Храни и напитки: Равнис по нови правила
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Храни и напитки: Равнис по нови правила

Храни и напитки: Равнис по нови правила

Няколко нормативни изменения промениха бизнеса в сектора

Мара Георгиева
3485 прочитания

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Хранително-вкусовият сектор е сред най-големите в страната, като годишно се потребяват храни за над 9 млрд. лв., а заетите са 112 000. През миналата година фирмите в бранша станаха свидетели на няколко ключови законодателни промени. След многогодишни спорове през юли парламентът прие окончателно промените в Закона за защита на конкуренцията, които регулират отношенията между производителите и търговците. За това настояваха всички браншови организации в сектора на бързооборотните стоки. Според новите правила търговските вериги се задължават да плащат на производителите в 30-дневен срок. Отменени бяха таксите, които търговските вериги налагат на производителите – например за рожден ден, за отваряне на нов обект и др. Решен бе и въпросът със забраната българските производители да продават продуктите си на различни цени в различни обекти. Въведено бе и ново понятие - забрана за "по-силна позиция при договаряне". Санкцията при нарушаване на всички тези забрани е 10% от годишния оборот на съответната стока, за която се отнася забраната. Предстои създаване на национален консултативен съвет за по-добро функциониране на веригата на предлагане на храни и на помирителна комисия към министъра на земеделието и храните.

Промените в Закона за защита на конкуренцията бяха приети с одобрение от бранша, но не такава бе реакцията на фирмите за предложението на здравния министър Петър Москов да бъде въведен т.нар. данък "вредни храни". Компаниите категорично отхвърлиха тази възможност. Поръчан от тях анализ доказа, че въвеждането на данъка няма да подобри здравето на българите, а бизнесът и държавният бюджет ще понесат загуби. От Сдружението за модерна търговия и от четири търговски камари също се обявиха против новия данък, а двама министри - на земеделието и на икономиката, изразиха резерви към идеята. В началото на януари т.г. финансовият министър Владислав Горанов заяви, че няма да се стигне до законодателно решение за данък "вредни храни", и уточни, че в държавния бюджет не са планирани приходи от подобен данък, което успокои страстите, поне засега.

Търговските вериги - с все по-голям дял

Обектите за производство на храни и за търговия на едро са 8504 и се наблюдават от 700 инспектори от агенцията по безопасност на храните. В последните десет години търговските вериги вземат все по-голям пазарен дял, а традиционните магазини губят позиции, отчита "GfK България". Според проучването през 2005 г. хипермаркетите и дискаунтърите не присъстват на българския пазар, но през 2015 делът им от пазара на бързооборотни стоки достига 42% заедно със супермаркетите. В резултат делът на продажбите през минимаркетите се свива от 50% през 2005 на 27% през 2015 г. И още тенденции, с които производителите трябва да се съобразяват: хората пазаруват по-рядко бързооборотни стоки, но средната стойност на покупката се увеличава без значителна промяна в обема. Интернeт и мобилните устройства стават все по-важни за пазаруването. Въпреки голямата конкуренция с международните брандове те са успели да се преборят и да задържат един много сериозен близо 70% дял в потреблението на бързооборотни стоки, отчита GfK.

Колбасите - с месо от внос

И през 2015 месопреработвателите се сблъскаха с липсата на българска суровина – резултат от проблемите в животновъдния бранш. Говеждото месо, което използват производителите на колбаси, е изцяло от внос, свинското за преработка с произход извън България също е доминиращо. Мерките и изискванията на НАП при внос на месо, които влязоха в сила в началото на миналата година, предизвикаха недоволство сред някои от компаниите в бранша, но в крайна сметка доведоха до по-голямо изсветляване на сектора, коментира Илонка Аврамова, председател на Асоциацията на месопреработвателите.

Фирмите в бранша също трябваше да се съобразят с нови законови изисквания. През април 2015 влязоха в сила нови задължения за етикетиране на месо и месни продукти - информацията за произхода на пилешкото, свинското, овчето и козето месо стана задължителна за посочване върху етикетите. Дотогава изискване беше в сила само за говеждото и телешкото. Европейският регламент, който въвежда това, важи само за разфасованото и опаковано месо, но не и за обработеното (например пържола в ресторант). Етикетите трябва да съобщават още процентното съдържание на мазнини, дали в продукта е добавен протеин от друго месо, има ли повече от 5% съдържание на вода, коя е датата на замразяването му, дали е било размразявано, дали обвивката му е ядлива (ако става дума за колбаси) и др.

Цените на млякото - надолу, надолу

Изкупните цени на млякото тръгнаха стремглаво надолу след отпадането на млечните квоти през пролетта на 2015 г., но, оказа се, проблемът със свръхпроизводството е с по-дълга история и не е свързан само с европейските производители. Нарастването на производството на сурово мляко е тотално – и в Нова Зеландия, и в САЩ, отчете Европейската комисия. Към засилващото се предлагане на сурово мляко се прибави и международната пазарна конюнктура - ембаргото за внос на някои храни – сред които и млечните – в Русия, а също и намаленото търсене на големи пазари, като Китай например. Българският пазар бе залят от западни млечни продукти, предназначени за руския пазар. Всичко това поражда напрежение в сектора. Животновъди обвиняват мандрите, че не изкупуват българска суровина. Преработватели ги подкрепиха и поискаха забрана за влагане на растителни мазнини в продукти, които имитират млечните. Последваха заплахи за национален протест на животновъди и масови проверки на мандри в цялата страна.

Изкупната цена на млякото и увеличаващият се внос на растителни мазнини в страната са част от проблемите в сектора. На 31 декември 2015 г. изтeче срокът, след който всички български кравеферми трябва да произвеждат сурово мляко, отговарящо на европейските хигиенни норми. Ново удължаване на гратисния период няма да има (това вече бе сторено два пъти преди това). Предстои развръзка по темата ще бъдат ли затворени ферми и дали това ще се отрази на преработвателите и на големия сив сектор в бранша.

Добър сезон за бира и безалкохолни

По данни на Съюза на пивоварите през 2015 г. членуващите в сдружението бирени компании ("Болярка - ВТ" АД, "Бритос" ЕООД, "Загорка" АД, "Каменица" АД, "Карлсберг България" АД, "Ломско пиво" АД) общо са реализирали 5 050 100 хектолитра пиво, което е почти 4% повече от продажбите през 2014 г. "Ръстът в обемите се дължи освен на топлото и слънчево време през миналата година и на разширяването на продуктовите иновации, съчетани със сериозни инвестиции за десетки милиони левове в дълготрайни материални активи и иновативни комуникационни проекти в подкрепа на категорията", коментира Ивана Радомирова, изпълнителен директор на браншовата организация. Тя цитира данни на Агенция "Митници", според които постъпленията от акциз за бира през 2015 г. са 77.4 млн. лв., което е с 2.9 млн. лв., или 4%, повече спрямо предходната година.

С най-висок дял отново са продажбите в РЕТ (пластмасови) бутилки - 60%. Делът на стъклени бутилки е 24.5%, кенове – 10.5%, наливно пиво – 5%. "За втора поредна година няма ръст (дори е налице слаб спад) на реализацията на пиво в пластмасови бутилки (РЕТ). Продължава плавното увеличение на продажбите в кенове. И през 2015 г. продължава тенденцията за увеличаване на продажбите през магазинната мрежа за сметка на спадащите обеми през хорека канала (хотели, ресторанти, кафетерии), съобщи Ивана Радомирова.

"Продажбите на бутилирана вода, на газирани, на плодови и на енергийни напитки през 2015 г. също отбелязват ръст, като най-значителен е той при водите. Годината като цяло беше по-добра от 2014, по-спокойна за пазара, но заради несигурността около въвеждането на данък "вредни храни" някои компании в сектора задържаха планирани инвестиции", обобщи Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки.

В очакване на промени

През тази година предстои производителите и търговците на храни да заработят по нови правила, тъй като Министерството на земеделието и храните е готово с пакет проектозакони - за храните, за хранителната верига, за оценка на риска по хранителната верига. Най-ключов е новият Закон за храните. Сега действащият е от 1999 г. и е променян и допълван над 30 пъти. В проекта се определят общи и специфични изисквания към храните, които се пускат на пазара, както и към собствениците на компании, които произвеждат, преработват и дистрибутират храни. Въвеждат се изисквания и към индустрии, които имат отношение към сектора – например производители на опаковки, превозвачи. Регламентира се търговията с хранителни продукти по интернет. Увеличават се правомощията на контролните органи по отношение на сивата икономика и се повишават санкциите за нарушения.

Облекчават се някои административни процедури. Обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни от неживотински произход ще подлежат на регистрация в БАБХ, а не на одобрение (което включва проверка на място). Но пък се въвеждат нови изисквания за регистрация - на обектите, които произвеждат и пускат на пазара материали и предмети, предназначени за контакт с храни (опаковки), на притежателите на интернет сайтове за търговия с храни от разстояние, на обектите за директни доставки на малки количества храни до крайния потребител или до местни търговци на дребно.

Топ 10

Лидер в топ 10 за сектора за 2014 г. според продажбите на продукти от съответната група е "Амилум България". Компанията, която произвежда царевично нишесте, течна декстроза, глюкозен сироп и др., е сред най-големите и бързо растящи предприятия в хранителния бранш в страната и е най-големият потребител на българска царевица. Това е и първото голямо приватизирано предприятие в България. През миналата година "Амилум България" стана собственост на американската ADM Group (Archer Daniels Midland Company), която се занимава с обработка, складиране, транспорт и търговия със земеделски стоки и продукти като маслодайни култури, царевица, жито, овес и ечемик. Компанията е лидер в сектора и приходите й достигат 81.2 млрд. долара за фискалната 2014 г., а брутната печалба - 1.45 млрд. долара.

През 2015 г. "Кока-Кола" (2-ро място в класацията) отбелязва 50 години производство в България - първата страна в бившия социалистически лагер, започнала производство на напитката и изписала логото на марката на кирилица. По този повод корпорацията пусна на пазара лимитирана серия от напитката с лого, изписано на български език. През 2015 г. характерната контурна бутилка на марката също отбеляза годишнина - стана на 100 години. През април правителството упълномощи министъра на околната среда и водите да сключи допълнително споразумение за продължаване на концесионния договор на "Кока-Кола" за добив на минерална вода от находище "Банкя".

Трети в класацията е производителят на олио "Олива" - Кнежа. Продажбите на олио в България се оценяват на около 468 млн. лева за 2014 г. (13% ръст спрямо предходната година) по данни на "Регал 500", като почти 65% от приходите в категорията са от износ. "Олива" АД е най-големият производител на олио в България с 27% пазарен дял. Според декларираните от компанията данни почти цялото произведено олио е реализирано зад граница.

В топ 10 са две пивоварни – "Каменица" и "Загорка" – част от световни лидери в сектора, три месопреработвателни компании – "Пилко" (част от "Амета холдинг"), "Месокомбинат Ловеч" (част от "Бони холдинг") и "Фермата" (част от "Белла България"). В класацията са и две фирми, произвеждащи шоколадови изделия – "Нестле България" и "Чипита България", които също са част от големи чуждестранни производители.

Хранително-вкусовият сектор е сред най-големите в страната, като годишно се потребяват храни за над 9 млрд. лв., а заетите са 112 000. През миналата година фирмите в бранша станаха свидетели на няколко ключови законодателни промени. След многогодишни спорове през юли парламентът прие окончателно промените в Закона за защита на конкуренцията, които регулират отношенията между производителите и търговците. За това настояваха всички браншови организации в сектора на бързооборотните стоки. Според новите правила търговските вериги се задължават да плащат на производителите в 30-дневен срок. Отменени бяха таксите, които търговските вериги налагат на производителите – например за рожден ден, за отваряне на нов обект и др. Решен бе и въпросът със забраната българските производители да продават продуктите си на различни цени в различни обекти. Въведено бе и ново понятие - забрана за "по-силна позиция при договаряне". Санкцията при нарушаване на всички тези забрани е 10% от годишния оборот на съответната стока, за която се отнася забраната. Предстои създаване на национален консултативен съвет за по-добро функциониране на веригата на предлагане на храни и на помирителна комисия към министъра на земеделието и храните.

Промените в Закона за защита на конкуренцията бяха приети с одобрение от бранша, но не такава бе реакцията на фирмите за предложението на здравния министър Петър Москов да бъде въведен т.нар. данък "вредни храни". Компаниите категорично отхвърлиха тази възможност. Поръчан от тях анализ доказа, че въвеждането на данъка няма да подобри здравето на българите, а бизнесът и държавният бюджет ще понесат загуби. От Сдружението за модерна търговия и от четири търговски камари също се обявиха против новия данък, а двама министри - на земеделието и на икономиката, изразиха резерви към идеята. В началото на януари т.г. финансовият министър Владислав Горанов заяви, че няма да се стигне до законодателно решение за данък "вредни храни", и уточни, че в държавния бюджет не са планирани приходи от подобен данък, което успокои страстите, поне засега.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK