С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 24 ное 2013, 9:11, 5041 прочитания

Саморегулиращият се свят на бъдещето

Как Big Data ще промени нашия живот и разбирането ни за него

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Един по-различен ирански физик


Когато стане дума за Иран, човек обикновено си представя брадати ислямски фундаменталисти, които поне на думи искат да унищожат САЩ и Държавата Израел. Или пък армия от учени физици, които под зоркото наблюдение на гореспоменатите фанатици се опитват да конструират атомна бомба, известна в тази част на света като "Бомбата на Аллах". Феновете на електронната музика пък вероятно се сещат за световноизвестните диджеи Али Дъбфайър и Шарам, популярни повече с творческия псевдоним Deep Dish. Последните между другото също са следвали ядрена физика...

Сега обаче ще ви разкажем за един друг ирански физик. Неговото име е Таха Ясери и целта му не е да конструира оръжия за масово поразяване. Неговата идея е да анализира огромните масиви от информация в глобалната мрежа (т.нар. Big Data) и на базата на тях да промени качествено нашия живот.

Ясери завършва Факултета по физика в Техническия университет "Шариф", Техеран. След това се мести в Института по теоретична физика към Университета в Гьотинген, Германия, където защитава докторска степен на тема "Спонтанно формиране на модели в комплексни системи". Следващите две години иранският учен прекарва в Университета по технологии и икономика в Будапеща. Там се занимава с изследване на Wikipedia и по-специално със социо-физичните аспекти в общността от редактори, които работят за платформата. Разработката му е фокусирана върху конфликтите в глобалната онлайн енциклопедия и редакционните войни, които тя провокира. Анализирайки големи онлайн информационни масиви, Ясери също така се опитва да разбере динамиката на човешките взаимоотношения, сложността на езика и механизмите, които водят до по-голяма популярност.

В момента иранският учен работи за Интернет института към Оксфордския университет. Основният фокус на изследванията му са онлайн обществата, взаимоотношенията между гражданите и правителствата в глобалната мрежа и структурната еволюция на интернет. Той използва математически модели и анализи на данни, за да изучава количествено социалните системи.

Не искам да обиждам изследователите в социалната сфера, но сравнено с науката и технологиите, начините за опознаването на нашите общества еволюират много бавно.
Статията е част от юбилейния брой на "Капитал" "Нови 20", в който решихме да погледнем какво ще се случва през следващите 20 години. Попитахме хора с различна история и визия, които мислят добре, работят здраво и говорят честно. Всички излезли досега статии от изданието можете да намерите тук.
Използването на социално генерирани големи масиви от данни (т.нар. Big Data), натрупани в резултат на всекидневните ни дейности, e на път да роди нови методи, чрез които да разбираме и предвиждаме колективното поведение на нашето общество. Прилагането на техники, базирани на Big Data, има много широк обхват -  например ще можем да прогнозираме грипни епидемии на базата на публикациите в Twitter, които съдържат думи, имащи отношение към въпросното заболяване. Или пък да разбираме тенденциите, свързани с мобилността на хората, чрез анализ на данните за разговорите им по мобилни телефони. Или пък да оценяваме потенциалния финансов успех на даден филм, като изучаваме статистиките, събрани покрай статиите в Wikipedia за него. Едно нещо свързва всички тези примери: концепцията, че дейността на индивидите на колективно ниво трябва да се осмисли количествено и измеримо, за да могат човешките общества да бъдат разбрани и моделирани в рамка, подлежаща на изчисление.

През последните няколко века желанието на човечеството да опознае заобикалящия свят води до огромен напредък в натрупването на познания. От супер малките елементарни частици до далечните галактики почти нищо не е останало неизследвано. Въпреки големите усилия, които учените полагат, нашето разбиране за самите нас, и по-точно за човешките общества, обаче е изключително наивно. В контраст с огромното развитие на природните науки и технологиите обществата ни все още страдат от един много стар и фундаментален проблем. Социални вълнения, бунтове и престъпления, политически конфликти и войни, икономически кризи, бедност, неравенство и диктатура – това са само няколко примера за обществени явления, които все още не можем да решим. Не искам да обиждам изследователите в социалната сфера, но сравнено с науката и технологиите, начините за опознаване на нашите общества еволюират много бавно.


Големият напредък в областта на природните науки, който се случва през XVII и XVIII век и по-специално в областта на физиката, е резултат най-вече от новата методология на модерната наука, която се базира на експерименти, измервания и количествено моделиране. Само следвайки този принцип, учените са способни да разберат и опишат по много прецизен начин универсалните модели и закони, които предизвикват даден природен феномен. Така, знаейки настоящото състояние на дадена система, в много случаи те могат да предвидят нейното бъдещо поведение.

Обратно на това, при социалните науки извършването на експерименти, близки до реалността, количественото определяне и измерване на техните параметри и осигуряването на математически модел, който да опише емпиричните наблюдения, обикновено са голямо предизвикателство. В много случаи това дори е невъзможно. Как можем да опишем количествено нивото на неудовлетвореност на членовете на едно общество? Как измерваме добротата на дадена личност? Как можем да дефинираме силата на социалното взаимодействие и партньорския натиск? И дори да се научим да правим всичко това, как да наблюдаваме системата непрекъснато и да съхраняваме всички тези параметри при различни условия? Така че дейността на изследователите в социалната сфера се ограничава до качествени описания на наблюдения. Резултатът е, че те нямат никаква възможност адекватно да предвиждат и прогнозират каквото и да било бъдещо поведение на системата.

Една онлайн базирана "Утопия"

Всичко това обаче е на път да се промени! Животът ни започва да се трансформира в дигитален свят, където нашите социални взаимодействия оставят цифров отпечатък. Всекидневните ни социални активности се записват и произвеждат голямо количество данни (или Big Data). При рутинните си действия произвеждаме огромна информация, варираща от финансови операции по онлайн банкиране и електронна търговия, през социална комуникация чрез мобилните ни телефони и социалните мрежи до социално-политически действия, като например например участие в онлайн петиции и кампании.



По-голямата част от тези данни се записват и съхраняват поради най-различни причини: мобилният оператор води статистики за вашата комуникация, за да може да ви издаде сметка, Google пък съхранява думите, които търсите, за да осигури по-адекватни резултати при бъдещо търсене на информация. Amazon анализира вашите покупки, за да може следващия път да ви препоръча по-точно продуктите, от които може да имате нужда, а Facebook запазва информация за like-ове и poke-ове, за да улесни изграждането на социалната ви общност онлайн. Като оставим настрана различните приложения, които записването и анализирането на тези данни има за бизнеса и корпорациите, Big Data ще изиграе много сериозна роля при развитието на зараждащата се "изчислителна" социална наука.

В наши дни популярността на даден политик може да се изследва количествено и да се измери на базата на неговите последователи в Twitter или like-овете под неговите публикации във Facebook. Това е много лесна задача в сравнение с класическите методи, използвани от социалните науки, които се базират на допитвания и въпросници. Учените могат да прогнозират и движението на финансовите пазари, като анализират количеството на търсенията в Google, базирани на дадени думи и словосъчетания. Изследователите са способни дори да предвидят какви ще са постъпленията при премиерата на даден филм на базата на количеството редактирания на статията за него в Wikipedia. Занимаващите се с "изчислителна" социална наука вече дори могат да определят пола на даден човек, анализирайки модела на неговите комуникации.

Най-общо казано, ако изобретяването на телескопа ни осигурява възможност да разберем какво е поведението на галактиките, а използването на микроскопа ни помага да открием лечение за много болести, през настоящия век Big Data ще ни позволи да разбираме много по-добре нашите социални системи. Няма съмнение, че хората са много по-сложно устроени от атомите и дори от планетите и звездите. С помощта на мощните математически инструменти и нашите все по-бързи компютри обаче ние ще сме способни да разкрием и формулираме законите, които управляват човешките общества, и да ги поставим в цифрова рамка.

Лесно е да си представим бъдещите "умни градове", които ще работят на базата на анализ в реално време. Те ще обработват информацията от нашите всекидневни действия. Възможните практически последствия от революцията в сферата на данните са много: например адаптиращи се транспортни системи, които се самоорганизират, така че да оптимизират пътникопотока, по-ефективни здравни услуги, разработени на базата на по-добрата приоритетизация на търсенето и управлението на ресурсите, по-гладко функциониращи и прозрачни финансови модели, както и по-демократични и хоризонтални процеси при създаването на политики, формулирани на базата на подаваните данни.

Технологиите в сферата на Big Data и тяхното използване в "изчислителните" социални науки ще ни позволят да се справяме по-добре със социоикономическите кризи и да намалим последствията от поемането на слепи рискове, базирани на неточни количествени данни и спекулации. Едно нещо обаче е ясно: нашите саморегулиращи се общества на бъдещето със сигурност ще бъдат по-добри места за живеене.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Стари 20 72 Стари 20

Какво изчезна и се появи през изминалите две десетилетия

10 дек 2013, 22029 прочитания

5 Всяка медия, която няма дигитална стратегия, е обречена на забвение

Андон Балтаков, старши директор бизнес операции в CNN Digital, пред "Капитал"

2 дек 2013, 5690 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Нови 20" Затваряне
Карн Рос: Идва краят на суперсилите и възходът на хората

Независимият дипломат пред "Капитал"

Още от Капитал
Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10