Саморегулиращият се свят на бъдещето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Саморегулиращият се свят на бъдещето

Саморегулиращият се свят на бъдещето

Как Big Data ще промени нашия живот и разбирането ни за него

5306 прочитания

Един по-различен ирански физик

Когато стане дума за Иран, човек обикновено си представя брадати ислямски фундаменталисти, които поне на думи искат да унищожат САЩ и Държавата Израел. Или пък армия от учени физици, които под зоркото наблюдение на гореспоменатите фанатици се опитват да конструират атомна бомба, известна в тази част на света като "Бомбата на Аллах". Феновете на електронната музика пък вероятно се сещат за световноизвестните диджеи Али Дъбфайър и Шарам, популярни повече с творческия псевдоним Deep Dish. Последните между другото също са следвали ядрена физика...

Сега обаче ще ви разкажем за един друг ирански физик. Неговото име е Таха Ясери и целта му не е да конструира оръжия за масово поразяване. Неговата идея е да анализира огромните масиви от информация в глобалната мрежа (т.нар. Big Data) и на базата на тях да промени качествено нашия живот.

Ясери завършва Факултета по физика в Техническия университет "Шариф", Техеран. След това се мести в Института по теоретична физика към Университета в Гьотинген, Германия, където защитава докторска степен на тема "Спонтанно формиране на модели в комплексни системи". Следващите две години иранският учен прекарва в Университета по технологии и икономика в Будапеща. Там се занимава с изследване на Wikipedia и по-специално със социо-физичните аспекти в общността от редактори, които работят за платформата. Разработката му е фокусирана върху конфликтите в глобалната онлайн енциклопедия и редакционните войни, които тя провокира. Анализирайки големи онлайн информационни масиви, Ясери също така се опитва да разбере динамиката на човешките взаимоотношения, сложността на езика и механизмите, които водят до по-голяма популярност.

В момента иранският учен работи за Интернет института към Оксфордския университет. Основният фокус на изследванията му са онлайн обществата, взаимоотношенията между гражданите и правителствата в глобалната мрежа и структурната еволюция на интернет. Той използва математически модели и анализи на данни, за да изучава количествено социалните системи.
Не искам да обиждам изследователите в социалната сфера, но сравнено с науката и технологиите, начините за опознаването на нашите общества еволюират много бавно.
Статията е част от юбилейния брой на "Капитал" "Нови 20", в който решихме да погледнем какво ще се случва през следващите 20 години. Попитахме хора с различна история и визия, които мислят добре, работят здраво и говорят честно. Всички излезли досега статии от изданието можете да намерите тук.

Използването на социално генерирани големи масиви от данни (т.нар. Big Data), натрупани в резултат на всекидневните ни дейности, e на път да роди нови методи, чрез които да разбираме и предвиждаме колективното поведение на нашето общество. Прилагането на техники, базирани на Big Data, има много широк обхват -  например ще можем да прогнозираме грипни епидемии на базата на публикациите в Twitter, които съдържат думи, имащи отношение към въпросното заболяване. Или пък да разбираме тенденциите, свързани с мобилността на хората, чрез анализ на данните за разговорите им по мобилни телефони. Или пък да оценяваме потенциалния финансов успех на даден филм, като изучаваме статистиките, събрани покрай статиите в Wikipedia за него. Едно нещо свързва всички тези примери: концепцията, че дейността на индивидите на колективно ниво трябва да се осмисли количествено и измеримо, за да могат човешките общества да бъдат разбрани и моделирани в рамка, подлежаща на изчисление.

През последните няколко века желанието на човечеството да опознае заобикалящия свят води до огромен напредък в натрупването на познания. От супер малките елементарни частици до далечните галактики почти нищо не е останало неизследвано. Въпреки големите усилия, които учените полагат, нашето разбиране за самите нас, и по-точно за човешките общества, обаче е изключително наивно. В контраст с огромното развитие на природните науки и технологиите обществата ни все още страдат от един много стар и фундаментален проблем. Социални вълнения, бунтове и престъпления, политически конфликти и войни, икономически кризи, бедност, неравенство и диктатура – това са само няколко примера за обществени явления, които все още не можем да решим. Не искам да обиждам изследователите в социалната сфера, но сравнено с науката и технологиите, начините за опознаване на нашите общества еволюират много бавно.

Големият напредък в областта на природните науки, който се случва през XVII и XVIII век и по-специално в областта на физиката, е резултат най-вече от новата методология на модерната наука, която се базира на експерименти, измервания и количествено моделиране. Само следвайки този принцип, учените са способни да разберат и опишат по много прецизен начин универсалните модели и закони, които предизвикват даден природен феномен. Така, знаейки настоящото състояние на дадена система, в много случаи те могат да предвидят нейното бъдещо поведение.

Обратно на това, при социалните науки извършването на експерименти, близки до реалността, количественото определяне и измерване на техните параметри и осигуряването на математически модел, който да опише емпиричните наблюдения, обикновено са голямо предизвикателство. В много случаи това дори е невъзможно. Как можем да опишем количествено нивото на неудовлетвореност на членовете на едно общество? Как измерваме добротата на дадена личност? Как можем да дефинираме силата на социалното взаимодействие и партньорския натиск? И дори да се научим да правим всичко това, как да наблюдаваме системата непрекъснато и да съхраняваме всички тези параметри при различни условия? Така че дейността на изследователите в социалната сфера се ограничава до качествени описания на наблюдения. Резултатът е, че те нямат никаква възможност адекватно да предвиждат и прогнозират каквото и да било бъдещо поведение на системата.

Една онлайн базирана "Утопия"

Всичко това обаче е на път да се промени! Животът ни започва да се трансформира в дигитален свят, където нашите социални взаимодействия оставят цифров отпечатък. Всекидневните ни социални активности се записват и произвеждат голямо количество данни (или Big Data). При рутинните си действия произвеждаме огромна информация, варираща от финансови операции по онлайн банкиране и електронна търговия, през социална комуникация чрез мобилните ни телефони и социалните мрежи до социално-политически действия, като например например участие в онлайн петиции и кампании.

По-голямата част от тези данни се записват и съхраняват поради най-различни причини: мобилният оператор води статистики за вашата комуникация, за да може да ви издаде сметка, Google пък съхранява думите, които търсите, за да осигури по-адекватни резултати при бъдещо търсене на информация. Amazon анализира вашите покупки, за да може следващия път да ви препоръча по-точно продуктите, от които може да имате нужда, а Facebook запазва информация за like-ове и poke-ове, за да улесни изграждането на социалната ви общност онлайн. Като оставим настрана различните приложения, които записването и анализирането на тези данни има за бизнеса и корпорациите, Big Data ще изиграе много сериозна роля при развитието на зараждащата се "изчислителна" социална наука.

В наши дни популярността на даден политик може да се изследва количествено и да се измери на базата на неговите последователи в Twitter или like-овете под неговите публикации във Facebook. Това е много лесна задача в сравнение с класическите методи, използвани от социалните науки, които се базират на допитвания и въпросници. Учените могат да прогнозират и движението на финансовите пазари, като анализират количеството на търсенията в Google, базирани на дадени думи и словосъчетания. Изследователите са способни дори да предвидят какви ще са постъпленията при премиерата на даден филм на базата на количеството редактирания на статията за него в Wikipedia. Занимаващите се с "изчислителна" социална наука вече дори могат да определят пола на даден човек, анализирайки модела на неговите комуникации.

Най-общо казано, ако изобретяването на телескопа ни осигурява възможност да разберем какво е поведението на галактиките, а използването на микроскопа ни помага да открием лечение за много болести, през настоящия век Big Data ще ни позволи да разбираме много по-добре нашите социални системи. Няма съмнение, че хората са много по-сложно устроени от атомите и дори от планетите и звездите. С помощта на мощните математически инструменти и нашите все по-бързи компютри обаче ние ще сме способни да разкрием и формулираме законите, които управляват човешките общества, и да ги поставим в цифрова рамка.

Лесно е да си представим бъдещите "умни градове", които ще работят на базата на анализ в реално време. Те ще обработват информацията от нашите всекидневни действия. Възможните практически последствия от революцията в сферата на данните са много: например адаптиращи се транспортни системи, които се самоорганизират, така че да оптимизират пътникопотока, по-ефективни здравни услуги, разработени на базата на по-добрата приоритетизация на търсенето и управлението на ресурсите, по-гладко функциониращи и прозрачни финансови модели, както и по-демократични и хоризонтални процеси при създаването на политики, формулирани на базата на подаваните данни.

Технологиите в сферата на Big Data и тяхното използване в "изчислителните" социални науки ще ни позволят да се справяме по-добре със социоикономическите кризи и да намалим последствията от поемането на слепи рискове, базирани на неточни количествени данни и спекулации. Едно нещо обаче е ясно: нашите саморегулиращи се общества на бъдещето със сигурност ще бъдат по-добри места за живеене.

Един по-различен ирански физик

Когато стане дума за Иран, човек обикновено си представя брадати ислямски фундаменталисти, които поне на думи искат да унищожат САЩ и Държавата Израел. Или пък армия от учени физици, които под зоркото наблюдение на гореспоменатите фанатици се опитват да конструират атомна бомба, известна в тази част на света като "Бомбата на Аллах". Феновете на електронната музика пък вероятно се сещат за световноизвестните диджеи Али Дъбфайър и Шарам, популярни повече с творческия псевдоним Deep Dish. Последните между другото също са следвали ядрена физика...

Сега обаче ще ви разкажем за един друг ирански физик. Неговото име е Таха Ясери и целта му не е да конструира оръжия за масово поразяване. Неговата идея е да анализира огромните масиви от информация в глобалната мрежа (т.нар. Big Data) и на базата на тях да промени качествено нашия живот.

Ясери завършва Факултета по физика в Техническия университет "Шариф", Техеран. След това се мести в Института по теоретична физика към Университета в Гьотинген, Германия, където защитава докторска степен на тема "Спонтанно формиране на модели в комплексни системи". Следващите две години иранският учен прекарва в Университета по технологии и икономика в Будапеща. Там се занимава с изследване на Wikipedia и по-специално със социо-физичните аспекти в общността от редактори, които работят за платформата. Разработката му е фокусирана върху конфликтите в глобалната онлайн енциклопедия и редакционните войни, които тя провокира. Анализирайки големи онлайн информационни масиви, Ясери също така се опитва да разбере динамиката на човешките взаимоотношения, сложността на езика и механизмите, които водят до по-голяма популярност.

В момента иранският учен работи за Интернет института към Оксфордския университет. Основният фокус на изследванията му са онлайн обществата, взаимоотношенията между гражданите и правителствата в глобалната мрежа и структурната еволюция на интернет. Той използва математически модели и анализи на данни, за да изучава количествено социалните системи.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    fraxinelle avatar :-|
    fraxinelle

    Big Data за Big Brother. "Смарт" бъдещето, само да не стане пак светло и прекрасно. Като всяка голяма възможност и тази крие множество заплахи.

  • 2
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Проблемът е, че когато човек или група хора се заемат да създават такива системи за саморегулиране то те ще преследват лична изгода от този продукт, следователно за да има полза за човечешкото общество ще трябва да има свободна конкуренция между неограничен брой подобни групи хора за да няма възможност нито една от тях да държи обществото в ръцете си, защото ако има такава възможност то тази група ще го направи заради възможните печалби. Няма случай в който досега една група хора да контролират даден ресурс еднолично и да не са се възползвали от това. Демократичното мислене не е възможно без конкуренция.

  • 3
    mapto avatar :-|
    mapto

    Too much wishful thinking, too little evidence. - това е big data засега.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    e_mil avatar :-|
    tamada

    Аз уважавам смелите хора, но да заявиш, че нищо не е останало неизследвано е прекалено смело, та чак глупаво.
    А количеството редактирания на някоя статия в Wikipedia изобщо не могат да бъдат база за каквото и да било маркетингово проучване.

  • 5
    mapto avatar :-|
    mapto

    Иначе няма да се уморя да рекламирам това, което за мен е най-близкото до big data и вече дава резултат. Представям ви структурираните целеви социални платформи. Разликата с big data е, че при тях данните са събирани доброволно и с определена цел. Заради добрата структура данните са много по-чисти откъм шум и значително по-еднозначна за тълкуване. Предизвикателствата пред този подход са да бъдат мотивирани участниците да допринасят в платформата.
    Ето някои примери, в които аз лично съм въвлечен по един или друг начин:
    https://bulgaria.yrpri.org/ideas/top
    http://www.citeulike.org/user/mapto/article/7359654
    http://cco.ko64eto.com/

  • 6
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Превъзнасянето на саморегулацията, като средство и цел към усъвършенстване в крайна сметка води на практика до манипулация с цел контрол и подчиняване.

    Пример за това е религията, чиято цел е нравствено съвършенство и по-справедлив свят. Нима света е станал, поне малко по-справедлив от както религията е "на въоръжение"? Спорен въпрос! Според мен, само божествата се сменят, не и целта й – регулатор на между класовите съсловия.

  • 7
    ra4ko avatar :-|
    ra4ko

    "Най-общо казано, ако изобретяването на телескопа ни осигурява възможност да разберем какво е поведението на галактиките, а използването на микроскопа ни помага да открием лечение за много болести, през настоящия век Big Data ще ни позволи да разбираме много по-добре нашите социални системи."

    Не съвсем, разработването на по-"мащабируеми" алгоритми ще ни позволява да разбираме социалните системи, Big Data са един вид само галактиките, чието поведение изследваме. Не че в момента не се работи по въпроса де, и сега има страхотни програми за стриймване на големи данни и мощни алгоритми за анализирането им, просто в бъдеще ще стават още по-страхотни. Big Data не са чак толкова абстрактно нещо, доста хора ги използват за съвсем практически задачи и в момента.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Стари 20

Стари 20

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK