Възстановяването на европейската икономика през последната година се оказа основен благоприятен фактор за експортно ориентираните сектори от леката промишленост като мебелопроизводството, козметиката, облеклото и текстила. Причината е, че предприятията в тези сектори изнасят почти цялата или поне голяма част от продукцията си именно към европейските пазари, макар че някои от тях, например козметичните компании, все по-уверено стъпват и на други континенти като Азия и Америка. Освен това през последните години много фирми се възползваха успешно от отпуснати евросредства по програми, с които да модернизират производството си. Въпреки че най-голям дял в българския експорт все още имат суровините, както и производството на различни машини и авточасти, мебелните продажби навън набират все по-голяма скорост, а хранителната и текстилната индустрия се представят като цяло стабилно както на местните, така и на чуждите пазари. Основният проблем обаче за всички сектори без изключение се оказва недостигът на работна ръка. Още един фактор с разнопосочни последици се оказва увеличаващото се интегриране на българския с европейския пазар, което означава и все по-силен конкурентен натиск.
Трудностите пред сектора
Данните на "Капитал" и НСИ показват, че около 90% от продажбите на различни облекла и текстил са насочени към външните пазари. Над половината от продажбите в мебелното производство, хартията, кожата и кожените изделия също са за износ. Единственото изключение, където почти цялата продукция е за местния пазар, е полиграфията. Интересно е положението и при най-голямата индустрия в сектора – хранително-вкусовата, където около една трета от продажбите се осъществяват в чужбина, а другите две трети намират реализация в страната.
Това означава, че по-голямата част от индустриите в леката промишленост са много зависими от международните фактори. Така например съществено предизвикателство се оказа падането на млечните квоти в ЕС през миналата година, което доведе до спад на изкупните цени на млякото. Проблемът беше допълнен от продължаващото ембарго на внос в Русия, което доведе до пренасищане на европейския и българския пазар с млечни продукти. Изминалата 2015 г. беше критична и за един от най-важните ни пазари на облекло, храни и текстил – Гърция. Сътресенията в страната достигнаха своя пик в края на юни и през юли и се отразиха на българския износ през лятото. Данните на НСИ показват, че износът на трикотажни и плетени облекла, други облекла и обувки към южната ни съседка спада през 2015 г. на годишна база. Прави впечатление, че продажбите на текстил и облекло спадат и към другите два най-важни търговски партньора на България – Германия и Италия, според националната статистика. Донякъде обаче обяснение за тази тенденция може да се търси и в местни фактори.
Лъчезар Богданов, управляващ партньор в "Индъстри уоч", коментира, че се наблюдава относително преместване на активност, без да има налице драматична криза, от текстилния сектор към други, с по-висока добавена стойност. "Относителното преместване на ресурси към дейности с по-голяма добавена стойност е може би естественият ход на икономиката. Това обаче не означава, че производствата с по-ниска добавена стойност изчезват, а по-скоро, че са обречени на стагнация, без номинално да се свиват, защото динамиката е другаде", добавя Богданов. Конкуренцията от Китай и други азиатски страни в сектора също е константа отдавна, но по думите на Богданов те отдавна са много по-евтини от България в много производства. Съответно пряката конкуренция в нишите, където България специализира и изнася, идва повече от Румъния, Турция, Украйна, Мексико, където цените са сходни с тези на българските стоки.
До известна степен продължаващите вече трета година дефлационни процеси също биха могли да се считат като не толкова благоприятстващи предприемаческата дейност в леката промишленост от гледна точка на това, че стартирането на нов бизнес и изплащането на взети кредити е по-изгодно и лесно при инфлация, когато цените нарастват. Лъчезар Богданов коментира, че има и още един фактор, за който мнозина от предприемачите не си дават сметка: "Увеличаващото се интегриране на българския с европейския пазар означава и все по-силен, дори неограничен конкурентен натиск. И докато в дългосрочен план това е положителна тенденция и ще доведе до оптимизиране на производство и цени, в момента този натиск е проблематичен за отделните предприятия." Допълнителен конкурентен натиск оказва и разцъфващата електронна търговия.
Перспективите
Повече динамика и перспективи определено има в мебелния сектор и в козметиката, но там като основен проблем се очертава липсата на достатъчно работна сила. И докато безработицата в страната действително спадна до 9.1% през 2015 г., тя все още е далеч от нивата преди кризата. Най-трудното се оказва привличането на неактивните хора, които биха могли да се включат в производството, но не го правят. Същевременно разходите за труд на бизнеса в страната се покачват с едни от най-бързите темпове в ЕС, но те отразяват разходите за работещите. В хранително-вкусовата промишленост се наблюдават няколко тенденции: уедряване на част от предприятията и изчистване на бизнес модела. Някои предприятия предпочитат да станат изключително експортно ориентирани, а други се насочват към нишови продукти: например био- и екопродукти. Към този модел прибягват предприемачи, които се опитват да се различат от масовите продукти и да не зависят толкова от големите търговски вериги, обяснява Лъчезар Богданов.
В този смисъл може да се очаква, че търсенето и стремежът към уникалност тепърва ще се засилват и ще определят голяма част от бизнес моделите в леката промишленост в страната. Търсенето на ниши не само в хранително-вкусовата промишленост, но и в другите сектори определено се очертава като основен начин, по който българските предприятия търсят реализация както в страната, така и на чуждите пазари. Другата видима тенденция представлява непрекъснатите усилия за позициониране и оставане в ниския и средния ценови сегмент във всички експортно ориентирани сектори на леката промишленост.



Възстановяването на европейската икономика през последната година се оказа основен благоприятен фактор за експортно ориентираните сектори от леката промишленост като мебелопроизводството, козметиката, облеклото и текстила. Причината е, че предприятията в тези сектори изнасят почти цялата или поне голяма част от продукцията си именно към европейските пазари, макар че някои от тях, например козметичните компании, все по-уверено стъпват и на други континенти като Азия и Америка. Освен това през последните години много фирми се възползваха успешно от отпуснати евросредства по програми, с които да модернизират производството си. Въпреки че най-голям дял в българския експорт все още имат суровините, както и производството на различни машини и авточасти, мебелните продажби навън набират все по-голяма скорост, а хранителната и текстилната индустрия се представят като цяло стабилно както на местните, така и на чуждите пазари. Основният проблем обаче за всички сектори без изключение се оказва недостигът на работна ръка. Още един фактор с разнопосочни последици се оказва увеличаващото се интегриране на българския с европейския пазар, което означава и все по-силен конкурентен натиск.
0 коментара