Младата софтуерната индустрия в България се радваше на години бурен растеж, море от поръчки от чужбина, навлизане на големи играчи отвън, които може и да попарват малко амбициите на местните, но им дават ценни знания. Ситуацията започва да се променя – недостигът на специалисти започва да възпира растежа. А без него трудно се печели глобалното състезание.
Софтуерният разработчик "Мусала Софт" е именно в такава ситуация. Компанията трябва да преодолее липсата надостатъчно квалифицирани специалисти, за да може да запази темпа на растеж до момента, и да се трансформира в истински голям регионален играч. Целите са високи – до 2020 г. фирмата планира да мине вълшебната граница от хиляда служители, да поддържа годишен ръст от 20-25% на приходите и да се утвърди като лидер на Балканите. Постижимо ли е? Според президента на компанията Елена Маринова – да.
Узряването на индустрията
В България софтуерният бизнес израсна бързо, като за пет години има растеж от близо 500%. Секторът вече съставлява близо 2% от брутния вътрешен продукт (БВП). Тези стойности се постигат само от 17 хил. души, колкото работят в момента в тази индустрия, което показва наистина много голяма ефективност, отбелязва Маринова. Повечето софтуерни компании работят за износ с висока добавена стойност, което го прави още по-ценен за икономиката на страната. Това влива пари от чужбина, които пряко и косвено – чрез плащаните данъци (през 2015 "Мусала Софт" ще плати близо 5 милона лева под формата на данъци и осигуровки) и харченето на приходите в страната не само дават ресурс за публични разходи, но и задвижат другите сектори.Средната възраст на специалистите в бранша е под 30 г. С други думи става въпрос за високо квалифицирани, мотивирани, обучени млади хора, знаещи чужди езици, амбициозни и много мобилни. При това средните заплати са едни от най-високите в страната, като софтуерните специалисти взимат средно около 3.5 хил. лева брутно възнаграждение. Така те са едни от малкото професионалисти в страната, които имат сравним и дори по-добър стандарт на живот с хората от този бизнес в Западна Европа, допълва Маринова.
Ситуацията за "Мусала Софт" и през тази година изглежда оптимистична. Според Елена Маринова прогнозите са през 2015 г. приходите на компанията да достигнат 16 млн. лева, а печалбата 2 млн. лева. Това е ръст на постъпленията от 23%, като през 2014 г., те са били 13.1 млн. лева, по данни на "Капитал". Печалбата за изминалата година е от 1.49 млн. лева, а служителите са били 235 души. Към настоящия момент в "Мусала Софт" работят над 300 специалисти, обяви Маринова.
Българската софтуерна индустрия е капка в морето, при сравнение със световната такава. Обемът на IT индустрията в света, в момента е 165 млрд. долара, а потенциалът й е тя достигне между 300 и 500 млрд. долара, показват данните на анализаторите от Everest Group. Това означава, че има голям неусвоен потенциал за компании като нашата, коментира Маринова. Но за да се възползват от него българските софтуерни разработчици ще трябва да се съобразят с някои тенденции на световния пазар, които все повече оказват влияние.
Една от тях е ориентирането на доста клиенти към софтуерни разработчици не от една държава, а към такива, които оперират в цял регион или имат диверсифицирани офиси в няколко страни. Така българските IT фирми, ако запазят присъствието си само в България, може да не се възползват от потенциалния растеж на софтуерната индустрия в световен мащаб и да не поддържат достатъчен обемпоръчки, които да им гарантират, че ще пораснат.
"Огромна част от клиентите искат доставчиците им да не идват от само една география, а да имат дистрибутирани ресурси. Това от една страна елиминира различни геополитически рискове, които се случиха през последните години и месеци", обяви Елена Маринова. "От друга страна е достъпът до повече и по-различен тип таланти, защото в един момент се получи известна специализация на географиите в определени технологични или бизнес ниши. Клиентите търсят диверсификация и вече не национални, а регионални играчи".
Това кара все повече български фирми да търсят развитие извън границата на страната, за да могат да поддържат темпа на ръст на бизнеса.
Голямото предизвикателство
Най-големият проблем за всички IT компании, както в България, така и по целия свят, е липсата на достатъчно кадри. Независимо от високите заплати, интересната работа и едни от най-добрите условия на труд, професионалистите в тази сфера не достигат. В световен мащаб дефицитът е около 4.5 млн. души, а в Европа – 1 млн. За България той се оценява на между 30 и 50 хил. души. Или между два и три пъти повече отколкото в момента са заети в софтуерната индустрия. Това е и основната спирачка пред развитието на компаниите от бранша. Няма достатъчо подходящи хора, които разработчиците да могат да наемат, за да захранват агресивен ръст, а тези които излизат от университетите с необходимите знания и умения са прекалено малко. Което не само не спира, а стимулира фирмите да се опитват да преодолеят този проблем. От една страна те правят различни програми за допълнително обучение и дори академии за преквалифициране на специалисти, от друга – се опитват да привлекат хора от чужбина. Дори кумулативно тези мерки изглежда все още не успяват напълно да задоволят индустрията като цяло и е възможно да започне да се наблюдава забавяне на растежа. ""Мусала Софт" има успешен модел за преквалифициране на строителни инженери и архитекти към IT специалисти", сподели Маринова. "Към това добавяме и шепа висококвалифицирани специалисти дошли в България с т.нар. "синя карта"."
Да покориш региона
Плановете на "Мусала Софт" са до 2020 г. да достигне персонал от хиляда души, а приходите да продължат темпа на увеличение от 25% на годишна база.
"Оставаме в софтуерния бизнес, който познаваме, целта ни е да пораснем и да минем онази вълшебна граница за тези компании от хиляда човека", споделя Маринова. "Отвъд нея вече компаниите се броят за големи, защото ние в момента от една страна сме голяма за европейските мащаби, но от друга страна се борим и конкурираме с подобни технологични гиганти с над хиляда души персонал".Доста висока летва, която ако бъде постигната означава, че компанията иска да утрои своите служители за пет години, като задържа темпа на ръст на приходите.
Как планира "Мусала Софт" да постигне тази цел? С разширяване на своите центрове не само в България, но и в региона. "Основният ни център остава в София. Тук сме добре позиционирани и разпознати, тук е ядрото на компанията, което ще продължи да расте.", сподели Маринова. Компанията има офиси още още в Бургас и Русе, а през ноември откри ново звено в Скопие. То започва с 12 специалиста, но в рамките на няколко години трябва да достигне персонал от 300 души. Оглеждат се и други локации от региона за потенциални нови развойни офиси, но за момента няма взети конкретни решения, коментира Маринова. Този подход решава двете основни предизвикателства. Първото е, че така компанията става регионален фактор и по-лесно ще може да привлича клиенти, а второто е, че така се позволява да се намират достатъчно кадри.. Така в стремеж да порасне като голяма IT компания, "Мусала Софт" всъщност си поставя за цел да се превърне от една от водещите фирми в България, в регионален лидер.
Развитие на проектите
Увеличаването на мащабите на компанията ще позволи да се работи по все по-големи и значими проекти. "Мусала Софт" дори и със сегашния си капацитет има значително портфолио. Клиентите на българския разработчик са основно в IT, телекоми, финанси и застраховане и публичния сектор, по-специално данъци и митници. Основните пазари са САЩ и Западна Европа, но дружеството има проекти и в България. Фирмата предлага решения, свързани с интеграция на големи софтуерни системи, големи бази данни, аналитични решения, мобилни разработки, автоматизиране на софтуерното тестване и концепция, която набира все по-голяма популярност напоследък т.нар. Internet of Things. Някои от значимите клиенти на компанията са гиганти като Deutsche Telekom и IBM. "Мусала Софт" дори участва в проект, който е свързан със суперкомпютъра Watson на американската технологична корпорация.
Компанията отделя време и ресурси и за високорискови проекти, свързани с повече развойна дейност. Резултатите от подобен подход не винаги са видими след една - две години, но после има голям шанс да се изплатят многократно. Засега според Маринова хората, заети с подобна дейност, варират между 10 и 20 души, но с порасналия мащаб на компанията, техният брой може да се увеличи.
0 коментара