Среден месечен осигурителен доход над 1000 лева получават завършилите 13 професионални направления, сред които военно дело, информатика и компютърни науки, проучване и добив на полезни изкопаеми, математика, металургия, комуникационна и компютърна техника, обществено здраве, медицина, политически науки, електротехника, електроника и автоматика, енергетика, фармация и физически науки.

Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления медицина, фармация, стоматология и военно дело. Най-висока е безработицата сред завършилите животновъдство (6.13%) и история и археология (5.57%). Най-ниско е приложението на придобитото висше образование сред завършилите туризъм и изобразително изкуство (под 25%) - това означава, че специалистите в тези професионални направления често работят на позиция, която не изисква висше образование.

"Данните недвусмислено показват, че висшето образование подобрява шансовете на пазара на труда и намалява риска от безработица", обобщи при представянето на данните през ноември м.г. изпълнителният директор на институт "Отворено общество" – София, Георги Стойчев, чиято организация участва в консорциума, развиващ рейтинга. Според него обаче дисбалансите в самите професионални направления говорят за нужда от промяна в структурата на висшето образование.

Къде отиват висшистите

Според данните от рейтинговата система близо 25% от завършилите висше образование в България през последните 5 години не се осигуряват в страната. Между тях са 30% от завършилите медицина. Едновременно с това медицината е "бръшляновата лига" на българското висше образование, както казва Георги Стойчев - в тези специалности се приемат студенти с най-високи дипломи за средно образование, реализацията на студентите е почти 100%, а делът на чуждестранните студенти - най-голям.

Средният осигурителен доход на завършилите в България през последните пет години е 925 лева, а делът на регистрираните безработни сред тях е 3.74%. През първите 5 години след завършването си по-малко от половината наети висшисти работят на позиция, за която се изисква висше образование (47%) - това е силно тревожен извод, който не изглежда да се подобрява през последните години. И важи и за най-масовите специалности - две трети от завършилите икономика и администрация и управление работят на позиция, която не изисква висше образование. Студентите по туризъм и по изобразително изкуство имат най-малък шанс да работят на позиция, която изисква висше образование. Сред завършилите туризъм например само един от всеки пет е нает на такава позиция.

Има ли наука в университетите

Рейтинговата система е и поредното доказателство, че само няколко университета в България развиват силни научни изследвания. Софийският университет, Медицинският университет – София, и Химикотехнологичният и металургичен университет са трите висши училища с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации. В същото време 18 висши училища не присъстват в основните международни бази данни с нито една научна публикация, която да е цитирана поне веднъж.

И след рейтинга

Макар основната цел на рейтинговата системата да е да подпомогне кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират във възможностите за обучение в България, тя вече се използва и като инструмент за правене на политики в сферата на висшето образование. Част от субсидията за държавните университети зависи от качеството на учебния процес и връзката с пазара на труда, измерени през системата. През 2016 г. 25% от субсидията се формира на база на тези критерии, а през 2018 г. този дял трябва да достигне 50%. "Чрез тези инструменти ние поставяме правилата, според които висшите училища да успеят да се насочат към специалностите с най-качествен учебен процес и най-добра връзка с пазара на труда", каза при представянето на данните в края на миналата година тогавашният зам.-министър на образованието и науката проф. Николай Денков, чийто екип разработи промени в Закона за висшето образование, които обвързаха финансирането на университетите с качеството на обучението и научната им дейност. Той прогнозира, че "предвид непрекъснато намаляващия брой кандидат-студенти конкуренцията сред висшите училища ще стъпва все повече на данни на рейтинговата система и в крайна сметка ще доведе до затваряне или намаляване на някои специалности и професионални направления". Така би трябвало и да се скъса връзката финансиране - брой студенти, която доведе до масовизация във висшето образование и фокус върху количество вместо качество.

Източник: Рейтингова система на висшите училища в България за 2015 г.