Когато получих предложението за този текст, първо отказах. Защото предпочитам миналото пред бъдещето. В бъдещето съм слаб, а миналото ми е слабост. Помислих си, че не искам да се упражнявам в това с колко ще дръпнат нано-технологиите, ще има ли колонии на Марс, ще се телепортираме ли в следващите 20? Литературата и киното направиха каквото могат с бъдещето. И сега все едно сме го живели. Каквото и да се случи, ще ни е дежа вю.
Всъщност какво стана с бъдещето? Ето нещо, над което си струва да си поблъскаме главите. Миналото беше пълно с бъдеще. Във всеки случай с повече бъдеще, отколкото разполагаме сега. Само преди 20 - 30 години, време, което лично помня, ресурсите от бъдеще бяха почти неограничени. Изобилие от бъдеще. Политически конкретно по тези земи. Системата се сменяше пред очите ни и златните жилки на демокрацията чертаеха един необятен клондайк, хубав живот, отворени граници, нови правила... И то в съвсем къси срокове, днес-утре. Любопитно е тогавашното ни усещане за близко бъдеще. По площадите на 1989 и 1990 г. можеха да се чуят следните диалози: "А, бе колко време ще трябва нещата да влязат в ред сега?" "Сигурно поне година-две", плахо предположи едни приятел. "Може и цели 5", каза друг, и веднага беше освиркан. "А, да, бе, ще чакаме пет години, аре стига с тия петилетки". Бъдещето добре се е забавлявало с чувството ни за бъдеще. Но по-важно за нас беше, че ние го бяхме съчинили вече, предвидили по години. Поне в едно близко биографично време. (Защо ми е историческо бъдеще вън от нашето биографично време.) Сега, двайсет и колко години по-късно, онова бъдеще се е изчерпало. И никакви политически илюзии – дори за година, две, че и за пет, вече са невъзможни. Future canceled.
Миналото беше пълно с бъдеще. Във всеки случай с повече бъдеще, отколкото разполагаме сега.
Освен политическото и много от другото прогнозирано бъдеще също се оттече. В медицината – лек провал. Смъртоносните преди 20 години болести са смъртоносни и сега. С безсмъртието или онези нищожни 100 - 150 години стандартен живот, почти сигурен за някогашната футуристика, също ударихме на камък. И с Космоса малко изостанахме. След края на студената война той като че ли мина на заден план. Редовните междупланетни полети на хора, които изглеждаха почти сигурни преди 20 - 30 години, още не са се случили.
Без да усетим, се е случило нещо друго. Залежите на бъдеще неусетно са се изчерпали. И докато преди миналото беше пълно с бъдеще, сега стоим на ръба на едно задънено настояще, опразнено от бъдеще, несъблазнително, до голяма степен лишено от смисъл. Бъдеще, което не ни кара да го съчиняваме, измисляме, очакваме. Нищо особено добро не очакваме там, глобално. Напротив, дебнат кризи - икономически, ресурсни, екологически, етнически, религиозни... И онази все по-видима криза на смисъла. Технологиите, финансите, медицината, политическото – всичко е стигнало някакъв предел, отвъд който ще трябва да се влезе в качествено нова ситуация, но ние не сме съвсем готови. Мисля си, че бавно започнахме да разбираме – полетите до Марс няма да ни спасят от тъгите ни, Голямата депресия не е икономическо понятие... Не е сигурно дали сме по-щастливи от онези, живели в ХІХ век. Казват, че след случилото се на 11 септември 2001 рязко се увеличили посещенията в музеите, театрите и художествените галерии. И то в разделите за старо изкуство. В един момент имаш нужда да се хванеш за нещо здраво, обръщаш поглед назад за сигурно място, все по-назад до детството – на човек или на човечеството, все едно. Бъдещето ни е пълно с минало.
В този ред на мисли моята най-оптимистична прогноза за следващите 20 години е, че най-важните неща ще останат същите, а именно:
Хората ще продължат да четат книги и да плачат над измислени герои, ще изпитват съчувствие и любопитство, ще стоят на слънце до късна есен и ще се радват на сняг през зимата, днешните деца ще имат свои деца и всичко ще бъде така, както е било преди 20 години или 20 века. Това никак не е малко. И всъщност е всичко.
Визитка
Когато получих предложението за този текст, първо отказах. Защото предпочитам миналото пред бъдещето. В бъдещето съм слаб, а миналото ми е слабост. Помислих си, че не искам да се упражнявам в това с колко ще дръпнат нано-технологиите, ще има ли колонии на Марс, ще се телепортираме ли в следващите 20? Литературата и киното направиха каквото могат с бъдещето. И сега все едно сме го живели. Каквото и да се случи, ще ни е дежа вю.
Всъщност какво стана с бъдещето? Ето нещо, над което си струва да си поблъскаме главите. Миналото беше пълно с бъдеще. Във всеки случай с повече бъдеще, отколкото разполагаме сега. Само преди 20 - 30 години, време, което лично помня, ресурсите от бъдеще бяха почти неограничени. Изобилие от бъдеще. Политически конкретно по тези земи. Системата се сменяше пред очите ни и златните жилки на демокрацията чертаеха един необятен клондайк, хубав живот, отворени граници, нови правила... И то в съвсем къси срокове, днес-утре. Любопитно е тогавашното ни усещане за близко бъдеще. По площадите на 1989 и 1990 г. можеха да се чуят следните диалози: "А, бе колко време ще трябва нещата да влязат в ред сега?" "Сигурно поне година-две", плахо предположи едни приятел. "Може и цели 5", каза друг, и веднага беше освиркан. "А, да, бе, ще чакаме пет години, аре стига с тия петилетки". Бъдещето добре се е забавлявало с чувството ни за бъдеще. Но по-важно за нас беше, че ние го бяхме съчинили вече, предвидили по години. Поне в едно близко биографично време. (Защо ми е историческо бъдеще вън от нашето биографично време.) Сега, двайсет и колко години по-късно, онова бъдеще се е изчерпало. И никакви политически илюзии – дори за година, две, че и за пет, вече са невъзможни. Future canceled.
35 коментара
Много хубав и силен текст, нищо че е малко песимистичен.
Просто ще продължим да живеем. Или да живуркаме. От нас зависи.
Силен, много силен и земен текст на Георги Господинов! Кратък, но с много послания между редовете. Браво!
[quote#о:"статията"]Залежите на бъдеще неусетно са се изчерпали. И докато преди миналото беше пълно с бъдеще, сега стоим на ръба на едно задънено настояще, опразнено от бъдеще, несъблазнително, до голяма степен лишено от смисъл[/quote]
Яко, а..
Много добра игра с думите, на всичкото отгоре пълни със съдържание.
Писател-мислител-будител....
"Залежите на бъдеще неусетно са се изчерпали". Явно автора е поостарял и е установил, че не всичко, за което е мечтал, ще изпълни и не всичко, което е искал да види, ще види. Накрая се е осъзнал "всичко ще бъде така, както е било преди 20 години или 20 века".
А колкото до илюзиите, че ще се оправим за 5 години, ... преди 10 години си говорих с една германка в самолета и й казах, че за промяна ще са необходими поне 50 години. Все още съм на същото мнение.
На мен не ми харесва! Мисля, че такива мисли спохождат всеки човек на средна възраст поне 2 пъти седмично. ;) Предполагам с възраста става по-често.
За един 18 годишен тинеджър със сигурност света е пълен с бъдеще (колко ще е скоростта на бъдещите процесори, ще има ли роботи в дома и т.н.).
Е да преди 40 - 50 тина години след като 2/3 от света е бил избомбен логично една спокойна и мирна година да носи много "повече бъдеще".
И в заключение според мен всяко поколение си има своето бъдеще, кризи, мечти и т.н. ...нормални неща :))))
Няма проблеми с бъдещето, има единствено проблеми с очакванията.
Ама моля ви, използвайте британски правопис. Пише се „cancelled“ :)
Ти мани британския правопис ама полетите до Марс са много важно нещо в икономичен аспект и в момента има надпревара кой ще стигне пръв, въобще не са на заден план. Но това явно автора не го знае и е странно тогава защо включва теми, които не са му познати.
То и в 1913 са дебнели войни, глад и епидемии ама вижте до къде сме стигнали..
До коментар [#8] от "VitaminX":
Проклетият US спелчекър :)