Къде са студентите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Къде са студентите

Shutterstock

Къде са студентите

Висшистите лесно си намират работа, но връзката между университетите и бизнеса е все още скъсана

Люба Йорданова
4168 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Висшето образование значително увеличава шансовете за намиране на работа, но изборът на кандидат-студентите невинаги съответства на нуждите на пазара. Този извод беше отново доказан от най-новото издание на рейтинговата система на висшите училища в България, разработена от "Отворено общество", агенция МБМД и "Сирма груп". Данните показаха, че делът на регистрираните безработни сред висшистите е под 4% (около три пъти по-ниско от средната за страната), но половината от завършилите работят на позиция, за която не се изисква висше образование.

Тази тенденция остава почти непроменена през годините и е резултат от нарушената връзка между висшето образование и пазара на труда. Докато в специалности като информатика и компютърни науки липсват млади професионалисти, други като икономика и бизнес администрация произвеждат повече кадри, отколкото компаниите имат нужда. Според данните от рейтинга студентите по икономика в момента са близо 60 хил. Ако към тях се добавят и записаните в администрация и управление, общият брой става близо 87 хил. Реализацията на завършилите тези специалности обаче е под една трета. За сравнение - математика учат 467 души, социални дейности - 2352, психология - близо 4 хил., медицина - над 6500, информатика - близо 7500 (виж таблиците).

Шансовете за реализация, включително бъдещият доход, се влияят до голяма степен от конкретното висше училище и специалността, която студентът е завършил. Докато специалистите по информатика от Софийския университет например получават средно 1860 лв., тези от Университета по библиотекознание и информационни технологии получават средно 1156 лв. Подобно е положението и по отношение на безработицата - докато сред икономистите на Американския университет тя е 1.4%, сред тези на УНСС тя е 2.8%.

Рейтинговата система показва, че завършилите медицина, фармация и стоматология е най-малко вероятно да останат без работа. Професионалистите в здравните специалности са и тези, при които степента на приложение на придобитото висше образование е най-висока. На първите места по тези критерии е и военното дело, но за него трябва да се има предвид, че студентите са само около 700. Най-висок осигурителен доход получават специалистите по военно дело, информатика и компютърни науки, проучване и добив на полезни изкопаеми и математика. Средният осигурителен доход на висшистите в България е 867 лв. Резултатите показват още, че над 25% от завършилите през последните пет години висше образование не се осигуряват в страната.

Както и през предишните години лидерската позиция в повечето специалности, в които предлага обучение, държи Софийският университет. По-малките висши училища обаче, които са се специализирали в конкретни направления, също успяват да предложат високо качество. Такива са например Химикотехнологичният и металургичен университет, Тракийският университет и Техническият университет - София.

Социологическо проучване сред работодатели е показало, че през следващите пет години ще се увеличи нуждата от кадри по биотехнологии, хранителни и химични технологии, както и по психология, комуникационна и компютърна техника и медицина. По-малко търсени според работодателите ще са специалистите по теория и управление на образованието, история, спорт и педагогика.

В момента обаче висшите училища определят приоритетите си основно според търсенето на кандидат-студентите. Повечето от тях пък не успяват да получат адекватна кариерна ориентация в училище. Бизнесът също не е достатъчно активен в търсенето на връзка с университетите и студентите.

Висшето образование значително увеличава шансовете за намиране на работа, но изборът на кандидат-студентите невинаги съответства на нуждите на пазара. Този извод беше отново доказан от най-новото издание на рейтинговата система на висшите училища в България, разработена от "Отворено общество", агенция МБМД и "Сирма груп". Данните показаха, че делът на регистрираните безработни сред висшистите е под 4% (около три пъти по-ниско от средната за страната), но половината от завършилите работят на позиция, за която не се изисква висше образование.

Тази тенденция остава почти непроменена през годините и е резултат от нарушената връзка между висшето образование и пазара на труда. Докато в специалности като информатика и компютърни науки липсват млади професионалисти, други като икономика и бизнес администрация произвеждат повече кадри, отколкото компаниите имат нужда. Според данните от рейтинга студентите по икономика в момента са близо 60 хил. Ако към тях се добавят и записаните в администрация и управление, общият брой става близо 87 хил. Реализацията на завършилите тези специалности обаче е под една трета. За сравнение - математика учат 467 души, социални дейности - 2352, психология - близо 4 хил., медицина - над 6500, информатика - близо 7500 (виж таблиците).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    koralsky avatar :-|
    koralsky

    не ги хвърляйте, стават за табли за сервиране :)

  • 2
    asha avatar :-P
    asha

    Как се казва "довиждане" на колежката, завършила наскоро УНСС?
    - Сметката, моля!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK