Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Когато получих предложението за този текст, първо отказах. Защото предпочитам миналото пред бъдещето. В бъдещето съм слаб, а миналото ми е слабост. Помислих си, че не искам да се упражнявам в това с колко ще дръпнат нано-технологиите, ще има ли колонии на Марс, ще се телепортираме ли в следващите 20? Литературата и киното направиха каквото могат с бъдещето. И сега все едно сме го живели. Каквото и да се случи, ще ни е дежа вю.
Всъщност какво стана с бъдещето? Ето нещо, над което си струва да си поблъскаме главите. Миналото беше пълно с бъдеще. Във всеки случай с повече бъдеще, отколкото разполагаме сега. Само преди 20 - 30 години, време, което лично помня, ресурсите от бъдеще бяха почти неограничени. Изобилие от бъдеще. Политически конкретно по тези земи. Системата се сменяше пред очите ни и златните жилки на демокрацията чертаеха един необятен клондайк, хубав живот, отворени граници, нови правила... И то в съвсем къси срокове, днес-утре. Любопитно е тогавашното ни усещане за близко бъдеще. По площадите на 1989 и 1990 г. можеха да се чуят следните диалози: "А, бе колко време ще трябва нещата да влязат в ред сега?" "Сигурно поне година-две", плахо предположи едни приятел. "Може и цели 5", каза друг, и веднага беше освиркан. "А, да, бе, ще чакаме пет години, аре стига с тия петилетки". Бъдещето добре се е забавлявало с чувството ни за бъдеще. Но по-важно за нас беше, че ние го бяхме съчинили вече, предвидили по години. Поне в едно близко биографично време. (Защо ми е историческо бъдеще вън от нашето биографично време.) Сега, двайсет и колко години по-късно, онова бъдеще се е изчерпало. И никакви политически илюзии – дори за година, две, че и за пет, вече са невъзможни. Future canceled.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
35 коментара
Много хубав и силен текст, нищо че е малко песимистичен.
Просто ще продължим да живеем. Или да живуркаме. От нас зависи.
Силен, много силен и земен текст на Георги Господинов! Кратък, но с много послания между редовете. Браво!
[quote#о:"статията"]Залежите на бъдеще неусетно са се изчерпали. И докато преди миналото беше пълно с бъдеще, сега стоим на ръба на едно задънено настояще, опразнено от бъдеще, несъблазнително, до голяма степен лишено от смисъл[/quote]
Яко, а..
Много добра игра с думите, на всичкото отгоре пълни със съдържание.
Писател-мислител-будител....
"Залежите на бъдеще неусетно са се изчерпали". Явно автора е поостарял и е установил, че не всичко, за което е мечтал, ще изпълни и не всичко, което е искал да види, ще види. Накрая се е осъзнал "всичко ще бъде така, както е било преди 20 години или 20 века".
А колкото до илюзиите, че ще се оправим за 5 години, ... преди 10 години си говорих с една германка в самолета и й казах, че за промяна ще са необходими поне 50 години. Все още съм на същото мнение.
На мен не ми харесва! Мисля, че такива мисли спохождат всеки човек на средна възраст поне 2 пъти седмично. ;) Предполагам с възраста става по-често.
За един 18 годишен тинеджър със сигурност света е пълен с бъдеще (колко ще е скоростта на бъдещите процесори, ще има ли роботи в дома и т.н.).
Е да преди 40 - 50 тина години след като 2/3 от света е бил избомбен логично една спокойна и мирна година да носи много "повече бъдеще".
И в заключение според мен всяко поколение си има своето бъдеще, кризи, мечти и т.н. ...нормални неща :))))
Няма проблеми с бъдещето, има единствено проблеми с очакванията.
Ама моля ви, използвайте британски правопис. Пише се „cancelled“ :)
Ти мани британския правопис ама полетите до Марс са много важно нещо в икономичен аспект и в момента има надпревара кой ще стигне пръв, въобще не са на заден план. Но това явно автора не го знае и е странно тогава защо включва теми, които не са му познати.
То и в 1913 са дебнели войни, глад и епидемии ама вижте до къде сме стигнали..
До коментар [#8] от "VitaminX":
Проклетият US спелчекър :)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.