Аз съм ученик и имам право на...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Аз съм ученик и имам право на...

Аз съм ученик и имам право на...

Ученическите съвети са начин младежите да се научат да отстояват правата си

Зорница Стоилова
11636 прочитания

© Надежда Чипева


Текстът е част от специалното издание "Образование" на в. "Капитал". Всички статии от него можете да откриете тук.

Фоайето на 31-во училище в София. Мирен протест. Ученици стоят насядали по пода, устата им са залепени с тиксо. Тропат с капачки. Държат плакати. На някои от тях пише "Убивате таланти". От време на време към тях се присъединяват и по-свободомислещи учители и също сядат на земята.

Така започва една промяна в училищния правилник, за която младежите успяват да се преборят сами. Доскоро в него е записано, че учениците, които се занимават със спорт, имат право на 3 извинени отсъствия от часове. Това обаче не се отнася за всички други, които например се занимават с танци, пеене или пък свирят на някакъв инструмент. За учениците от ученическия съвет на 31-во училище това е дискриминираща практика и те се наемат да я изкоренят. След протеста, който организират, формулират официална позиция и я представят пред педагогическия съвет. Подготвят петиция, в която съучениците им могат да се подпишат. Ръководството на училището изслушва аргументите им, приема ги и гласува промяна на правилника – право на извинени отсъствия ще имат вече и учениците, които се занимават с изкуства през свободното си време.

Това е една от победите, с която в ученическия съвет на 31-во училище се гордеят много. Тяхната цел е гласът на учениците да се чува. "Ние сме опитните зайчета на тази система и ролята на съвета е да въздейства за промяна", казва 15-годишната Диана, която доскоро е вицепрезидент на училищния парламент, както също се нарича. Тя самата се включва в него, за да прави революция. "Стоят си едни представи, че учениците не са на етап в развитието си, в който могат да посъветват нещо смислено. Аз мисля обратното. Нашият кръгозор е по-обширен, защото големите са се съсредоточили върху проблемите си и често не виждат голямата картина", казва Диана, която впечатлява със зрелостта си. Според нея те могат да направят много за заздравяването на връзките между учител и ученик, да спомогнат за това и за двете страни престоят в училище да стане по-приятен.

Училище за граждани

Макар и формално споменати от Закона за народната просвета, училищните съвети не са широко разпространени в българските училища. Или пък не са достатъчно дейни и ефективни. Примерът на 31-во училище обаче показва, че ученическите парламенти могат да бъдат начин младежите да се почувстват по-свързани с живота в училище. Да осъзнаят, че те също могат да променят средата около себе си. Да повярват, че от тях нещо зависи.

Тъкмо с това убеждение неправителствената организация "Политроник" разработва проект "Училище за граждани", който цели да наложи ученическите съвети като основен път за учениците да отстояват правата си и да решават проблемите си. "Ученическите съвети са чиста форма гражданско образование", казва Биляна Захариева от "Политроник". "Те дават умения и знания, които ще са необходими на учениците до края на живота им", добавя тя.

Това, което "Политроник" правят, е да предложат цялостен модел как да работи един такъв училищен парламент. Тоест да формират структура заедно с младежите, да разработят правила и да ги стимулират с идейна подкрепа в началото. "На тази възраст най-лесно се възприема, като участваш и правиш. Така се създават навици. Идеята е да се научат да работят в екип и да си разпределят отговорности", разказва Яна Щерева, един от основателите на "Политроник".

За някои деца ученическият съвет е начин да преодолеят предразсъдъците за себе си. Така е при 16-годишната Ива, която миналата учебна година има проблеми в училище. На прага е на изгонване. "Мислеха, че от мен нищо няма да стане, че ще стана наркоман. Аз се включих, за да променя нещо", казва момичето, което днес е сред най-активните членове на съвета и се бори мнението на учениците по-често да се чува и зачита.

Мотивацията на 17-годишната Александра Васински, която е председател на ученическия съвет в 31-во училище, пък е, че иска да се научи да бъде лидер. Преди да бъде избрана от съучениците си за президент на съвета (със съвсем истински избори), тя е в доброволческото ядро на училището.

Като председател Александра заедно с академическия съветник отговаря за реда на сбирките на ученическия парламент. Той пък е връзката между администрацията на училището и учениците. Грижи се за това те по-бързо да получават отговори на техни запитвания.

Важни в структурата на съвета са също секретарят, който води кореспонденцията с администрацията и прави протоколи от срещите на съвета, и счетоводителят, който отговаря за бюджета на парламента. Освен това в рамките на Съвета има и различни комитети, в които учениците се организират по интереси. Например PR комитет, който има за задача да популяризира мероприятията, които организира ученическият съвет сред ученици и учители. Или пък комитет по набиране на средства, който се опитва да привлича спонсори и дарители за различни каузи или събития. "Това е полезно за тях не само защото събират ресурс, който после могат да разпределят както решат, но и защото самият процес ги приучава да водят по-бизнес комуникация", казва Биляна Захариева от "Политроник".

Всъщност ученическият съвет много често наподобява малък модел на обществото – учениците се учат на демокрация в движение. Възрастта им предполага да отхвърлят системата, нормите и йерархията и те много държат на това всички да са равни и да участват еднакво в процеса по вземане на решения. Но често се сблъскват с това, че когато трябва да се свърши реална работа, която отнема време и усилия, остават много малко хора. Сами стигат до извода, че за да бъдат по-ефективни, са им нужни структура и правила. "Първият срок бяхме доста хора и не успяхме да свършим почти нищо. Сега сме 18 души и успяваме да свършим доста повече неща. Един ученически съвет трябва да има устав, да следва модел, така че да не са хаотични нещата", казв 17-годишната Александра.

Когато питаме педагогическият съветник Горян Воденски с какво най-често се занимава ученическият съвет на 31-во училище, той се усмихва: "Най-много обичат да правят чествания. За 8 март например направиха презентация, с която се опитаха да променят отношението на учителите към тях, и трогнаха много колегите", разказва той. Воденски добавя, че учениците често организират и доброволчески или благотворителни инициативи. В момента например са се включили в кауза на Столичния ученически съвет за събиране на книги, които да бъдат дарени на домове за деца, лишени от родителски грижи. Също така, когато някой ученик е пред наказание, те го представляват пред педагогическия съвет и осигуряват защитата му. Следващият им голям проект пък е заедно с техни съученици от цялата страна да се опитат да проведат ученически референдум, на който да попитат младежите дали биха желали в България да бъде въведена кредитна система на обучение. Тоест младежите сами да избират предметите си в горния курс според уменията и желанията си за по-нататъшно развитие. След това смятат да представят резултата пред Министерството на образованието, така че гласът на учениците наистина да бъде чут.

Текстът е част от специалното издание "Образование" на в. "Капитал". Всички статии от него можете да откриете тук.

Фоайето на 31-во училище в София. Мирен протест. Ученици стоят насядали по пода, устата им са залепени с тиксо. Тропат с капачки. Държат плакати. На някои от тях пише "Убивате таланти". От време на време към тях се присъединяват и по-свободомислещи учители и също сядат на земята.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    emoreto avatar :-|
    еморето

    Идеята за работещ ученически съвет/парламент е добра. Особено ако там обсъждат действителни проблеми.
    Учудии ме обаче следното:
    "След протеста, който организират, формулират официална позиция и я представят пред педагогическия съвет."
    Защо първо не са формулирали официална позиция, а после, ако не им обърнат внимание, да протестират?

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Интересно ми е да прочета как учениците разбират отговорността си (права и отговорности са взаимно свързани в едно демократично общество, нали?).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK