Светът се нуждае от нова учебна програма

Илюстрация Увеличаване Автор: Shutterstock Смаляване

Ако наистина искаме да образоваме всички деца по света, а аз определено се надявам, че това е така, имаме да свършим много работа – трябва да се образоват милиарди деца. Но да обхванем всички тези деца в това, което в момента наричаме образование, е само половината от проблема днес. 

Почти всички днешни усилия да разширим достъпа до образование и да го подобрим се фокусират върху това да осигурим същия вид образование, което всички ние сме получили, т.е. някакъв вариант на математика, езикова подготовка, природни и обществени науки. Единствените въпроси, които се задават, са "Как да подобрим нашата съществуваща учебна програма" и "Има ли по-добри начини, например чрез технологиите, да преподаваме това, което и в момента".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Наистина подобряването на начина на преподаване е нещо, което всички ние желаем. Но подобряване на преподаването по съществуващата учебна програма не е това, от което се нуждаят нашите деца.

Много по-съществената реформа, необходима да направи ефективно образованието на  децата на бъдещето, е не КАК преподаваме това, което е в момента, а по-скоро КАКВО преподаваме, т.е. да променим "ядрото" на учебната програма. И тъй като светът се променя, за да могат нашите деца да постигат успехи в бъдеще, целите в образованието трябва да се променят. Ние не можем нито да се адаптираме към променените реалности, нито да постигнем целите си с учебната програма, която имаме в момента. Целият свят днес се нуждае - отчаяно се нуждае, от изцяло обновена образователна "същност" и нова съвкупност от "основополагащи принципи".

"Заместителите"



Най-странното нещо за учебната програма в световен мащаб е, че тя въобще не се основава на реалните образователни нужди на хората. Тя по-скоро е базирана на съвкупност от "заместители".

Много хора ще се съгласят, че за да успее днес човек – който и да е човек - трябва да може да мисли ефективно, да действа ефективно, да комуникира ефективно и да се реализира ефективно. Но ние не преподаваме тези неща пряко на нашите ученици, нито пък сме ги включили в нашите учебни програми.

Вместо това в целия свят учебните програми за основно и средно образование са в най-голяма степен някаква форма на математика, езици, природни науки и история (или обществени  науки). От векове ние използваме тези четири предмета като "заместители" или "инструменти" за обучение и за придобиване на уменията, от които всъщност се нуждаем.

Алгебрата например не е нещо, на което учим децата си, защото те ще я използват - а най-вероятно и няма, след завършване на училище. Преподаваме алгебра като "заместител" или "инструмент" да развием абстрактно и символично мислене. Геометрията е "заместител" за преподаване на логика. Историческата хронология и географията са "заместители" на основните уроци за човешките конфликти, сътрудничеството и промяната. Изучаването на майчин и чужд език е "заместител" на уменията да комуникираме. Литературата е "заместител" на разбирането на човешкото поведение и също така учи децата да се изразяват добре. Различните науки (и особено "историята на науките", която сега усилено преподаваме) са "заместител" на основни умения да се задават въпроси и да се подлагат на съмнение твърдения без доказателства.

И докато всички тези предмети за някои хора представляват интерес и имат полза, този интерес варира в широки граници в зависимост от хората.  Почти никой ученик няма нужда от абсолютно всички неща, които в момента преподаваме. Това, от което всеки ученик има нужда, са основните умения, на които "заместителите" учат - способността да мисли ефективно, да действа ефективно, да комуникира ефективно и да постига полезни неща ефективно – в конкретната област, която му е интересна. [...]

Липсващите парчета

[...] "Заместващото" образование и ограничените възможности може да са били достатъчни (и дори добри) в миналото. Много от основните умения, които не са се изучавали в училище, са се усвоявали в семейството, в църквата или при чиракуването. Най-престижните училища са преподавали "усъвършенстване на характера" на елита. И конкретните (за разлика от основните и фундаментални) умения и знания, получени от "заместителите", са били това, от което са се нуждаели учениците по онова време - нещо, което не са можели, ако въобще са успявали, да получат лесно по друг начин.

Така че тази комбинация може и да е вършила работа през XVIII, XIX и XX век – когато образованието не е било толкова универсално и светът е бил по-различно място. По това време ние настина сме имали "образовани" хора.

Но този подход никога не е сработвал за всички. И това със сигурност не е образованието, което би било от полза за нашите деца днес и в бъдеще. [...]

След много наблюдения и разговори с деца по целия свят аз твърдо вярвам, че основната причина децата днес да са неудовлетворени от своето образование и все по-често да не се справят или да отпадат от училище са в по-малка степен нашите остарели методи на преподаване (въпреки че и това е част от проблема) и в много по-голяма степен фактът, че това, което караме нашите деца да правят и учат, за повечето от тях не е това, което знаят, че ще им трябва, за да успеят в живота. Много от това, което преподаваме, НИКОГА няма да им влезе в директна употреба и е част от учебната програма само като "заместител" да усвоят уменията, които наистина трябва да придобият. И всички са наясно с това.

Така че истинският проблем не е толкова КАК преподаваме, а по-скоро КАКВО преподаваме. Това е пределно ясно за повечето деца, но много от възрастните не могат да го видят или предпочитат да не го виждат. [...]

Една "по-добра" световна учебна програма

Какво би се случило, ако вместо да организираме нашето обучение около четирите основни предмета - математика, езици и изкуства, природни науки и социални науки - и да оценяваме нашите деца само въз основа на тях (например "Колко имаш по математика?"), ние изберем различна рамка на нашето образование.

Представете си, че трябва да организираме обучението изцяло от детската градина до нивото на средното образование около четири различни "най-важни" предмета. Какво би се случило, ако направим тази организация около ключовите неща, които всъщност са съществени за успеха на всеки човек по света?

Мисля, че, ако направим това, четирите предмета биха били следните: ефективно мислене, ефективно действие, ефективни взаимоотношения, ефективна реализация.

Това са най-важните умения, които човек – всеки един човек, трябва да притежава, за да има полезен и успешен живот, независимо къде живее, какво работи или какви са интересите му.
Много от вас може да запитат: "Какво имате предвид под "ефективен?" За мен това прилагателно не се отнася до дефиницията, тъй като тя включва голямо разнообразие от различни определения, а е по-скоро антоним на "неефективен". Много от нас сме се научили да правим разлика между "ефективен" и "неефективен", въпреки че това не е толкова лесно. Като част от тяхното обучение нашите младежи се нуждаят от възможно най-много практика, която сме в състояние да им дадем, за да могат да правят това разграничаване.

Така че – заедно с определението "ефективно" – мисленето, действието, комуникацията (взаимоотношенията) и реализацията (постиженията) са четирите основни предмета на тази нова учебна програма. Всички ученици се обучават по тях като техни основни предмети в продължение на 13 години. И по тези предмети учениците се оценяват и преминават в по-горен клас. И за разлика от предметите, които в момента се изучават, мисленето, действието, взаимоотношенията и постиженията дават много ясна представа  на учениците за какво им е образованието, какво трябва да усъвършенстват и по какви критерии ще бъдат оценявани.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Подкатегориите"