С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 20 дек 2014, 12:39, 1840 прочитания

Eвропейски пари вместо чужди инвестиции

При липсата на чужди инвестиции бизнесът все повече търси възможностите на европрограмите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


През 2015 г.
програма "Конкурентоспособност и иновации" трябва да бъдат отворени три схеми на обща стойност над 430 млн. лв.
Този път парите по програмата за бизнеса ще бъдат раздавани по различни правила.
Следващият програмен период (2014–2020 г.) ще е много важен за бизнеса в България. Компаниите вече видяха ползите от т.нар. европари и заедно с консултантите им придобиха опит в кандидатстването и изпълнението на проекти. Администрацията също натрупа история и - поне по предварителни заявки - си е взела поука от проблемите в процедурите. Натискът от европейските институции пък ще поизчисти бенефициентите. Затова не е случайно, че все повече компании залагат в бизнес плановете си за следващите няколко години проекти по оперативните програми.

1100 млн. евро – толкова са парите, до които ще имат достъп малките и средните предприятия в България до 2020 г. Това не е цялата сума, която влиза в новата програма "Конкурентоспособност и иновации". От нея са извадени няколко инструмента, които няма пряко да стигнат до бизнеса (като например газовата връзка със Сърбия). Дори ако я разпределим за 7 години и предвидим, че част от нея няма да бъде усвоена, сумата пак е доста голяма за сухия пейзаж на българската действителност.


Добрата и лошата новина
Лошата новина е, че заради огромните забавяния в кабинета "Орешарски", както и заради неизяснени подробности програмата продължава да се връща напред-назад между София и Брюксел и няма да бъде отворена поне до началото на следващата година. Тя продължава да търпи промени, така че не е ясно окончателно какво ще влезе в нея.
Добрата новина е, че администрацията ще бъде доста намалена, а правилата - опростени. Това е цел номер едно за всички програми. Втората добра новина е, че част от схемите по "Конкурентоспособност и иновации" вече са планирани за догодина. Според плана на служебното правителство през 2015 г. трябва да бъдат отворени три схеми на обща стойност над 430 млн. лв. Какво точно ще се случи ще зависи от напредъка на програмата, но може да се очаква, че някакви пари все пак ще влязат в икономиката и бизнеса през тази врата. Което пък е важно в условията на намаляващи чужди инвестиции.
Сега в програмата има само три оси - технологично развитие и иновации, предприемачество и капацитет за растеж на малки и средни предприятия и енергийна и ресурсна ефективност. Основната схема, по която досега компаниите кандидатстваха - за технологично обновление (нови машини), ще бъде съкратена максимално.
За сметка на това "Конкурентоспособност" за първи път ще бъде фокусирана. За тази цел Стратегията за интелигентна специализация, която Световната банка изработи, ще бъде приложена изцяло в ос 1 на програмата. Това е голяма битка, защото де факто решава кои части от икономиката ще бъдат подкрепяни държавно в следващите години и кои - не. Тя фокусира четири важни сектора, които имат потенциал за развитие и могат да дърпат българската икономика напред и съответно ще могат да ползват финансиране по първата ос:
- мехатроника и чисти технологии
- информатика и ИК технологии
- индустрия за здравословен живот и биотехнологии и
- нови технологии в креативни и рекреативни индустрии.

Това предизвиква задоволство от страна на комисията, която е подчертавала многократно в писма и коментари до различните правителства в София (доста на брой напоследък), че иска да види приоритети във всяка една програма, а не пари на калпак. Идеята на Брюксел е, че ограниченият ресурс, който представляват европейските пари, трябва да бъде вложен там, където ще има максимален ефект - следователно ще издърпа и други сектори след себе си. От друга страна, направлението на новата програма предизвиква гнева на всички останали сектори и бизнеси, които няма да имат достъп до тези пари - близо 300 млн. евро.
Програмата беше пренаписвана два пъти именно избора на приоритети и е вероятно да претърпи още някои промени. Служебното правителство например я вкара в дневния ред, но се отказа да я гласува в последния момент, като това също остава като задача за новия кабинет.

Какво иска бизнесът?
Според анкета, проведена от "Елана" сред 452 микро-, малки и средни предприятия в България, най-предпочитаната схема на финансиране за тях е банковото (виж графиките). Традиционният дълг обаче е недостъпен източник на средства за някои компании - най-вече стартиращи, заради обезпеченията, изисквани от финансовите институции. Така според анализа на консултанта в България годишният недостиг на финансиране на малки и средни компании на ниво стартиране на бизнеса (seed финансиране, акселератори и бизнес ангели) е около 30 млн. евро. Сумата на този "дефицит" на последващия етап от развитието на фирмите е 88 млн. евро. В същото време има сериозен контингент предприемачи (37% от анкетираните), които не желаят никакъв тип външен капитал. В ЕС средно този процент е 20.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Те пак са тук 2 Те пак са тук

7 дек 2015, 3510 прочитания

На колелата на ентусиазма 4 На колелата на ентусиазма

Драгомир Кузов, собственик и управител на "Веломания"

7 дек 2015, 10192 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Next Years Business Plan" Затваряне
Сделките на 2015 г.: Смут в предградието на Европа

България е на път трайно да се сдобие с имиджа на опасния краен квартал в западащ град

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Вирусът, който смрази света

Епидемията от коронавирус за по-малко от месец запали Китай и уплаши целия свят с пандемия, която не е виждана от десетилетия. Рисковете са много, но и възможностите да бъдат избегнати още са живи и съвсем реални

Порто, Сиза и Елиасон

Музеят Serralves в Порто отбелязва своята 20-годишнина с изложби на архитекта Алваро Сиза и на артиста Олафур Елиасон

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10