Училището на бъдещето

Илюстрация Увеличаване Автор: Антония Тилева Смаляване

Статията е част от юбилейния брой на "Капитал" "Нови 20", в който решихме да погледнем какво ще се случва през следващите 20 години. Попитахме хора с различна история и визия, които мислят добре, работят здраво и говорят честно. Досега ви представихме текстовете на политолога Иван Кръстев, икономиста Стив Ханке, доцента по политики и международни отношения Робърт Филипс и активистите Сърджа Попович и Яна Бюрер Тавание. През следващите дни ще можете да прочетете визиите за предстоящите две десетилетия на полския дисидент Адам Михник, писателя Георги Господинов, дипломата Джонатан Алън, културолога Владислав Тодоров и други.

Национална мрежа за децата е мрежа от НПО, работещи в сферата на децата и семействата.

Представете си Алекс. Той ходи на училище с желание. Знае, че ако иска да има хубава професия и да живее добре, има нужда от подготовка. Благодарен е на учителите, които го мотивират и уважават. Предметите са му интересни, любознателен е и иска да се развива. Това е почти невъзможно днес в България.

Оценяването, зазубрянето, попълването на графи в дневника и механичното следване на учебни програми няма връзка с това, от което Алекс реално ще има нужда в живота. Училището днес не е за него, защото той е над средното ниво. Както не е и за тези, които не могат да достигнат това ниво.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Сега да поговорим за Иван. Той ходи на училище, за да не го изключат. Не носи учебници в раница, стига му само смачканата тетрадка в задния му джоб. По време на час си разменя съобщения по мобилния телефон със съученици от съседните класове, играе карти, слуша музика и рядко участва. Иван е будно, любопитно момче. Интересува се от компютърни игри, обича да рисува и да мисли сценарии. Мечтае някой ден да създаде игра. Учителите нямат представа за интересите му.

Днес учениците в България са умни, имат много различни интереси, знаят откъде да търсят ресурси, постоянно са в интернет, получават огромен поток от информация. Това, което търсят, го няма в училище. Учениците на бъдещето посещават училище от миналото.

В България от няколко години все по-усилено се говори за образователна реформа, правят се различни предложения за промени, но те са частични и недостатъчни. Основният въпрос, на който трябва да получим отговор, е защо искаме промяна и каква е мисията на образованието в XXI век.



Училището преди и сега

Още от миналото училището е парадигма на властта, там комуникацията тече еднопосочно – от учителите към учениците, като от последните се изисква подчинение, послушание, а целта е уеднаквяване на децата. Механично се натрупват знания, няма примери и лични истории. Самостоятелното мислене, любопитството, търсенето на информация извън учебниците и работата в екип са на заден план.

Ролята на учителя основно е директивна и се основава на властта, с изявени предпочитания към мотивираните, активни ученици и пренебрегване на онези деца, които се нуждаят от повече внимание и усилия. В резултат учениците бързо губят желание и се демотивират. Сами започват да вярват, че са "слаби" ученици и няма смисъл да полагат усилия. По данни на Националния статистически институт (НСИ) от общо 781 665 учещи през учебната 2010-2011 година 18 766 са напуснали училище. По данни на Eurostat за 2009 г. функционално неграмотните ученици на възраст до 15 години в България са 41%. Това нарежда страната ни на първо място по функционална неграмотност в ЕС.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Училището утре"