Къде отиват българските ученици и студенти

Всяко семейство има различни предпочитания към определена държава и училище. "Някои предпочитат традициите на английското образование, други отдават значение на социалния кръг и обноски, които са характерни за елитните швейцарски пансионати, за трети са важни спортът и извънкласните дейности, както и условията за живот и мултинационалната среда в международните училища в Испания", коментира Деница Проданова, собственик на Summerly International Learning. По думите й всяко училище има силни и слаби страни и затова е важно да се избере такова, което е "социално, академично и емоционално подходящо за детето". Важно е също родителите да са информирани за различните образователни системи, както и за успеха на учениците, завършили даденото училище. Така ще могат да си създадат представа за нивото на обучение и ще знаят дали отговаря на желанията и амбициите им.

Според Ели Тончева при избора за средно образование "родителите обикновено се водят от препоръките на свои близки, от местоположението на училището, а по-амбициозните – от мястото, което то заема в различни официални класации". "За съжаление има мода в избора не само на държава, но и на училище", отчита Деница Проданова. По думите й това е тенденция от години, като притеснителното е, че тя не се основава на факти или на информираност, а на слухове или желание за статус в обществото. "Това, че детето на наши приятели учи и се чувства добре в дадено училище, категорично не означава, че същото училище е подходящо или е най-добрият избор и за нашето дете, просто защото децата са различни", обобщава тя.

Топ дестинации за студенти

Великобритания продължава да бъде най-предпочитана като учебна дестинация и за висше образование въпреки високите учебни такси, отчитат консултанти. Причините за това са известни - английският е най-популярният чужд език сред българските ученици и те имат самочувствието, че могат да се справят с академична програма изцяло на него. Британските университети предлагат голямо разнообразие от специалности, включително и някои съвсем нови, като компютърна сигурност или нанотехнологии например, изброява Ели Тончева. Университетите там правят сериозни инвестиции в материална база – лаборатории, зали, библиотеки, спортни центрове, общежития. Освен това, за да финансират образованието си, студентите могат да ползват заем, включително и за магистърски програми, както и да кандатстват за стипендии. "Изборът на западен университет се предопределя и от възможността за стажове като част от учебната програма, по време на които студентите придобиват практически умения", коментира Стефка Златева, консултант в "Интеграл образователни програми". Според нея Великобритания остава предпочитана дестинация и заради по-големия избор на общежития и гарантирано настаняване за първокурсници.

Германия традиционно заема втора позиция сред предпочитанията на българските кандидат-студенти. Образованието там е почти безплатно (дължими са единствено поносими административни такси), а все повече специалности се предлагат освен на немски и на английски език. "И до днес има градове в Германия, където по брой чуждестранни студенти на първо място е Китай, а на второ - България", отбелязва Благовеста Евтимова, консултант за висше образование в консултантската къща "Дарби".

Сред предпочитаните дестинации са и Холандия и Дания. Според Ели Тончева Холандия привлича с практически ориентираните специалности, които се преподават на английски език, достъпните такси за обучение (1984 евро на година) и възможностите за финансиране чрез почасова работа, студентски заем и грантове. Стефка Златева допълва, че все повече първоначално ориентирали се към Германия и Австрия студенти избират Холандия заради по-гъвкави условия за прием и финансовата помощ до 1016 евро на месец.

Безплатното за гражданите на ЕС висше образование в Дания години наред привлича масово българските студенти. Плюс за обучението там е и това, че университетите стимулират start-up студентски компании чрез бизнес инкубатори. В последните години обаче датските университети стават все по-селективни и освен висок успех очакват от кандидатите силна мотивация и ясен план за бъдещата им професионална реализация. "В Дания ограничителната квота за прием на европейски студенти и специфичните изисквания за кандидатстване, въведени с реформата от 2015 г., могат да се окажат сериозно предизвикателство пред бъдещите студенти", посочва Благовеста Евтимова.

През последната година нараства броят на кандидатите за бакалавърски и магистърски програми в университети в Австрия, като предпочитани специалности там са икономика и архитектура. Приемът обаче става все по-труден, тъй като много от университетите въвеждат и приемни изпити на място, отчита Ели Тончева.

Във Франция програмите на обучение са основно на френски език. Обучението на английски или друг чужд език е само в много ограничен кръг програми, основно магистърски или за обмен (по "Еразъм" например). "Университетите са много селективни при приема на студенти, но изискванията стават още по-високи по време на първи курс, резултатите от който са решаващи за продължаване на обучението. Статистиката показва, че 42% от студентите отпадат след него. За сравнение процентът на отпадналите след първи курс студенти в Германия е 28%, във Великобритания – 8.6%, Испания – 30%", посочва Благовеста Евтимова.