Ако попитате произволен мениджър към края на годината с какво се занимава, най-често ще получите един отговор - Excel. Решението на задачата какво ще стане догодина и какво да правим ние се базира на текущата година, но далеч не само. Бизнес планът е по-скоро изкуство, отколкото наука, доколкото в него се смесват очаквания, допускания и подготвяни и възможни промени в средата.  

Няколко фактора са извън вътрешното корпоративно планиране. Такъв е външната ситуация - дали ще има голяма криза или ръст в някой регион, а оттам и как ще се котират валути, суровини, горива... Тук логично за прогнозите се взимат чужди анализи, които, меко казано, невинаги познават. В България уравнението за мениджърите се усложнява от по-голяма несигурност дали управляващите няма да решат да въведат нов данък или такса, с колко ще вдигнат осигуровките, ще започне ли някоя обещана реформа и ще я докара ли докрай. Но ако беше само това, планирането към декември все още щеше да е постижимо. Голямата неизвестна е кога и как държавата ще нахлуе остро в твоя сектор или директно срещу твоята компания. А оръжията й напоследък се множат. От законови текстове, с които разбъркват изцяло сектора - както през последните години най-често се случваше в "зелената" енергетика, така и по-пресните - от пенсионните фондове, през болниците и аптеките, та като се стигне дори до предложения за национализация. В арсенала освен депутатите стои и рискът от регулаторите - дали КЗК ще забрани Uber, или КФН ще отхвърли плана ти за растеж през борсата...

Но има и корпоративни "оазиси". При тях рискът от местната регулация не е елиминиран изцяло, но поне е силно ограничен. По този признак ясно се разграничават и индустриите, които не само планират, но и успяват да растат. Няма да ви изненадаме, това са IT, аутсорсинг, производство за износ. За останалите фирми остава да планират и да стискат палци държавната машина да не разбърка напълно клетките и формулите в грижливо подредените им таблици.