Професия: Учен-изследовател

За професията разказва Виолета Желязкова, пещерен микробиолог и докторант на Националния природонаучен музей към БАН

Виолета Жеялзкова, учен, изследовател, болестта бял нос при прилепите, причинена от вид гъбички
Виолета Жеялзкова, учен, изследовател, болестта бял нос при прилепите, причинена от вид гъбички
Виолета Жеялзкова, учен, изследовател, болестта бял нос при прилепите, причинена от вид гъбички    ©  Цветелина Белутова
Виолета Жеялзкова, учен, изследовател, болестта бял нос при прилепите, причинена от вид гъбички    ©  Цветелина Белутова
Когато стане дума за учени в България, в най-лошия случай първата асоциация е с трудните условия и ниското заплащане в Българската академия на науките, а в най-добрата – с добре платената лабораторна работа в развойните центрове на големите фармакологични компании, където химици и биолози работят по създаването на нови лекарства например. Рядко професията се свързва с приключения, физическо натоварване и удоволетворяваща работа както сред природата, така и в лабораторията.

Но това е напълно възможно. Както ще видите в следващия профил, да работиш към БАН вече далеч не означава да си ограничен финансово или да трябва да стоиш в прашна лаборатория в България – работата ти спокойно може да те доведе до глъбините на Колкина дупка, най-дълбоката (и все още недостатъчно изследвана) пещера в България, или пък до магмените пещери на Хавайските острови, където да търсиш малко позната, но изключително опасна за популацията на прилепите гъбичка. Европейското финансиране за наука, както и множество грантове от изследователски центрове по цялото земно кълбо могат да помогнат изследванията ти да излязат далеч от пределите на страната, както и да имат много по-голямо влияние в научния свят. А веднъж потопили се в света на науката, хората научават колко много за откриване има все още по тази земя.

Защото, както има нужда от молекулярни биолози, които да работят във фармацевтичния сектор, така трябва да има и учени, които биха рискували удобството и спокойствието си, за да отидат до пещерите, където да съберат основни данни и проби. Науката наистина в крайна сметка опира до систематизиране на информация и изготвяне на статистически модели, но има много – и изключително интересна – работа, която да се свърши преди това. Или, както казва Виолета Желязкова – "Светът има нужда от приключенци".

Визитка

Виолета Желязкова е пещерен микробиолог, изследовател на National Geographic и докторант в Националния природонаучен музей към БАН. Завършила е Софийския университет като магистър по "Генетика и геномика" и "Микология и алгология". Изследванията ѝ са в в сферите на молекулярната популационна генетика, пещерната микробиология и хироптерологията (науката, която се занимава с изследването на прилепите). Занимава се с още с комуникация на науката, гмуркане и алпинизъм.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал