С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 1 дек 2013, 12:56, 7034 прочитания

Най-голямото предизвикателство на ХХI век

Ресурсите на Земята са ограничени и трябва да се намерят механизми за споделянето им

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Профил

Кейтрин Ричардсън е професор по биологическа океанография в Университета на Копенхаген и директор на Центъра за наука за рационалното използване (Sustainability Science Centre). Тя беше председател на датската комисия за политика към климатичните промени, която през 2010 г. изнесе доклад със стратегия как до 2050 г. Дания може да стане независима от изкопаеми горива. Ричардсън е водещ автор на книгата "Климатичните промени: глобални рискове, предизвикателства и решения". Между 2001 и 2008 г. е вицепрезидент на Европейската научна фондация. Публикувала е повече от сто научни доклади и глави от книги.  
 
"В момента на тази планета живеят седем милиарда души и всички те зависят от ресурсите на Земята, за да оцелеят."

Казаха ми, че най-често сваляната от интернет снимка е тази на Земята, снимана от Космоса. Дори и в момента да няма пред себе си тази снимка, всеки може да си представи какво има на нея – красива (почти изцяло синя!) топка, увита с мозайка от тънки, бели облаци, които като че ли плават по средата на море от нищото. Когато погледнем или си представим тази картина, изглежда, че Земята няма пъпна връв и ресурсите й са ограничени. След като тези ресурси се употребят, откъде могат да дойдат още?

В момента на тази планета живеят седем милиарда души и всички те зависят от ресурсите на планетата, за да оцелеят. Прогнозите са, че към 2050 г. това ще са девет милиарда души. Достъпът до някои от ресурсите вече става очевидно по-труден и нуждата от тях в бъдеще може само да се увеличава. За много от ресурсите въпросът не е дали, а кога ще станат толкова ограничени, че няма да могат повече да участват в продължаващото демографско развитие. За щастие научното и технологичното развитие ще ни даде възможност да намерим алтернативи за някои от тези ограничени ресурси (например нефт), но това не важи за всички. Фосфорът – един от основните елементи на живота и изключително важен за производството на храна, е добиван от подземни находища. На Земята има ограничено количество от този елемент и той не може да бъде заменен от друг. Затова продължаващото демографско и икономическо развитие на човешките общества изисква да си служим с ресурсите на Земята по начин, който гарантира, че нашата нужда ще остане толкова, колкото са запасите й. Или най-малкото да сме убедени, че могат да бъдат намерени алтернативи на тези ресурси, които изчерпаме.


Погледнато от тази светлина, най-важната дискусия на конференцията "Рио+20" през юни 2012 г. избяга от вниманието на международната преса. По време на преговорите Европейският съюз (ЕС) изрази мнението, че текстът на споразумението трябва да вземе предвид факта, че глобалните ресурси и услуги, от които човешките общества зависят, са ограничени. Предложението на ЕС не включваше план как тези ресурси трябва да бъдат споделени, а просто признание, че не са безкрайни. Предложението на ЕС не беше прието и Споразумението от "Рио+20" по никакъв начин не взе предвид факта, че капацитетът на Земята да издържа демографското развитие на човечеството е ограничен.

Както добре развити страни като САЩ, така и развиващи се държави (Г-77) не се съгласиха в текста да бъде включено признанието за ограничения характер на земните ресурси. В крайна сметка обаче тази опозиция произлиза главно от факта, че щом признаем за ограничен запас от ресурси, тогава ще трябва да помислим и за механизми за споделянето му. За много богати държави, където използването на ресурси на глава от населението е значително по-високо от средното за света, единственото справедливо решение от един механизъм за споделяне би бил намален достъп до тях.  Развиващите се държави пък се страхуват, че признанието за ограничения характер на глобалните ресурси и услуги в крайна сметка би довело до международен лимит за тяхната употреба, а впоследствие и до ограничаване на развитието на държавите.

Много отказват да повярват, че нуждата на хората от ресурси някога въобще може да достигне запасите на Земята, но неудобната истина, че Земята не е дошла снабдена с пъпна връв няма да си отиде! Предишните поколения са отказвали да повярват, че нашата планета се върти около Слънцето, но това не е направило този факт по-малко верен. В крайна сметка фактът, че земните ресурси са ограничени, лежи и в основата на текущите обществени дискусии за смекчаване на климатичните промени. Имаме общо атмосферно бунище, в което изхвърляме своя боклук от парникови газове. Те влияят на количеството слънчева топлинна енергия, която се задържа близо до повърхността на Земята. Откритието за парниковия ефект от тези газове не е ново – знае се още от 1824 г., когато е описано от Жозеф Фурие, т.е. то е една от онези неудобни истини, които са тук, за да останат. Колкото повече парникови газове слагаме в бунището, толкова по-топла става Земята.



Световните лидери са заявили, че не трябва да се допуска климатичните промени, причинени от хората, да надхвърлят 2o C. При това положение е сравнително лесно да се сметне колко голямо е бунището, т.е. приблизителното общо количество CO2, което можем да изхвърлим в бунището с парникови газове и въпреки това да задържим глобалното затопляне, причинено от човека, в границите от 2o. Можем да видим, че бунището е около наполовина пълно – и знаем точно кой е употребил първата половина. Международните преговори за климата в такъв случай са наистина само за това да се реши кой трябва да има правото да използва останалия капацитет на това атмосферно бунище, иначе казано, общия глобален ресурс. Разбира се, ние не признаваме това или не го дискутираме по този начин – засега. Но се приближаваме към това!

"Ню Йорк таймс" съобщи след презентацията на първия доклад на работната група от Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) през септември 2013 г., че последните часове от преговорите са се въртели основно около желанието на група учени да "определят световен лимит на глобалните емисии от парникови газове – "въглероден лимит", който ще се приложи, ако държавите държат сериозно на оставането под горния лимит на глобалното затопляне, около който има международен консенсус. Това беше само един параграф (в текста на преговорите), но имаше огромни последици и всеки човек в залата го знаеше. Ако беше приет, щеше напълно да осветли колко далече остава светът от това да има някаква смислена политика  по отношение на климатичните промени". Статията продължава така: "Всъщност учените поставиха голяма въглеродна торта на масата и попитаха: Как ще разрежем това нещо?"

Разбира се, те така и не определиха никакъв "въглероден лимит". Но, къкрейки точно под повърхността на дебата за климатичните промени, остава неудобната истина, че за да посрещнем успешно общественото предизвикателство на климатичните промени, трябва да се научим да споделяме общия глобален ресурс. И нашето общо атмосферно бунище въобще не е единственото, което трябва да се научим да споделяме, ако нашите общества продължат да се развиват.

Ресурсите и услугите на Земята, от които зависим, са разпределени глобално, но неравно между държавите и някои като тези в океаните и атмосферата дори не попадат под управлението на отделни държави. Най-големите предизвикателства на ХХI век са да признаем в нашите системи на управление ограничения характер на капацитета на Земята да продължи да посреща човешката нужда от ресурси и услуги и да развием механизми за споделянето им сред всички обитатели на планетата. Предизвикателството е плашещо, но посрещането му е изключително важно, ако искаме бъдещите поколения да се радват на обществен растеж.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Стари 20 72 Стари 20

Какво изчезна и се появи през изминалите две десетилетия

10 дек 2013, 22029 прочитания

Как България да остарее умно и зелено 10 Как България да остарее умно и зелено

Реформите в ключови области могат да намалят ефекта от застаряването на населението

1 дек 2013, 4866 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Нови 20" Затваряне
Всяка медия, която няма дигитална стратегия, е обречена на забвение

Андон Балтаков, старши директор бизнес операции в CNN Digital, пред "Капитал"

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм