С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 мар 2019, 10:50, 1536 прочитания

Професия: Учен-изследовател

За професията разказва Виолета Желязкова, пещерен микробиолог и докторант на Националния природонаучен музей към БАН

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато стане дума за учени в България, в най-лошия случай първата асоциация е с трудните условия и ниското заплащане в Българската академия на науките, а в най-добрата – с добре платената лабораторна работа в развойните центрове на големите фармакологични компании, където химици и биолози работят по създаването на нови лекарства например. Рядко професията се свързва с приключения, физическо натоварване и удоволетворяваща работа както сред природата, така и в лабораторията.

Но това е напълно възможно. Както ще видите в следващия профил, да работиш към БАН вече далеч не означава да си ограничен финансово или да трябва да стоиш в прашна лаборатория в България – работата ти спокойно може да те доведе до глъбините на Колкина дупка, най-дълбоката (и все още недостатъчно изследвана) пещера в България, или пък до магмените пещери на Хавайските острови, където да търсиш малко позната, но изключително опасна за популацията на прилепите гъбичка. Европейското финансиране за наука, както и множество грантове от изследователски центрове по цялото земно кълбо могат да помогнат изследванията ти да излязат далеч от пределите на страната, както и да имат много по-голямо влияние в научния свят. А веднъж потопили се в света на науката, хората научават колко много за откриване има все още по тази земя.

Защото, както има нужда от молекулярни биолози, които да работят във фармацевтичния сектор, така трябва да има и учени, които биха рискували удобството и спокойствието си, за да отидат до пещерите, където да съберат основни данни и проби. Науката наистина в крайна сметка опира до систематизиране на информация и изготвяне на статистически модели, но има много – и изключително интересна – работа, която да се свърши преди това. Или, както казва Виолета Желязкова – "Светът има нужда от приключенци".
Визитка

Виолета Желязкова е пещерен микробиолог, изследовател на National Geographic и докторант в Националния природонаучен музей към БАН. Завършила е Софийския университет като магистър по "Генетика и геномика" и "Микология и алгология". Изследванията ѝ са в в сферите на молекулярната популационна генетика, пещерната микробиология и хироптерологията (науката, която се занимава с изследването на прилепите). Занимава се с още с комуникация на науката, гмуркане и алпинизъм.

Моята професия

Ако трябва да опиша професията си с една дума, обичам да казвам, че съм изследовател. От онези, едновремешните, които се покриват целите с кал, за да съберат проби от място, където никой никога не е стъпвал, а после прекарват вечерите си в лабораторията, за да могат по-скоро да споделят откритията си със света. С други думи, биолог съм и в момента съм докторант в Националния природонаучен музей към Българската академия на науките, а специалността ми са прилепите и пещерните микроорганизми, които са ме отвели до едни от най-дивите кътчета на планетата. Обожавам работата си, защото тя ми дава възможност да пътувам, да срещам невероятни хора и да виждам с нови очи всичко около себе си. За мен науката е онази тънка граница, която събира бездънното детско любопитство и аналитичния ум на възрастния и където често се раждат незабравими приключения. Колкото повече знаеш, толкова по-лесно намираш и разпознаваш приключението, заради което съм решила да съчетая академичната си кариера със страстта си към екстремната спелеология.


Дисертацията ми е посветена на Болестта на белия нос при хиберниращите прилепи, а хибернация е това, което наричаме зимен сън и в което летящите бозайници са особено добри през студената зима. Причинителят ѝ е гъбичка, размножаваща се както върху носовете на прилепите, така и върху пода или стените на хладните пещери, което придава сладко предизвикателство на теренните ми командировки. За съжаление един и същ микроорганизъм е безвреден в Европа, но смъртоносен в Северна Америка – не поради странна мутация, а защото е наскоро привнесен, по всяка вероятност от човек, и среща гостоприемници без никаква защита срещу него. Ако случаят ви се струва твърде частен, замислете се, че и вие бихте понесли някоя тропическа болест значително по-тежко от местните хора или че през 15-и век голяма част от индианците в Южна Америка са загинали не в битки с колонизаторите, а заради донесените през океана нови заболявания. Ето защо се надявам с моята работа не само да обърна вниманието на обществото към така нареченото патогенно замърсяване в дивата природа, а и да разбера и споделя как то може да бъде предотвратено. Що се отнася до Белия нос, ако изперете внимателно обувките си, с които сте посетили пещера в Родопите, преди да разгледате някоя пещера в Калифорния, това ще спаси живота на доста местни прилепи. Буквално.

Моето образование

По-голямата част от студентските си години съм прекарала в България. Завърших бакалавър по молекулярна биология в Софийския университет, след което записах две магистърски програми едновременно: "Генетика и геномика" и "Микология и алгология" (гъби и водорасли). Магистърските си дипломни работи написах в Грайфсвалд, Германия, като лятото преди това прекарах като стажант на Хавайските острови. Започнах да доброволствам в Центъра за изследване и защита на прилепите към Националния природонаучен музей още от гимназията и скоро след това станах пълноправен член на групата. Повече от 10 години се занимавам със спелеология заедно с пещерен клуб и спелеоучилище "София". За да изпълнява човек професията на изследовател, здравото учене е задължително, но не и достатъчно. Съвременната наука е групово занимание и изграждането на контакти в сферата, която ви интересува, е от ключово значение за приемането ви във всеки изследователски екип, държащ на репутацията си. Ако сте доказали, че можете да работите при трудни условия и че не се отказвате, когато финансирането е под въпрос, това ще говори повече за вас от диплома, получена в най-реномирания университет на планетата.
"Ако трябва да опиша професията си с една дума, обичам да казвам, че съм изследовател. От онези, едновремешните, които се покриват целите с кал, за да съберат проби от място, където никой никога не е стъпвал, а после прекарват вечерите си в лабораторията, за да могат по-скоро да споделят откритията си със света", разказва Виолета Желязкова

Фотограф: Цветелина Белутова

Пътят дотук

Да бъда биолог и екстремен изследовател е това, което съм искала още от дете, привлечено от новото и непознатото. Когато завършвах училище, дори и най-близките ми не вярваха, че ще достигна момента, в който водещи световни организации ще ми плащат, за да ходя по пещери и да правя това, което най-много обичам, но ето, че се случи. Мисля, че най-голяма роля за това са изиграли упоритостта и смелостта, която проявихме аз и колегите ми, започвайки тема, която изобщо не беше разработена в страната.



Задачи и отговорности

Най-хубавото в ежедневието ми е това, че никога не е едно и също. Любимата ми част е теренната работа, която се състои в посещението на някои от най-дълбоките и студени пещери на България с цел събиране на микробиологични проби и, разбира се, на данни за прилепните колонии. Когато се върна в лабораторията, използвам пробите, за да култивирам търсените от мен микроорганизми и по този начин да се сдобия с достатъчно материал за експериментите си. Важна част от рецептата за успех са старателното водене на записки и доброто познаване на литературата по въпроса и на това, което други колеги вече са направили. Като цяло научната работа в България предлага гъвкав график и значителна свобода в реализацията на собствени идеи, но това може и да е нож с две остриета, тъй като се изискват много самодисциплина и самостоятелно изграждане на организационни умения.

Нужните умения и опит

Изследователската работа представлява безкрайно поле за развитие, в което най-разнообразни качества и умения могат да се окажат полезни. Ако искаш да откриеш нещо, което никой досега не е откривал, съвсем логично е за това да се нуждаеш от нов метод, който сам трябва да измислиш. Задължително е обаче качественото образование и като казвам това, нямам предвид само добри оценки в университета, а непрекъснато учене и оспорване на това, което се смята за известно. Вярно е, че много велики открития са направени по случайност, но дори и в тези моменти са необходими широки познания, иначе просто няма да разбереш значението на това, което наблюдаваш. Творческото мислене, гъвкавостта, организационните умения и уменията за работа в екип също са основни, както и умението да презентираш работата си на разбираем и в същото време професионален език. Доброто владеене на английски език и компютърната грамотност са задължителни.

Моите предизвикателства

Най-голямото предизвикателство в ежедневната ми работа е това, че никога няма гаранция за успеха на експедицията или експеримента. Възможно е да пътувам до другия край на страната само за да разбера, че пещерата е наводнена, или да установя, че съм използвала недоизпипан метод в продължение на година и данните ми до момента не струват. Ако искаш да бъдеш добър учен, особено в България, където изследователските групи обикновено са малки, трябва да приемеш, че освен чисто научните задачи често трябва да поемеш и тези на мениджър, счетоводител и PR на проекта си. Самото писане (и печелене) на проекти и изграждането на доверен екип също не е лесно.

