Оптимистична теория за България през 2033 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Оптимистична теория за България през 2033 г.

Shutterstock

Оптимистична теория за България през 2033 г.

Какво наистина може да постигне страната

17151 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Джонатан Алън е това, което тук бихме нарекли дипломат от кариерата - 13 години работа във "Форин офис", зам.-директор и директор на дирекция в британското външно министерство.

Разликата между него и много от българските "дипломати от кариерата" обаче е като разликата между България и Великобритания. Алън прекара три седмици в българско семейство в Пловдив, за да научи езика и опознае страната, преди да встъпи в длъжност.

Поддържа активен туитър профил, където пише по злободневни теми и напоследък стана особено популярен в бизнес и политическите кръгове в страната със своите речи за оптимистичната версия на България. За да си внесем малко оптимизъм, го поканихме да участва в този брой. 
Статията е част от юбилейния брой на "Капитал" "Нови 20", в който решихме да погледнем какво ще се случва през следващите 20 години. Попитахме хора с различна история и визия, които мислят добре, работят здраво и говорят честно. Всички излезли досега статии от изданието можете да намерите тук.

Изглежда, оптимизмът в България често недостига – както сред самите българи, така и сред чуждестранните наблюдатели, които са гости тук. Хората търсят какви ли не причини да докажат, че нещата вървят зле, особено в сравнение с други държави. Но аз съм убеден, че като цяло България е на прав път, макар че от 1989 г. насам не е достигнала своя потенциал толкова бързо, колкото би трябвало, и изостава. Дори и в политическите брожения през настоящата година можем да открием положителни страни, които да подхранят увереността ни в бъдещето.

Именно като оптимист бях помолен да пиша за юбилейния брой по случай двадесетата годишнина на вестник "Капитал". В своя реч* от по-рано тази година предложих бъдещето на България да се разглежда оптимистично и развих някои идеи за това как бихме могли да стигнем по-бързо до по-светло бъдеще. Беше чест да видя колко възторжено и позитивно се възприе казаното от мен. Затова поемам риска да си представя каква ще бъде България след двадесет години с уговорката, че главните идеи от речта ми са приложими и осъществени.

Както и досега, подчертавам, че пиша не като човек, чиято собствена страна е намерила отговори на всички въпроси (макар да се надявам България да може да се поучи от грешките, допуснати във Великобритания). Би било недопустима арогантност да приема, че българите имат нужда от чужденец, който да ги съветва как да постъпват. Напротив, пиша като човек, посетил различни градове и райони в България, многократно разговарял с много българи от всички среди и разнообразни политически възгледи. Казаното от мен отразява предимно чутото от българите, но може би с по-голяма доза оптимизъм!

В центъра, не в покрайнините на всичко

Българското Министерство на външните работи трябва да произведе поредица оторизирани географски карти, които поставят България в центъра и опровергават онези, които виждам по конференции и в които Австрия и Швейцария са в центъра, а България – долу вдясно. Както и при собствената ми страна, вярно е, че в рамките на Европейския съюз, България е накрая, външна граница, но макар да е най-важната за България, ЕС в никакъв случай не е единствената й връзка.

Очаквам след 20 години България да е далеч по-уверена в използването на геополитическото си положение. Като първенец в региона тя вече ще е действала като кум и кума на новото поколение балкански държави, потърсили брак с ЕС и ще обединява връзките (и честно казано, гласовете), необходими, за да гарантира, че специфичните нужди на региона се разбират добре от Брюксел и са отразени в политиките му.

Безспорният спор за ориентацията на България – дали трябва да гледа на запад към Брюксел, или на изток към Москва, отдавна ще е загърбен. Вместо това ще има едно общо разбиране, че двете са съвместими и взаимно печеливши – процъфтяващи компании, които са руска собственост, и руски граждани могат да продължават да инвестират тук, но с ясното разбиране, че правилата на ЕС трябва да се спазват. По същия начин очаквам една България с диверсифицирани енергийни източници, която получава газ от Русия и Азербайджан, с пренасящи газопроводи, работещи според правилата на ЕС за конкуренция и финансиране.

Очаквам също така България и Турция да бъдат най-близки съюзници. Като остров на стабилността в море от държави в нестабилност, Турция се нуждае от подкрепата на западните си приятели. Нейната бързо развиваща се икономика – единственият истински БРИК в Европа – създава огромни възможности за България, като неин най-стратегически разположен съсед и с очевиден достъп до пазара. Нещо повече - със значителен брой българи, чийто майчин език е турският, България има предимство и в човешки капитал.

През 2033 г. с отношения, стратегически установени както със Запада, така и с Изтока, България ще се радва на процъфтяващи пазари в Централна Азия, Близкия изток и Средиземноморието. Страната ще се е препозиционирала и ще е отличен европейски доставчик на образователни услуги за този по-широк регион; ще привлича и предлага следващото поколение хуманитарни и технически кадри и професионалисти, за да надгради дългогодишната си репутация в областта. Бъдещето на ЕС и бъдещето на България е в икономиката на знанието. По-висок жизнен стандарт, по-близък до западноевропейското равнище, означава образовани млади хора, решили да живеят и развиват кариерата си тук. Това ще бъде и убедителен довод за напусналите България да се върнат.

Доверие в съседите; доверие в лидерите?

При задоволителни външнополитически връзки на България, какво ще кажем за вътрешнополитическите й отношения? Като знаем какви са те в момента, бихме имали причина за притеснение. Тази година на изборите гласуваха само 50% и много от тях подкрепиха малки партии, за които знаеха, че няма да влязат в парламента – ясен израз на протест срещу онези, за които се знаеше, че ще влязат. Съществува криза на доверие в способностите и в интегритета на българските политици.

Липсата на доверие стана особено явна по време на протестите, започнали през юни. Показателно беше, че протестиращите скандираха лозунги и носеха плакати, насочени срещу всички партии в парламента, включително и срещу предишното правителство на ГЕРБ. Показателно е също, че протестите спряха в деня, в който ГЕРБ се опитаха да ги оглавят. Това ми подсказва, че хората на улицата не са за или против която и да било политическа партия, а срещу начина, по който се прави политика в България, и са за дългосрочни реформи. Според мен нищо не подсказва, че контрапротестиращите, които подкрепят правителството, се противопоставят на политически реформи.

Откровено казано, до този момент няма индикации, че която и да е било партия в настоящия парламент подкрепя дневен ред, предвиждащ промяна. Това е или защото не вярват в промяната, или защото не вярват, че хората ще гласуват за нея. Но днес сме оптимисти – затова нека вярваме, че ще се намери политическо решение на искането за нов вид политика. Нека вярваме, че политиците са разтревожени от липсата на доверие към тях у електората и искат да възстановят това доверие. Как би изглеждала България след двадесет години?

Преди всичко ще бъде далеч по-прозрачна страна. Не само, че всяко решение и обществен договор ще се публикуват, но ще има прозрачност и в процеса на вземане на решения. Всички заинтересовани групи ще имат право да участват в изготвянето на закони и политики. Гражданите ще са в състояние да задават въпроси за обществените разходи и възлагането на поръчки на национално и местно ниво.

България ще бъде страна, в която ще има далеч по-голяма отговорност. Българските регулатори ще са обект на възхищение, ще са известни със своята безпристрастност и непрекъснато ще доказват, че не са зависими от управляващите. Парламентът ще отдели по-малко от времето си да изработва и приема закони и повече – да държи отговорни онези, които трябва да осигуряват изпълнението на законите. Ще има независима комисия, която да гарантира на гражданите, че при избраниците им няма конфликт на интереси или притеснителни източници на доходи и че финансирането на политическите партии не дава абсолютно никакъв повод за подозрения.

Убеден съм, че хората влизат в политиката с добросъвестни намерения: да подобрят положението в страната и живота на хората; да работят политическата им философия да стане сърцевината на законотворчеството и на правителството. Сигурен съм, че такъв е и случаят с България. Несъмнено е в интерес на българските политици все повече хора да споделят тези убеждения.

