Попътни ветрове и бури на икономическия хоризонт
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Попътни ветрове и бури на икономическия хоризонт

Попътни ветрове и бури на икономическия хоризонт

България пропусна шанса да се настрои към много от предстоящите рискове и да започне да решава натрупаните структурни проблеми

Николай Стоянов
5093 прочитания

В средата на ноември вече има доста прогнози от различни частни и публични институции, за всеки песимистичен, оптимистичен или реалистичен мениджърски вкус. Те образуват умерено позитивно ветрило от прогнози между 1.5% и 2.6% ръст на българското БВП, което не е прекалено разперено и става добра основа за всеки бизнес план за 2016 г. На фона на експресните данни за третото тримесечие на 2015 г. (2.9% ръст на БВП) прогнозите дори сочат забавяне. През последното тримесечие са предвидени огромни бюджетни разходи и спокойно растежът за тази година може да се окаже над 2.5%.

Това, върху което трябва да се обърне повече внимание обаче, са не толкова числата, а по-скоро тенденциите, които подклаждат този умерен оптимизъм, както и тези, които създават рискове той да се окаже прекомерен. А те са важни - ръстът може да е по-малък от очакванията и така планираната експанзия на нечий бизнес да се окаже неподплатена с достатъчно приходи. Но по-важното е, че може да предизвикат управляващите да вземат резки и непредвидими завои, способни да объркат и най-добрия план.

Пропилени възможности

Отминаващата 2015 г. беше белязана от няколко позитивни фактора, които имаха ролята на попътен вятър за икономиката и докараха по-добър от очаквания растеж – ниските цени на горивата, паричната политика на ЕЦБ, слабото евро, ниските лихви, нереализираните външни рискове (с изключение на Гърция) и частичното изсветляване на икономиката. Ефектът от всички тези двигатели е трудно да се измери изолирано, но като цяло те създадоха оживление, пренесло се и в по-добри от очакваните приходи в бюджета.

Повечето от тези фактори са външни и не се дължат на особени конкурентни предимства на България или на специални мерки. Някои от тях ще продължат да действат и през 2016 г., вероятно с отслабваща сила. Със сигурност обаче рано или късно попътният вятър ще отслабне. А същевременно вече се виждат и бури на хоризонта. Една такава е забавянето на китайската икономика и цялостното очакване за отслабване на растежа в развиващите се пазари. Тази година очакваното затягане и покачване на лихвите от страна на Федералния резерв се отложи, но то ще трябва да бъде предприето в един момент. Друга тлееща опасност са все още нерешените дългови проблеми в еврозоната и далеч не само в нея.

Накратко - през 2015 г. се отвори прозорец с възможност за България да се настрои към много от предстоящите рискове и да започне да решава много от натрупаните структурни проблеми вследствие на хроничен отказ от предприемане на реформи. За съжаление този шанс практически не беше използван досега и въпреки по-високите приходи в бюджета през тази година нито се виждат опити той да се балансира и да се овладее трупането на дълг, нито се усеща достатъчно твърда воля за промени в който и да било сектор. Това си пролича в последните седмици и с отстъплението на правителството от намаляване на привилегиите за полицаи и военни.

Затварящият се прозорец

Вече се виждат първите сигнали, че прозорецът започва да се затваря със скърцане. Вносът се свива, макар и основно заради ниските цени на суровини, но това започва да важи и за износа, който в немалка част продължава да е с ниска добавена стойност и да зависи от борсовите котировки. Освен това след две години дефлация в страната, индуцирана от вътрешни причини, сега има реална опасност от трета - предизвикана от външни. При много фиксирани и дори растящи разходи (например за заплати) това ще започне да изяжда конкурентността на компаниите.

Освен това с началото на новия програмен период усвояването на еврофондове ще е по-ниско, което ще забави инвестициите. Възстановяването на пазара на труда все още е крехко и трудно може да се превърне в двигател. Тази роля надали ще се поеме и от кредитирането заради предстоящата оценка на качеството на активите на банките. Самото упражнение ще отнеме много от ресурса им за нови сделки. А един от най-големите рискове идва именно от резултатите и от опасността да се наложи попълване на сериозни капиталови дупки от бюджета. На ниво банкова система има много резерви, но когато се стигне до отделни банки, няма гаранции дали няма да се открие недостиг. След затварянето на КТБ определено тече релокация на депозити. Ресурсът първо започна да излиза от банките с български собственици, а после и от тези с гръцки и се насочваше към такива с майки в Западна Европа. При евентуални негативни констатации при предстоящите проверки тези процеси може да се усилят много бързо, което ще даде малко възможност за реакция и рекапитализация на банки. Трудността да се намират пазарни решения ще е по-голяма и заради невъзможността на БНБ да осигурява ликвидна подкрепа в условията на валутен борд, така че държавата ще трябва да е готова и за ликвидни, и за капиталови инжекции. Все пак трябва да отчетем, че банките към момента на ниво система не изглежда да имат проблем с финансирането и лихвите са рекордно ниски. Причините за липсата на ръст на кредитирането явно трябва да се търсят другаде.

Ако връхлети буря, ще става все по-трудно да се удържа моделът за догонване, който е избрала България - ниски данъци, които да привличат инвестиции, които на свой ред да създават добавена стойност и доходи. Тази стратегия не се реализира напълно заради комбинацията от глобална криза, местна корупция и тромава бюрокрация, които обезличават предимствата. Засега пробойните се запълват с противоречиви еднократни ефекти - квазинационализация на частните пенсионни фондове или пък планираната концесия на летище София. Вече се усещат първите плахи опити за вдигане и въвеждане на нови данъци. При евентуални по-ниски от очакваното приходи в бюджета и показаната функционална невъзможност на правителството да реже разходи натискът за вдигане на данъци ще се усили, което може тотално да торпилира доказани предимства като плоския данък.

Но по-лошото е, че тази политика по линия на най-малкото съпротивление заплашва да вкара икономиката в низходяща самоподклаждаща се спирала. Забавянето ще отвори още по-големи дупки в и без това недофинансираните социални системи (здравеопазване, осигуряване, образование). Това на свой ред ще влоши още повече качеството на услугите им. Ако това е за кратко, резултатът ще се измерва в недоволство (особено на средната класа). Ако обаче е за дълго, ще донесе спад в качеството и мотивацията на работната ръка, имиграция и като цяло намаляване на потенциала за растеж на икономиката. И така цикълът се затваря.

Възможни мерки

Резервите за неутрализиране на негативите и прекъсването на подобни вериги са при корупцията и сивата икономика. Справянето с тях е трудно, но ако се предприемат ефективни мерки, това може буквално да финансира належащите реформи. А освен това може да генерира попътен вятър отвътре, като намали разходите за правене на бизнес и така направи компаниите по-конкурентни и привлече нови инвестиции.

Иначе алтернативата е след изконсумирането на буферите и еднократните ефекти (в стил национализация на пенсии, големи приватизационни и концесионни приходи и т.н.) вдигане на данъци. Тя е лесна, но и със спорна резултатност и лоши странични ефекти. Това не означава, че непременно през следващата година ще се усети някакъв остър негативен ефект от нея, но при тиктакащите бомби рискът някоя да гръмне и да е нужно отново да се запълва на коляно се увеличава. За съжаление засега правителствата в България вървят устойчиво по този път.

В средата на ноември вече има доста прогнози от различни частни и публични институции, за всеки песимистичен, оптимистичен или реалистичен мениджърски вкус. Те образуват умерено позитивно ветрило от прогнози между 1.5% и 2.6% ръст на българското БВП, което не е прекалено разперено и става добра основа за всеки бизнес план за 2016 г. На фона на експресните данни за третото тримесечие на 2015 г. (2.9% ръст на БВП) прогнозите дори сочат забавяне. През последното тримесечие са предвидени огромни бюджетни разходи и спокойно растежът за тази година може да се окаже над 2.5%.

Това, върху което трябва да се обърне повече внимание обаче, са не толкова числата, а по-скоро тенденциите, които подклаждат този умерен оптимизъм, както и тези, които създават рискове той да се окаже прекомерен. А те са важни - ръстът може да е по-малък от очакванията и така планираната експанзия на нечий бизнес да се окаже неподплатена с достатъчно приходи. Но по-важното е, че може да предизвикат управляващите да вземат резки и непредвидими завои, способни да объркат и най-добрия план.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Пропилените възможности са най-вече в това, че ляво- и дясноетатистките партии в държавите източно от Виена от няколко години насам правят глупост след глупост в икономиката. Почти не остана евтина държава в Европа, която да не изглежда крайно съмнителна на инвеститорите. На този фон, вместо да се присегнем и да си вземем своето, ние за пореден път се оцапахме в ключов исторически момент. Първо бяха БСП, Орешарски, Пеевски, днес са Петър Москов, Калфин, Горанов

  • 2
    ijj avatar :-|
    ijj

    Вероятно има и още един вид резерви - нали съществува потенциална възможност и за по-активно присъствие на български производители на новооткриващи се пазари - какъвто например може да се окаже Иран след вдигането на санкциите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Те пак са тук

Те пак са тук

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK