е един по-необичаен европейски град. И много искам да се върна в Индия и Африка. В Индия искам да отида в Удайпур, Мумбай и Джайпур – много красиви места са, а индийската кухня ми е една от любимите. А в Африка искам да видя толкова много, искам отново да отида в Серенгети. Обичам различната култура и обожавам да пътувам.
Ако те помоля да се опишеш като нещо друго – храна, дреха, къща, филм, песен?
- Няма да е филм или песен, защото стиловете, които харесвам, са много и няма да мога да избера. По-скоро чрез храна.
Сладка или солена?
- О, солена със сигурност. Мисля, че ще е риба, прясна риба със зеленчуци.
И накрая, би ли ни разказала някоя интересна, забавна случка с теб – на подиума или другаде?
- Не мога да избера една забавна или интересна случка. На модния подиум, или по-скоро плаж, ми се случи така, че момичето преди мен си беше изпуснало обецата и аз я настъпих откъм острото, боса, без да покажа никаква емоция. На сет винаги е доста забавно, аз съм малко несръчна или тромава и често се пребивам, удрям, имам едно видео от едни снимки в Гърция, на които се чува как си удрям главата в багажника и всички много се смеят, включително и аз. А иначе извън работа не мога да се оплача от скучен живот, нещо интересно се случва нонстоп, а пък аз си забавлявам и сама.
Много ти благодаря, беше удоволствие да се запозная с теб. Желая ти успех – така, както го разбираш и искаш.
Интервюто взе Катя Атанасова
0 коментара