По-малко корупция, повече резултати: променени отношения между гражданите и държавата

Доста преди да изминат още двадесет години, България би трябвало да е завършила преминаването си към дигиталния свят. По-голямата част от общуването между гражданите и държавата ще става онлайн, като по този начин едновременно ще се намали възможността за корупция и ще се повиши резултатността. По същия начин, онлайн, ще работят съдилищата и съдебната система, като ще има надзор над работата на съдии и прокурори и независим контрол върху взетите решения, включително на онези, които обжалват.

Още по-важен ще бъде фактът, че революцията с въвеждането на електронното правителство и електронното правосъдие предлага възможността да се преоформят отношенията граждани - държава. В много страни, не само в онези с комунистическо минало, прекалено дълго е съществувала култура, при която правото е винаги на страната на държавата, а гражданите трябва да бъдат благодарни за услугите, които получават. Както откри бизнесът, особено този, който има взаимоотношения с потребителя, подобни нагласи са отдавна остарели. Гражданите стават все по-проницателни и взискателни, способни са да използват информацията онлайн, за да оформят очакванията си и да сравняват продукти. Като данъкоплатци гражданите са едновременно взискателен потребител и изпълнен с очаквания акционер при доставката на обществени услуги. Така че през 2033 г. обществените услуги в България изцяло ще бъдат структурирани на основата на положителния опит на гражданите потребители.

Едно нещо няма да се променя, а ще укрепва… гражданското общество

През 2033 г. с интерес ще се обръщаме назад, за да преценим дали 14 юни 2013 г. е рождената дата на новото гражданско общество в България. Утвърдени и опитни политици и ръководители в парламента и извън него ми казват, че България се е променила изоснови след натиска на улицата, наложил отмяната на спорното назначение на Пеевски. Те са на мнение, че подобно назначение никога вече няма да бъде възможно; че в бъдеще надзорът ще гарантира по-високи стандарти в поведението на политиците. Несъмнено сега всички са наясно, че правителството добре съзнава силата на общественото мнение и всячески ще се опита да избягва действия, които отново да провокират протестното движение.

Ако преценката на българските политически ръководители е правилна, може би най-сериозен и дълбок резултат през следващите двадесет години ще бъде укрепването на истинското гражданско общество. Това означава обикновените граждани да са убедени, че притежават не само силата, но и правото да участват в работата на правителството, съдебната власт и бизнеса, за свое добро и за доброто на страната си. Това ще бъдат години, в които българите ще осъзнаят своята сила да разрешават важни проблеми. Независимо какво е постигнато, доколко развита е страната в икономическо, социално и политическо отношение, винаги има необходимост гражданското общество да поиска отчет от управляващите.

Ще приключа с едно простичко изречение: смятам, че е голяма чест да живея в България в този момент и да бъда част, колкото и малка, от тази прекрасна страна и нейния невероятен народ. Надявам се през следващите 20 години да се връщам тук редовно и да съм свидетел на напредъка на България към положителна промяна.

*Съгласни ли сте? Или не сте?

Участвайте в разговора в Туитър, @HMAJALLEN

Джонатан Алън е това, което тук бихме нарекли дипломат от кариерата - 13 години работа във "Форин офис", зам.-директор и директор на дирекция в британското външно министерство.

Разликата между него и много от българските "дипломати от кариерата" обаче е като разликата между България и Великобритания. Алън прекара три седмици в българско семейство в Пловдив, за да научи езика и опознае страната, преди да встъпи в длъжност.

Поддържа активен туитър профил, където пише по злободневни теми и напоследък стана особено популярен в бизнес и политическите кръгове в страната със своите речи за оптимистичната версия на България. За да си внесем малко оптимизъм, го поканихме да участва в този брой. 

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    the_core avatar :-?
    The Core

    Ха дано.. ама надали...!!!

    Целта е всичко, пътят е нищо...

  • 2
    gallnare avatar :-|
    Мария

    Ваше Превъзходителство...Джонатан! Патологичният Ви/ти оптимизъм ми идва малко множко - като фиеста в чумни времена. И ми напомня на вица за болния от запек, лекуван от психиатър.

