Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
43 12 ное 2013, 9:00, 24329 прочитания

Училището на бъдещето

Какво да променим в образователната система

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Статията е част от юбилейния брой на "Капитал" "Нови 20", в който решихме да погледнем какво ще се случва през следващите 20 години. Попитахме хора с различна история и визия, които мислят добре, работят здраво и говорят честно. Досега ви представихме текстовете на политолога Иван Кръстев, икономиста Стив Ханке, доцента по политики и международни отношения Робърт Филипс и активистите Сърджа Попович и Яна Бюрер Тавание. През следващите дни ще можете да прочетете визиите за предстоящите две десетилетия на полския дисидент Адам Михник, писателя Георги Господинов, дипломата Джонатан Алън, културолога Владислав Тодоров и други.
Национална мрежа за децата е мрежа от НПО, работещи в сферата на децата и семействата.
Представете си Алекс. Той ходи на училище с желание. Знае, че ако иска да има хубава професия и да живее добре, има нужда от подготовка. Благодарен е на учителите, които го мотивират и уважават. Предметите са му интересни, любознателен е и иска да се развива. Това е почти невъзможно днес в България.

Оценяването, зазубрянето, попълването на графи в дневника и механичното следване на учебни програми няма връзка с това, от което Алекс реално ще има нужда в живота. Училището днес не е за него, защото той е над средното ниво. Както не е и за тези, които не могат да достигнат това ниво.


Сега да поговорим за Иван. Той ходи на училище, за да не го изключат. Не носи учебници в раница, стига му само смачканата тетрадка в задния му джоб. По време на час си разменя съобщения по мобилния телефон със съученици от съседните класове, играе карти, слуша музика и рядко участва. Иван е будно, любопитно момче. Интересува се от компютърни игри, обича да рисува и да мисли сценарии. Мечтае някой ден да създаде игра. Учителите нямат представа за интересите му.

Днес учениците в България са умни, имат много различни интереси, знаят откъде да търсят ресурси, постоянно са в интернет, получават огромен поток от информация. Това, което търсят, го няма в училище. Учениците на бъдещето посещават училище от миналото.

В България от няколко години все по-усилено се говори за образователна реформа, правят се различни предложения за промени, но те са частични и недостатъчни. Основният въпрос, на който трябва да получим отговор, е защо искаме промяна и каква е мисията на образованието в XXI век.



Училището преди и сега

Още от миналото училището е парадигма на властта, там комуникацията тече еднопосочно – от учителите към учениците, като от последните се изисква подчинение, послушание, а целта е уеднаквяване на децата. Механично се натрупват знания, няма примери и лични истории. Самостоятелното мислене, любопитството, търсенето на информация извън учебниците и работата в екип са на заден план.

Ролята на учителя основно е директивна и се основава на властта, с изявени предпочитания към мотивираните, активни ученици и пренебрегване на онези деца, които се нуждаят от повече внимание и усилия. В резултат учениците бързо губят желание и се демотивират. Сами започват да вярват, че са "слаби" ученици и няма смисъл да полагат усилия. По данни на Националния статистически институт (НСИ) от общо 781 665 учещи през учебната 2010-2011 година 18 766 са напуснали училище. По данни на Eurostat за 2009 г. функционално неграмотните ученици на възраст до 15 години в България са 41%. Това нарежда страната ни на първо място по функционална неграмотност в ЕС.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Стари 20 72 Стари 20

Какво изчезна и се появи през изминалите две десетилетия

10 дек 2013, 22315 прочитания

Всяка медия, която няма дигитална стратегия, е обречена на забвение 5 Всяка медия, която няма дигитална стратегия, е обречена на забвение

Андон Балтаков, старши директор бизнес операции в CNN Digital, пред "Капитал"

2 дек 2013, 7026 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Нови 20" Затваряне
Деца, пазете се от хора, които имат всички отговори

Полският дисидент и публицист Адам Михник пред "Капитал"

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10