С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
25 29 ное 2013, 10:06, 16555 прочитания

Оптимистична теория за България през 2033 г.

Какво наистина може да постигне страната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Джонатан Алън е това, което тук бихме нарекли дипломат от кариерата - 13 години работа във "Форин офис", зам.-директор и директор на дирекция в британското външно министерство.

Разликата между него и много от българските "дипломати от кариерата" обаче е като разликата между България и Великобритания. Алън прекара три седмици в българско семейство в Пловдив, за да научи езика и опознае страната, преди да встъпи в длъжност.

Поддържа активен туитър профил, където пише по злободневни теми и напоследък стана особено популярен в бизнес и политическите кръгове в страната със своите речи за оптимистичната версия на България. За да си внесем малко оптимизъм, го поканихме да участва в този брой. 

Статията е част от юбилейния брой на "Капитал" "Нови 20", в който решихме да погледнем какво ще се случва през следващите 20 години. Попитахме хора с различна история и визия, които мислят добре, работят здраво и говорят честно. Всички излезли досега статии от изданието можете да намерите тук.
Изглежда, оптимизмът в България често недостига – както сред самите българи, така и сред чуждестранните наблюдатели, които са гости тук. Хората търсят какви ли не причини да докажат, че нещата вървят зле, особено в сравнение с други държави. Но аз съм убеден, че като цяло България е на прав път, макар че от 1989 г. насам не е достигнала своя потенциал толкова бързо, колкото би трябвало, и изостава. Дори и в политическите брожения през настоящата година можем да открием положителни страни, които да подхранят увереността ни в бъдещето.

Именно като оптимист бях помолен да пиша за юбилейния брой по случай двадесетата годишнина на вестник "Капитал". В своя реч* от по-рано тази година предложих бъдещето на България да се разглежда оптимистично и развих някои идеи за това как бихме могли да стигнем по-бързо до по-светло бъдеще. Беше чест да видя колко възторжено и позитивно се възприе казаното от мен. Затова поемам риска да си представя каква ще бъде България след двадесет години с уговорката, че главните идеи от речта ми са приложими и осъществени.


Както и досега, подчертавам, че пиша не като човек, чиято собствена страна е намерила отговори на всички въпроси (макар да се надявам България да може да се поучи от грешките, допуснати във Великобритания). Би било недопустима арогантност да приема, че българите имат нужда от чужденец, който да ги съветва как да постъпват. Напротив, пиша като човек, посетил различни градове и райони в България, многократно разговарял с много българи от всички среди и разнообразни политически възгледи. Казаното от мен отразява предимно чутото от българите, но може би с по-голяма доза оптимизъм!

В центъра, не в покрайнините на всичко

Българското Министерство на външните работи трябва да произведе поредица оторизирани географски карти, които поставят България в центъра и опровергават онези, които виждам по конференции и в които Австрия и Швейцария са в центъра, а България – долу вдясно. Както и при собствената ми страна, вярно е, че в рамките на Европейския съюз, България е накрая, външна граница, но макар да е най-важната за България, ЕС в никакъв случай не е единствената й връзка.



Очаквам след 20 години България да е далеч по-уверена в използването на геополитическото си положение. Като първенец в региона тя вече ще е действала като кум и кума на новото поколение балкански държави, потърсили брак с ЕС и ще обединява връзките (и честно казано, гласовете), необходими, за да гарантира, че специфичните нужди на региона се разбират добре от Брюксел и са отразени в политиките му.

Безспорният спор за ориентацията на България – дали трябва да гледа на запад към Брюксел, или на изток към Москва, отдавна ще е загърбен. Вместо това ще има едно общо разбиране, че двете са съвместими и взаимно печеливши – процъфтяващи компании, които са руска собственост, и руски граждани могат да продължават да инвестират тук, но с ясното разбиране, че правилата на ЕС трябва да се спазват. По същия начин очаквам една България с диверсифицирани енергийни източници, която получава газ от Русия и Азербайджан, с пренасящи газопроводи, работещи според правилата на ЕС за конкуренция и финансиране.

Очаквам също така България и Турция да бъдат най-близки съюзници. Като остров на стабилността в море от държави в нестабилност, Турция се нуждае от подкрепата на западните си приятели. Нейната бързо развиваща се икономика – единственият истински БРИК в Европа – създава огромни възможности за България, като неин най-стратегически разположен съсед и с очевиден достъп до пазара. Нещо повече - със значителен брой българи, чийто майчин език е турският, България има предимство и в човешки капитал.

През 2033 г. с отношения, стратегически установени както със Запада, така и с Изтока, България ще се радва на процъфтяващи пазари в Централна Азия, Близкия изток и Средиземноморието. Страната ще се е препозиционирала и ще е отличен европейски доставчик на образователни услуги за този по-широк регион; ще привлича и предлага следващото поколение хуманитарни и технически кадри и професионалисти, за да надгради дългогодишната си репутация в областта. Бъдещето на ЕС и бъдещето на България е в икономиката на знанието. По-висок жизнен стандарт, по-близък до западноевропейското равнище, означава образовани млади хора, решили да живеят и развиват кариерата си тук. Това ще бъде и убедителен довод за напусналите България да се върнат.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Стари 20 72 Стари 20

Какво изчезна и се появи през изминалите две десетилетия

10 дек 2013, 22029 прочитания

5 Всяка медия, която няма дигитална стратегия, е обречена на забвение

Андон Балтаков, старши директор бизнес операции в CNN Digital, пред "Капитал"

2 дек 2013, 5690 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Нови 20" Затваряне
Как България да остарее умно и зелено

Реформите в ключови области могат да намалят ефекта от застаряването на населението

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10