Износ, добри цени и нови ниши движат леката промишленост

Интегрирането на българския с европейския пазар прави все по-силен конкурентния натиск.

Възстановяването на европейската икономика през последната година се оказа основен благоприятен фактор за експортно ориентираните сектори от леката промишленост като мебелопроизводството, козметиката, облеклото и текстила. Причината е, че предприятията в тези сектори изнасят почти цялата или поне голяма част от продукцията си именно към европейските пазари, макар че някои от тях, например козметичните компании, все по-уверено стъпват и на други континенти като Азия и Америка. Освен това през последните години много фирми се възползваха успешно от отпуснати евросредства по програми, с които да модернизират производството си. Въпреки че най-голям дял в българския експорт все още имат суровините, както и производството на различни машини и авточасти, мебелните продажби навън набират все по-голяма скорост, а хранителната и текстилната индустрия се представят като цяло стабилно както на местните, така и на чуждите пазари. Основният проблем обаче за всички сектори без изключение се оказва недостигът на работна ръка. Още един фактор с разнопосочни последици се оказва увеличаващото се интегриране на българския с европейския пазар, което означава и все по-силен конкурентен натиск.

Това означава, че по-голямата част от индустриите в леката промишленост са много зависими от международните фактори. Така например съществено предизвикателство се оказа падането на млечните квоти в ЕС през миналата година, което доведе до спад на изкупните цени на млякото. Проблемът беше допълнен от продължаващото ембарго на внос в Русия, което доведе до пренасищане на европейския и българския пазар с млечни продукти. Изминалата 2015 г. беше критична и за един от най-важните ни пазари на облекло, храни и текстил – Гърция. Сътресенията в страната достигнаха своя пик в края на юни и през юли и се отразиха на българския износ през лятото. Данните на НСИ показват, че износът на трикотажни и плетени облекла, други облекла и обувки към южната ни съседка спада през 2015 г. на годишна база. Прави впечатление, че продажбите на текстил и облекло спадат и към другите два най-важни търговски партньора на България – Германия и Италия, според националната статистика. Донякъде обаче обяснение за тази тенденция може да се търси и в местни фактори.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Лъчезар Богданов, управляващ партньор в "Индъстри уоч", коментира, че се наблюдава относително преместване на активност, без да има налице драматична криза, от текстилния сектор към други, с по-висока добавена стойност. "Относителното преместване на ресурси към дейности с по-голяма добавена стойност е може би естественият ход на икономиката. Това обаче не означава, че производствата с по-ниска добавена стойност изчезват, а по-скоро, че са обречени на стагнация, без номинално да се свиват, защото динамиката е другаде", добавя Богданов. Конкуренцията от Китай и други азиатски страни в сектора също е константа отдавна, но по думите на Богданов те отдавна са много по-евтини от България в много производства. Съответно пряката конкуренция в нишите, където България специализира и изнася, идва повече от Румъния, Турция, Украйна, Мексико, където цените са сходни с тези на българските стоки.

До известна степен продължаващите вече трета година дефлационни процеси също биха могли да се считат като не толкова благоприятстващи предприемаческата дейност в леката промишленост от гледна точка на това, че стартирането на нов бизнес и изплащането на взети кредити е по-изгодно и лесно при инфлация, когато цените нарастват. Лъчезар Богданов коментира, че има и още един фактор, за който мнозина от предприемачите не си дават сметка: "Увеличаващото се интегриране на българския с европейския пазар означава и все по-силен, дори неограничен конкурентен натиск. И докато в дългосрочен план това е положителна тенденция и ще доведе до оптимизиране на производство и цени, в момента този натиск е проблематичен за отделните предприятия." Допълнителен конкурентен натиск оказва и разцъфващата електронна търговия.

Перспективите



Повече динамика и перспективи определено има в мебелния сектор и в козметиката, но там като основен проблем се очертава липсата на достатъчно работна сила. И докато безработицата в страната действително спадна до 9.1% през 2015 г., тя все още е далеч от нивата преди кризата. Най-трудното се оказва привличането на неактивните хора, които биха могли да се включат в производството, но не го правят. Същевременно разходите за труд на бизнеса в страната се покачват с едни от най-бързите темпове в ЕС, но те отразяват разходите за работещите.

В хранително-вкусовата промишленост се наблюдават няколко тенденции: уедряване на част от предприятията и изчистване на бизнес модела. Някои предприятия предпочитат да станат изключително експортно ориентирани, а други се насочват към нишови продукти: например био- и екопродукти. Към този модел прибягват предприемачи, които се опитват да се различат от масовите продукти и да не зависят толкова от големите търговски вериги, обяснява Лъчезар Богданов.
В този смисъл може да се очаква, че търсенето и стремежът към уникалност тепърва ще се засилват и ще определят голяма част от бизнес моделите в леката промишленост в страната. Търсенето на ниши не само в хранително-вкусовата промишленост, но и в другите сектори определено се очертава като основен начин, по който българските предприятия търсят реализация както в страната, така и на чуждите пазари. Другата видима тенденция представлява непрекъснатите усилия за позициониране и оставане в ниския и средния ценови сегмент във всички експортно ориентирани сектори на леката промишленост.