Една добра година за мебелния сектор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Една добра година за мебелния сектор

Сред причините за стабилизацията на вътрешния пазар са търговските вериги, които осигуряват дългосрочни партньорства на производителите, но и изискват от тях все по-добро качество

Една добра година за мебелния сектор

Компаниите се представят силно в ЕС, стабилизират се и продажбите в страната, но липсата на кадри е тежък проблем за бранша

Ани Коджаиванова, Александра Козбунарова

Сред причините за стабилизацията на вътрешния пазар са търговските вериги, които осигуряват дългосрочни партньорства на производителите, но и изискват от тях все по-добро качество

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Производството на български мебели е един от добрите примери как общоевропейският пазар може да даде тласък за развитието и успеха на цял един сектор от икономиката. Това е един от най-бързо развиващите се по отношение на експорта сектори в леката промишленост, като ЕС е 80% от общия външен пазар за българските мебели. След кризата в бранша вследствие на икономическата криза и срива в строителството през 2009 г. българските производители успяха много бързо да усетят възможностите на общия европейски пазар и да извоюват място на него благодарение на конкурентни цени, много добро качество и бърза реакция към актуалните тенденции. Помогна и фактът, че в последните години търсенето на големите международни търговски вериги се фокусира все повече към Източна Европа заради нарасналите цени на китайското производство и високите транспортни разходи. Друг плюс е, че много от българските производители се възползваха от възможностите на европейските програми, за да модернизират производствата си и да увеличат капацитета си. Един неочакван бонус бе стъпването на ИКЕА на българския пазар и партньорствата, които шведският гигант непрекъснато търси и развива в страната.

Резултатът от всичко това е, че от 2010 г. насам браншът расте средно с 6-8% годишно.

Разбира се, не всичко е безоблачно. Един от големите проблеми, които мъчат сектора, е липсата на кадри. Затруднения създава и сивият сектор в бранша. А сред специфичните проблеми е и ограниченият ресурс от дървесина със сертификат за устойчиво ползване.

Все по-важен регион

Дърводобивният и дървообработващ сектор е сред важните за леката индустрия, като производството на мебели създава 2.5% от добавената стойност в индустрията и осигурява заетост на близо 20 хил. души в общо 2100 фирми в България по данни на Министерството на икономиката.

Износът, който между 2009 и 2014 г. е отбелязал ръст от 142%, формира голяма част от приходите на водещите компании в сектора, както показват данните на топ 10 на сектора. През 2015 г. експортът отново се е увеличил с 2.5%, като основният двигател са пазарите в Германия, Италия, Франция, Чехия и Великобритания. "Европейският пазар за нас се разширява, ставаме все по-търсени. Хубавото е, че успяхме да си извоюваме позиции в средния сегмент – най-бюджетното производство остана в Китай и Далечния изток, докато търсенето в средния сегмент вече се концентрира в Източна Европа", казва собственикът на троянската компания "Рико стил" Христо Йовчевски.

Петър Перянов, собственик на "Никром мебел", също споделя мнението, че Китай е станал неизгоден за западните компании. "България е по-изгодна за малки и средни предприятия, които предпочитат да работят по по-малки проекти", казва той и допълва, че друго предимство е, че транспортът оттук също е много по-бърз.

Производителите обаче опитват да атакуват и пазари извън Европейския съюз като САЩ, Северна Африка, Израел, бившите съветски републики и Близкия изток. По думите на председателя на браншовата камара Елица Ненчева далечните пазари са труднодостъпни, но пък именно в тях индустрията вижда дългосрочен шанс за бъдещ растеж.

Укрепване на вътрешния пазар

След кризисните години обаче се наблюдава и възстановяване на вътрешния пазар. През 2015 г. оборотът на фирмите на българския пазар възлиза на малко над 478 млн. лева, а на външните пазари – около 408 млн. лева, по данни на Министерството на икономиката. Търсенето е изместено в по-бюджетния сегмент за дома, но и тук има примери за успешни бизнес модели, като например "Виденов груп", които от години са сред лидерите в бранша благодарение на добре развита търговска и дистрибуторска мрежа – верига с близо 60 обекта, и акцент върху потребителските екстри. По думите на Христо Йовчевски от "Рико стил" една от причините за стабилизацията на вътрешния пазар са именно търговските вериги – български и чужди, тъй като те дават шанс за устойчиви партньорства и голяма доза сигурност на тези производители, които искат да се развиват и да правят инвестиции. От друга страна, веригите следват европейски стандарти в работата си и непрекъснато завишават изискванията си към компаниите, включително и за сертификация в различни аспекти на дейността. Това повишава качеството на предприятията и ги прави по-конкурентоспособни.

Петър Перянов от "Никром мебел" определя отминалата година като "може би най-добрата от кризата насам". Според него това се дължи в голяма степен на забавеното инвестиционно търсене. "Много компании с години не бяха подменяли офис обзавеждането си, а и влязоха много западни компании инвеститори." По думите му обаче тази година започва по-противоречиво, като спрямо миналата сделките се случват по-бавно.

Проблемът с кадрите

Кадрите са може би най-сериозният проблем на бранша. Според изпълнителния директор на Браншовата камара на дърводобивната и дървопреработвателна промишленост Елица Ненчева липсата на работна ръка се чувства особено остро в сектора, тъй като предприятията най-често са разположени в села и региони, които са по-изостанали в икономическото си развитие. Така, вместо предприятията да помагат за развитието на тези региони, тяхното съществуване на практика е застрашено от липсата на работници.

А ти сертифицира ли се?

Стъпването на гиганта ИКЕА на българския пазар отвори възможности за българските мебелопроизводители. Компанията търси добри и изгодни сътрудничества, като само през миналата година е сключила договори с 9 нови български фирми и общият брой на българските фирми, с които ИКЕА работи, е над 20, като списъкът включва голяма част от топ 10 на компаниите в класацията. Шведската компания има амбиции да увеличи доставките си от България. Гигантът обаче търси партньорства с фирми, които са сертифицирани за работа с дървесина от устойчиво управлявани гори. Компанията следва тази политика от години, като на практика в европейски, а и в световен мащаб все повече търговци отказват да работят с несертифицирана дървесина поради етични и екологични причини.

Преработвателните предприятия в България в последните години страдат от хроничен недостиг на суровини, основно заради незаконния добив, сивия сектор и интензивния износ на сурова дървесина. Още по-сериозен обаче е проблемът, че към края на 2015 г. само 18 дружества, които управляват около 25% от българските гори, са взели сертификат за устойчива дейност от FSC (Forest Stewardship Council). Почти всички - 16 от тях, са държавни стопанства. Въпреки че услугата се предлага в България от доста години от "WWF България", напредъкът е много бавен. По данни на Министерството на земеделието общата площ на сертифицираните гори е 810 хил. ха от общо 3 млн. ха горски фонд. Смелите планове са тази година изоставането да се навакса и да бъдат сертифицирани още около 1.1 млн. ха.

За да се затвори веригата, добивните предприятия и преработвателите също трябва да са сертифицирани. Процесът напредва, но не с твърде големи темпове. От услугата засега се възползват основно големите производители и преработватели, но със сигурност все повече фирми ще я потърсят с нарастването и на площите със сертифицирани гори и с възможностите за партньоства с компании като ИКЕА. Засега обаче недосига на ресурс с печат от FSC създава трудости на компаниите, на които се налага да търсят сертифициран ресурс и доставчици от по-далечни краища на страната, което пък оскъпява продукцията.

Производството на български мебели е един от добрите примери как общоевропейският пазар може да даде тласък за развитието и успеха на цял един сектор от икономиката. Това е един от най-бързо развиващите се по отношение на експорта сектори в леката промишленост, като ЕС е 80% от общия външен пазар за българските мебели. След кризата в бранша вследствие на икономическата криза и срива в строителството през 2009 г. българските производители успяха много бързо да усетят възможностите на общия европейски пазар и да извоюват място на него благодарение на конкурентни цени, много добро качество и бърза реакция към актуалните тенденции. Помогна и фактът, че в последните години търсенето на големите международни търговски вериги се фокусира все повече към Източна Европа заради нарасналите цени на китайското производство и високите транспортни разходи. Друг плюс е, че много от българските производители се възползваха от възможностите на европейските програми, за да модернизират производствата си и да увеличат капацитета си. Един неочакван бонус бе стъпването на ИКЕА на българския пазар и партньорствата, които шведският гигант непрекъснато търси и развива в страната.

Резултатът от всичко това е, че от 2010 г. насам браншът расте средно с 6-8% годишно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Да разчупиш кориците

Да разчупиш кориците

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK