Урок по свобода
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Урок по свобода

Shutterstock

Урок по свобода

Група родители искат да създадат първото демократично училище в България

Люба Йорданова
15647 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Текстът е част от специалното издание "Образование" на в. "Капитал". Всички статии от него можете да откриете тук.

"Супер, има физика", щастлив е Ангел, когато вижда кои часове може да посети днес в училище. Запътва се през гората към лабораторията, където учителят вече подготвя нужните материали за експериментите. На Ангел му е толкова интересно, че остава след часа и така прекарва целия си ден с физиката. Приятелят му Стефан днес е на друга вълна - навън е пролет и не му се влиза в учебните кабинети. Намира компания за футбол и потеглят към игрището. Невена пък е предпочела клуба по дебати, където обсъждат живота на бежанците в България. По-късно на общото събрание на училището Невена ще защити идеята учениците да подарят продуктите си от арт ателиетата на децата бежанци.

Така би изглеждал училищният живот в първото демократично училище в България, което група родители са се заели да създадат. Разочаровани от закостенялата система в България и вдъхновени от примера на десетки демократични училища по целия свят, те решават, че децата им имат нужда от място, на което да се чувстват свободни, да изразяват спокойно мненията си, да не са притиснати от общовалидни образователни стандарти, звънци и изпити. Категорични са, че всяко дете има естествено желание за учене и свои вътрешни страсти, които родителите и учителите трябва да му помагат да развива. За тях училището не е задължение, към което децата им всяка сутрин тръгват със свит стомах, а среда, в която учениците сами могат да намерят това, което търсят.

Граждани, не служители

"Ако се огледаме в гражданското общество, ще видим, че хората нямат активна позиция. Не умеем да живеем в демократично общество - не знаем какво е и как да функционираме в него. Не знаем, че от нас зависи нещо и че имаме право на глас." Така Деница Илчева, съосновател на сдружение "Общност за демократично образование", описва един от стимулите да поеме по пътя към създаване на нов училищен модел. "Имаме нужда от хора, които, ако видят неправда, ще опитат да я променят", смята Деница и е убедена, че училището може да ги създаде. Но не по традиционния модел, който подготвя децата за едно друго, остаряло вече общество. "Сега е нужно да си креативен, да твориш, да имаш самоуважение и смелост да мечтаеш", смята Деница. За нея функцията на училището е да създава щастливи и пълноценни хора, да те остави сам да се формираш, "за да се спасиш от матрицата след това". И е сигурна, че за да постигнат това, децата имат нужда от свобода. От мотивация, не от дисциплина.

Демократичното училище е общност, разказва Деница - в него никой не спуска нищо отгоре, а всеки има мнение и го излага с аргументи. Ако например учител, родител или дете иска курс по фотография, всички се събират, изслушват идеята и заедно взимат решение. Ключовото тук е, че на децата се гледа като на равнопоставени личности, които знаят как да управляват собствения си живот, но които умеят да поемат и отговорности. За разлика от традиционните училища, в които от учениците се иска просто да изпълняват правила, без някой да ги пита съгласни ли са с тях или не. Деница е усетила вредите от този модел върху себе си и не иска да подлага и детето си на тях. "Целият ми живот се води от външната оценка. В един момент осъзнах, че спазвам чужди правила и чак сега се уча да имам позиция", прави равносметка тя.

Учи, мамо, да сполучиш

Идеята на демократичното училище е, че децата имат възможност да отидат на часа, който им е интересен, и по този начин те сами съставят програмата си, като могат да получат помощ от личен педагог и от родителите си. Този модел се води от принципа, че когато сами избират предмета, децата имат чувството, че могат да се справят с него, а това ги прави силни и уверени в способностите им. Или както пише Гаяне Минасян в текст по темата в портала "Култура": "Ако едно дете е уверено в себе си и си е доказало на практика способността си да учи, то по всяко време ще може да усвои всяко знание, което му се окаже нужно."

Ама как децата сами ще решават какво да учат, не трябва ли да ги побутваме малко, ще попитат скептиците. "А как успяват да се научат да говорят без часове и образователна програма", ще им отговори обаче Деница. Тя е убедена, че самоинициативното учене е много по-ефективно и идеята на училището е да даде условия на децата да развиват интересите си. Деница дава пример със собствения си син - още от малък той има интерес към числата, сам си търси информация, а родителите му се опитват да го стимулират. Сега се справя добре със смятането, но основното му внимание е насочено към буквите. "Ако едно дете няма интерес в даден момент, това не означава, че по-късно той няма да се появи. Не може всички да се научим да правим всичко по едно и също време", смята Деница.

В демократичното училище децата не се оценяват по традиционната система, защото тя само сравнява учениците един с друг, без да дава реална обратна връзка и да взема предвид откъде е тръгнал всеки и какво е постигнал. На всеки час могат да отидат деца от различни възрасти и по-големите да помагат на по-малките.

В момента "Общност за демократично образование" правят информационна кампания, за да стигнат до повече хора. Идеята е да намерят достатъчно хора и компании, които вярват, че образованието трябва да се промени, за да може училището да се самоиздържа. Планират да отворят общностен център, в който родители да могат да наблюдават децата си как учат сами. Търсят и контакт с Министерството на образованието и науката, като целта им е държавата да пусне монопола върху образованието и да започне да признава и други модели училища, които не работят по държавните образователни стандарти и оценяване. Демократичните училища не отхвърлят държавните дипломи и сертификати, но идеята е децата да могат да учат по различни начини и ако искат официалния документ, да могат да се явят на изпит за него. Така успешните алтернативни инициативи сами ще се докажат. Всъщност чуждият опит показва, че процентът ученици, завършили демократични училища, които продължават в университет, не е по-малък, отколкото този на завършилите традиционни училища. В Израел властите дори подкрепят основания от Яков Хехт демократичен училищен модел, като помагат за създаването на нови демократични училища и за въвеждане на техните принципи и в традиционните.

Родителите търсят вече и терен за училището, като си представят то да е в гора, на голямо пространство, защото, както казва Деница Илчева, средата е невидим учител и децата имат нужда от трева, не от бетон. "Природознание се учи не от учебник, а като посадиш цвете", дава пример Деница. Някои от уроците могат да се случват през игри, свободни разговори, наблюдения и изследвания, посещения на музеи и пътувания. Имали са вече и разговори с учители и обратната връзка от тях е по-скоро положителна. "Учителите най-много осъзнават нуждата от промяна", сигурна е Деница, защото в традиционното училище им се налага да преподават по чужда програма и нямат свободата да бъдат себе си.

Деница е убедена, че човек може да промени средата за детето си и че все повече родители и учители ще осъзнават нуждата от нов образователен модел. А както казва Яков Хехт, "ако усещаме, че идва промяна, поне да подготвим децата си за нея".

Текстът е част от специалното издание "Образование" на в. "Капитал". Всички статии от него можете да откриете тук.

"Супер, има физика", щастлив е Ангел, когато вижда кои часове може да посети днес в училище. Запътва се през гората към лабораторията, където учителят вече подготвя нужните материали за експериментите. На Ангел му е толкова интересно, че остава след часа и така прекарва целия си ден с физиката. Приятелят му Стефан днес е на друга вълна - навън е пролет и не му се влиза в учебните кабинети. Намира компания за футбол и потеглят към игрището. Невена пък е предпочела клуба по дебати, където обсъждат живота на бежанците в България. По-късно на общото събрание на училището Невена ще защити идеята учениците да подарят продуктите си от арт ателиетата на децата бежанци.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    simeonov_ avatar :-?
    simeonov_

    Идеята ми харесва и такова е и моето разбиране за добро образование и то не само в началното и средното училище,но и в университета.Вярно е,че децата имат нужда от някакви базови знания и умения.Но оттам нататък всеки си има свои интереси и таланти и ние трябва да се стремим да му помагаме да се развива в тази посока,а не да го караме да учи неща които изобщо не го интересуват и ще е забравил много бързо.

  • 2
    emoreto avatar :-|
    еморето

    Става - за по-интелигентни и възпитани деца с отговорни родители.
    За повечето обаче тази хубава идея едва ли проработи.

  • 3
    emoreto avatar :-|
    еморето

    Пропуснах едно "ще".

  • 4
    anelia99 avatar :-|
    Angelina

    Идеята е много добра, децата трябва да имат право да избират в коя сфера да се развиват и да наблягат на нея, пак може да се изучават и общообразователните предмети , но за обща култура, всяко дете трябва да има право да избере на кой предмет да наблегне, кое му се отдава и кое ще бъде неговото призвание, което го подтиква към креативност и творчество.

  • 5
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    По принцип се развива тезата на Джон Дюи че училището не е призвано да готви за гражданско поведение а самото то е средище на гражданско поведение. независимо от това обаче не трябва да се пропуска фактора "очаквани резултати на изхода" по всеки предмет, т.е. свободата в рамките на общите правила на системата. Нали това е реалността...

  • 6
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Има рационален елемент - има възможност и необходимост от демократизация на образованието. Но е нужно да сме сигурни че има солидно ядро от знания които всяко дете ще получи. В живота винаги трябва да вършим неща не защото ни харесва, а защото трябва и в училище научаваме това за пръв път. Освен това желанието идва с натрупания опит и знания. Когато стигнем определено ниво и почувстваме увереност сме готови да продължим сами. И Моцарт и Паганини са имали по добра идея какво да правят на 4 г. Но бащите им са мислели друго. Учениците в Южна Корея учат средно по 13 часа на ден в недемократични училища, но ние купуваме техните Samsung и Hunday.

  • 7
    batboy4enec avatar :-|
    batboy4enec

    Похвална инициатива. Логично, разумно и рационално поведение на родителите. В други държави тези реформи в образованието са налице и училищният апарат вече функционира по гореописаният начин. Както обикновено, ние го правим въпреки държавата...ОСТАВКА!

  • 8
    istorik avatar :-|
    ISTORIK

    Много хора са добри специалисти и експерти в своята професионална област колкото ЗАРАДИ образованието си, толкова - и ВЪПРЕКИ него.

    Както е казал писателят Марк Твен: "Не позволявайте на обучението в училище да пречи на вашето образование!"...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK