Робобразование
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Робобразование

Сглобените с конструктори "Лего" роботи са едни от най-популярните сред младите инженери

Робобразование

Роботиката може да върне интереса на учениците в техническите специалности, но за да успее, са нужни образователни реформи

7013 прочитания

Сглобените с конструктори "Лего" роботи са едни от най-популярните сред младите инженери

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


Курсове като роботиката, в които ученици, студенти и преподаватели се събират на едно място, състезават се помежду си и обменят опит, създава връзки между средното и висшето образование.

В атриума на 12-и блок на Техническия университет (ТУ) в София цари оживление. Звукът от жуженето на малки мотори се смесва с ентусиазираните викове на учениците: "Избутай го, избутай го… как само го размаза!" Всички са забили поглед в земята, където две по две самоделно направени машинки се опитват да избутат своя противник от белия кръг, служещ за ринг на роботското сумо. Около 30 души - преподаватели, студенти и ученици - следят двубоите, докато още толкова преправят кода на своите роботи за следващия кръг на робо-олимпиадата.

"Сумото" е само едно от изпитанията пред състезателите (и машинките им) на Дните на роботиката в ТУ - младите програмисти-конструктори трябва още да накарат роботите си да си проправят пътя през двуизмерен и триизмерен лабиринт, както и да направят най-бърза обиколка по черната линия, която служи за писта. А в почивката между две състезания вниманието в атриума се насочва към най-широката част от залата, където д-р Георги Христов от Русенския университет демонстрира хексакоптера - дистанционно управляем дрон с шест перки, който кръжи над главите на учениците. "Яко, а", казва Михаил Георгиев, деветокласник от СМГ.  "С малко късмет ще успея да подкарам и моя до края на деня", продължава той и поглежда към малко по-малък дрон, който стои на масата до него. В същия момент по-големият му "брат" каца на земята, придружен от аплодисменти.

Лекциите и състезанията в ТУ - София, са част от поредица ежегодни събития, свързани с роботиката. Следващото университетско състезание ще се проведе в Русе през май, а миналия месец над 600 души присъстваха на форума "Аз, инженерът". На него освен конструирането на роботи учениците и студентите се запознаха с представители на иновативни компании, за да разберат от първа ръка възможностите за работа в технологичната сфера - а те изобщо не са малко. Освен това според последното издание на рейтинга на университетите в България завършилите техническа специалност печелят средно по 1.5 пъти повече от колегите си, завършили социални науки. Въпреки големите възможности за развитие обаче все по-малко гимназисти избират да продължат образованието си в инженерната сфера.

Иновативните образователни подходи като клубовете по роботика имат потенциала да върнат учениците в полето на "твърдите" науки. Нещо повече - курсове като роботиката, в които ученици, студенти и преподаватели се събират на едно място, състезават се помежду си и обменят опит, създава връзки между средното и висшето образование. А спонсорството на технологичните компании затваря цикъла между образованието и бизнеса, от което печелят всички страни. Но за да се усети ефектът от инициативи като организираните от университетските клубове, "Робо лига" и "Робопартанс" събития, е нужна промяна в самия образователен модел в страната.

Грешка 404: Учителите не са намерени

"По-важно остава да задържим малките ученици в България, тъй като голяма част от гимназистите обмислят директно възможностите за висше образование в чужбина. Тази тенденция не подпомага и ИТ сектора в константните му тенденции на растеж", казва Мартина Видолова от "Робо лига" - една от организациите, които популяризират роботиката сред ученици от всякакви възрасти чрез състезания и работилници. Кирил Митов от училището по роботика "Робопартанс" смята, че ако децата се запалят от малки, това може да обърне тази тенденция: "Роботите и изкуственият интелект в момента са на ниво, каквото персоналните компютри са били през примерно 70-те години на миналия век. Трябват ти определени познания, но хората, които ще започват да се занимават, ще стават все повече и повече."

Както всяка друга образователна иновация, роботиката може да върне интереса на учениците в училище, но и е изправена пред редица предизвикателства. Нуждата от скъпо оборудване, ограниченията на учебната програмата и най-вече липсата на квалифициран и мотивиран учителски персонал са най-важните сред тях.

"Има огромен потенциал, но преподавателите които могат да го реализират, са изключително малко и вече са заети с участие по много други проекти. Ученици и пари има. Преподаватели няма. Тези, които искрено се интересуват от работата си, са наистина малко, а и са се заели с по 60+ часа в училище", казва Кирил Митов. И мнението му отеква в думите на Донка Симеонова - учител по информатика в русенската математическа гимназия "Баба Тонка": "Много е трудно на учител в елитна гимназия да задържи темпото - освен всичките часове, които имаме по програма, ние имаме още ЗИП-ове [задължително избираема подготовка - бел. ред.], подготовки за олимпиади и състезания - и чак тогава място за клубове като този по роботика." От остарялата учебна програма страдат не само учителите, а и учениците. Между два рунда робо-сумо Кристиян и Калоян от софийската ПГЕА "Киров" споделят: "Би било много готино да имаме възможността да запишем тези модули като част от програмата вместо, да кажем, география, но това надали ще се случи скоро. На кого изобщо му се губи времето в скучни предмети?"

Робо-чар

"Няма да забравя един уникален случай - след последния час сме изкарали един от роботите в коридора, за да се упражняваме в движението по права линия. И след малко с лек тръс иззад ъгъла излиза един осмокласник и ахва. Оказа се, че момчето отишло да пие вода, чуло звука от робота и дошло да види. Сега е част от програмата ни по "Успех", разказва Донка Симеонова. И е лесно да се поставим на мястото на осмокласника - какъв по-добър начин да се запалиш по науката и технологиите от това да сглобиш и програмираш сам робот, който да изпиташ в състезание? А покрай техническите учениците развиват и други, "по-меки" умения. Павел и Васил от МГ - Русе, споделят, че откакто са се захванали с роботиката, осъзнават колко е важно да работиш в екип, в който всеки да допринася със специфичните си умения - било то програмистки или хардуерни. Мартина Видолова потвърждава, че роботика е работа в екип, а не индивидуална дисциплина. "Трябват ни жичкаджии, но и програмисти, дизайнери, хардуеристи, пък и ръководители, т.е. цял екип", казва тя. А инж. Чавдар Костадинов от РУ твърди, че състезанията, организирани из цялата страна, помагат на учениците му не само да се социализират и да обменят идеи със свои колеги, но и да сравнят нивото на своята работа. "Да се ходи по състезания е невероятна възможност - децата излизат от града, виждат на какво ниво са, срещат връстници и си обменят идеи, приключение си е в пълния смисъл на думата, а и изграждат амбиции", казва Донка Симеонова.

Повече свобода, по-малко предразсъдъци

На състезанието в ТУ момичетата са малцинство. Кирил Митов потвърждава тенденцията - средно само 10% от учениците, които посещават уроците на "Робопартанс", са момичета и Кирил си обяснява липсата на интерес с отношението на родителите. "Идват на презентациите ни момичета, но майките и бащите им казват: "А-а, не, това не е за теб." И това скършва ентусиазма им веднъж завинаги", казва той. Все пак изключения има - отборът, който представя страната на "Лего войните" през 2012 г., е съставен само от момичета.

За Кирил Митов отговорът на въпроса как учениците да се запалят отново към техническите специалности е лесен - учителите. "Много от тях са прекършени от системата и от обществото ни. Въпреки че много хора твърдят, че им помагат, всъщност нещата не са точно така", казва той. А от какво се нуждаят най-активните учители? "Ако ни се даде свободата да променяме програмата си, ще въведем специализирани модули в училище", казва Донка Симеонова и твърди, че МГ - Русе, има възможност да превърнат кръжоците в модули, ако новият закон за училищното образование им позволи. Засега подобни инициативи се финансират почти изцяло от училищата или чрез частни дарения - в МГ "Баба Тонка" директорът убедил настоятелството да осигури част от 11-те хил. лв., които са били нужни за закупуването на оборудването, а Михаил Врачански, създал клуба в СМГ, сам е търсил подкрепата на компании във високотехнологичния бранш, за да си осигурят скъпо струващите машинки.

Състезанието в ТУ приключва. Павел и Васил от МГ - Русе, са горди - роботът им е успял да излезе от триизмерния лабиринт за 25.16 секунди - половин секунда по-бързо от този на студент от ТУ - София. Мишо Георгиев от СМГ пък пуска прясно сглобения си хексакоптер в действие. Иновациите в образованието се случват. Макар и засега без подкрепа от държавата.

Състезания по писти и ориентиране в лабиринт са само част от предизвикателствата пред малките машинки. Преди всяко състезание участниците препрограмират своите роботи за да се справят с новите задачи.
Фотограф: ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА
Освен предварително програмирани роботи, популярност набират и дроните. Михаил от СМГ подготвя своя за полет.
Фотограф: ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА
Курсове като роботиката, в които ученици, студенти и преподаватели се събират на едно място, състезават се помежду си и обменят опит, създава връзки между средното и висшето образование.

В атриума на 12-и блок на Техническия университет (ТУ) в София цари оживление. Звукът от жуженето на малки мотори се смесва с ентусиазираните викове на учениците: "Избутай го, избутай го… как само го размаза!" Всички са забили поглед в земята, където две по две самоделно направени машинки се опитват да избутат своя противник от белия кръг, служещ за ринг на роботското сумо. Около 30 души - преподаватели, студенти и ученици - следят двубоите, докато още толкова преправят кода на своите роботи за следващия кръг на робо-олимпиадата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK