Деца, пазете се от хора, които имат всички отговори
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Деца, пазете се от хора, които имат всички отговори

Като всеки по-интересен човек, Адам Михник е изтъкан от противоречия.

Деца, пазете се от хора, които имат всички отговори

Полският дисидент и публицист Адам Михник пред "Капитал"

17093 прочитания

Като всеки по-интересен човек, Адам Михник е изтъкан от противоречия.

© Sławomir Kamiński


Статията е част от юбилейния брой на "Капитал" "Нови 20", в който решихме да погледнем какво ще се случва през следващите 20 години. Попитахме хора с различна история и визия, които мислят добре, работят здраво и говорят честно. Досега ви представихме текстовете на политолога Иван Кръстев, икономиста Стив Ханке, доцента по политики и международни отношения Робърт Филипс и активистите Сърджа Попович и Яна Бюрер Тавание. През следващите дни ще можете да прочетете визиите за предстоящите две десетилетия на писателя Георги Господинов, дипломата Джонатан Алън, културолога Владислав Тодоров и други.
Ако преходът се беше провалил, щяхме да намерим много причини за това, а сега е трудно да открием аргументите защо сме успели.

Демокрацията е непрекъснато заплашвана и трябва непрекъснато да се защитава и позицията "това не ме засяга" не е продуктивна.

Като се има предвид, че първото задържане на Адам Михник от властите става малко след като той навършва 18 години, а по собствените му признания между 1965 и 1989 г. той губи бройката на арестите, главният редактор на "Газета виборча" сега звучи доста небунтарски. "След 20 години искам да сме като Бенелюкс." На вметката, че това е малко бюргерско желание за ляв интелектуалец, който може да изкара извън кожата си Владимир Путин и да размаха среден пръст на всеки, с изключение може би на папата, публицистът отговаря: "Това е просто човешко желание за по-добър живот. За да можеш да живееш праведно и почтено, трябва да имаш подходящ стандарт на живот."

Радикалният борец за бюргерски живот

Михник е поляк с еврейски корени (както той сам се определя), син на предвоенни комунисти, оцелели по време на окупацията на Полша (но по-голямата част от роднините му загиват в Лвов), видели след това реалното лице на социализма и станали негови противници. За него търсенето на компромис и съгласие и по възможност избягването на всякакви революции е в кръвта. Един от големите успехи на Полша, казва той още в средата на 90-те години, е, че страната е станала скучна за западните журналисти.

Като всеки по-интересен човек той е изтъкан от противоречия. При Михник те често стигат да крайности, които му създават врагове навсякъде. Даже и в България. През 1993 г. той е твърдо за президента Желю Желев и се скарва с вече покойната Блага Димитрова (и по време на появата с във "Всяка неделя" показва среден пръст на горящите в "Града на истината" "Фашизмът" на Желев). "Като всяко чудовище аз имам две лица – едното е главен редактор на "Газета виборча", другото е приятел на Желю Желев", казва тогава в интервю за "Стандарт" Михник. Борецът срещу комунистическия режим бързо скъсва с Лех Валенса, лидерът на "Солидарност" (защото бил непоправим и националист), по-късно води нормален диалог с ген. Войчех Ярузелски, който през 1981 г. въвежда военното положение в Полша и го праща в затвора. А след това обявява левия президент Александър Квашневски, които разводни лустрационните закони в Полша, за почти образцов.

Тези крайности обаче печелят и уважение, защото Михник винаги заема принципна позиция, поне според своите разбирания. От върл противник на режима на Аугусто Пиночет в Чили той се превръща в негов защитник, поне що се отнася до опитите той да бъде съден в Европа. Логиката му е, че само чилийците могат да направят това и ако не са сложили бившия диктатор на съдебната скамейка, те са преценили, че това е част от компромиса и помирението в страната.

Михник е автор на схемата за споделяне на властта – президентът ваш, премиерът наш, която позволи на Полша от средата на 1989 г. плавно да премине от тоталитарно към демократично управление (докато Николае Чаушеску призоваваше по румънската телевизия за намеса Варшавския договор). Полската кръгла маса и споделянето на властта по-късно бяха репликирани и в България (Желев президент, но Луканов премиер) - нещо, което често се определя като колаборация между СДС и БСП, отровила прехода в България.

Животът извън затвора може да бъде тежък

"Най-лошото на комунизма е това, което следва след него" е една от емблематичните фрази на Михник. Току-що изпеченият политик казва това още в началото на 90-те и познава. Източноевропейските страни са социално и политически опустошени и вакуумът на прехода ражда какво ли не, но не и надеждата за честно и уредено общество.

Усещането за несправедливост Михник обяснява със синдрома на освободения затворник, който за кратко се радва на птичките и слънцето, но после установява, че няма къде да живее или работи. "Падането на Берлинската стена донесе чувството за елементарната свобода, обаче премахна чувството за сигурност и безопасност. Това започна да поражда отчаяние и фрустрации."

Това усещане за безтегловност е засилено от пропадането на комунистическата държава, на чието място не се е появява социалната държава като коректив на пазара.

Въпреки това Михник е оптимист за случилото се в последните три десетилетия. "Полша никога не е била в по-добра ситуация в последните 300 години", казва той преди време. Сега допълва: "Ако преходът се беше провалил, щяхме да намерим много причини за това, а сега е трудно да открием аргументите защо сме успели."

Позицията "това не ме засяга" е опасна

Преди няколко месеца в интервю за "Шпигел" Михник каза, че демокрацията не е само за красивите и умните. Това естествено веднага резонира в България и противниците на протестите в страната видяха оправдание на своята теза, че те са безцелни и рушат демократичния ред. Това роди поредната контрареакция срещу Михник (това, че не сте я чули, означава не само, че не четете в. "Култура", но и че интелектуалният дискурс в България съвсем се провинциализирал), който е подозиран от много десни интелектуалци в България, че всъщност е борец за статуквото.

Контекстът на Михник обаче беше съвсем друг. Това е старата му теза, че дори да не харесваш някого, например Лех Валенса, щом той е демократично избран, трябва да се подчиняваш на процедурите. Нищо повече – нито критика на протестиращите, нито пък подкрепа на управляващите в България.

Михник по принцип отказва да говори за България, тъй като не следи процесите в страната. "Газета виборча" няма кореспондент в региона отдавна, а и ролята на "България като единствена крепост на разума на Балканите" отдавна е отминала. Сега той предпочита да коментира Украйна, Италия или Русия.

Затова уточнявам въпроса: какво правим, ако изборите са само фасада за задкулисно управление, въпреки че знам какво е мнението му – опитът за търсене на "тайните сили" е първата стъпка към лова на вещици, а журналистиката е тази, която трябва да прави тайното явно. "За да няма такава потьомкинска демокрация, просто не трябва да се избират хора и партии, които позволяват това", отговаря накратко той. "Затова сме и ние, независимите медии, за да гледаме в ръцете на политиците."

В същото време в последните няколко години Михник се е концентрирал върху феномена на "пълзящото превземане" на демокрацията, когато тя става само формален костюм на откровено авторитарни управления като това в Русия, опитите за реплика в Унгария или бутафорната медиатура на Силвио Берлускони.

"Демокрацията е непрекъснато заплашвана и трябва непрекъснато да се защитава, казва той, и позицията "това не ме засяга" не е продуктивна."

Това е едно от типичните и само на пръв поглед противоречиви твърдения на Михник – от една страна, трябва да спазва демократичният ред и да се признава изходът от изборите, но от друга, ако демокрацията е заплашена, никой не трябва да стои със скръстени ръце. Въпросът е да се прецени заплахата и реакцията да е адекватна. "Наше задължение е да се караме с тоталитаризма, но не трябва да превръщаме караницата в инструмент", казва той преди няколко години. Михник винаги е бил срещу постоянното дисидентство, чиято единствена цел е да се бунтува. В същото време той отхвърля и позицията на всички онези, които обичат да стоят отстрани и само да си намират основания да не подкрепят по-смелата гражданска позиция, тъй като тя била "контрапродуктивна". През 1973 г. той пише: "Реалистичното" мислене в политиката често се разминава с материалната действителност." Поводът за тези думи са полският шовинизъм, който вижда в Солженицин "реакционен славянофил", но не и човека, борец срещу тоталитарната система. Сляпата антируска омраза пречи да се види какво става под привидното. Нещо подобно на случващото се и у нас, когато много хора предпочитат да гледат на протеста като нереалистичен, обслужващ нечии други интересни, а не виждат създаването на новата, много по-информирана и критична обществена нагласа към политиката и обществените проблеми.

Михник обаче предупреждава: "Нека не търсим някакво гениално решение на проблемите на демокрацията." Той е много чувствителен на тема универсални решение, защото това му напомня за всяка тоталитарна идеология или революция, която обещава светло бъдеще.

Съпротивата според него обаче трябва да е чрез ограмотяване. "Това също е борба", казва бившият дисидент, прекарал три години по затворите. Свободна перифраза на неговите думи сигурно би звучала нещо като "ако искат красивите и умните да печелят избори, в крайна сметка някой трябва да възприеме идеите им".

Няма място за старите идеологии

Михник не се притеснява от разпадането на традиционното идеологическо деление. "Какво сега, да съжаляваме за бонапартистите ли?" Левицата си е отишла, защото нейните цели са вече изпълнени. Десницата пък е възприела много от културните ценности на лявото, смята той. На практика сега има една мейнстрийм партия, която обаче отваря пространството за всякакви радикални движения, националисти и антисемити (само преди няколко месеца лекция на Михник беше прекъсната от привърженици на крайнодясна полска организация).

"Всъщност бъдещета идеологическа битка ще е между привържениците на отвореното и затвореното общество, между подкрепящите модерната социална държава и тези, които я отхвърлят и отляво, и отдясно." Концепцията е малко неясна, защото на практика казва, че статуквото е по-добро от всички алтернативи, но не казва как то да бъде подобрено и Михник съзнава това. Полският публицист смята, че ще бъде голямо предизвикателство да устоим това, което сме спечелили в последните години. "Примерно аз ще се боря с всички сили Европейският съюз да не се разпадне."

Какво ще правят децата на копелетата

Още през 1990 г., изморен от постоянните караници в полската политика, Михник казва, че сме "копелетата на комунизма". Тоталитарната система, в която всички решения се взимаха и налагаха отгоре, е лишила homo post-sovieticus от елементарна чуваемост и политическа култура, умението да постига компромис между различните интереси, а езикът не се използва за разбиране, а за унищожение. Наскоро той повтори тази фраза и отново предизвика фурор.

По-важният въпрос обаче е друг. Какво ще правят децата на тези копелета? Научили ли са нещо? "Това е въпрос номер едно. От децата ни зависи как ще изглеждат страните ни." Михник казва, че те трябва да има достатъчно разум поне да запазят Европейският съюз.

"Бих казал им казал да се пазят от тези, които твърдят, че притежават отговор на всички въпроси и знаят как да осигурят щастие. Политиката няма да осигури щастие на хората, може да ги предпази от някои нещастия, но не и да им даде щастие."

Интервюто е взето с помощта на преводача Силвия Борисова

P.S. В хартиеното издание на статията е допусната техническа грешка с името на преводача. Редакцията се извинява на г-жа Борисова за неволната неточност.

Статията е част от юбилейния брой на "Капитал" "Нови 20", в който решихме да погледнем какво ще се случва през следващите 20 години. Попитахме хора с различна история и визия, които мислят добре, работят здраво и говорят честно. Досега ви представихме текстовете на политолога Иван Кръстев, икономиста Стив Ханке, доцента по политики и международни отношения Робърт Филипс и активистите Сърджа Попович и Яна Бюрер Тавание. През следващите дни ще можете да прочетете визиите за предстоящите две десетилетия на писателя Георги Господинов, дипломата Джонатан Алън, културолога Владислав Тодоров и други.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    pruch avatar :-P
    pruch

    Деца, пазете се от хора, които имат всички отговори


    Да се пазиш от "пазители на етническият мир" също върши добра работа.Особенно ако са и хидро-инженери от време на време.

    И въобще за какво пазене иде реч?Видиш ли типове отговарящи на горните описания -трепане.По тия земи само това оправя .И етническият мир -също оправя.

  • 2
    today avatar :-|
    today

    Тая схема не върши работа в българския вариант, след като президента няма никаква власт, бутафорна институция. На всичко отгоре президента Гоце само и само да остане за втори мандат стана посредник за създаването на предишната тройна коалиция, създадена само и единствено с цел осребряване на местата в парламента. И понеже им хареса, направиха всичко възможно да се повтори. Само че държавата вече почна да се разпада.

  • 3
    vse_o6te_jiv avatar :-|
    vse_o6te_jiv

    Много странна статия за ясно ориентирания политичéски вестник Капитал Да не би да си променяте политичéската линия

  • 4
    cobourga avatar :-|
    cobourga

    ТЕ ни бият по убеждение !!!
    По Ленин-ски, Сталин-ски, по Живков-ски или дори по Че Геварски....... СЕГА вече се вижда, каква е разликата между мутро-комунизма на групировката ГЕРБ и комунизЪма на номенклатурата и топ-червената мафия от БСП-ДС !!!!!! ТЕ имат ПАРИ, ресурси, предани хора, ППО - организации, червена омраза в изобилие и милиционерска ЗЛОБА в излишък !!!! И без да бъдат принудени със сила или масови стачки, комунистите ВЛАСТ няма да дадат. Дори България да пропадне !!!!! Прикриватурата също е на тяхна страна. Затова сега ТЕ няма да премахнат и партийните субсидии от 12 лева за глас !!! Защото искат с тези пари да ни репресират и управляват по мафиотски. С насилие, инсинуации, лъжи, полиция, жандармерия и много БОЙ !!! БСП-ДС никога не би се отказала от тези 10 милиона лева годишно !!!!!!! За комунистите парите са като червено знаме – грабят ги с олигархически хъс !!! С наши пари - по нашите глави ........

  • 5
    mitkovasilev avatar :-|
    Митко Василев

    Да се пазим от тия, които ни вменяват вина, също е добър съвет. Приятел тия дни ми напомни една мисъл на Конфуций в този смисъл.

  • 6
    rim avatar :-|
    Рим

    Децата, щом живеят в Бг, да се пазят най-вече от комунистите!

  • 7
    carwindwrclir avatar :-|
    carwindwrclir

    Аз мога да си избирам, на кого да вярвам. Щом 4ервенките са го пуснали толкова пъти, работата му е чиста, колкото на хидроинжинера и агент Пикадили. Nie, dziękuję, spróbuj ponownie!

  • 8
    mmiu avatar :-?
    mmiu

    "...и споделянето на властта по-късно бяха репликирани и в България (Желев президент, но Луканов премиер) - нещо, което често се определя като колаборация между СДС и БСП, отровила прехода в България."
    Интересно как толкова време се заблуждавахме - нямало е никакъв проблем, че СДС и БСП са били в комбина тогава - те са били едно и също. :)

  • 9
    id_1 avatar :-|
    !D !калпав е новия вид Дневник!

    Човекът интересен ,авторът посредствен.
    Цялата статия не отразява а вменява,но явно автора се величае повече от обекта на изследването си и дори не го цитира а тълкува.Илин Станев /за пръв път виждам името му/ се е хванал с нещо по- голямо дори и от самочувствието му,и то го е смазало.

  • 10
    info111 avatar :-|
    info111

    Адам Михник е доста противоречива личност и някои от идеите имислите, които прокламира са в очевидно противоречие.
    Ще отмина случаят с показания среден пръст на протестиращи и причтелството ми с "дисидента" Желев, но самият факт, че го споменава един вид като оправдание оставя доста горчив привкус и някакво усещане за обърканост и неадекватност, ако не и нечистоплътност.
    Впрочем аз си мисля, че посланието му, изведено и като на статията:

    "Деца, пазете се от хора, които имат всички отговори"

    важи с пълна сила и за него и негови мисли, подобно на тази:

    ""Най-лошото на комунизма е това, което следва след него" е една от емблематичните фрази на Михник."

    Аз бих го репликирал тук - зависи кой как си го направи, господин Михник, зависи кой как си го направи.

    И ЗАВИСИ ЗА КОГО, що не вземеш да попиташ например твоят добър приятел Жельо и неговият много добър приятел - всичките "вдини дисиденти" - Ахмед Засран какво ще ти отговорят, а после чуй и хората как ще оценят отговорите им...
    Да тръгнеш с торбичка, плетено пуловерче и няколко лева от месечната ти издръжка от ДС за големия град и след това гордо да се провъзгласиш за милионер, и то в зелено, да "разпределяш порциите в държавата" с "кръговете и обръчите си", да редиш и сваляш с преврати и актини ДС мероприятия правителства...

    Зависи за кого, другарю-господин Михник!
    А нашите деца ти не ги мисли, и колчем ти се случи да минеш покрай тяхм дръж си пръстите в джоба, особено средния!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Стари 20

Стари 20

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK