С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 11 ное 2013, 14:00, 7312 прочитания

Младежотресението: Защо това е само началото

Тяхната борба е да заменят усещането за безнаказаност, с чувство на отговорност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Статията е част от юбилейния брой на "Капитал" "Нови 20", в който решихме да погледнем какво ще се случва през следващите 20 години. Попитахме хора с различна история и визия, които мислят добре, работят здраво и говорят честно. Досега ви представихме текстовете на политолога Иван Кръстев, икономиста Стив Ханке и доцента по политики и международни отношения Робърт Филипс. През следващите дни ще можете да прочетете визиите за предстоящите две десетилетия на полския дисидент Адам Михник, писателя Георги Господинов, дипломата Джонатан Алън, културолога Владислав Тодоров и други.
 
Визитки



Сърджа Попович и Яна Бюрер Тавание са част от голямата общност "Млади глобални лидери" на Световния икономически форум. Стипендианти са на TED и също така попаднаха в радара на списание Wired, при това в списъка им с умни хора, които ще променят света. Яна е активист на тема човешки права, а също и забележителен журналист, дългогодишен редактор в "Капитал". Сърджа e социален активист, изпълнителен директор на базирания в Белград Център за мирни действия и стратегии (Canvas). Но и един от студентите в университета в Белград, които през 1998 г. основават "Отпор" – политическо движение, чиято цел е да свали Свободан Милошевич от власт – не чрез речи и маршове, а чрез уличен театър и ирония.
Младежката безработица вече над десетилетие е скелетът в гардероба на политиците, които все обещаваха да се справят с нея по време на кампаниите си, а после я замитаха под килима.
През декември 2010 г. светът видя началото на рязка социална промяна, която промени трайно лицето на политиката в Близкия изток и повлия на езика на дебата в държавите, които се опитваха да избегнат същата съдба. През 2011 г. бяхме в апогея на Арабската пролет, последвана скоро от протестни вълни от недоволни и разочаровани младежи в цяла Европа и САЩ. Въстанията в Бразилия, Турция и България оглавиха недоволството през 2013. Основната характеристика на всички тези протести е, че от началото си те бяха ненасилствени и движени от млади градски хора. Въпреки че предизвикаха подигравки, провокации и дори насилие в отговор, стратегията им продължи да бъде за ненасилие. Наричаме този феномен младежотресение (от англ. език youthquake - бел. ред.), или с още по-цветното, заето от фентъзи книгите на Дж. Р. Р. Толкин - "възходът на хобитите". Тъй като в голямата си част хората в сърцето на протестите не бяха "обичайните заподозрени", когато става дума за социално влияние – а това, което наричаме обикновени хора.
 
От опита ни с ОТПОР, студентското движение, което мобилизира сърбите да се борят срещу опита на Милошевич да открадне гласове по време на националните избори през 2000 г., все още си спомняме огромната роля, която младите имаха по време на "цветните революции", които разтърсиха Източна Европа и Кавказ и свалиха закрепостени диктатори като Слободан Милошевич. Но защо са толкова важни младежите в репортажите и анализите на сегашните протести? "Революцията" традиционно се свързва със страстни интелектуалци, които вдъхновяват потиснатите маси на селяни и работници да въстанат срещу оковите на потисничеството и мизерията. Революциите не се характеризират с днешните координирани вълни на студенти без лидери, които носят мобилни телефони. Което означава, че преди да скочим с главата напред в бъдещето на активизма, трябва да анализираме контекста, в който се оформи гневът на последните бури на активизъм.

Младежите казаха: Искат си бъдещето обратно


Според Световния икономически форум от 7.1 млрд. души на планетата, 1.2 млрд. са на възраст между 15 и 24 години.  И населението ще продължи да нараства в развиващите се държави, където в момента живеят 87% от световната младеж. Това е проблем, тъй като те представляват 40% от безработните по света и през 2011, ключовата година на глобалния протест, беше три пъти по-вероятно те да бъдат безработни от техните по-големи връстници. Повече от една трета от младежите в Арабския свят са без работа (26.5% в Близкия изток и 27.9% в Северна Африка), като Европа и Северна Америка не изостават много с 21.4% в ЕС, 17.6% в държавите извън ЕС, и 17.4% в САЩ и Канада. Но не младежката безработица сама по себе си предизвиква вълните на разочарование, които виждаме днес. Младежката безработица вече повече от десетилетие е скелетът в гардероба на политиците, които все обещаваха да се справят с нея по време на кампаниите си, а после я замитаха под килима по време на мандатите си. Тук, в Европа особено, това не е новина.

Това, което предизвиква отчаянието на младежите днес е фактът, че когато бяха в училище, им се обещаваше, че ако получат добро висше образование и ако се трудят усърдно, ще се закрепят на стабилна (и високоплатена) работа. А вместо това се озоваха в среда, в която или няма търсене за уменията им, защото компаниите просто не наемат хора, или в която компаниите ги принуждават да правят дълги стажове или ги наемат на временни места само за да ги освободят, преди да поискат по-трайни ползи. През 2010 например 42.1% от младите европейски работещи бяха на временни договори, на нестабилни работни места много под квалификациите им. Тези поразителни числа дават перфектната перспектива защо учениците и студентите са по-голямата част от активистите днес: те нямат надежда за своето бъдеще.

В авторитарни общества (а и не само там) като Египет и Тунис това допълнително се утежнява от циничната представа за техните правителства като непоправимо корумпирани, безчувствени към нуждите на хората и представителни само за определена група от интереси. В по-демократичните общества, както и в по-двусмислени системи с авторитарни елементи, също е налице тежък оттенък на гняв, насочен към либералния капитализъм, присъстващ в политическия дискурс. Това е особено валидно за места, където демократично избрани лидери предлагат козметични решения за обществените несправедливости. Преди два месеца например бразилското правителство оттегли първоначалните си планове за вдигане на цената на автобусните билети (това беше искрата, която запали вълната от обществен гняв), за да успокои демонстрантите, въпреки че протестите вече се бяха превърнали в генерална критика на корупцията на правителството и неговото пренебрежение към по-долните слоеве на обществото.



Две години преди това по на север движението Occupy Wall Street заяви, че целта им е да наложат по-голяма отчетност и прозрачност на борсите, големите корпорации, банките, настоявайки да спрат да обслужват интересите на "единия процент" за сметка на всички останали. На много американци им писна от очевидно единната инициатива на демократи и републиканци да приоритизират спасяването на банките, въпреки че хиляди работници останаха без работа в цялата страна.

Дали в демокрация или в диктатура това, което превръща революцията на няколко студенти на улицата в масово недоволство, е, когато срещу първите протестиращите видимо се упражни агресия, полицейска бруталност или такава от лоялни поддръжници на съществуващия ред. Това не само изпраща сигнал, че правителството не иска да слуша, но и че също така е склонно да атакува собствените си граждани, за да запази омразното статукво.

Настоящите масови протести в България са с фокус срещу олигархията и ширещата се корупция, отравяща българския политически пейзаж, символизирана от абсурдното назначение (след това оттеглено от парламента) на Делян Пеевски, медиен могул със спорна репутация, като председател на ДАНС. Пеевски обаче е само симптом за злокачественото образувание, разпростряло се върху органите на българската политика. Медийната група, управлявана от Делян и майка му Ирена Кръстева, контролира шест от дванадесетте най-големи вестника, както и дистрибуцията на преса и цифрова телевизия. Тя се подкрепя от Корпоративна търговска банка, за която се твърди, че е повлияла на решението за избор на Пеевски като председател на ДАНС. Тази явна злоупотреба с политическа власт доведе до политическия разгром, който България преживява. Повече от 130 дни хиляди българи, повечето млади и образовани, превземат улиците на протест. Тяхното послание към новоизбраното правителство на Пламен Орешарски е ясно и силно – "Оставка". Но визията им минава отвъд това – да покажат на една арогантна и самонадеяна политическа класа, че корупцията, престъпността, сенчестите връзки между бизнес, медии и политика, няма да бъдат толерирани вече. Добре дошли в нова, по-политически активна България: България на търсенето на отговорност.

Сегашните ненасилствени обществени вълнения представляват широка и включваща коалиция от хора, обединени в съгласието си, че системата е счупена и тяхното бъдеще е пропиляно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Стари 20 72 Стари 20

Какво изчезна и се появи през изминалите две десетилетия

10 дек 2013, 22232 прочитания

Всяка медия, която няма дигитална стратегия, е обречена на забвение 5 Всяка медия, която няма дигитална стратегия, е обречена на забвение

Андон Балтаков, старши директор бизнес операции в CNN Digital, пред "Капитал"

2 дек 2013, 6893 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Нови 20" Затваряне
Училището на бъдещето

Какво да променим в образователната система

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Порто, Сиза и Елиасон

Музеят Serralves в Порто отбелязва своята 20-годишнина с изложби на архитекта Алваро Сиза и на артиста Олафур Елиасон

Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10