Условие: както ви харесва

Плюсовете на кооператива безспорно са много, но и ангажиментите май са почти като да си отглеждаш детето вкъщи. С разликата, че вместо едно, ще гледаш 10 деца.

До коментар [#1] от "tougherty":

Вярно е, родителят трябва да поеме отговорност както за собственото си дете, така и за чуждите, което си е риск, а и не говорим за професионалисти, на които това им е работата и с времето са придобили опит, имат подход към децата и знаят как да ги овладяват, а за обикновен родител, който точно в този момент може и да е с опънати нерви.

Не разбрах какви са предимствата на кооператива... Разходи има горе-долу като за частна детска градина, но за сметка на това няма да имаш същата база, съотношението учители-деца е същото, храната едва ли е по-добра, да не говорим за странични занимания (спорт, екскурзии и тн)...

Трябва да призная, че коментарите под статията ме подразниха. Моето семейство е съ-създател и член на родителски кооператив от повече от година и половина. За мен това е изключително работещ модел, предоставящ адекватна грижа за децата, каквато не бих могла да намеря никъде другаде. Поради простата причина, че аз самата съучаствам при определянето на това, какво е адекватна грижа, учасвам активно във всяко едно решение, а решенията се взимат на демократичен принцип, т.е. няма как да се оплаквам за каквото и да е в кооператива, защото всяко едно решение е било аргументирано и обсъдено с всички родители, включително и мен, а аз имам право във всеки един момент да отправя предложение за подобрение към другите родители. Възникването и разпространяването на родителските кооперативи е показателно за промяна в мисленото на обществето, а и именно че хората, ангажирали се с това осъзнават, че отглеждането и възпитанието на деца е най-вече тяхна отговорност. Не разбирам въпроса, който се задава: кой носи отговорността? Дори и в една детска градина, винаги родителите са тези, които носят отговорността. Базата за нас е на най-последно място. Всъщност това, което повечето частни детски градини предоставят е само база. Нашата е база е сходна на тази в един дом, но е адаптирана напълно към децата. Съотношението възрастен деца е 1 към 4, разходите са такива, каквито родителите ги гласуват. Прилагаме съвременни методи за работа с деца, учим ги да създават сами играчките си. Създаваме програмата си въз основа индивудиалността и интересите на децата, а не на база на програма, спусната ни от някъде си. Резултатите са доста по-добри. Няма никакъв проблем да организираме странични занимания (ние ползваме външен организиран транспорт, за да водим децата на плуване или излети извън града). За мен много по-важно е, че познавам родителите на приятелите на моето дете, че с тях споделяме еднакви цености, че реагираме по един и същи начин вкъщи, както и учителите в кооператива на сходни ситуации, че обсъждаме как е редно да реагираме в подобни ситуации. Това е изключително важно при създаването на навици при децата, а и избягваме изграждането на различно поведение вкъщи и навън. От друга страна стресът при децата е минимален, когато става въпрос за адаптация. Родителят остава в кооператива толкова дълго, колкото е необходимо и детето му има нужа. Има деца при които адаптацията отнема 1 ден, има други, при които това трае 2 месеца. За децата е огромен плюс да виждат, че родителите им са приятели. Ние даваме най-добрия пример за тях как да комуникират, да бъдат толерантни и да се кооперират със собствените си постъпки. Ние влагаме време и средства, за да създадем семейство от семейства. Колко от вас обсъждат ежедневни ситуации от ежедневието на детето си с учителите му в родителски срещи на всеки 2 седмици, колко от вас прекарват уикендите си със семействата на учителите на децата ви, колко от вас наистина знаят, как детето ви създава приятелства, колко от вас могат да участват и наблюдават детето си във всяко едно занимание, което се организира в детската градина, колко от вас чувстват всичките други 7 деца (ако въобще има възможност да са талкова малко) така близки, все едно са ваши? Съзнавам, че не всички семейства могат да са достатъчно активни и всеотдайни, за да участват в родителски кооператив, но за мен е важно, образователната ни система да дава на родителите право на избор и много се надявам, родителските кооперативи в най-скоро време да не се приемат вече за такава екзотика и да се радват на подходяща регулация и държавна подкрепа, както се случва в повечето западни държави, в някои от тях вече от повече от 50 години дори.

Ние сме поели по трудния път ... и си търсим учители : https://www.facebook.com/gorksa.gradina.bistritsa