Един милиард и много надежди за лизинга

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Дневник Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Дневник Смаляване

Транспортът, земеделието и експортно ориентираните производства са секторите, на които лизингът разчита за ръст.

Един милиард лева са много пари. Единствената гледна точка, от която всъщност са недостатъчно, е на този, който ги "прави". В случая с лизинга - на лизинговите дружества, чийто общ годишен пазар е приблизително толкова. Реално обаче констатацията, че сумата би могла да е доста по-голяма, не е само субективна - статистиката, оповестена от "Интерлийз" по време на презентацията на компанията, показва, че в България процентът на лизинга в общите инвестиции на дружествата (спрямо останалите видове финансиране) е доста нисък в сравнение с останалите европейски страни. Ще се увеличава ли този дял и ще расте ли онова, което в индустрията наричат "нов бизнес"? След 2008 г. категорични прогнози се наемат да дават твърде малко хора. Но оптимизъм за стабилност с лек ръст все пак има.

Точка на равновесие
По данни на БНБ за 2014 г. обемът на финансирането от лизинговите компании в България от 2009 г. насам е приблизително еднакъв всяка година (виж графиката). След бума през 2007 и 2008 г., когато новосключените договори достигнаха съответно 2.8 и 4.1 млрд. лв., нивото на новия бизнес е около 1.1-1.2 млрд. лв. годишно. Като обем пък портфейлите на компаниите от сектора са стабилни от 2012 г. насам - около 1.6 млрд. евро общо. Което означава, че ни повече, ни по-малко новите договори за лизинг компенсират това, което се изплаща от клиентите, казва Ивайло Делийски, директор лизингово финансиране в "Интерлийз". Компанията е четвърта по приходи в сектора за 2014 г. с 16.56 млн. лв. постъпления, а активите й са за 276.13 млн. лв. по данни на "Капитал", но в групата има и друго дружество - "Интерлийз ауто", с активи за 169 млн. лв., което значи общо втора позиция на пазара след "Уникредит лизинг".
Според прогнозата на Делийски, като се има предвид, че за деветмесечието на тази година сумата на новия бизнес общо в страната е 1.045 млрд. лв., за цялата година пазарът ще финишира на ниво 1.3 млрд. лв. "Това е година на ръст за лизинговия бизнес и очакванията ни са по-скоро оптимистични, без резки скокове или драматични спадове", каза Ивайло Делийски. По думите му през 2016 г. лизингът ще расте с темпа на икономиката на България. Това значи около 2%.
"Нарастването на пазара ще се обуславя както от икономически фактори (нужда от нови мощности или обновяване на съществуващи), така и от чисто психологически като повишаване на доверието и очакванията за бъдещето при хората, стабилност на доходите и перспективи за бизнеса", смята Ивайло Делийски. Що се отнася до вътрешната структура на пазара като движещи го сектори, прогнозата на Делийски е, че в основата на бъдещия ръст ще са селското стопанство (най-вече заради европейските субсидии), транспортът и експортно ориентираните производства със завоювана относително постоянна клиентска маса.
Големият въпрос за лизинговата индустрия в бъдеще обаче не е ще си добавя ли процент-два годишно, а ще постигне ли по-добра позиция като предпочитан тип финансиране от компаниите. Очевидно само това би могло да доведе до по-мащабно възстановяване на бизнеса, доколкото френетична активност при новите покупки от типа на тази преди кризата няма на каква база да се очаква.
Според данните, представени от "Интерлийз" (виж графиката), ако в България делът на инвестициите, финансирани с лизинг, е 6%, то в Белгия той е 14%, в Германия - 16%, а във Франция - 18%. Което ясно говори, че потенциал тук има. И доколкото лизингът вече е най-предпочитаният начин за финансиране за покупките на камиони, ремаркета, леки и лекотоварни автомобили, възможностите очевидно са при оборудването от всякакъв тип.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Растеж на колела
Към момента основната част от бизнеса на лизинговите къщи в България продължава да е движена от транспорта. По данните, представени от "Интерлийз", 928 млн. лв. от общите нетни вземания на компаниите в бранша са за товарни и лекотоварни автомобили, а 939 млн. лв. - за леки автомобили. Тоест много над половината от портфейла на целия лизинг в страната е "на колела". Едва 932 млн. лв. са вземанията за машини и съоръжения, а 449 млн. лв. - за недвижими имоти.
Именно тези числа показват защо, колкото и да има шанс за ръст при оборудването, лизингът е особено чувствителен към всички тенденции в транспорта, и основно при тежкотоварните превози. "Пазарът на камиони се разви наистина много през последните години и България, колкото и нескромно да звучи, е един от европейските лидери в този вид услуги", каза Ивайло Делийски. Факт е, че отлагането на два пъти - първо за края на 2014 г., а после - за края на 2015 г., на забраната за регистрация на камиони Евро 5 в страните от ЕС допълнително стимулира покупките на влекачи с двигател по този стандарт. Разликата между цената на камион Евро 5 и тази на влекач Евро 6 достига 7-8 хил. евро, а икономията от пътни такси, които стандартно са по-ниски за по-щадящи природата превозни средства, не може да я компенсира.
Именно заради края на новите регистрации на камиони Евро 5 2016 г. няма как да не добавя тревожна нотка към оптимизма на лизинговите къщи. По думите на Ивайло Делийски обаче спад при финансирането на сделки за транспортни средства не се очаква.
Що се отнася до самата "Интерлийз", тя ще продължи да залага на допълнителните услуги, които отличават лизинга от банковия кредит и реално го правят по-атрактивен. "Цената на финансирането при нас все повече доближава цената на банковото финансиране. Начинът е да предложиш повече надграждане на услугата", казва Ивайло Делийски. "Интерлийз" например започна през тази година да предлага на най-добрите си клиенти подмяна на автопарка им, като използваният се отдава отново на лизинг, но на някой друг. Типичен пример за добавена услуга е професионалният мениджмънт на доставката на лизингования продукт.
За момента обаче очевидно в България цялото това надграждане не води дотам лизингът да е основен избор на метод за финансиране на инвестициите и не е ясно кога, как и дали това ще се промени.