  • 3
    hinhril avatar :-|
    hinhril

    И всичко това е възможно стига да си повярваме, а не да бъдем постоянно, винаги и най-големи песимисти в света. Няма как да успяваме, ако винаги посрещаме оптимистичните намерения с негативизъм и още в началото ги убиваме в думи на омраза и съмнения.

  • 4
    pascaleto avatar :-(
    pascaleto

    Много тежка статия, личи му на човека, че не е оттук. Особенно тази връзка с тУТЦИЯ е много долна. Те нали са съюзници.

  • 5
    plf avatar :-|
    plf

    "Убеден съм, че хората влизат в политиката с добросъвестни намерения: да подобрят положението в страната и живота на хората; да работят политическата им философия да стане сърцевината на законотворчеството и на правителството."

    Дипломат! От Класа и Сой!

    Обяче тука само дипломация не стига!
    Имаме си го Пеевски - бисер в тази насока, и Бисеров - Пеевски (версия 0).

    http://noresharski.com/k-de-se-krie-peevski-semejnite-imoti-na-uspeliya-m-zh-na-33/

  • 6
    bluewater avatar :-P
    BlueWater

    Сега остава да намерим български политици, които виждат бъдещето на България по същия начин и имат идеи как и в каква последователност това да бъде постигнато на практика.

    Ако не намерим такива политици, то трябва с граждански протести да принудим съществуващите да го направят.

    Както е казал Милтън Фридман:
    "Аз не вярвам, че решението на нашия проблем е просто да изберем правилните хора. Най-важното нещо е да се установи политически климат и обществено мнение, което ще направи по-политически изгодно за грешните хора да направят правилното нещо. Освен ако не е политически изгодно за грешните хора да направят правилното нещо, правилните хора няма да направят правилното нещо, или ако те се опитат, те скоро ще бъдат принудени да напуснат политиката."

    "I do not believe that the solution to our problem is simply to elect the right people. The important thing is to establish a political climate of opinion which will make it politically profitable for the wrong people to do the right thing. Unless it is politically profitable for the wrong people to do the right thing, the right people will not do the right thing either, or it they try, they will shortly be out of office."
    http://www.youtube.com/watch?v=MEVI3bmN8TI

  • 7
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    До коментар [#6] от "BlueWater":

    Подкрепям напълно поста и също се надявам, да си кажа чèстно вярвам, чè вървим в правилната посока. Дали 2033 или малко по-рано/късно, нещата вървят натам. няма какда е по друг начин. неприятно е, че както е в момента вървим назад или стоим, но утешителното е, че те, нашите управляващи също не искат евраазийския вариант, дори и Воленчò с пищовчèто. и той предпочита да пие вино и бира в Брюксел, вместо в Москва и той завалията дуща носи и предпочита депутатски Мецедес, вместо Лада/Волга. Тези лакърдии, дето ги разтягат е за промиване и на без това не най-будните мозъци на собствения си електорат.
    Но те имат желание, да покрадат още някой ден, знаете че алчноста не е непознато и ново качство, а и някои от тях не са се донаредили.
    За да няма спирки и за да дадем шанс да се случат нещата които посланика е написал, трябва да мислим малко повече в деня за размисъл и с гласовете и активността си, да не даваме шансове на Атаки, ДПС-та и др подобни (виждате че се появяват нови и нови желаещи) да ни ръководят. Това ще ни спести време и усилия ( да ги сваляме) и ще увеличава КПД на цялото общество.

  • 8
    naka2911 avatar :-P
    naka2911

    Тоя сигурен ли е ,че е посланник в Бг?

  • 9
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    [quote#0:"Джонатан Алън"]Нека вярваме, че политиците са разтревожени от липсата на доверие към тях у електората и искат да възстановят това доверие.[/quote]
    От тук нататък спрях да чета. Предпочитам реалистични, а не вятърничави теории.

  • 10
    cuam4o avatar :-|
    Ангел

    До коментар [#9] от "КЛЮЧАРЪ":

    Нима това не е вярно? Сигурно си мислиш, че политиците искат на следващите избори да гласуват 20%, а при следващото дори и не дотам скандално назначение по улиците да излязат 200 000 човека?

    Въпрос на гледна точка приятелю..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK