С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
46 11 ное 2013, 9:00, 17373 прочитания

София през 2033. Ако протестите не успеят

Ако не намираме време и енергия да бъдем политически активни, някой друг ще го направи вместо нас

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от юбилейния брой на "Капитал" "Нови 20", в който решихме да погледнем какво ще се случва през следващите 20 години. Попитахме хора с различна история и визия, които мислят добре, работят здраво и говорят честно. Досега ви представихме текстовете на политолога Иван Кръстев и икономиста Стив Ханке. През следващите дни ще можете да прочетете визиите за предстоящите две десетилетия на полския дисидент Адам Михник, писателя Георги Господинов, дипломата Джонатан Алън, културолога Владислав Тодоров и други.
Профил

Робърт Филипс е доцент по политики и международни отношения в Американския университет в България. Преподава теория на интеграцията в Европейския съюз, особеностите на външната политика, как е устроено американското държавно управление. Следи протестите в България и порастването на обществото ни още от самото им демократично начало. Живее в страната ни от 1991 г.

Топъл, намръщен ден. Метеоролозите предупреждават, че температурите ще достигнат 30 градуса за шести пореден ден, и съветват хората с респираторни проблеми да останат по домовете си. Крачиш към втората си работа и не се впечатляваш от полупразните улици. Срещу Двореца обаче, в специално обозначена за целта зона, се провежда протест. Необичайно голям протест – около 60 - 70 души, недоволни от последните правителствени решения.
Партиите, които някога са се боричкали помежду си, вече са разбрали, че е далеч по-лесно да управляваш в свръхголяма коалиция. Едни и същи пет партии са на власт от дванайсет години. Спомняш си, че преди време си обмислял дали да не станеш член на една от тях, но членският внос от пет хиляди лева годишно те е разубедил.

Поглеждаш към протестиращите - лицата им са уморени. Косите на повечето също като твоите са започнали да посивяват или са побелели. Около някои от бабите се виждат деца, но хора на средна възраст почти няма. По плакатите – искания за работа и борба с корупцията. Някои от тях с правописни и граматически грешки. По близките пейки – пенсионери, бездомници и няколко новопристигнали бежанци.


Последните двайсет години са били тежки за целия свят. Новинарските емисии изобилстват от истории: граждански войни, поредна акция на общата европейска система за наблюдение на границите (убити са трийсет и двама); супертайфун, отнел живота на 15 000; китайски инвеститори придобили голяма американска компания за безалкохолни напитки.

У дома правителството излиза от една микрокриза и влиза в друга. Някога тези кризи са ставали повод за немалки протести, но това е било, преди билбордовете да бъдат снабдени с биометрични сензори. В началото рекламодателите са твърдели, че ти спестяват време и енергия, защото ти показват само реклама, която наистина би те заинтригувала. Но сега знаеш, че са те прецакали – продали са данните ти на правителството. Така всеки път, когато минаваш покрай някой билборд, той отчита името, финансова ти история и здравословното ти състояние. А това е довело до слухове за изгубили работата си или неуспели да се снабдят с медикаменти протестиращи и съответно до осуетяване на повечето големи протести.

Поглеждаш към телефона си. Не можеш да си позволиш новия P-27, да не говорим за най-новия P-28. Очакваш обаждане от дъщеря си, която живее в Шанхай, така че трябва да откриеш някое усамотено място. Като повечето си приятели и тя е заминала да следва в чужбина и повече не се е върнала. Иска ти се да я прегърнеш, както си правел, когато е била мъничка. Но макар с най-новите джетове Шанхай да е на четири часа, цените на билетите са безумни.



Разсъждаваш за ситуацията, в която се намираш. Знаеш, че живееш в демократично общество, защото си упражнил правото си на глас на последните избори. Но нямаш усещането, че от това има смисъл, защото си го направил с надеждата да спечелиш 13-а заплата от изборната лотария. Можеш да работиш където си поискаш, ако, разбира се, имаш връзките, за да си осигуриш това. Имаш свободата да мислиш за каквото ти хрумне, но по-добре да не е на висок глас. Можеш да протестираш – стига да е на официално обозначените за това места. Би могъл дори да емигрираш, но на повечето места търсят по-млади хора, а и компютърните ти умения са изостанали с повече от година от днешните технологии; а емиграцията и тя не става без пари.

Питаш се как се стигна дотук. Спомняш си лицето на някакъв TEDx тип, който говореше за рухването на гражданското доверие и представителната демокрация. Връщаш се към един от курсовете в университета и онзи политически философ... как му беше името... Констант. Тогава се справи добре на изпита, защото беше наизустил конспекта. В една от книгите на Констант се говореше за личната и политическата свобода. Личната свобода означава човек да може да прави каквото поиска – това ти харесваше. Политическата свобода не ти беше толкова интересна. При нея ставаше въпрос за необходимото усилие заедно да се решава кое е добро за всички нас, не просто за някои от нас. Спомняш си предупреждението на Констант, че ако не намираме време и енергия, за да бъдем политически активни, някой друг ще го направи вместо нас.

Спомняш си, че през 2013 на протестите разни хора говореха колко е важно представителната демокрация в България най-после да заработи. Казваха, че изпитанието, пред което е изправена страната, не е уникално. И други страни имаха подобни проблеми. И други хора се бяха отчуждили от правителствата, президентите, партиите и министър-председателите си и отказваха да се ангажират пряко с политически въпроси. Беше много по-лесно просто да си ходиш на работа или да потърсиш развлечение, вместо да си блъскаш главата как да накараш правителството да заработи по-добре, да действа по-разумно и по-открито, след което да се опиташ да го направиш.

Но тогава това не ти изглеждаше важно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Стари 20 72 Стари 20

Какво изчезна и се появи през изминалите две десетилетия

10 дек 2013, 21989 прочитания

5 Всяка медия, която няма дигитална стратегия, е обречена на забвение

Андон Балтаков, старши директор бизнес операции в CNN Digital, пред "Капитал"

2 дек 2013, 5672 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Нови 20" Затваряне
Младежотресението: Защо това е само началото

Тяхната борба е да заменят усещането за безнаказаност, с чувство на отговорност

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Изкуството, майна

Нощта на музеите и галериите се завръща в Пловдив (13-15 септември) със силно международно участие