Новата мрачна нормалност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новата мрачна нормалност

Shutterstock

Новата мрачна нормалност

Следващата година ще бъде поредната, в която световната икономика я чакат бавен растеж и дебнещи опасности

Светломира Гюрова
1439 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Това вече е тъжна традиция - на всеки шест месеца Международният валутен фонд (МВФ) оповестява очакванията си за глобалната икономика и ревизира надолу предишната си прогноза. Последния път, в началото на октомври, МВФ намали с 0.4% априлското си предвиждане за световния растеж през 2014 г. Новото число е 3.3% и никак не изглежда добре на фона на това, че преди четири години примерно глобалният БВП успя да скочи с нелошите 5.5%. За догодина очакванията са за 3.8%, но едва ли ще има изненадани, ако след няколко месеца дойде поредното понижаване.

Самият МВФ има свое обяснение защо от 2011 г. не може да излезе от този цикъл на несбъднати прогнози - това се дължи на "серийните разочарования", които поднася глобалният растеж. От една страна, свръхоптимизмът на фонда е донякъде обясним, защото, както посочва колумнистът на в. Washington Post Робърт Дж. Самюелсън, не може да се очаква една глобална агенция със 188 страни членки да се превърне в "цитадела на мрачното настроение". От друга обаче, е факт, че финансовата криза от 2008-2009 г. отказва да отмине и възстановяването остава летаргично. Или по думите на управляващия директор на МВФ Кристин Лагард то е "крехко, неравно и осеяно с рискове".

Дори раздвижването в САЩ и Великобритания не може да компенсира забавянето в други части на света. В епицентъра на тревогите отново е Европа. Италия вече втора година е в рецесия. Франция стагнира от месеци. Доскоро успокоението беше, че ядрото на еврозоната, Германия, продължава да е здрава и няма нищо страшно. Сега и германският двигател започва да засича и притеснението е, че еврозоната може да залитне към трета рецесия за последните години. Лагард вече предупреди, че има "сериозен риск" 18-членният евроблок да изпадне в застой от японски тип и да преживее изгубено десетилетие.

Откъм развиващите си икономики също няма много обнадеждаващи сигнали. Картината е смесена, като някои вървят нагоре, други надолу, но водещото усещане е минорно. Бразилия например се очаква да порасне само с 1.4% през 2015 г. Китай, който доскоро препускаше с двуцифрени темпове, в следващите години вероятно ще се движи с между 6% и 7% растеж.

Към европейската болест и умората на нововъзникващия фронт се добавят и геополитическите рискове, надвиснали над световната икономика (виж допълнителния текст). При този мрачен хоризонт дори рекордно ниските за последните четири години цени на петрола, по принцип действащи тонизиращо на растежа, няма да помогнат особено.

Финансовата криза от 2008-2009 г. отказва да отмине и възстановяването остава летаргично. Или по думите на управляващия директор на МВФ Кристин Лагард то е "крехко, неравно и осеяно с рискове".
Фотограф: GARY CAMERON

И това не е нещо временно. Кристин Лагард го нарече "новата посредственост", а в икономическите среди вече е известно като "постоянна стагнация" (secular stagnation) - идеята, че e настъпил структурен спад в потенциалните нива на растеж. Главният икономист на МВФ Оливие Бланшар заяви по време на последната годишна среща на фонда и Световната банка през октомври, че е напълно възможно развитите икономики никога да не се завърнат към предкризисните темпове на растеж. И дори постигането на по-бавното развитие ще зависи от запазването на лихвите на исторически дъна. Посланието е, че ерата на ниския растеж и ниските лихви продължава.

