През 2015 г.
програма "Конкурентоспособност и иновации" трябва да бъдат отворени три схеми на обща стойност над 430 млн. лв.Следващият програмен период (2014–2020 г.) ще е много важен за бизнеса в България. Компаниите вече видяха ползите от т.нар. европари и заедно с консултантите им придобиха опит в кандидатстването и изпълнението на проекти. Администрацията също натрупа история и - поне по предварителни заявки - си е взела поука от проблемите в процедурите. Натискът от европейските институции пък ще поизчисти бенефициентите. Затова не е случайно, че все повече компании залагат в бизнес плановете си за следващите няколко години проекти по оперативните програми.
1100 млн. евро – толкова са парите, до които ще имат достъп малките и средните предприятия в България до 2020 г. Това не е цялата сума, която влиза в новата програма "Конкурентоспособност и иновации". От нея са извадени няколко инструмента, които няма пряко да стигнат до бизнеса (като например газовата връзка със Сърбия). Дори ако я разпределим за 7 години и предвидим, че част от нея няма да бъде усвоена, сумата пак е доста голяма за сухия пейзаж на българската действителност.
Добрата и лошата новина
Лошата новина е, че заради огромните забавяния в кабинета "Орешарски", както и заради неизяснени подробности програмата продължава да се връща напред-назад между София и Брюксел и няма да бъде отворена поне до началото на следващата година. Тя продължава да търпи промени, така че не е ясно окончателно какво ще влезе в нея. Добрата новина е, че администрацията ще бъде доста намалена, а правилата - опростени. Това е цел номер едно за всички програми. Втората добра новина е, че част от схемите по "Конкурентоспособност и иновации" вече са планирани за догодина. Според плана на служебното правителство през 2015 г. трябва да бъдат отворени три схеми на обща стойност над 430 млн. лв. Какво точно ще се случи ще зависи от напредъка на програмата, но може да се очаква, че някакви пари все пак ще влязат в икономиката и бизнеса през тази врата. Което пък е важно в условията на намаляващи чужди инвестиции.- нови технологии в креативни и рекреативни индустрии.
Това предизвиква задоволство от страна на комисията, която е подчертавала многократно в писма и коментари до различните правителства в София (доста на брой напоследък), че иска да види приоритети във всяка една програма, а не пари на калпак. Идеята на Брюксел е, че ограниченият ресурс, който представляват европейските пари, трябва да бъде вложен там, където ще има максимален ефект - следователно ще издърпа и други сектори след себе си. От друга страна, направлението на новата програма предизвиква гнева на всички останали сектори и бизнеси, които няма да имат достъп до тези пари - близо 300 млн. евро.
Програмата беше пренаписвана два пъти именно избора на приоритети и е вероятно да претърпи още някои промени. Служебното правителство например я вкара в дневния ред, но се отказа да я гласува в последния момент, като това също остава като задача за новия кабинет.
Какво иска бизнесът?
Според анкета, проведена от "Елана" сред 452 микро-, малки и средни предприятия в България, най-предпочитаната схема на финансиране за тях е банковото (виж графиките). Традиционният дълг обаче е недостъпен източник на средства за някои компании - най-вече стартиращи, заради обезпеченията, изисквани от финансовите институции. Така според анализа на консултанта в България годишният недостиг на финансиране на малки и средни компании на ниво стартиране на бизнеса (seed финансиране, акселератори и бизнес ангели) е около 30 млн. евро. Сумата на този "дефицит" на последващия етап от развитието на фирмите е 88 млн. евро. В същото време има сериозен контингент предприемачи (37% от анкетираните), които не желаят никакъв тип външен капитал. В ЕС средно този процент е 20.Новите пари
С намаляването на възможността за грантове, тъй като те ще бъдат ограничени по сектори и по теми (ще има много по-малко средства за любимата на предприятията технологична модернизация), това, което ще бъде най-интересно в новия период, ще бъдат алтернативните форми на финансиране. А те растат. Като начало ще се запази размерът на финансовите инструменти - т.нар. финансов инженеринг, който достигна в сегашния период 350 млн. евро. Въпреки опита на миналото правителство да го ограничи до 100 млн. евро служебният кабинет го вдигна до 330 млн. евро, като предвиди дългови инструменти и фондове за дялово инвестиране във всички оси. Системата е същата като работещата в момента схема за нисколихвено финансиране от банките, както и фондовете за рисков капитал Eleven и LaunchHub.Още по-интересна е директната схема за подпомагане на малък и среден бизнес, която ЕК започва от този период в сътрудничество с Европейския инвестиционен фонд. Тя изисква от държавите да преценят дали да се включат в нея и ако са съгласни, да отделят част от парите по "Конкурентоспособност", за да ги предадат на ЕИФ.
Ако българските власти решат да се включат в това, тези пари ще бъдат разпределени в четири фонда, които ще се разпределят отново от ЕИФ през договори с местни институции - банки и фондове.
- за съфинансиране, включително и мецанин. Той ще има за цел също да подпомага финансово иновативните малки и средни компании в България, парите от ЕС ще са до 40 млн. евро, а частното участие - минимум 40%. Инвестициите му ще са от 500 хил. до 3 млн. евро годишно и до 10 млн. евро за едно предприятие.
Дали това ще се случи още е рано да се каже. Вноската на България в тази инициатива би била 150 млн. евро. Ако сметнем тези пари заедно с 330-те млн. евро, предвидени за финансов инженеринг, почти 500 млн. евро ще бъдат извадени от управлението на държавната администрация и връчени на ЕИФ, банки и фондове. Това са почти половината от средствата в настоящия програмен период и ще бъде смело решение, ако бъде постигнато. Решение за това трябва да бъде взето от новото правителство, като служебното подготви документално позицията. Разбираемо е, че различни части от администрацията (и политическите интереси зад нея) са против това изнасяне на още средства извън нейния контрол.
Хоризонт 2020
Извън традиционната програма за бизнеса Европейската комисия дава и още един шанс за финансиране на бизнеса. Като част от програма "Хоризонт 2020" се набират проектни предложения в областта на иновациите.
Подкрепата в размер на до 2,5 милиона евро, бизнес подкрепа и менторство е насочена към високоиновативни и с висок темп на растеж МСП, които имат амбиции да се развиват в световен мащаб. В България това значи доста малък кръг предприятия (виж карето), които обаче ще имат огромен потенциал за ръст. Подкрепата се изразява в три етапа, като предприятията могат да решат на кой етап да влязат. Първата фаза е оценка на жизнеспособността на идеята, като за това се отделят до 50 хил. евро. Втората фаза е пазарна стратегия, изследване и развитие. Там помощта нараства рязко - между 0,5 и 2,5 млн. евро. Третият етап вече не включва допълнително финансиране, но е свързан с навлизането на пазара. Това е т.нар. етап долина на смъртта - разстоянието между концепцията и излизането на пазара, където умират повечето идеи. Там МСП ще получат подкрепа, обучения, улесняване достъпа до рисково финансиране.
Темите, по които може да се кандидатства, могат да бъдат намерени на адреса на "Хоризонт 2020", като сред тях са иновации с висок риск, нанотехнологии или други напреднали технологии за производство и материали, пространствени изследвания и развитие, енергийни системи с ниски въглеродни емисии и др.
Основни характеристики
По данни за 2012 г. едва 3.84% от българските МСП правят внос извън ЕС, а само 1,76% правят износ извън ЕС. Те имат усложнен достъп до източници на финансиране и слаба инвестиционна активност – едва 16.7% от българските МСП имат достъп до публична финансова помощ, включително гаранции. Кредитирането е по-достъпно за по-старите предприятия в сравнение с младите предприятия – само 27% от предприятията, създадени след 2010 г., са ползвали банков кредит.6% от МСП създават между 35% и 40% от добавената стойност за този вид предприятия. Те са между 1200 и 1500 на брой, имат годишен ръст на оборота над 20% и постоянно търсят възможности за финансиране на разширяването на дейността си.
* Текстът е подготвен преди гласуването на кабинета "Борисов"
1 коментар
"Лошата новина е, че заради огромните забавяния в кабинета "Орешарски", както и заради неизяснени подробности програмата продължава да се връща напред-назад между София и Брюксел и няма да бъде отворена поне до началото на следващата година"
Забавянето на плащанията по еврофондовете е стар проблем, от преди кабинета "Орешарски". Както се вижда от един Доклад на ЕК до ЕП, Съвета на Европа, Европейския Икономически и Социален Комитет и Комитета на Регионите за програмното изпълнение за периода 2007-2013({SWD(2013) 129 final}) от 18.април, 2013, България, която има 26.7% плащания при 56% селекция на проекти, среща проблеми и при селектирането на проектите и при плащанията. България е сред страните показващи бавно селектиране на проекти: под 71% от средния процент за Европа към края на 2011.
http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&
ЕК прави коментар, също така и на терминологията, с която се работи при дефиниране на основните цели на проектите.
Периодически, в българските медии се появяват определения на процеса, свързан със забавеното усвояване на евросредства като следните: "много договори-нищожно усвояване"(2012), "България рискува да загуби ...млн.лв по еврофондовете"(май2013),"едва една пета от годишния план по европрограмите е усвоена"(юни2013) и т.н.(mediapool.bg)
Спешните акции правят каквото могат, а после риска от ЗАБАВЯНЕ и НЕУСВОЯВАНЕ на средства се появява пак.
Въртележката, се завърта пак, заради липсващ административен капацитет, лоша комуникация или просто инат при определяне на приоритет, спрямо неясно какво ниво-регионално, национално или ЕС, и тук интеграцията на проектите се проваля.
И тай като, проблемът е наистина много стар, рискуваме изключване, най-малкото не-кореспондентност с ЕС институциите, а тенденцията в Европа е за свързани проекти, изглежда, медиите остават тези, които отразявайки проблемите, и изисквайки обратна връзка, могат да успеят, след АНАЛИЗ, и чрез иницииран ДЕБАТ да постигнат изясняване на проблема, а и задействане на ИНСТИТУЦИИТЕ при конкретното му решаване.
Ето защо, предлагам на "Капитал" и "Дневник" да разработят ТЕМА "Какви са проблемите, свързани със забавянето в усвояването на евросредствата ?". Тема много сложна, интересна и предполагаща включване на повече страни.
Добре би било, да се проследят добри практики, да се чуе, види и разбере, как, конкретно, другите се справят? Защо ние не можем да се справим? Кога се справяме? Спорадичното справяне е по важни или не толкова, проекти? Може ли да се организира по-голямо справяне около него, или посоката е грешна?
Също така, разбира се е важен капацитета на проектите, фокусирането им, прогнозирането им, като изцяло зависими от външното, ЕС финансиране или до някакви граници?
Освен това е важно да се покаже има ли проблем за България при свързване с програми, които осигуряват бърз растеж и работни места?
Не на последно място е важен въпросът: Какво следва? Дали при успешно усвояване и реализиране на средства, България, най-сетне би могла да бъде описана като равнопоставена и недогонваща? Как може да се задържи подобен успех?
Пожелавам успех.