Моето удоволетворение
"Да си първият човек, стъпил в красива подземна галерия, да наблюдаваш за първи път някой биологичен вид, да докажеш твърдение, противоречащо на общоприетите разбирания, да видиш пламъка в очите на третокласници, които за първи път разбират, че приключенията не се случват само по телевизията", споделя Виолета Желязкова

"Да си първият човек, стъпил в красива подземна галерия, да наблюдаваш за първи път някой биологичен вид, да докажеш твърдение, противоречащо на общоприетите разбирания, да видиш пламъка в очите на третокласници, които за първи път разбират, че приключенията не се случват само по телевизията", споделя Виолета Желязкова

Фотограф: Цветелина Белутова

Всички гореизброени предизвикателства си струват, когато стигнеш до откритието. Да си първият човек, стъпил в красива подземна галерия, да наблюдаваш за първи път някой биологичен вид, да докажеш твърдение, противоречащо на общоприетите разбирания, да видиш пламъка в очите на третокласници, които за първи път разбират, че приключенията не се случват само по телевизията... Всичко това поражда чувства, несравними с нищо друго в живота. И дори и никога да не стигна до откритие, което ще се запомни от поколенията, самият процес на изучаване на околния свят и разбирането за това как работят нещата ми носи огромно удовлетворение и вдъхновение. Изследователската ми работа ме е отвела на много екзотични места в най-различни ъгли на света, разчупила е стереотипи, спечелила ми е приятели от близки и далечни държави и, не на последно място, разкрила ми е невероятната красота на българската природа.

Заплатата

Стартовото заплащане в научната сфера е ниско, а за да те приемат в добра изследователска група, се очаква известно време да работиш като доброволец. Стига да имаш идеи обаче, налице е вселена от организации, които финансират научни и научно-популярни проекти, включително ръководени от младежи. Докторантската ми стипендия например може да е 500 лв., но допълнително получавам субсидии за изследователската си работа, а за да разкажа на някой приключенски фестивал за това, което правя, мога да получа 100-200 лв. за час. Цялата ми теренна работа за 2018 г. се обезпечава от National Geographic Society, а билетите ни за стажа за Хаваите ги покри Софийският университет. С други думи, малко е демоде да се оплакваме, че науката в България не е перспективно занимание. Напълно нормално е в сфера, развиваща се в неизследвани досега територии, заплащането да идва не преди, а след като докажеш, че работата ти струва, и това е положението навсякъде по света.

"Капитал" е част от проекта "Европа говори", който цели да насърчи диалога между хора с различни политически възгледи от цяла Европа. За да участвате, попълнете краткия въпросник долу:
Планове за развитие

На първо място, надявам се успешно да завърша докторантурата си, това е основна и задължителна стъпка за всяка научна кариера. През 2020 г. ще бъда гостуващ изследовател в САЩ по програма Fulbright, а половината от 2019 г. ще прекарам във Франция по програма "Еразъм". За лятото планираме две пещерни експедиции – една в Кения и една на остров Борнео. Като допълнение бих записала курс по фотография или видеография, който да ми помогне по-добре да разказвам историите си. Дългосрочната ми цел е да се развивам в България – на постоянна позиция и ръководеща собствена изследователска група.

Източниците на информация

Самото естество на изследователската работа се изразява предимно в учене. Най-важните източници на информация по научни теми са статиите в специализирани списания, които преминават филтъра на няколко рецензениа, единствено те могат да бъдат достоверен източник, върху който да строиш собствени изводи. Разбира се, чета всякакви книги, учебници и популярни статии, свързани с биологията, защото това разширява културата ми в сферата и развива способността ми да генерирам идеи. От ключово значение са конференциите и дискусиите с колеги, които ме държат в час с актуалните в момента тенденции.
Търсени умения:
- широки познания;
- гъвкаво мислене;
- търпение;
- упоритост;
- смелост при поемане на инициатива.

Моята Кариера

Текстът е част от специалното издание "Моята кариера" на karieri.bg. Изданието представя актуални на пазара професии и съдържа каталог с профили на работодатели.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Професия: Дрогерист 1 Професия: Дрогерист

За професията разказва Лилия Петрова, дрогерист и управител на филиал на ДМ в мол "Парадайз"

28 сеп 2019, 232 прочитания

Професия: Архитект софтуерни решения за дигитален маркетинг Професия: Архитект софтуерни решения за дигитален маркетинг

За професията разказва Георги Билюков, мениджър, начело на отдела за "Софтуерни решения за платформи за дигитален маркетинг" в "СофтСърв България"

23 сеп 2019, 936 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Моята кариера" Затваряне
Професия: Oценител

За професията разказват Снежана Мирчева и Николай Стоичков от "Адванс експертни оценки"

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Максимилиан Калед: Даваме на клиента бърз външен поглед за 48 часа

Съоснователят на рекламната агенция Pop Up Agency пред "Капитал"

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10