Кръгът

Заговорът на прозрачността

Статията е част от юбилейния брой на "Капитал" "Нови 20", в който решихме да погледнем какво ще се случва през следващите 20 години. Попитахме хора с различна история и визия, които мислят добре, работят здраво и говорят честно. Днес ви представяме текстовете на политолога Иван Кръстев и икономиста Стив Ханке. През следващите дни ще можете да прочетете визиите за предстоящите две десетилетия на полския дисидент Адам Михник, писателя Георги Господинов, дипломата Джонатан Алън, културолога Владислав Тодоров и други.

Визитка

Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). През 2013-2014 той е изследовател във Фондация "Роберт Бош" в Берлин, по програмата "Рихард фон Вайцзекер". Иван Кръстев е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация "Ерсте" и член на консултативния съвет на Центъра за анализ на европейски политики (CEPA). Той е в международния редакционен съвет на списанията Europe's World, Journal of Democracy  и Transit – Europäische Revue. Иван Кръстев е бил изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившия министър-председател на Италия Джулиано Амато. Бил е главен редактор на българското издание на списание Foreign Policy (2005 - 2011). Автор е на десетки статии, публикувани в българската и чуждестранната преса.

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


27 коментара
  • 1
    pavla avatar :-|
    ПАВЛА

    А най-лошо е когато вярваш сляпо в политиците. Резултатът го виждаме и в момента.

  • 2
    d.shumkov avatar :-|
    d.shumkov

    Иван Кръстев docet!!!
    Който иска да разбере, да разбира. Останалите по-добре да си мълчат.

  • 3
    kireto avatar :-|
    Кирето

    "...Или с други думи, ако не си готов да поемеш риск, не очаквай хората да ти повярват. И това е вярно и за политиците, и за вестниците..."

    Хареса ми края на статията.
    Имаше една мисъл на Сьорен Киркгор :
    "Поеми риск и загуби, не поемайки риск, вече си загубил."

  • 4
    simeonov_ avatar :-|
    simeonov_

    Всичко е субективно,всеки има своите предпочитания,своето разбиране за нещата.Не разбирам защо ние българите продължаваме да търсим новите месии,които с магическа пръчка ще променят всичко.Не разбирам защо искаме политици които да са ангели небесни,идеални хора няма и всеки работи по един или друг начин за собствения си интерес.Трябва най-накрая да започнем да се питаме не какво държавата трябва да направи за нас,а какво ние правим за нея.

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Браво! .

  • 6
    wittie avatar :-|
    Wittie Ford

    "Дори когато знаят всичко, хората знаят различни неща."

    Затова е интересен животът. А човечеството мисия има ли? Или просто една еволюирала божествена частица, с душа?

  • 7
    kitenik avatar :-|
    Натътрузен десебар, слуга на БСП

    Или с други думи, ако не си готов да поемеш риск, не очаквай хората да ти повярват. И това е вярно и за политиците, и за вестниците.

    И дори, когато поемеш риск, не очаквай всички да ти повярват.

  • 8
    oun21307644 avatar :-|
    oun21307644

    Също като Билет за Транай на Робърт Шекли, но от 1955 г. Линк към разказа: http://chitanka.info/text/1421
    "— Позволявате на хората да изразяват неодобрението си, като взривяват държавните служители? — изстена уплашен Гудман.
    — Това е единственият начин, по който се постига някакъв ефект — отвърна Мелит. — Контрол и равновесие. Както народът ни е подвластен, така и ние сме зависими от него.
    — Ето защо той искаше да заема мястото му. Защо никой не ми каза?
    — Не сте попитал — отговори Мелит с едва забележима усмивка. — Не е нужно да се стряскате толкова. Знаете, че винаги може да стане убийство — на която и да е планета, при каквото и да е правителство. Ние се опитваме да използваме конструктивен подход. При нашата система хората никога не губят връзката си с правителството, а правителството никога не ще превърне своята власт в диктатура. И след като всеки знае, че може да отиде в Гражданската приемна, бихте се учудили колко рядко се прибягва до това. Естествено винаги се намират луди глави.
    Гудман се изправи и тръгна към вратата, без да поглежда към тялото на Борг.
    — Все още ли искате президентския пост? — попита Мелит.
    — Не.
    — Колко типично за хората от Земята — тъжно забеляза Мелит. — Готови сте да поемете отговорност само ако не е свързана с риск. Не бива да се ръководи правителство с такова отношение."

  • 9
    balla avatar :-|
    balla

    "всеки работи по един или друг начин за собствения си интерес." Такъв филм има само в българската глава, която не може да повярва нито в бог, нито че има хора с морал и чест. Умирали са хора за тази държава, защото са вярвали, че заслужаваме по-добро бъдеще.

  • 10
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Интересно, но лабораторно звучене има въпросната книга, поне според това което прочетохме. Но и тя (по-точно идеите в книгата) така както и картината в „1984“ са утопични. Горе-долу като крайно лявото и крайно дясното - и двете опират до някакви идеални хора, без значение дали това са работници („гол като сокол и свободен като сокол“ е човека на наемния труд според Маркс), така и технически и организационно свръх компетентните и много честни бизнесмени на Анн Ранд. Но нито хората са идеални и безплътни, нито алчността ще изчезне просто ей така, а всичко е и вероятно ще бъде статически разпръснато, в резултат на което и нещата ще имат нормалната неопределеност.
    В този смисъл, така както черната утопия на Оруел не се е реализирала никъде ( даже и в Северна Корея) и не защото не е имало желаещи да изиграят ролята на Големия брат, така и „пречистването“ чрез фейсбук няма да се осъществи. Т.е. имаме възможност, да се забавляваме с една (психо)логическа закачка, която е редно, поне да е написана на хубав език.
    А за родното положение- не „кръгове“ и не „квадрати“, а се нуждае от сравнително честно управление и относително здрава и неподкупна правораздавателна власт. Ако и когато стигнем до нещо подобно, доста бързо и чувствително ще се подобрят всички компоненти на живота (финансови, образователни, културни и т.н.). Последното няма как дори да започне като процес, докато не разкараме днешните пълни антиподи на понятието честно управление и неподкупно правораздаване.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал