Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
43 12 ное 2013, 9:00, 24336 прочитания

Училището на бъдещето

Какво да променим в образователната система

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Статията е част от юбилейния брой на "Капитал" "Нови 20", в който решихме да погледнем какво ще се случва през следващите 20 години. Попитахме хора с различна история и визия, които мислят добре, работят здраво и говорят честно. Досега ви представихме текстовете на политолога Иван Кръстев, икономиста Стив Ханке, доцента по политики и международни отношения Робърт Филипс и активистите Сърджа Попович и Яна Бюрер Тавание. През следващите дни ще можете да прочетете визиите за предстоящите две десетилетия на полския дисидент Адам Михник, писателя Георги Господинов, дипломата Джонатан Алън, културолога Владислав Тодоров и други.
Национална мрежа за децата е мрежа от НПО, работещи в сферата на децата и семействата.
Представете си Алекс. Той ходи на училище с желание. Знае, че ако иска да има хубава професия и да живее добре, има нужда от подготовка. Благодарен е на учителите, които го мотивират и уважават. Предметите са му интересни, любознателен е и иска да се развива. Това е почти невъзможно днес в България.

Оценяването, зазубрянето, попълването на графи в дневника и механичното следване на учебни програми няма връзка с това, от което Алекс реално ще има нужда в живота. Училището днес не е за него, защото той е над средното ниво. Както не е и за тези, които не могат да достигнат това ниво.


Сега да поговорим за Иван. Той ходи на училище, за да не го изключат. Не носи учебници в раница, стига му само смачканата тетрадка в задния му джоб. По време на час си разменя съобщения по мобилния телефон със съученици от съседните класове, играе карти, слуша музика и рядко участва. Иван е будно, любопитно момче. Интересува се от компютърни игри, обича да рисува и да мисли сценарии. Мечтае някой ден да създаде игра. Учителите нямат представа за интересите му.

Днес учениците в България са умни, имат много различни интереси, знаят откъде да търсят ресурси, постоянно са в интернет, получават огромен поток от информация. Това, което търсят, го няма в училище. Учениците на бъдещето посещават училище от миналото.

В България от няколко години все по-усилено се говори за образователна реформа, правят се различни предложения за промени, но те са частични и недостатъчни. Основният въпрос, на който трябва да получим отговор, е защо искаме промяна и каква е мисията на образованието в XXI век.



Училището преди и сега

Още от миналото училището е парадигма на властта, там комуникацията тече еднопосочно – от учителите към учениците, като от последните се изисква подчинение, послушание, а целта е уеднаквяване на децата. Механично се натрупват знания, няма примери и лични истории. Самостоятелното мислене, любопитството, търсенето на информация извън учебниците и работата в екип са на заден план.

Ролята на учителя основно е директивна и се основава на властта, с изявени предпочитания към мотивираните, активни ученици и пренебрегване на онези деца, които се нуждаят от повече внимание и усилия. В резултат учениците бързо губят желание и се демотивират. Сами започват да вярват, че са "слаби" ученици и няма смисъл да полагат усилия. По данни на Националния статистически институт (НСИ) от общо 781 665 учещи през учебната 2010-2011 година 18 766 са напуснали училище. По данни на Eurostat за 2009 г. функционално неграмотните ученици на възраст до 15 години в България са 41%. Това нарежда страната ни на първо място по функционална неграмотност в ЕС.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Стари 20 72 Стари 20

Какво изчезна и се появи през изминалите две десетилетия

10 дек 2013, 22317 прочитания

Всяка медия, която няма дигитална стратегия, е обречена на забвение 5 Всяка медия, която няма дигитална стратегия, е обречена на забвение

Андон Балтаков, старши директор бизнес операции в CNN Digital, пред "Капитал"

2 дек 2013, 7026 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Нови 20" Затваряне
Деца, пазете се от хора, които имат всички отговори

Полският дисидент и публицист Адам Михник пред "Капитал"

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10