Европейският пациент

Всички симптоми са налице. Икономиката едва изпълзява от рецесия и после отново затъва в нея. Инфлацията е малко над нулата и дефлацията не е просто бродещ наоколо призрак. Населението застарява и се свива. Нивото на държавен дълг е високо, а трудовият пазар е застинал и лишен от гъвкавост. Европа все повече заприличва на Япония. Добрата новина е, че с правилния набор политики и ако всички страни направят нужното, рецесията в еврозоната може да бъде избегната, посочва Кристин Лагард. Лошата е, че е малко вероятно това да се случи заради упоритата съпротива на Германия, която продължава да губи, докато принася жертви на олтара на фискалния догматизъм и упорито отказва да слуша аргументите, че втренчването единствено в бюджетните дефицити няма да съживи икономиката.

Докъде е довела тази мантра в самата Германия показва състоянието на Килския канал. Ключовата търговска артерия, свързваща Северно с Балтийско море, вече на два пъти от миналата година насам беше затворена с дни заради повреди - нещо, което не се е случвало дори по време на войните. Друг шокиращ пример е кондицията на германската военна техника. Наскоро стана ясно, че от 245 изтребителя на Луфтвафе 150 не могат да летят. И в двата случая причината е една и съща - орязване инвестициите и свиване на средствата за поддръжка.

В уголемен мащаб същото се случва с германската икономика - тя страда от занемарена инфраструктура и хронична липса на инвестиции (нищо, че федералната република може да тегли петгодишни заеми при микроскопична лихва от 0.15%). А сляпото налагане на немската мантра за фискална диета в цялата еврозона е основна причина за отровния микс от висока безработица, стагнация на заплатите, нарастваща бедност и държавни дългове, за които няма никакъв шанс да бъдат снижени в реално изражение.

Когато стагнацията удари

Призивите към Берлин за отпускане на фискалната хватка и приемане на мерки за стимулиране на растежа идват от всички посоки - от МВФ, от гуверньора на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, от останалите страни в еврозоната. В самата Германия дебатът също се засилва, но засега надеждите канцлерът Ангела Меркел да отстъпи не са големи.

Застоят в еврозоната ще засегне най-силно държавите от Източна Европа, които още не са приели еврото. Както посочва колумнистът на в. Financial Times Волфганг Мюнхау, те са притиснати между стагниращата еврозона и имплодиращата Русия, страдаща от евтиния петрол.

Консенсусът сред икономистите е, че ако лидерите на еврозоната не се задействат бързо и решително - най-добрият вариант е масирана инвестиционна програма, съчетана с купуване на облигации от страна на ЕЦБ - бъдещето чертае дефлация и рецесия. С уморен китайски дракон, несигурност какви ще са ефектите от края на големия експеримент на ФЕД с изкупуване на активи и тиктакащи геополитически бомби, последното, от което има нужда световната икономика, е затъваща в депресия Европа.

Това вече е тъжна традиция - на всеки шест месеца Международният валутен фонд (МВФ) оповестява очакванията си за глобалната икономика и ревизира надолу предишната си прогноза. Последния път, в началото на октомври, МВФ намали с 0.4% априлското си предвиждане за световния растеж през 2014 г. Новото число е 3.3% и никак не изглежда добре на фона на това, че преди четири години примерно глобалният БВП успя да скочи с нелошите 5.5%. За догодина очакванията са за 3.8%, но едва ли ще има изненадани, ако след няколко месеца дойде поредното понижаване.

Самият МВФ има свое обяснение защо от 2011 г. не може да излезе от този цикъл на несбъднати прогнози - това се дължи на "серийните разочарования", които поднася глобалният растеж. От една страна, свръхоптимизмът на фонда е донякъде обясним, защото, както посочва колумнистът на в. Washington Post Робърт Дж. Самюелсън, не може да се очаква една глобална агенция със 188 страни членки да се превърне в "цитадела на мрачното настроение". От друга обаче, е факт, че финансовата криза от 2008-2009 г. отказва да отмине и възстановяването остава летаргично. Или по думите на управляващия директор на МВФ Кристин Лагард то е "крехко, неравно и осеяно с рискове".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Те пак са тук

Те пак са тук

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK