Барбара Айзъкс: Ако ще се променяме като общество, образованието ни трябва да стане по-отворено и приемащо
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Барбара Айзъкс: Ако ще се променяме като общество, образованието ни трябва да стане по-отворено и приемащо

Съвместно с Министерството на образованието във Великобритания Барбара Айзъкс участва в разработването на стандарти, които са залегнали в държавната образователна рамка за предучилищна възраст.

Барбара Айзъкс: Ако ще се променяме като общество, образованието ни трябва да стане по-отворено и приемащо

Главният секретар по образование за Montessori St. Nicholas Charity пред "Капитал"

Мартин Димитров
6073 прочитания

Съвместно с Министерството на образованието във Великобритания Барбара Айзъкс участва в разработването на стандарти, които са залегнали в държавната образователна рамка за предучилищна възраст.

© Надежда Чипева


Профил

Барбара Айзъкс е главен секретар по образование за Montessori St. Nicholas Charity в Лондон. Организацията е най-голямата в Европа, която подготвя "Монтесори" учители, включително дистанционно. Съвместно с Министерството на образованието във Великобритания Барбара Айзъкс участва в разработването на стандарти, които са залегнали в държавната образователна рамка за предучилищна възраст. Тя е официален представител на 676 "Монтесори" учебни заведения и 4750 учители. Като представител на фондация Montessori St. Nicholas – Великобритания, от 10 години насам Барбара участва в инициативи за качествено внедряване на метода "Монтесори" в множество начални училища и детски градини, които са част от държавната образователна система във Великобритания и по света.
Текстът е част от специалното издание "Образование" на "Капитал".

В метода "Монтесори" се набляга на автономията на децата, свободата да избират. В България това, което се очаква от децата, е обратното - да са послушни, тихи, да следват реда. Как да се справим с тези предразсъдъци?

Имаме подобни проблеми и в Англия. Обикновено родителите избират детските градини "Монтесори", защото знаят, че имаме своите начини да обучим децата да четат, пишат и смятат и те ще бъдат подготвени за академичната страна на ученето. Този холистичен аспект от обучението остава забравен от родителите понякога. Яслите трябва да работят с родителите през цялото време, за да им покажат как това детето им да е независимо е точно толкова важно, колкото уменията му да чете и пише. И как това да бъде изобретателно ще му помогне да намира решенията на проблемите в различни ситуации.

Ставали ли сте свидетел на ефектите от различното отношение, което децата понякога получават в "Монтесори" детска градина и у дома си?

Разбира се, че се случва. Понякога родителите не са напълно наясно какво предлага обучението "Монтесори", изпращат децата си в такива детски градини по препоръка на приятели и тогава може да има проблеми. Това е лошо за децата. Това, което се случва във Великобритания, е, че детето може да бъде оставяно на бавачка вкъщи, да ходи на детска градина и да остава у дома си, така че в крайна сметка то трябва да се справя с три различни типа правила, три типа очаквания към него. Едно дете винаги ще успее да се адаптира, но всичко може да е много по-лесно за него, ако различните хора, които участват във възпитанието му, си взаимодействат по-добре.

Как се адаптират децата, които излизат от "Монтесори" детски градини и влизат в традиционни учебни заведения?

Много е важно децата да посещават новите училища, учителите им от детските градини "Монтесори" да са наясно какво се очаква от децата в обикновените училища, за да се улесни преминаването от едното обучение към другото. В Англия добре работеща детска градина ще покани учители от началното училище да посетят детската градина, да видят какво правят децата там. Често помагаме на децата да изградят портфолио на нещата, които харесват да правят, за да разберат новите им учители какво е важно за тях.

Друг голям проблем, който имаме в България, е, че има малко мотивирани учители, особено млади. Как може да се прилага методът при такива условия?

Обучението в детски ясли наистина изисква специфична подготовка за учителите, но е интересно, че държави като Перу и някои страни в Централна Африка възприемат някои от методите за обучение, в които децата са в центъра на процеса. Ако подготвиш добре мястото, където ще се проведе учебният процес, и по такъв начин ограничиш нуждата от учителско внимание и време, децата няма да се нуждаят от постоянно наблюдение и ще се учат сами и помежду си. Много е важно подготовката на учителите да е задълбочена, цялостна, да бъде комбинирана не само с познания на метода "Монтесори", но и с науката за детското развитие, както и умения за наблюдение на децата.

С намаляването на публичните средства във Великобритания, а и България как подобна скъпа за въвеждане система на обучение може да остане актуална?

Британското правителство следва проект "Образование 2020", което изброява всички характеристики, които децата трябва да развият - да умеят да се учат през целия живот, да бъдат гъвкави в техните очаквания, да са способни да се изправят пред предизвикателства, да не се страхуват да поемат рискове. Децата, които излизат от детските градини "Монтесори", притежават всички тези качества, но е работа на правителството да реши дали е удовлетворено от това. Докато образованието не се превърне в споделена политическа мярка, която да е одобрена от всички партии, децата ще бъдат пешки на политическата дъска. Това е истинската трагедия.

Каква роля може да има прилагането на метода "Монтесори" при работа с малцинствени групи?

Когато говорим за управлението на паралелки с деца от различни етнически групи - изобщо не е проблем те да бъдат обучени еднакво, ако обучителят приема всяко дете като личност, а не като представител на тяхната култура. От тази гледна точка не би трябвало да има бариери пред интеграцията на децата. Проблемът с предразсъдъците е, че всеки от нас си носи своите. Когато подготвяме обучителите, се опитваме да ги накараме да поставят под съмнение собствените си предразсъдъци. Опитваме се да им дадем възможност да помислят за тях, защо се придържат към тях и това е изключително важно. Ако ще се променяме като общество, образованието ни трябва да стане по-отворено и приемащо.

Профил

Барбара Айзъкс е главен секретар по образование за Montessori St. Nicholas Charity в Лондон. Организацията е най-голямата в Европа, която подготвя "Монтесори" учители, включително дистанционно. Съвместно с Министерството на образованието във Великобритания Барбара Айзъкс участва в разработването на стандарти, които са залегнали в държавната образователна рамка за предучилищна възраст. Тя е официален представител на 676 "Монтесори" учебни заведения и 4750 учители. Като представител на фондация Montessori St. Nicholas – Великобритания, от 10 години насам Барбара участва в инициативи за качествено внедряване на метода "Монтесори" в множество начални училища и детски градини, които са част от държавната образователна система във Великобритания и по света.
Текстът е част от специалното издание "Образование" на "Капитал".

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK