С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
26 26 ное 2013, 9:00, 15160 прочитания

Карн Рос: Идва краят на суперсилите и възходът на хората

Независимият дипломат пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Визитка:

Карн Рос е бил британски дипломат дълги години, активен в Близкия изток, Афганистан и Ирак. Докато не решава да се противопостави публично на официалната британска позиция, че не е имало други алтернативи освен военната намеса на Великобритания в Ирак в периода 1998 - 2002. След този казус Рос основава организацията "Независим дипломат", която се опитва да счупи затворения кръг на дипломацията.
Автор е на книгата "Революция без лидери: как обикновените хора ще вземат властта и ще променят политиката през XXI век".
 
"Аз вярвам в политическото лидерство, което освобождава хората, а не ги контролира."

Европа има нужда от истински дебат за културните, икономическите, обществените последствия от имиграцията.

Свидетели сме на революции без лидери навсякъде по света. В същото време Европа се сблъсква с криза на лидерството, що се отнася до политици. Защо се случва това, да не би да се местим към парадигма, в която вече не са необходими лидери?


- Това, от което не се нуждаем, е институционализирано лидерство, когато лидерите са отделени от хората, които се предполага, че трябва да представляват. Това винаги е проблем в представителната демокрация. А сега става и по-лошо. За проблемите, които най-много ни тревожат – икономическа нестабилност и задълбочаващите се климатични промени – става ясно, че са все повече извън контрола на националните правителства и Европейския съюз. И това предизвиква огромно чувство на неудовлетвореност, на безсилие. И е хроничен проблем, който само ще се задълбочава, ако не се направи нещо. Аз смятам, че единственият изход е хората да участват по-масово във вземането на решения. Колективното взимане на решения е единственият начин да възродим демокрацията. Това ще стане отдолу нагоре. И ще изисква лидерство, но не и лидери в смисъла на такива, които имат власт над другите. Аз вярвам в политическото лидерство, което освобождава хората, а не ги контролира.

Може би имаме нужда от ново определение за това какво е лидер?

- Интересното е, че исторически лидерите, на които сме се възхищавали, не са имали власт над другите. Хора като Мартин Лутър Кинг или Нелсън Мандела. Техният успех беше в това, че освобождаваха хора от репресии. Мисля, че имаме нужда от нов модел, който дава възможност на хората да управляват сами себе си, вместо да ги управлява някой от върха надолу.



Повечето от протестите по света днес се основават на дълбоко недоверие към институциите. Това се възприема като голям проблем за демокрацията. Но наистина ли е? Може би просто имаме нужда от нови обществени правила, върху които да стъпят едни по-различни институции?

- Така е. Аз не съм непременно застъпник за премахването на институциите. Мисля, че някои от тях могат да се реформират, но може би е добре да помислим и за нови институции, които биха заменили настоящите. Институциите са много трудни за реформиране, защото те са съществуващата структура на властта. И не е никак вероятно хората, които ги управляват, да насърчат нещо различно от повърхностна реформа, защото друго би поставило под заплаха властта им. А хората не сдават властта лесно.

Аз вярвам обаче, че процесите на директна демокрация могат да бъдат институционализирани. Когато хората взимат решения за това кои са приоритетите им, като например в Порто Алегре (Бразилия - бел. ред.). Те са доказателство, че може да бъде направено. Не е въздушна кула, а е възможно да организираш тези процеси, които по своята природа са много по-включващи и демократични. Това е пътят за възстановяване на доверието в демокрацията. Дори ако това означава в някаква степен замяна на съществуващите демократични институции.

Основната критика към различните социални движения срещу статуквото по света е, че досега не са произвели политическа алтернатива. Това ли ще е бъдещата им роля според вас?

- Повечето от тези социални движения се характеризират от протеста. Те са протестни движения, независимо дали говорим за Indignados в Испания или за Occupy Wall Street в САЩ. Свидетели сме и на възхода на антиполитическите движения. Т.нар. Чаена партия (Тhe Tea party – бел. ред.) в Щатите е точно това. А също и крайнодесните партии в Европа като "Нова Зора" в Гърция или "Националният фронт" във Франция. Те са на практика изпразнени от политика партии. Партии, които изразяват популярното разочарование от политиката, каквато я познаваме. Тепърва обаче предстои да видим партия или движение, които имат ясен план как да създадем алтернатива. Надявах се, че Occupy ще роди инициативи и ще предложи нови форми на кооперации, на институции, на банки. Всъщност в момента има такъв опит да се създаде Occupy Bank и аз съм част от него. Но едно от нещата, които наблюдавам в движението Occupy, е, че хората всъщност нямат последователна представа за алтернативата. Те просто са много ядосани на статуквото. Но не са образовани за политическите алтернативи.

А виждате ли връзка между възхода на крайните партии като тези в Европа и неспособността на протестните движения да произведат политическа алтернатива?

Мисля, че двете явления идват от сходно място. Появата на т.нар. Чаена партия в САЩ е мотивирана от силно чувство на политическо и икономическо лишаване от права на една намаляваща бяла средна класа. Тя е израз на гняв. Сходни феномени виждаме във Франция и Гърция. Средната класа, която се схваща традиционно като гръбнака на демокрацията, е под огромна заплаха. Стопява се заради глобализацията. Неравенството бързо умножава броя на бедните, докато богатството е концентрирано във все по-малка група от хора. И това изолира една огромна група, на която се осланя демокрацията. Средната класа. Работническата класа, бедните винаги са били лишени от граждански права, изключени от политическия процес. Но демокрацията, а и всяко правителство, зависи от средната класа, за да се запази. Когато комунизмът падна, това се случи отчасти защото средната класа видя, че той не осигуряваше стандарта на живота, който те виждат на други места. Експериментът на Китай с държавния капитализъм ще оцелее само докато изгряващата средна класа се радва на растеж. Забави ли се растежът, изпадне ли в застой, а това ще се случи, техният модел ще се срине.

А защо новите партии във възход са тъкмо крайнодесни, които избиват в расизъм и ксенофобия, явления, от които Европа се опитва да се отърси през последните 50 - 60 години?

Ами, първо, паметта е кратка. Новите поколения нямат опит с война в Европа. Но на второ място има две много значими тенденции, които се случват едновременно. Първата е крайната икономическа несигурност, която вече е всеобхватна и постоянна характеристика на живота. Илюзията за продължаващ растеж и благосъстояние приключи. Хората се чувстват ужасно несигурни и все по-зле. Средните доходи се свиват по целия западен свят. И в същото време се случват най-драматичните вълни от емиграция, които Европа някога е виждала. Огромен брой хора идват и това неизбежно променя обществата значително. За кратък период от време, в рамките на едно поколение. И това идва със своите социални ефекти.

Мисля, че политическият клуб тепърва трябва да признае тези два тренда. Никой политик не признава това, което очевидно се случва в икономически план, а именно нарастващо неравенство. И никой политик няма волята да адресира този проблем с последователни политики. В същото време дебатът за емиграцията в Европа е много объркан. Аз лично приветствам тези промени. Мисля, че космополитните общества са много по-интересни и богати. Но не можем да се преструваме, че Европа просто ще абсорбира емигрантите, без да се промени. Само в моя съзнателен живот Лондон се превърна от град с 90% бели жители, когато бях малък, до град, в който белите хора не са мнозинство и половината са родени в друга страна. Аз мисля, че Лондон е много по-добре така. Но много хора се плашат от това. И ако страхът на тези хора не бъде признат и приет, те ще се обръщат към крайнодесните партии. Расизмът като всяка враждебност идва от страх. И този страх трябва да бъде признат и адресиран. Трябва да се говори за това, да има истински дебат за културните, икономическите, обществените последствия от имиграцията.

Кметът на Ню Йорк от три мандата Майкъл Блумбърг казва, че преди, хората избираха някой и по време на мандата си той прави реформи, после обяснява защо те са правилни и доказва, че са правилни, преди да се наложи отново да се сблъска с избирателите. Докато сега има постоянен референдум за всичко, преди дори да е започнало. Какво мислите за неговата теза, че технологиите и социалните мрежи променят начина на управление към по-лошо?

Не съм съгласен. Говори един натурален автократ. Блумбърг е политически и капиталистически автократ от демократически вид. Той се отнася много пренебрежително към критиките и на практика си купи политическия пост. Той похарчи голяма сума пари за всеки глас, който получи, и изманипулира демократичната система, за да получи трети мандат. За мен той е празен демократ. Аз съм много скептичен към уроците, които той би ни дал по демокрация. Но в същото време е прав да отбележи, че технологиите и бързината на новите медии промениха начина, по който ние мислим за вземането на решения в политиката. Технологиите дават възможност за радикална прозрачност във вземане на решения, което аз считам за добро нещо. Например при правенето на бюджет. Днес например няма причина целият бюджет на град като Ню Йорк да не бъде качен онлайн и ние можем да видим как е похарчен всеки долар. И това може да бъде само добро нещо.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Стари 20 72 Стари 20

Какво изчезна и се появи през изминалите две десетилетия

10 дек 2013, 22029 прочитания

5 Всяка медия, която няма дигитална стратегия, е обречена на забвение

Андон Балтаков, старши директор бизнес операции в CNN Digital, пред "Капитал"

2 дек 2013, 5690 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Нови 20" Затваряне
Future canceled

Как залежите на бъдеще неусетно се изчерпаха

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10